Р Е Ш Е Н И Е
№2232/7.12.2023г.
гр. Пловдив, 07.12.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря Станка Журналова, като разгледа докладваното Председателя а.н.д № 644 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС,
във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят „*** ГАЗ“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Полет“ № 1, представлявано от С.С.-управител,
чрез процесуалния си представител адвокат К.Д.Т., с адрес ***, оспорва Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-28-0122167/16.01.2023 г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП – Пловдив, потвърдена с
Решение № ГДФК-41/06.02.2023 г. на Директора на дирекция „Оперативни дейности“
в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
административния акт и се иска отмяна на наложената ПАМ. Твърди се, че към
момента не е издадено НП, което лишава дружеството от възможността по чл. 187,
ал.4 ЗДДС. Също така се посочва, че не е налице никаква щета за бюджета, нито е
налице невнасяне на данъчни задължения от страна на дружеството-жалбоподател.
Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата – Началник на отдел
"Оперативни дейности" – Пловдив в дирекция "Оперативни
дейности" при ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен
акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
От представените от оспорващата страна и с
административната преписка писмени доказателства, се установява, че на 11.01.2023
г. е извършена проверка в 09:45 часа на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41
от ДР на ЗДДС - бензиностанция „***“,
находящ се гр. Пловдив, ул. „***№ 32, стопанисван от „*** ГАЗ“ ООД, при която е
установено, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 2
от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не е спазило изискванията на цитираната Наредба, като не е
подало в НАП данни за част от доставени количества горива по документ, въведени
чрез ЕСФП, по получена на 07.01.2023 г. доставка на бензин А-95 - общо 7083л,
документирана с АДД № ********** от 07.01.2023 г. с УКН № 000000007454529,
издаден от „ЛУКОЙЛ България“.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол
за извършена проверка /ПИП/ cep. АА № № 0122167/11.01.2023г. за констатирано
нарушение на разпоредбите на чл. 59а, ал.1, изречение второ от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ. във връзка с чл. 118, ал. 4. т. 3 и т. 5 от ЗДДС.
От представените в хода на проверката от дружеството
документи е установено, че на 07.01.2023г. е получена доставка на бензин А-95 -
общо 7083л, документирана с АДД № ********** от 07.01.2023 г. с УКН №
000000007454529, издаден от „ЛУКОЙЛ България“ ЕООД. Предоставена е
товарителница с № 075596/07.01.2023 г. относно доставката на бензин А-95 /7083
л/, с дата и място на разтоварване: 07.01.2023г., в гр. Пловдив ул. „Рогошко
шосе“ №32. След извършената доставка
нивомерът е отчел постъпило гориво в резервоар 2 в размер на 7233л. бензин
А-95. Установено е, че по документ доставката е въведена като доставка на
5059л. бензин А-95, като е прието, че разликата от 2174л. не е декларирана чрез
ЕСФП и не са подадени данни за доставените количества гориво по документ в НАП.
Представени по преписката са служебен бон с
№1082574/07.01.2023г., с отражение доставка по нивомер - 7233л. и служебен бон
с № 1082582/07.01.2023г., с отражение доставка гориво по документ - 5059л. по
АДД с УКН 000000007454529, както и от АДД № ********** от 07.01.2023 г. с УКН №
000000007454529, издаден от “ЛУКОЙЛ България“ ЕООД.
Прието е, че „*** ГАЗ” ООД не е подало в НАП данни за
получените 2174л. дизелово горива по документ, чрез въвеждане в ЕСФП.
За установените факти и обстоятелства е съставен
протокол за извършена проверка cep. АА № 0122167/11.01.2023 г. на основание чл.
110. ал. 4. вр. чл. 50. ал. 1 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс,
съставен от Н.И.П., на длъжност старши инспектор по приходите в дирекция
"Оперативни дейности" - Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“
при Централно управление на Национална агенция за приходите.
При тази фактическа обстановка е издадена процесната Заповед
за прилагане на ПАМ за нарушение на чл.59а, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ), във връзка с чл. 118, ал. 10 и ал. 4, т. 3 от ЗДДС,
което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „Г“ от ЗДДС за
прилагане на принудителна административна мярка.
