Р Е Ш Е Н И Е № 545
04.06.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VII-ми граждански състав
На 20.05.2020г.
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО
ИВАНОВ
Секретар: Ангелина
Костадинова
като разгледа
докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело №524 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Тети – 90“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в:гр.София , район Кремиковци , кв.
Враждебна , ул. „5-та” № 9, представлявано от управителя П.А. срещу
Решение № 3870 от 15.10.2019 г., постановено по гражданско дело № 857 по описа
за 2018 г. на Пловдивски районен съд, ХІІ гр. състав, в частта , с която е
отхвърлен предявения от жалбоподателя
иск за осъждане на ответника Л.Д.П.,
ЕГН **********,***, да му заплати сумата от 4498 лева – получен и неотчетен
служебен аванс по граждански договор от
дата 26.04.2016г. , за който са
съставени два РКО от същата дата.
Във въззивната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на обжалваното
решение като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му от въззивния съд и постановяване
на ново решение по същество на спора, с
което да бъде уважен предявеният иск, ведно със законните последици.
Постъпил е писмен отговор от Л.Д.П.,чрез назначения му по делото
особен представител адв. В.К., в който се оспорва основателността на въззивната
жалба с искане обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл. 269 ГПК
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността му намира наведените от ищеца с въззивната
жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение за основателни.
Решението е постановено
при дадена неправилна правна квалификация на предявения от ищеца иск. С
твърденията си по исковата молба и дадените пояснения , ищецът „Тети – 90“
ЕООД, ЕИК *********, е определил кръга на релевантните към спора факти, както и
търсената защита, а именно, че по силата на сключен между страните писмен
договор на 26.04.2016г. , ответникът
Л.П. е поел задължение за срок от
10 дни да докара от Германия три броя седлови влекачи с автовоз „Рено-Премиум“, собственост на
търговското дружество.За изпълнение на поставената задача търговското дружество е предоставило на
ответника служебен аванс в общ размер от 2300 евро, с левова равностойност от
4498 лева.Ищецът сочи, че ответникът не е
представил отчет за начина на
разходване на получения аванс, поради което същия подлежи на връщане. При
гореизложените от ищеца твърдения за наличие на правоотношение между страните,
регламентирано от ЗЗД като договорно, съдът е длъжен да квалифицира иска като
такъв предявен на договорно основание - чл. 284, ал. 2 ЗЗД,
а не като произтичащ от неоснователно обогатяване по чл. 55,ал.1,
предл.2 от ЗЗД.
Районният съд в мотивите на
постановеното първоинстанционно решение е разгледал заявените с исковата молба
обстоятелства, на които се основава и заявеното искане за присъждане на парична
сума, и в този смисъл не е излязъл от търсената защита и не е постановил
недопустим съдебен акт по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК,
а е нарушил материалния закон като е дал неправилна правна квалификация на
иска, което е основание за отмяна на неправилното решение в частта му по
отхвърлен иск по чл.
55,ал.1, предл.2 от ЗЗД
за връщане на даденото при неосъществено основание.
По основателността на иска при правилната правна квалификация по чл. 284, ал. 2 ЗЗД
съдът намира следното:
От представените в първоинстанционното производство писмени
доказателства е документално установено , че по силата на сключен между
страните писмен договор на 26.04.2016г.
, ответникът Л.П. е поел задължение за срок от 10
дни да докара от Германия три броя седлови влекачи с автовоз „Рено-Премиум“, собственост на
търговското дружество.За изпълнение на поставената задача търговското дружество е предоставило на
ответника служебен аванс в общ размер от 2300 евро с два РКО от 26.04.2016г.С
договора не е уговорено възнаграждение в полза на Л.П., като със заповед №8/26.04.2016г. същият е бил
командирован от търговското дружество
за периода 26.04.16г.-05.06.2016г. до Германия и обратно със задача:да докара три броя
седлови влекачи, като разходите за дневни, пътни и квартирни пари се поемат от
търговеца.Посочено е в заповедта, че командированият следва да даде отчет за извършената работа с приложени разходни
документи за изразходваните средства.
