О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……./….02.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1880 по описа за 2018г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от С. С. И. от гр.Варна, чрез пълномощник адв. Н.Г., в
която е направено искане за освобождаване
от заплащане на д.т. и разноски по настоящото производство, образувано по предявени от нея
искове срещу ДЗИ
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, за заплащане на сумата в размер на 30000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, в резултат
на настъпило ПТП на 06.04.18г., както и сумата от 694,10лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разходи по лечение в резултат на
гореописаното ПТП , ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на увреждането 06.04.18г. до оконч.изплащане на
сумата. Във
връзка с молбата е
представена декларация за имуществено състояние, с която
декларира, че не
получава месечен доход, съпруга й получава месечен доход от 3200лв, притежават
жилище в гр.Варна, както и 2 бр. МПС, не притежават дялове и акции в ТД, както
и наличие на заболяване, налагащо допълн.разходи.
Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК
предвижда възможността физически лица, страни в производството, които с оглед
на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с
достатъчно средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на
делото такси и разноски, да бъдат освободени от задължението за внасянето им.
При преценка имущественото състояние на страната съдът следва да вземе предвид
няколко обстоятелства, изчерпателно изброени в чл.83, ал.2 , т.1-6 ГПК, както и
да съобрази евентуално други извън тези, и въз основа на тях да направи
цялостна преценка за основателността на искането.
От представената от молителката декларация и
доказателства към нея е видно, че семейството й се състои от нея и съпруга й,
който притежава недв.имот в гр.Варна, както и притежават две МПС – л.а. Хонда
HR-V и Мерцедес С 220. Видно от представеният трудов договор се установява, че
съпругът на молителката получава основно месечно възнаграждение в размер на
3903лв. Молителката декларира още, че не получава доходи, не притежава акции и
дялове в ТД, като същевременно не се сочи тя да е регистрирана в БТ. От
представената справка от АВ се установява, че молителката и нейния съпруг
притежават още поземлен имот в с.Константиново, а молителката притежава и ниви
в с.Йовково и с.Вичово, за които са сключени и договори за аренда.
Недекларирането на тези имоти, както и на доходите от сключените договори за
аренда, поставят под съмнение верността на така декларираната липса на парични
средства за заплащане на дължимата д.т. Макар и да са декларирани здравословни
проблеми, налагащи периодични разходи, няма данни за размера на последните,
нито че същите са от естество, което да възпрепятства молителката да упражнява
труд и да реализира доходи, доколкото е в трудоспособна възраст.
Държавната такса по делото е съответно 50
лв. по иска за обезщетение за имуществени вреди и 1200лв. по иска за
обезщетение за неимуществени вреди. Идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване
от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални
съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности,
които иначе биха били възпрепятствани да защитят правата си в съда, какъвто
настоящият случай не е. Видно е, че молителката и нейния съпруг притежават
собственост върху няколко недв.имоти, от част от които чрез договори за аренда
се реализират доходи, както и собственост върху две МПС, които също са
потенциален източник на средства. Установява се още, че и съпруга на
молителката реализира доходи значително над средната за страната работна
заплата, като не се установяват обективни пречки, които да препятстват
упражняването на трудова дейност и от молителката. По делото ищцата не е
декларирала и липсата на парични средства по банкови сметки, което предполага
налични такива. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК е привилегия, която се признава от
закона и се предоставя от съда само на лицата, които са доказали невъзможност
да платят конкретната сума за дължима държ.такса. За да се приложи разпоредбата
на чл.83, ал.2 ГПК , то не е достатъчно
заплащането на таксите и разноските да затруднява молителя, а е необходимо да
бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я
заплати. При така установените по-горе обстоятелства относно имущест.състояние
на молителят, то съдът намира, че не би могло да се приеме, че материалното му
състояние /имуществено и финансово/ не позволява да отдели средства за
заплащане на дължимата д.т. и разноски за производството.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са
налице предпоставките за признаване в полза на молителката на липсата на
достатъчно средства да заплати дължимата д.т., възлизаща на общо 1250лв, и
разноски по производството, поради което и искането по чл.83, ал.2 ГПК като
неоснователно следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на С. С. И. от
гр.Варна, за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по
образуваното търг.д.№ 1880 по описа за 2018 год. на ВОС, на осн. чл.83, ал.2 ГПК като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на молителя.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: