№ 1301
гр. Пловдив , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330201412 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ч. С. П. от *** против Наказателно
постановление № 20-1030-015105/11.01.2021 г., издадено от Началник група
към ОД на МВР Плводив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.6, т.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.1 т.5 пр.1
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00
лв., както и за нарушение на чл.137А,ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 лв. и са отнети 6 контролни точки на основание С жалбата се моли
наказателното постановление като незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Н. Ч. от АК-Пловдив, който поддържа жалбата по
направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
1
в тяхната съвкупност, прие за установено следното
На 21.12.2020 г. около 19:40 ч. в гр.Пловдив, на бул. Христо Ботев –
кръстовище с ул.Иван Вазов, посока изток-запад св. А.Е.Г.. и Н. ИВ. Ф. ,
изпълнявайки служебните си задължения по осъществяване контрол
движението по пътищата, установили жалбоподателя да управлява л.а. Опел
Кадет рег.№ ***, собственост на И.Г.П., като преминава на забраняващ сигнал
на светофарната уредба, десен завой, като създава предпоставка за ПТП с
другите участници в движението и не ползва обезопасителен колан при
наличието на такъв, с какъвто е оборудван.
Във връзка с направените констатации бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение бл.№ 915904 от 21.12.2020,
връчен на нарушителя лично и подписан от същия с възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което наказващият орган възприел идентична
фактическа обстановка.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитаните свидетели А.Е.Г.. и Н. ИВ. Ф. , справка за нарушител, Заповед
рег.№ 8121з-825/19.07.2019 г.
Пред съда св. Г. и Ф. потвърдиха направените в съставения акт
констатации. Св.Г. е категоричен, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя е бил преминал на червено, както и че и двамата с колегата
му били ситуирани на място, откъдето имало видимост към светофарната
уредба. Свидетелите достатъчно подробно успяха да възпроизведат пред съда
и пътната обстановка на процесната дата на посоченото в наказателното
постановление място. В подкрепа на показанията Г. са и тези на св. Ф. , който
потвърждава, че служебният автомобил е бил позициониран на място,
позволяващо по ясен начин да се следи както светофарната уредба, така и
съобразяването на преминаващите коли с нея.От техните показания се
установява, че водачът се е намирал в крайна дясна лента, а останалите коли в
средна и крайна.
Двамата свидетели са в достатъчна степен категорични, че водачът не е
носел колан при управление на МПС, което било другото основание да му
бъде съставен акт.
Съдът намира, че показанията на двамата свидетели са последователни,
логични и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на АУАН и за издаване на наказателното постановление съдът
прие, че същите са съставени от компетентни лица. Налице е и е приета по
делото Заповед рег.№ 8121з-825/19.07.2019 г. относно материалната
2
компетентност на актосъставителя и наказващия орган да съставят актове за
установяване на административни нарушения и да издават наказателни
постановления. Спазени са сроковете за съставянето им, предвидени в чл.34
от ЗАНН. Що се касае до оплакванията, свързани с неяснота при описание на
нарушението, следва да се отоблежи, че според описанието на нарушението
водачът е преминал на кръстовището на забраняващ сигнал на светофарната
уредба. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.6, т.1,
участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със
светлинните сигнали, като се санкционира всеки водач на основание чл.183,
ал.5, т.1, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването.
Съгласно чл.31, ал.7 от Правилника за прилагане на Закона за дивжение
по пътищата 1. червена светлина - означава „Преминаването е забранено“.
Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-
линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен
светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището,
водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека;
2. едновременно светещи червена и жълта светлина - означава
„Преминаването е забранено“. Този сигнал предупреждава водачите, че
предстои подаване на сигнал със зелена светлина; 3. зелена светлина -
означава „Преминаването е разрешено“. Но когато този сигнал е подаден на
кръстовище, той не разрешава на водачите да навлизат в кръстовището, ако,
след като навлязат, те не ще могат да го напуснат до следващата смяна на
сигнала 4. жълта светлина - означава „Внимание, спри!“. Това не се отнася
само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал,
след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до
светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При
подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се
намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. От посочената
разпоредба става ясно, че преминаването е забранено както при червен
сигнал на светофарната уредба, така и при жълт сигнал. Единствената
възможност, при която е разрешено преминаване при светещ жълт сигнал е,
когато водачът е близо до светофарната уредба, навлязъл е или се намира в
кръстовището, поради което следва по най-бързия начин да премине през
него и да го освободи. В случая водачът е преминал на кръстовището при
забраняващ сигнал на светофарната уредба, като не е посочено какъв е бил
забраняващия знак при описание на нарушението. При това положение не
може да се провери дали водачът не попада в изключението, при което и при
жълт знак на светофарната уредба следва да премине, за да освободи
кръстовището и за да предотварти настъпване на ПТП с другите участници в
движението, т.е. когато е разрешено преминаването. По делото не се оспорва,
а и се установява от показанията на двамата свидетели, че водачът се е
намирал в зоната на кръстовището. Не е уточенон обаче при какъв сигнал е
преминал кръстовището и не попада ли в гореупоменатото изключение, което
правилникът предвижда. Независимо от дадените от двамата свидетели
3
показания, че водачът е преминал на червен сигнал, съдът намира, че този
пропуск при описание на нарушението не може да бъде преодолян с дадените
свидетелски показания. Право на нарушителя е да разбере в какво точно се
състои нарушението, при какви обстоятелства е извършено то. При липсата
на основни данни, отнасящи се до съставомерни елементи от състава на
нарушението, същият е в невъзможност да организира и защитата си.
Липсата на достатъчно данни относно обстоятелствата, при които е
извършено твърдяното нарушение, поставя в невъзможност и съда да провери
верността на описаната фактическа обстановка. Това налага отмяна на
наказателното постановление в коментираната част.
Не по същия начин обаче следва да бъде разрешен въпроса по повод
второто нарушение. Липсата на категория на МПС, което е управлявал
жалбоподателя, във връзка с изброяването в чл.137а, ал.1 ЗДвП въпреки, че не
е посочена в АУАН и НП не е от категорията на съществените нарушения,
които да водят до незаконосъобразност на издаденото Наказателно
постановление. Според чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са
в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. В НП е посочено по ясен начин кое МПС е
управлявал жалбоподателят. Ако жалбоподателят не е бил наясно в коя
категория попада МПС, то предвид посочените в НП и АУАН модел същият
може да разбере и това обстоятелство. Следователно при посочване на вида
МПС е достатъчно да се приеме, че МПС, управлявано от жалбоподателя
попада в категория М – чл.149, ал.1, т.2 от ЗДвП. / В този смисъл Решение №
1723 от 16.3.2017 г. по адм.д. № 11575/2016 г. на Административен съд –
София/
Разпоредбата на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите
при управление на МПС да използват предпазни колани. Безспорно е, че
жалбоподателят е управлявал МПС, както и че същият не попада в
изключенията на чл.137А,а л.2 от ЗДвП
Материалният закон е приложен правилно, както и правлино е
приложена и съответната на нарушенията санкционна разпоредба.
Наложеното на жалбоподателя наказание глоба в размер на 50 лв. на
основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на основание чл.137А от ЗДвП е във
фиксиран размер. В този размер същото е наложено, поради което съдът
приема, че наказанието е правилно и законосъобразно определено.
Правилно и в съответствие с чл.6, ал.1 т.10 от Наредба № Із-2539 от 17
декември 2012 г. на водача са били отнети за нарушението по чл.137А, ал.1 от
ЗДвП и 6 контролни точки.
С оглед изхода на делото на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
при направено искане от страна на жалбоподателя следва в тежест на
ответната страна да се присъдят и сторените по делото разноски. Такива се
4
претендират на основание чл.38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. При
преценка дали са налице основанията по чл.38 ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата съдът не разполага с правна възможност да проверява дали са
налице хипотезите на посочения законов текст, това дали адвокатът е оказал
безплатна адвокатска помощ в някоя от тези хипотези е въпрос на договаряне
между страните, който въпрос не следва да бъде проверяван от съда. Размерът
за оказана адвокатска защита и съдействие следва да е в съответствие с чл.18,
ал.2 вр. чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 /2004 г.,т.е минималното възнаграждение
което може да бъде претендирано е 300 лв., а при уважена имущестевна
претенция в размер на 50 лв. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-015105/11.01.2021 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, с което на Ч. С. П. от
*** за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата на
основание чл.179, ал.1 т.5 пр.1 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-
015105/11.01.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив в
останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на адв. Н.Ч. от АК- Пловдив
сумата от 150 лв. представляваща адвокатско възннаграждение за оказана
правна защита и съдействие.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5