Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 13739 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от Д.Д.Д. *** против П.НА Р.Б.осъдителни искове с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 25 001лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата
6000лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.10.2015г. до
подаване на исковата молба.
Ищецът излага, че на 25.09.2014г.
присъствал като гражданин и член на гражданско сдружение „Движение за
граждански контрол” на заседание на ДКВЕР в гр.София, по време на което хвърлил
няколко яйца към членове на комисията в израз на възмущението си и като форма
на протест от неправомерните действия и решения на комисията. На следващия
ден по разпореждане на Софийска районна
прокуратура било образувано досъдебно производство, а на 15.12.2014г. бил
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.325, ал.1 НК за това,
че на посочената дата в сградата на ДКЕВР по време на обществени
обсъждания извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото-хвърлял яйца по посока на председателя на комисията и нейни членове,
както и викал към тях обидни думи. Била му взета и мярка за неотклонение
„подписка”. С решение от 04.06.2015г. по НАХД № 3432/2015г. по описа на
Софийски районен съд бил признат за виновен в извършването на това престъпление
с приложение на чл.78а НК-освобождаване от наказателна отговорност и налагане
глоба от 3000лв. С Решение № 1017/12.10.2015г. постановено по ВНАХД №
2817/2015г. по описа на СГС бил оправдан като въззивният съд приел, че деянието
е несъставомерно от обективна и субективна страна. Навежда, че за целия период
от образуване на досъдебното производство до оправдаването му с влязло в сила
съдебно решение претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с
неправомерните действия на прокуратурата, в който имал качеството на обвиняем и
търпял ограниченията от взетата мярка за неотклонение. С повдигането на
обвинението му била извършена и криминална регистрация съпроводена с унизителни
за него процедури-фотографиране, дактилоскопиране, вземане на образец от ДНК
профил, която не била заличена. Твърди причинени вреди изразяващи се в стрес,
личен дискомфорт през целия период на воденото наказателно производство
нарушило нормалния му ритъм на живот-личен, семеен и обществен. Бил притеснен
от възможността да бъде осъден за престъпление хулиганство, което би го
характеризирало като асоциална личност, непълно несъответстващо на личната
самооценка и тази на близки, приятели и познати. Твърди също това да е довело и
до усложняване отношенията в семейството му и до промяна на отношението на
близките към него. Твърди ответникът да е в забава по отношение дължимото
обезщетение, което определя на сумата 25 001лв., поради което претендира и
заплащането на лихва в размер и период посочени в исковата молба. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва предявените
искове по съображения за липса на доказателства установяващи твърдяните в
исковата молба вреди, както и прекомерност на претендираното обезщетение.
Навежда, че полицейската регистрация на ищеца е последица от действията не на
прокуратурата, а на друг орган, поради което не носи отговорност за вреди.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
На 26.09.2014г. прокурор при Софийска
районна прокуратура постановил образуването на досъдебно производство против
неизвестен извършител за това, че на 25.09.2014г. в гр.София, на заседание на
Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и показващи явно неуважение към
обществото, а именно прекъснал заседанието на комисията, викал и обиждал нейни
членове и други присъстващи с думите „боклуци”, хвърлял яйца по членовете на
комисията и други присъстващи-престъпление по чл.325, ал.1 НК. Въз основа
постановлението било образувано ДП № 2391/2014г. по описа на СДВР, по което с
постановление от 15.12.2014г. ищецът Д.Д. бил привлечен в качеството на
обвиняем за това, че на посочените дата и място по време на обществено
обсъждане извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващо явно неуважение към обществото-хвърлял яйца по посока на
председателя на ДКЕВР С.Т.и нейните членове и викал обидни думи срещу тях
„мафиоти”, „боклуци скапани”, „организирана престъпна група”. На ищеца била
взета мярка за неотклонение „подписка”.
С определение от 13.01.2015г. по
НЧД № 281/2015г. по описа на СРС, 131 състав, по искане на началника на 05 РУ
на СДВР по реда на чл.68, ал.5 ЗМВР било разрешено принудително извършване на
полицейска регистрация по чл.68, ал.3, т.2 и т.3 ЗМВР, а именно фотографиране,
дактилоскопиране и вземане на образец за ДНК профил на Д.Д.Д., обвиняем по
посоченото досъдебно производство.
С последващо постановление от
20.01.2015г. повдигнатото против ищеца обвинение е прецизирано от фактическа
страна относно отправените обидни думи и квалификации.
С решение от 04.06.2015г. по НАХД
№ 3432/2015г. по описа на СРС, 130 състав, ищецът бил признат за виновен в извършването
на посоченото престъпление по чл.325, ал.1 НК, като на основание чл.78а НК
освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание глоба
от 3000лв.
С Решение № 1017/12.10.2015г. по
ВНАХД № 2817/2015г. по описа на СГС, НО, 10 състав, решението на СРС било
отменено, вместо което ищецът признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл.325, ал.1 НК.
По делото е разпитан свидетелят Я.А.,
който сочи в показанията си, че се запознал с ищеца през 2010г. или 2011г. по
повод засилените протести в страната във връзка с увеличението цената на
ел.енергията, откогато установили и близки приятелски отношения. Ищецът бил
председател на гражданско сдружение „Движение за граждански контрол” с активна
позиция по този въпрос, в което свидетелят също членувал. Не присъствал на
случката в сградата на ДКЕВР, но заявява, че получила широк медиен отзвук.
Воденото против ищеца наказателно производство рефлектирало не само върху
ищеца, но и върху съмишлениците на сдружението, които се отдръпнали поради
неговата слаба активност и поради това, че в медиите бил представен не като
човек с гражданска позиция, а като хулиган, въпреки последващото му оневиняване.