В заповедта са изложени и съображения относно
продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при
определяне продължителността на мярката са взети предвид тежестта на
извършеното нарушение и последиците от същото, както и вида на търговския обект
- бензиностанция, местоположението му - на ключово място в гр. Пловдив, в
промишлена зона, с постоянен и интензивен автопоток, характера на дейността -
търговия с горива /бензин, дизел/ - акцизна стока, с множество потенциални
клиенти, предпоставка за реализиране на високи обороти, доказателство, за което
е и регистрираният висок общ оборот от продажби на горива, съгласно приложения
по преписката ДФО, големината на обекта - с капацитет от четири резервоара за
съхранение на гориво, работното време - непрекъснато, завишеното и ежедневно
търсене на предлаганата стока и възможността за нерегламентирана търговия с
нея, констатираното неподаване на данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната
агенция за приходите, възможността за извършване на нови нарушения.
В мотивите относно продължителността на срока административният
орган е посочил още, че така извършеното деяние, показва поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Това се потвърждавало и от факта, че лицето не е обърнало внимание на
обстоятелството, че към НАП не са подадени коректно изискуемите данни, с оглед
факта, че лицето е било наясно, че не се изпращат достоверни данни по
дистанционната връзка с НАП, за което свидетелствали изведените от ЕСФП и
служебните бонове с данни за документалните доставки.
С Решение № ГДФК-41/06.02.2023 г. на Директора на дирекция „Оперативни
дейности“ в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП депозираната жалба срещу
Заповедта за налагане на ПАМ е отхвърлена като неоснователна.
В хода на съдебното производство ответният
административен орган е представил справка от информационната система в НАП,
както и Наказателно постановление № 707019-F692430 от 13.06.2023 г. и Акт за
установяване на административно нарушение № F692430 от 17.01.2023 г.
По делото е разпитан като свидетел Н.И.П., който дава
показания, че поводът за проверката е съвместна периодична проверка. При
проверката от представените документи е установено, че има разлика 2000 литра между доставката,
която е по нивомер и документалната доставка.
Съдът намира свидетелските показания за логични,
последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля,
като същите ще се преценяват с оглед данните в останалите събрани по делото
доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна-адресат на оспорения административен акт, в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в
кръга на неговата материална компетентност, съгласно приетите по делото
заповеди № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. и №ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП (л. 7 – 8).
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
принудителна административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по
приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, като индивидуален
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания.
Административният орган, в случая, действа при условията на оперативна
самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове
спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви.
В заповедта е посочено правното основание за издаване
на акта - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г”, вр. с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 187,
ал.1 от ЗДДС.
Като фактическо основание, мотивирало административния
орган да постанови заповедта, е посочен Протокол за извършена проверка /ПИП/
cep. АА № № 0122167/11.01.2023г., фактическата обстановка във връзка с
констатираното нарушение, както и нарушената правна норма на чл. 59а, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 10 и ал.4, т.3 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 г. Лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез
електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен
документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях,
отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато
данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен
административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно
наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества
горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален
контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД.
Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ,
постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а
в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по
Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки
за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци,
въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен
документ.
Задължението да се подават данни по реда на чл. 3, ал. 3, от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., както и за промените в тях е с
адресат субектите, които извършват продажби на течни горива чрез средства за
измерване на разход като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип
се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
и подлежи на метрологичен контрол. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС определя неподаването на данни по чл. 118 в НАП като основание за налагане на принудителната
административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Анализът на цитираните разпоредби обуславя извод, че
при установено по съответния ред неподаване на НАП по установената дистанционна
връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за извършените продажби,
дължащо се на неспазване на реда или начина за предаването на такива,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
В конкретиката на казуса по делото не е спорно, че
дружеството има монтирана в търговския обект – бензиностанция ЕСФП, включваща в
състава си и нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната Наредба. При извършената проверка е
констатирано неподаване на коректни данни от ЕСФП.
Прилагането на мерките за административна принуда има
три основни цели: преустановителна, превантивна и обезпечителна. Превантивните
принудителни административни мерки са предназначени да предотвратят
извършването на административни правонарушения и вредните последици от тях.