С оглед възражението на ответника,че не
е подписвал процесния договор и не е получавал служебен аванс , съгласно
представените по делото РКО, в първоинстанционното производство е назначена и приета без резерви от страните СГЕ.От
заключението на вещото лице С. С.,което
като компетентно и безпристрастно изготвено съдът кредитира, се установява
,че подписите в документите от името на Л.П. са изпълнени от него.
Гореизложеното обосновава извод,че
оспорването направеното от ответника е неоснователно, а възникналото
правоотношение по договор за поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД, валидно обвързва
страните и поражда своите правни последици, като с подписване на договора
ответникът се е съгласил с всички негови клаузи.
Предвид нормата на чл. 284, ал. 2 ЗЗД
, ответникът - довереник по договора е
длъжен да уведоми доверителя-ищец за изпълнението на поръчката , да му даде
сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката,
независимо дали е уговорено или не възнаграждение по договора.
Задължението на довереника за даване на
сметка включва не само посочване на полученото и изразходваното, но и
представяне на документите за отделните разходи и за изпълнението на
поръчката-писмен договор, разписки, квитанции и др. Именно поради задължението
за даване на сметка, в тежест на довереника е да се снабди с доказателства за
полученото и даденото в изпълнение на поръчката.
В изпълнение на процесния договор
ответникът е получил сумата 2300 евро, необходима за изпълнение на поръчката.
При доказателствена тежест за ответника, същият
не е ангажирал доказателства по делото
да е изготвил отчет за изпълнение на задължението по договора, както
и да е представил на ищеца документи за начина на разходване на
получените от него парични средства. Като не е изпълнил това свое задължение,
довереникът дължи връщане на исковата сума на ищеца в размер от 2300 евро,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното
й изплащане. Посочената от ищеца левова равностойност към датата на подаване на
исковата молба е от значение за определяне цената на иска и дължимите държавни
такси. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 4/2014 г. ОСГТК ВКС, съдът не може да присъди на ищеца дължимото в
чуждестранна валута в лева, като определена левова равностойност по централния
курс на БНБ. В случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата
равностойност на сума, дължима в чуждестранна валута, съдът трябва да се
произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане
на дължимата в чуждестранна валута сума. Когато съдът служебно присъжда
вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало, защото не се променя
предметът на делото , тъй като се присъжда паричен еквивалент за стойност.
В случая, в противоречие
с дадените указания, първостепенният съд се е произнесъл в левова равностойност
на сумата към датата на подаване на исковата молба, вместо в евро. Това не
касае допустимостта на първоинстанционното решение, защото, както стана ясно,
съдът не се е произнесъл по нещо различно от сезирането. Въззивният съд обаче е
длъжен да изправи грешката на първата инстанция, произнасяйки се по въззивната
жалба.
Предвид изложеното
обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество допълнително сумата от 1124,88 лв., представляваща разноски
за първата инстанция, както и тези направените пред въззивната инстанция, които
се констатираха в размер на сумата от 747,79 лева /внесена държавна такса в размер от 97,97
лева ; адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева;150 лева-внесено
адвокатско възнаграждение за назначения на ответника особен представител/
Мотивиран от изложеното, съдът
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОТМЕНЯ решение №3870 от 15.10.2019 г. постановено по гражданско
дело № 857 по описа за 2018 г. на Пловдивски районен съд, ХІІ гр. състав, в
частта , с която е отхвърлен предявения от „Тети – 90“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в:гр.София , район Кремиковци , кв. Враждебна ,
ул. „5-та” № 9, представлявано от управителя П.А., иск за осъждане на ответника Л.Д.П., ЕГН **********,***, да му заплати
сумата от 4498 лева – получен и неотчетен служебен аванс по граждански
договор от дата 26.04.2016г. , за
който са съставени два РКО от същата
дата, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л.Д.П., ЕГН **********,***,
да заплати на „Тети – 90“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в:гр.София , район Кремиковци , кв. Враждебна , ул. „5-та” № 9,
представлявано от управителя П.А.,
сумата от 2300 евро , съставляваща получен и неотчетен служебен аванс по
договор, сключен на 26.04.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата
молба в съда-16.01.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 747,79 лева -разноски по делото пред въззивната инстанция, както
и сумата от 1124,88 лева-направени в първоинстанционното производство разноски.
В останалата част, като
необжалвано, решението е влязло в
законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
|
|
|
|
|
2.