Оттогава се затворил и възникнало известно напрежение в отношенията със
съпругата му. Имал магазин за хранителни стоки в квартала, в който живее, и се
оплакал на свидетеля, че имал отлив на клиенти и доставчици. Споделял, че в
магазина влизали хора, които осъждали постъпката му и я приемали за хулиганска.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна следното:
Отговорността на държавата за вреди причинени
на граждани от незаконосъобразни действия и/или бездействия на нейни органи е деликтна и се реализира по реда на ЗОДОВ при наличието на изчерпателно
посочените в него хипотези. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че деянието не съставлява престъпление.
По делото е установено, че спрямо ищеца
било образувано наказателно производство с повдигнато обвинение в извършването на престъпление от общ характер па чл.325,
ал.1 НК, по което
признат за невиновен и оправдан с
влязло в сила съдебно решение. Предвид това е налице
основанието на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предпоставящо ангажиране отговорността на
държавата в лицето на П.НА Р.Б.за обезвреда на причинените вреди.
Според чл.4 ЗОДОВ отговорността
на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновното
поведение на длъжностно лице. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При
определяне на размера им съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на воденото наказателно производство, взета ли е и
каква мярка за неотклонение, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са били,
личността на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили
промени в отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или,
професионалната среда и др. обстоятелства, които имат значение за
съразмерността на обезщетението с принципа за справедливост.
В случая ищецът бил привлечен към
наказателна отговорност за престъпление от общ характер по чл.325, ал.1 НК
/хулиганство/, с което по начало се накърняват отношенията свързани с реда и
общественото спокойствие. Повод за това била негова публична проява на
обществено обсъждане на 25.09.2014г. в сградата на ДКЕВР между членове на
комисията и граждани във връзка с увеличение цената на ел.енергията, изразяваща
се в хвърляне на яйца към членовете на комисията и отправяне към тях на обидни
думи и квалификации. От показанията на разпитания свидетел, се установи, че бил
председател на гражданско сдружение с активна позиция по посочения въпрос, към
този момент обществено актуален, която се споделяла и бил следван от
съмишленици. Воденото против него наказателно производство продължило една
година с признаването му за невинен в повдигнатото му обвинение с окончателен
съдебен акт, постановен на 12.10.2015г., т.е. в разумен срок. В рамките на
същото спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка“ със задължение да
не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, предпоставящо
ограничение правото му на свободно придвижване. Това ограничение е търпял до
04.06.2015г., когато с определение на СРС мярката е била отменена, както и
спрямо него допусната принудителна полицейска регистрация поради отказа му да
бъде извършена доброволно по ЗМВР. Според показанията на свидетеля воденото
наказателно производство се отразило негативно на ищеца, който се затворил и
бил притеснен от медийния му образ на хулиган, имало известно напрежение в
отношенията със съпругата му, развил чувство за несправедливост от това, че за действията
си на общественото обсъждане, представляващи проява на протест и начин за изразяване на
лично мнение, е възприет и наказателно преследван като престъпник. Това според
свидетеля дало отражение не само на
активната му обществена позиция, която изоставил по причина на наказателното
производство, но и на отлив и отдръпване на съмишленици и симпатизанти на
сдружението, както и загуба на клиенти и доставчици във връзка с развивания
частен бизнес.
Преценени в съвкупност горните
обстоятелства обосновават обезщетение в размер на 4000лв., което е съответно на
неимуществените вреди от продължителността на наказателното производство,
тежестта на повдигнатото обвинение и неблагоприятните последици за личността,
общественото положение и доброто име на ищеца. Дори и да е имал по-висок
интензитет на негативни изживявания поради създадения му образ в медиите следва
да се посочи, че това не може да се вмени в отговорност на ответника и не се
намира в причинно-следствена връзка с негови конкретни действия по
наказателното производство. Проявата му е била публична, пред множество хора и
представители на медиите, а конкретно извършените действия морално укорими и
надхвърлящи границите на благоприличието и добрия тон и по този начин е било
възприето от широката общественост. Ето защо съдът намира искът за разликата до
пълния предявен размер за неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Съгласно разясненията дадени в ТР
№ 3/22.04.2004г. по тълк.д.№ 3/2004г.,
ОСГК на ВКС отговорността на държавата в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗООВ от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда за извършено престъпление. От който момент държавните
органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение
при съответно приложение на чл.84, ал.3 ЗЗД. В случая решението, с което ищецът
е оправдан по повдигнатото му обвинение влязло в сила на 12.10.2015г., от която
дата и ответникът е изпаднал в забава. Ищецът
претендира лихва за забава за периода от тази дата до подаване на исковата
молба, която съобразно уважената част от иска следва да се присъди в размер на
828.32лв., изчислен по реда на чл.162 ГПК, като за разликата до пълния
претендиран размер 6000лв. подлежи на отхвърляне. Следва да се присъди и
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
При този изход на делото и на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по делото от 1.56лв. за платена държавна такса съобразно
уважената част.
Ищецът е представляван в
производството от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител адв.Д. Т.Б.-САК адвокатско възнаграждение от 227.44лв.,
определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част
от исковете.
Ответникът не е направил разноски
по делото, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б., гр.София, бул.********да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** и
съдебен адрес ***, сумата от 4000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 НК, за което е оправдан
с влязло в сила решение от 12.10.2015г.,
и сумата 828.32лв., представляваща лихва за забава за периода
12.10.2015г. до 24.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба 24.10.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер 25001лв. и иска за лихва за забава за разликата до пълния
предявен размер 6000лв.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б., гр.София, бул.********да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** и
съдебен адрес ***, разноски по делото от 1.56лв.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б., гр.София, бул.********да заплати на адв. Д. Т.Б.-САК с адрес ***, възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА от 227.44лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: