Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25
гр. Перник,16.12.2010 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, IІ
състав, в открито заседание на 16.11.2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бисерка Милушева
при
секретаря Мария Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Б.Милушева търг.дело
№ 416 по описа на Пернишкия окръжен съд за 2010 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
“Т. П.” ЕАД гр.П. в производство по
несъстоятелност, чрез процесуалния си представител ю.к.С. Н. С., като доставчик
на топлинна енергия е предявил иск срещу “С.-98”ООД гр.П., относно вземането му
за сумата от 55637,58 лв., представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран обект, находящ се ***, от които:
главница в размер на 39 515,80 лв. за периода от 01.05.2005 г.- 31.08.2008
г. вкл., законната лихва в размер на 15 348,16 лв. за периода 30.06.2005
г.-09.10.2009 г.; както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното
изплащане на сумата.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните
по делото доказателства по реда на чл.12
и чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
Искът е предявен на основание чл.124 ал.1 вр.с
чл. 415 ГПК за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 6121/07.12.2009
година по гр.д.№ 7014/2009 година на ПРС за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Тъй като в срок
е депозирано възражение от ответника по реда на чл.414 от ГПК относно
дължимоста на вземането, то настоящият иск е допустим, като целта на предявения
установителен иск е влизането в сила на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, след установяване съществуването на вземането
по съдебен ред в исково производство.
Видно от приложените към исковата молба писмени
доказателства- заверени копия от: Общи условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от “Т. П.”ЕАД, Договор № *** за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от”Т.-П.”ЕАД., Заявления от ответника, представлявано
от И.Д.М., за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди с декларация, Договор № *** година за продажба на топлинна енергия между
страните, по безспорен начин се установява, че същите през процесния период са
били в облигационни отношения, касаещи продажба респ. покупка на топлинна
енергия, за обект”П. С. 98”, находящ се на ***. “Т.-П.”ЕАД е била в качеството
си на продавач, а ответникът-купувач/потребител/. Отношенията между страните се
регламентират от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от “Т. П.”ЕАД, които ответникът е приел със сключването на договорите. С
оглед на това съдът приема, че договорите между страните са били сключени при
определените от дружеството условия от момента, от който ответникът е започнал
да употребява топлинна енергия- 14.07.2003 година, като в самия договор № 167 от
същата дата е отбелязано, че е със срок на действие 5 години. С изтичането му е
сключен нов договор от № ***, обхващащ
част от процесния период.
По отношение размера на претендираните
задължения на ответника като доказателства са представени заверени копия от извлечение
от сметка и Сбор от данъчни фактури. От
тях, както и от заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза на
в.л. Б. П., която съдът възприема като компетентно дадена се установява, че
дължимите се суми от ответника за периода 01.05.2005 г. до 31.08.2008 г. са в
размер на 39 515,80 лв., както и законна лихва в размер на 15389,67 лв.лв.
върху горната сума за периода 30.06.2005 г. до 09.10.2009 година.
Ответникът
във възражението си, направено на
осн.чл.414 от ГПК в заповедното производство, по повод на което е и настоящето
производство е възразил, че за периода 01.05.2005 г.до 03.12.2006 г. вземането
е погасено по давност.
Предвид характера на доставка на топлинна
енергия и закупуването на полученото количество, в Общите условия за продажбата
и е уговорено ежемесечно плащане на доставената топлинна енергия от страна на
потребителя. Това определя периодичния характер на задължението на потребителя
за погасяване задължението му по доставка на топлинната енергия месечно.
Съгласно чл.111 б.”в” ЗЗД се погасяват по давност от три години вземанията за
наем, лихви и други периодични вземания, каквото е и настоящето.С оглед на това
възражението на ответника за погасяване на вземането за периода 01.05.2005 г.до
03.12.2006 год. е основателно, тъй като заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е постъпило в съда на 04.12.2009 година. От приложената към
съдебно-икономическата експертиза справка, се установява, че същото е в размер
на 18763,38 лв.главница и 9236,37 лв.лихва.
Предвид изложеното по-горе на това съдът счита, че
предявените искове са основателни и доказани за сумата 20 752,42 лв., представляваща
главница за периода. 01.05.2005 г.до 03.12.2006 вкл., както и за сумата 6 153,30 лв. представляваща
лихва за забава за периода от 30.06.2005 г. до 09.10.2009 г., в какъвто размер
следва да се уважат, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
пълното изплащане на сумите, като в останалата част бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски , съобразно уважената част на иска в размер на 413
лв./юрисконсултско възнаграждение и хонорар в.л./, както и да заплати по сметката
на ПОС д.т. в размер на 1076,24 лв.,тъй като ищецът е в производство по
несъстоятелност и е освободен от предварително внасяне на дължимата се д.т.
Ищецът, с оглед изхода от делото следва да
заплати д.т. по сметката на ПОС в размер на 1149,28 лв. дължаща се за
отхвърлената част от предявените искове.
Водим от изложеното по-горе съдът
Р Е
Ш И :
Признава за
установено, че “С.-98” ООД *** ***, представлявано от И.М.Д. ***, дължи на “Т.-П.” ЕАД, в производство по
несъстоятелност, сумата 20 752 лв., представляваща стойността на ползвана, но
не заплатена топлоенергия за топлофициран обект в *** за периода 01.05.2005
г.до 03.12.2006 вкл.; лихва за забава на
месечните плащания в размер на 6 153,30 лв. за периода от 30.06.2005 г. до
09.10.2009 г., , както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-04.12.2009 г.,до
окончателното и изплащане, като отхвърля в останалата им част предявените
искове като неоснователни и недоказани..
Осъжда
“С.-98”ООД *** ***,
представлявано от И.М.Д. ***, да заплати на “Т.-П.” ЕАД в производство по
несъстоятелност направените по делото разноски в размер на 413 лв., както и
д.т. по сметката на Пернишкия окръжен съд в размер на 1076,24 лв. .,
заедно с обещетение за забава в размер на законната лихва, считано от влизането
на решението в сила до окончателното изплащане.
Осъжда “Т.- “П.”
ЕАД гр.П., в производство по несъстоятелност, с адрес на управление ***, да
заплати по сметката на ПОС д.т. в размер на 1149,28 лв. заедно с
обещетение за забава в размер на законната лихва, считано от влизането на
решението в сила до окончателното изплащане.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: