№ 16157
гр. С., 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110140000 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Л. Д. Н., ЕГН **********, А. Ж. Р.,
ЕГН **********, Р. В. Г., ЕГН **********, Х. В. В., ЕГН **********, К. Д. С., ЕГН
********** и С. Д. С., ЕГН **********, в качеството им на законни наследници на Г. А. Г.-
бивш собственик на топлоснабден имот- Ап., находящ се в гр. С., ул. „Т....., с присъединен
абонатен № 39271, с която моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят, при условията
на разделна отговорност сумите, както следва:
За Л. Д. Н., ЕГН **********, 1/6 ид.ч. от общото задължение, а именно- - сумата от
37,42 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 18.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 8,98 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г., сумата от 2,66 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 18.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 0,67
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.08.2020 г. до
28.06.2023 г.,
за А. Ж. Р., ЕГН **********, 1/6 ид.ч. от общото задължение, а именно- - сумата от
37,42 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 18.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 8,98 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г., сумата от 2,66 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 18.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 0,67
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.08.2020 г. до
28.06.2023 г.,
за Р. В. Г., ЕГН **********, 1/6 ид.ч. от общото задължение, а именно- - сумата от
37,42 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 18.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 8,98 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г., сумата от 2,66 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 18.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 0,67
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.08.2020 г. до
28.06.2023 г.,
за Х. В. В., ЕГН **********, 1/6 ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
37,42 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 18.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 8,98 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г., сумата от 2,66 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 18.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 0,67
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.08.2020 г. до
28.06.2023 г.,
за К. Д. С., ЕГН **********, 1/6 ид.ч. от общото задължение, а именно- - сумата от
37,42 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 18.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 8,98 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г., сумата от 2,66 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 18.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 0,67
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.08.2020 г. до
28.06.2023 г., и
за С. Д. С., ЕГН **********, 1/6 ид.ч. от общото задължение, а именно- - сумата от
37,42 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 18.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 8,98 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г., сумата от 2,66 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
2
със законна лихва от 18.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 0,67
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.08.2020 г. до
28.06.2023 г.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК *********, поддържа,
че ответниците, в качеството си на собственици по наследство на топлоснабден имот - Ап.,
находящ се в гр. С., ул. „Т....., с присъединен абонатен № 39271, по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди,
които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016
г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се
начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „ДИРЕКТ“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и СЕС,
договор.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за
дялово разпределение - „ДИРЕКТ“ ЕООД, като обосновава правен интерес за това.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. В. В., ЕГН **********, депозира отговор на
исковата молба, чрез особен представител адв. К. А., с който оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че по делото не са представени фактури, от които да се установят
дължими вземания към ответника. Оспорва да потребител на топлинна енергия за процесния
имот. Сочи, че за процесният период задължено лице бил Г. А. Г.. Прави възражение за
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
По делото е постъпила молба с вх. № 55711/20.02.2024 г., към която е представена
разписка за изплатени задължения в размер на 50 лв., дължими от Л. Д. Н..
В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. Ж. Р., ЕГН **********, редовно уведомена на
03.10.2023 г., Р. В. Г., ЕГН **********, редовно уведомена на 19.10.2023 г., К. Д. С., ЕГН
**********, редовно уведомен на 16.10.2023 г., и С. Д. С., редовно уведомен на 09.10.2023
г., не депозират отговор на исковата молба, не правят възражения, нито доказателствени
искания. Преди първото съдебно заседание, насрочено за 28.02.2025 г., с молба вх. №
53915/14.02.2025 г., чрез упълномощен адвокат Десислава Банкова от САК, ответниците А.
Р., Р. Г., К. С. и С. С., признават изрично предявените срещу тях искове и представят
доказателства за погасяване на задълженията си, в т.ч. претендираните от тях съдебни
3
разноски. Всеки от ответниците е представил заявление до ищцовото дружество, към което е
приложил фискален бон за заплатени 78,15 лв., която сума включва главниците за ТЕ и ДР,
мораторните лихви върху двете главници, законните лихви до датата на плащането и
съдебни разноски.
Извършените от петима от ответниците плащания се признават от страна на ищеца,
видно от молба с вх. № 68205/26.02.2025 г., в която изрично заявяват, че считат вземанията
си към А. Р., Р. Г., К. С. и С. С. за изцяло погасени предвид извършените плащания, а спрямо
Л. Д. Н., за частично погасени, като непогасения остатък включвал законните лихви върху
двете главници до датата на плащане и претендираните от нея съдебни разноски, определени
съразмерно на квотата й в наследството на Г. А. Г. /т.е. от 1/6 ид.ч./.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ФДР “ДИРЕКТ“ ЕООД заявява
становище за основателност на исковете, като представя относими към делото
доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е
дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията
й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е
собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Установява се по делото, че бивш титуляр на партида с аб. № 39271, открита за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Т..... ап.9 и собственик на същия, е бил Г. А. Г.,
с ЕГН ********** (видно от приетите по делото Списък на етажните собственици, на л.15,
заявление-декларация за откриване на партида от 20.08.1997 г., с приложени към нея
удостоверение за наследници и смъртен акт на бившия собственик Ангел Гогов Г.. Г. Г. е
вписан като етажен собственик на ап.9 в Списъка на етажните собственици, живущите по
апартаменти в жилищна сграда на ул. „Тинтява“ бл.29, изготвен през 2002 г. и приложен по
делото на л.15., присъствали на ОС на ЕС при избора на ФДР, т.е. съгласно Протокол от ОС
на ЕС от 17.07.2002 г. /на л.14от делото/, в който срещу ап. е вписано името на Г. А. Г., като
същия срещу подпис е заявил за инсталиране 1 бр. водомер, 1 бр. радиатор, 1 бр. вентил и 1
бр. разпределител и е изразил желание да заплати същите наведнъж. По делото не се
установява, някой от призованите към наследяване наследници на Г. А. Г. /починал на
21.08.2019 г., т.е. след началото на процесния период/ да е декларирал по реда на чл.14 от
4
ЗМДТ, придобитата по наследство собственост върху идеална част от ап.. По делото обаче
се ангажираха доказателства, че петима от ответниците по делото, в качеството си на
съсобственици по наследство на процесния топлоснабден имот са се разпоредили с
притежаваната от тях идеална част от него в полза на настоящия собственик на имота
Станислав Бойчев, за което по делото са приети като доказателства нотариални актове за
покупко-продажба № 7/19.01.2022 г. и № 179/15.03.2022 г., както и нотариален акт №
160/23.12.2021 г. за дарение на идеална част от недвижимия имот, също в полза на
Станислав Бойчев. От анализа на горепосочените доказателства, се налага извод, че
ответниците А. Р., Р. Г., К. С., С. С. и Л. Н., които в настоящото производство изрично
признават както качеството си на собственици по наследство, така и задълженията си към
ищеца за доставената до имота в процесния период топлинна енергия, са се разпоредили с
притежаваните от тях идеални части от топлоснабдения имот в полза на трето за
наследствения кръг, лице – Станислав Бойчев. По делото е приложено удостоверение за
наследници на Г. А. Г., от което се установява, че освен посочени по-горе пет ответника,
представлявания в производството от особен представител, шести ответник в лицето на Х.
В. е единствения, който все още не се е разпоредил с притежаваната от него 1/6 ид.ч. от
процесния топлоснабден имот, като това обстоятелство е отразено в подадената по реда на
чл.14 от ЗМДТ, декларация от страна на новия собственик Станислав Бойчев /приети по
делото и приложени на л.56-76/.
По делото няма доказателства, след смъртта на бившия собственик и титуляр на
партида Г. Ан. Г., някой от неговите наследници да е владял имота, респ. да е потребил
еднолично количеството ТЕ, доставена до него. За това, че имота е бил необитаем след
смъртта на Г. Г., свидетелстват, макар косвено, представените от ТЛП протоколи за
неосигурен достъп до ап.9 /прието на л.185,186 от делото/ за извършване на реален отчет на
уредите за ТЕ.
Съдът с доклада си по делото е разпределил доказателствената тежест между страните,
като е указал на ищеца да докаже главно и пълно следните факти и обстоятелства: факта,
от който произтича вземането му, както и факта на реално потребяване на топлинна енергия
за процесния период /нейния обем, количества и стойности за потребената ТЕ, какво
количество ТЕ е постъпвало в имота, как е разпределена, отчетена и остойностена тя/, като
установи начина за определянето, изчисляването, разпределянето на топлинната енергия и
размера на посочените суми за потребена енергия; да докаже съществуването на договорни
правоотношения между страните, както и че сочените в исковата молба ответници като
наследници по закон на Г. А. Г. /починал на 21.08.2019 г./ са потребители/клиенти на
топлинна енергия в качеството си на съсобственици и/или ползватели на процесния
топлоснабден имот.
Такова пълно доказване не бе проведено от ищеца в настоящото производство.
Въпреки това, по делото са представени и приети множество косвени доказателства, които в
своята съвкупност установяват твърденията на ищеца, че именно посочените от него в ИМ
шестима ответници са собственици през процесния период на процесния топлоснабден
5
имот, в качеството си на наследници на бившия такъв – Г. А. Г..
В проведените през 2022 г. нотариални производство, в хода на които петима от
настоящите ответници са се разпоредили с притежаваната от тях идеална част от имота в
полза на Станислав Бойчев, е бил представен и нотариален акт № 68, том II, дело № 212 от
1964 г., посредством който се е установила принадлежността на правото на собственост
върху имота, първоначално в полза на Ангел Гогов Г., а след неговата смърт на 07.08.1997 г.,
правото на собственост е преминало върху неговия единствен наследник Г. А. Г. /данни за
което се извличат от удостоверение за наследници № 0138/22.08.2023 г. на самия Г. Г./.
Признанието на исковете от страна на петимата ответници също потвърждава истинността в
твърденията на ищеца, че именно призованите от него да отговарят за задълженията на
процесния топлоснабден имот се явяват съсобственици на същия, респ. се явяват и клиенти
на „Топлофикация С.“ ЕАД, по отношение доставяната до имота им топлинна енергия и
следва да заплащат същата.
Същевременно, на ответниците е указано да докажат, че са погасили претендираните
вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива. По
делото петима от ответниците изрична са признали исковете, предявени срещу тях и
съответно са предприели плащане на същите. Това са А. Р., Р. Г., К. С., С. С. и Л. Н.. В тази
част, исковете ще следва да се отхвърлят, поради извършеното плащане, като се съобрази и
признанието на исковете. Л. Н. ще следва да бъде осъдена да заплати само непогасените
доброволно законни лихви върху двете главници за ТЕ и ДР, както и припадащата й се част
от съдебните разноски, сторени от ищеца.
От анализа на приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира,
че през процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., се установява ответниците Л. Д.
Н., ЕГН **********, А. Ж. Р., ЕГН **********, Р. В. Г., ЕГН **********, Х. В. В., ЕГН
**********, К. Д. С., ЕГН ********** и С. Д. С., ЕГН **********, да са имали качеството
на потребители на доставяната до процесния ап., топлинна енергия, тъй като техния
наследодател Г. А. Г., е притежавал правото на собственост върху имота до смъртта си на
21.08.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 42 от ЗЕ „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домаК.ството си.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че по делото се установи от ищеца, че
наследодателя на ответниците Г. А. Г., е имал качеството на потребител на топлинна енергия
към датата на смъртта си, респ. през част от процесния период от 01.05.2019 г. до 21.08.2019
г., а ответниците, като негови наследници, са придобили такова качество след неговата
смърт, и следователно ищеца законосъобразно ангажира тяхната отговорност за неплатените
6
задължения за процесния топлоснабден имот, представляващи консумативни разходи, в т.ч.
за стойността на доставената, респ. консумирана топлинна енергия в имота.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ, следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответника Х. В., в
срока по чл. 131 ГПК, възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла погасителна давност за част от
вземанията.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от главницата е
основателно, а именно относно сумата, дължима за периода от 01.05.2019 г. до 01.06.2020 г.,
която съгласно справката на ищеца и Общите фактури, възлиза в размер на общо 137,36 лв.
(за частта претендирана от ответника В. – 22,89 лв.). Следователно, вземанията на ищеца,
изискуемостта на които е настъпила преди повече от 3 години, от датата на подаване на
исковата молба в съда, т.е. 3 години преди 18.07.2023 г., са погасени по давност и са
недължими.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на ИМ пред съда на 18.07.2023г. В този смисъл, вземанията на ищеца за цена
на доставената на ответника топлинна енергия и лихви са погасени за месечните вноски с
падеж преди тази дата. С исковата молба ищецът претендира установяване на вземания
преди тази дата, а именно от 01.05.2019 г. предвид на което въведеното от ответника В.
възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се явява основателно за
периода от 01.05.2019 г. до 01.06.2020 г. и в установения от съда по реда на чл.162 от ГПК
размер от 137,36 лв.
С оглед установеното, искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за заплащане
7
стойността на доставената до топлоснабдения имот, за частта на ответника Х. В., следва да
бъде отхвърлен до размер от 22,89 лв. за ТЕ, като погасен по давност, а за разликата до
пълния предявен размер от 37,42 лв. или за сумата от 14,53 лв. искът за заплащане на ТЕ ще
следва да се уважи.
Исковете, предявени срещу ответниците Л. Д. Н., ЕГН **********, А. Ж. Р., ЕГН
**********, Р. В. Г., ЕГН **********, Х. В. В., ЕГН **********, К. Д. С., ЕГН **********
и С. Д. С., ЕГН **********, съобразно разп. на чл.235, ал.3 от ГПК, ще следва да се
отхвърлят, поради извършеното в хода на производството плащане на задълженията им към
ищеца, след направено признание на исковете. По отношение на тези ответници, достатъчно
е в мотивите на решението си съдът да посочи, че същото се основава на признанието на
исковете, съгл. чл.237, ал.2 от ГПК.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация С.” ЕАД и одобрени от комисията Общи
условия за процесния период да са обвързващи и за ответника Х. В.. С разпоредбата на чл.
33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на
доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по
ал.2, т.е. само върху задължението по Общите фактури. В този смисъл, въпреки, че
изискуемостта на вземанията по ежемесечните вноски, настъпва след изтичане на 45-дневен
срок след края на месеца, за който се отнасят, то неплащането им в срока, не води до
начисляване на лихви върху прогнозни суми. Напротив, обезщетение за забава се дължи
единствено върху стойността на задължението на потребителя, по общите фактури, в
случай, че не се плати в срока по чл.33, ал.4 от ОУ.
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл.
84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок /т.е. след 14.09.2021 г./
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД. Съдът по реда на чл.162 от ГПК служебно определя дължимата мораторна
лихва върху непогасената по давност главница от 14,53 лв., като за периода на забава от
15.09.2021 г. до 28.06.2023 г., същата възлиза на 2,73 лв., до който размер иска на ищеца ще
следва да се уважи, а за пълния му предявен размер от 8,98 лв. или за сумата от 6,25 лв. и
периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г. искът ще следва да се отхвърли, като неоснователен.
8
Следователно, претенцията на ищеца за мораторната лихва върху главницата за ТЕ,
следва да се уважи като основателна и доказана до размер от 2,73 лв. – лихва върху ТЕ, а за
разликата до пълния предявен размер от 8,98 лв. или за сумата от 6,25 лв. иска подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По иска за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху нея:
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
От представените от ищеца документи, касаещи дяловото разпределение в имота,
приети като доказателства и неоспорени от ответника В., се установява, че действително за
сградата, в която се намира апартамента, съсобствен
на ответника В., е извършвана дейност по топлинно счетоводство за доставеното и
изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода. От приетата по делото справка,
отразяваща извлечението от сметката за аб. № 39271 се установява, че фактурираната цена
на извършваната услуга по дялово разпределение е 15,96 лв. Същата се претендира за
периода от м.06.2020 до м.04.2021 г., като същата не е била заплатена от ответника Х. В.
/частта претендирана от него е 2,66 лв.
Продавачът има право да начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва,
когато задълженията на клиентите не са заплатени в срок от 30 дни от издаване на
месечните фактури.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В настоящия случай, съдът като
съобрази заключението на в.л. по ССчЕ, прието като неоспорено от страните, намира, че
следва да уважи предявения от ищеца иск за мораторна лихва върху неплатената в срок
главница за ДР до размер от 0,67 лв., т.е. в предявения от ищеца размер.
В заключение, съобразявайки доказателствата по делото, признанието на 5-мата
ответници, и основателното възражение за погасяване на част от вземанията по давност,
заявено от ответника Х. В., съдът приема за доказано в производството, че ответника В.
дължи на ищеца сумата от общо 20,60 лв., от която сума 14,54 лв. – представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 18.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 2,73 лв.
– мораторна лихва върху непогасена по давност главница за ТЕ, дължима за периода от
9
15.09.2021 г. до 28.06.2023г. ; 2,66 лв. - представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
18.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 0,67 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г., до които
размери исковете се явяват основателни и доказани, и като такива ще следва да се уважат.
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца, поради изтекла
давност или за сумата от 22,88 лв. за главницата за ТЕ и 6,25 лв. – мораторна лихва върху
погасената по давност главница за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г.
исковете срещу ответника Х. В., ще следва да се отхвърлят, като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството има само ищеца.
Ответника Х. В., предвид частичното отхвърляне на исковете срещу него, също има право
на разноски, но в производството такива не се доказват да са извършени, а предвид факта, че
същия е представляван от особен представител, назначен на разноски на ищеца, разноски не
му се следват. Същевременно, ответника В. дължи на ищеца сторените от последния
съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете срещу него, които възлизат в
размер на 3,18 лв.
Ответницата Л. Н. следва да бъде осъдена да заплати припадащите се на дела й в
съсобствеността съдебни разноски в размер на 21,67 лв. /колкото са заплатили останалите 4
– ма ответника, признали исковете/, както и 2,88 лв. – законна лихва върху главницата за ТЕ,
дължима за периода от образуване на делото /18.07.2023 г./ до датата на плащане на
задължението /15.02.2024 г./ .
Така мотивиран, съдът на осн. чл.235, ал.1-3 и чл.237 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.237 и сл. от ГПК по предявените от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
С.“ ЕАД, с ЕИК *********, искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.150 от ЗЕ
и чл.86 от ЗЗД, ответницата Л. Д. Н., ЕГН ********** да заплати сумата от 2,88 лв.,
представляваща законната лихва върху претендираната главница за ТЕ в размер на 37,42 лв.,
дължима за периода от образуване на делото /18.07.2023 г./ до датата на плащане на
задължението /15.02.2024 г./.
ОСЪЖДА по предявените от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, с ЕИК
*********, искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД
ответника Х. В. В., ЕГН ********** да заплати сумите от: 14,54 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 18.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 2,73 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до
28.06.2023 г., сумата от 2,66 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
18.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 0,67 лв., представляваща
10
мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца искове за главницата за ТЕ до пълния предявен размер
от 37,42 лв. или за сумата от 22,88 лв. и периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2020 г., като
погасен по давност и за мораторната лихва върху погасената по давност главница за ТЕ за
сумата от 6,25 лв. и за периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, с ЕИК *********,
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД срещу
ответниците Л. Д. Н., ЕГН **********, А. Ж. Р., ЕГН **********, Р. В. Г., ЕГН **********,
К. Д. С., ЕГН ********** и С. Д. С., ЕГН ********** за сумите от по 37,42 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 18.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от по 8,98 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ
за периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г., сумата от по 2,66 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 18.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от по
0,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.08.2020 г.
до 28.06.2023 г., от всеки от тях, поради извършено в хода на делото погасяване на
задълженията им, чрез плащане.
ОСЪЖДА, на осн. Чл.78, ал.1 от ГПК, Х. В. В., ЕГН ********** да заплати на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 3,18 лв.,
представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в производството, съразмерно на
уважената част от исковете му срещу този ответник.
ОСЪЖДА, на осн. Чл.78, ал.1 от ГПК, Л. Д. Н., ЕГН ********** да заплати на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 21,67 лв.,
представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в производството във връзка с
предявените срещу нея искове.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца -
“ДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище в гр. С., ул. „Николай Коперник“ № 21,
секция А-Б, ет.2, офис 3, представлявано от управителя Диана Цокова Владимирова.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11