№ 13207
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110111444 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу С. Г. М. с ЕГН
**********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимостта на
сумата в общ размер от 4415,15 лева, от които 3617,67 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за
реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на
вземането, 769,61 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 13.08.2021 г., както и
суми за дялово разпределение 22,10 лева - главница за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019
г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и
5,77 лева - лихва за периода от 31.08.2018 г. до 13.08.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.10.2021 г. по ч.гр.д.
№ .../... г. по описа на СРС, ... състав.
Ищеца твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответницата е подала отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Навежда възражение за изтекла за вземанията погасителна
1
давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната България” ООД, не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна
енергия и за лихва за забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието
потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ,
съгласно която, в редакцията ѝ към процесния период, потребител, респективно задължено
лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба
мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху
имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай,
потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното
разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на
титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от
общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В
този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
В исковата молба „Т.С.“ ЕАД заявява, че С. Г. М. е собственик на процесния имот за
въведените периоди. Към отговорът е приложен Договор № .... г., сключен между С. Г. М.,
като купувач и „Т.С.” ЕАД, като продавач на топлинна енергия за отопление и топла вода за
имот на адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 170, вх. 2, ап. 24. В договорът не е записано дали
С. Г. М. е собственик, ползвател или наемател за имота, предмет на доставката. Като
доказателства по делото е приета и дoкладна записка от МВР - 09 Районно управление -
СДВР за извършена проверка по преписка с вх. № 513000-51294/16.10.2020 г. по описа на
СДВР. Същата констатира, че ответницата С. Г. М. е собственик на процесния имот - АП. ...,
ГР. С-ИЯ, Ж.К. Л., БЛ. ..., ВХ. ..., ЕТ. ... но не представлява годно доказателство, че С. Г. М.
е собственик на имота за исковите периоди. Ищецът не установява при условията на пълно
и главно доказване, че С. Г. М. е собственик или ползвател на имота на адрес гр. София,
ж.к. „Люлин“, бл. 170, вх. 2, ап. 24 и като такъв дължи претендираните задължения на
ищовото дружество.
С оглед липсата на доказване съществуването на облигационно отношение при заявеното от
ответника основание, то не се доказва и такова за съществуване на вземане в полза на „Т.С.”
ЕАД за претендираните суми.
Ето защо, съдът прие, че ответницата не е страна по облигационното правоотношение с
„Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
2
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008
г., съответно Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР (чл. 150, ал. 1 от ЗЕ).
Този извод обуславя неоснователност на исковата претенция, поради което предявените
искове следва да се отхвърлят.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора в полза на ответницата следва да бъдат присъдени поисканите
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Видно от приложените по делото
договори за правна защита и съдействие е, че ответницата е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1250,00 лева - 700,00 лева в исковото и 550,00 лева в
заповедното производство. Направеното от процесуалния представител на ищеца
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Това е така, тъй като в случая приложима
е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждение.
По делото е договорена правна защита на ответницата, при иск с материален интерес в
размер на 4415,15 лв. За посочения материален интерес, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждението за адвокатска защита
се определя на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Претендираното в случая
възнаграждение не надвишава размера на предвиденото от наредбата, поради което съдът не
намира основание по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК същото да бъде намалявано като
прекомерно.
При този изход на спора на ответницата се дължат разноски в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу С. Г. М. с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата в общ размер от 4415,15 лева, от които 3617,67
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва
от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, 769,61 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 13.08.2021 г., както и суми за дялово разпределение 22,10 лева - главница за
периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до
3
окончателното изплащане на вземането и 5,77 лева - лихва за периода от 31.08.2018 г. до
13.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 22.10.2021 г. по ч.гр.д. № .../... г. по описа на СРС, ... състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С-ИЯ, УЛ. Я.№...,
да заплати на че С. Г. М. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1250
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото
проузводство.
Решението е постановено при участието на „Бруната България” ООД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4