Преустановителните принудителни административни мерки са предназначени да
пресекат, преустановят продължаването на вече започнали и продължаващи
правонарушения. Възстановителните принудителни административни мерки са
насочени към отстраняване на вредните последици от административни
правонарушения.
В конкретния случай обаче е важно да се посочи, че за
процесното нарушение, изразяващо се в неподаване в НАП данни за получените
2174л. дизелово горива по документ, чрез въвеждане в ЕСФП, е образувано и
административнонаказателно производство по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, като
срещу дружеството-жалбоподател е издадено
Наказателно постановление №
707019-F692430 от 13.06.2023 г. и е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № F692430 от 17.01.2023 г., връчени на представляващ
дружеството за неизпълнение на административното задължение по чл. 59а от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във чл.118 ал. 10 и ал.4, т.3 ЗДДС.
Посоченото обстоятелство, с оглед тълкуването на Съда
на Европейския съюз (Съда на ЕС) на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета
от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност
и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), дадено в
решението от 04 май 2023 г. по дело С-97/21, съставлява самостоятелно и напълно
достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение
на законовата цел.
Прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС
съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от
Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност – решение от
26 февруари 2013 г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU: C: 2013: 105), т. 27, и
решение от 5 април 2017 г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU: C: 2017:
264), т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването
да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от
законодателството цели – чл. 6, ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4
май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС с иницииране на административнонаказателно производство срещу търговското
дружество за налагане на имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за
нарушението по чл. 59а от Наредбата във връзка с чл. 118, ал.10 и ал.4, т.3 от ЗДДС не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от
решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна се
явява непропорционално.
Принудителната административна мярка е допълнителна
тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу търговеца
административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното
нарушение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на
принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по
дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл. 50 от Хартата на
основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни
цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба
(решение от 5 май 2022 г., BV, С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на
мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" от ЗДДС, издадена в рамките на административно производство,
което е отделно от вече започналото административнонаказателно производство, е
недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта ѝ, преценявана съвкупно
с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на търговеца
административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл. 118,
ал. 10 от ЗДДС. Запечатването на търговския обект, наред с иницииране на
административнонаказателно производство, в рамките на което законодателят е
предвидил налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева (арг. от
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, регламентиращ административнонаказателния състав за
нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респ. по чл. 59а ал. 1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ), не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС и е
непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението.
С образуване на административнонаказателното
производство е преклудирана възможността на органите на НАП да предприемат и
действията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" и чл. 187 от ЗДДС, доколкото производството по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г." от ЗДДС се явява отделно от административнонаказателното такова, в рамките на
което е предвидено налагане на допълнителни ограничения в дейността на
търговеца, наред с предвидената в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
административнонаказателна отговорност, без да е налице възможност двата вида
санкции да бъдат съобразени с тежестта на нарушението.
Съгласно указаното в Решение на Съда на Европейския
съюз/първи състав/ от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 на СЕС, "Член 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която, за едно и също неизпълнение на данъчно
задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на
данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка
запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни
съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на
производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната
тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че
тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото
нарушение.
Така изложените по-горе аргументи обосновават
категоричния извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но същата противоречи на материалния
закон и неговите цели и този извод обуславя нейната отмяна.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, а цитираната норма чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006
г. и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС са действали и към датата на
издадената заповед.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав
намира, че жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-28-0122167/16.01.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ при
ЦУ на НАП – Пловдив, потвърдена с Решение № ГДФК-41/06.02.2023 г. на Директора
на дирекция „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е
основателна и доказана, а оспорената заповед, като незаконосъобразна, следва да
бъде отменена.
При този изход на спора и своевременно предявеното
искане за присъждане на сторените разноски, на жалбоподателят следва да се
присъдят разноски в размер на 550 лв.,
от които 50,00 лв. - платена ДТ и 500,000 лв.-платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-28-0122167/16.01.2023 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП – Пловдив, с която е наредено запечатване
на търговски обект - бензиностанция „***“, находящ се гр. Пловдив, ул. „*****2,
стопанисван от „*** ГАЗ“ ООД и забран аза достъп за срок от три дни на
основание чл.186,ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да
заплати на „*** ГАЗ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от С.С.-управител
сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен
срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: