№ 126
гр. Пазарджик, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220103333 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощника
си юрисконсулт П. твърди, че на 17.12.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България в качеството на кредитор и С. М. Й. в
качеството на кредитополучател бил сключен договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-17542729, по силата на който кредиторът се
задължил да предостави на кредитополучателя заем в размер на 3 599 лв. за
закупуване на спално обзавеждане, за което било издадена фактура №
5336/17.12.2019 г. от търговеца „Ивели 99“ ЕООД. Извършването на
плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора.
Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
15.07.2022 г. на 30 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 164.00 лв. съгласно погасителен план посочен в договора за кредит.
Твърди, че по силата на Приложение № 1 от 11.11.2021 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2021 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД вземанията по договора за кредит за покупка на
стоки или услуги са му прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. За
извършеното прехвърляне на вземанията по договора ответникът бил
уведомен с изпращане на уведомления на адреса, посочен в договора, а също
1
и с връчване на препис от исковата молба и приложеното към нея
уведомление.
За сумите, дължими по договора за кредит, ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2424/2022 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик. Тъй като против заповедта за изпълнение е
постъпило възражение от длъжника, предявява на иск за съществуване на
вземанията по договора за заем, както следва: главница в размер на 3 226.87
лв. за периода от 15.12.2020 г. до 15.07.2022 г. и обезщетение за забава в
размер на 274.44 лв. за периода от 16.12.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в районен съд, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на задълженията.
Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
Ангажира доказателства.
Ответникът С. М. Й. не е подал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, но в хода на заповедното производство е подал
възражение по чл. 414 от ГПК, имащо правните последици на отговор на
исковата молба съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В съдебно
заседание ответникът се явява лично. Не оспорва, че дължи претендираните
суми и моли за разсрочено плащане.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 17.12.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България и ответника С. М. Й. е сключен договор за потребителски кредит №
CREX-17542729, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави
на кредитополучателя кредит в размер на 3 599 лв. за финансиране на
закупуването на спално обзавеждане на стойност 3 599 лв., а
кредитополучателят се е задължил да го върне на 30 месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 164 лв., дължими на падежни дати
съгласно погасителния план, при ГПР в размер на 27.02 % и ГЛП в размер на
24.15 %. Общата стойност на плащанията по договора е 4 920 лв., а крайният
срок за погасяване – 15.07.2022 г.
На 11.11.2021 г. между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
качеството на продавач и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България в качеството на купувач е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, като с Приложение № 1 към същия вземанията по
договор за кредит CREX-17542729 от 17.12.2019 г. са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
На 11.11.2021 г. на адреса на длъжника е изпратено уведомление за
прехвърляне на вземанията по кредита, но същото се е върнало с отбелязване
„непотърсен“.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
2
съдебносчетоводната експертиза, със сумата от 3 599 лв. е финансирано
закупуването на 1 брой „спално обзавеждане“ от „Ивели 99“ ЕООД, за което е
издадена фактура № 5336/17.12.2019 г. Сумата е отразена като платена в
системата на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България на
„Ивели 99“ ЕООД на 18.12.2019 г. По договора за кредит са извършени шест
плащания: на 22.04.2020 г. – сума в размер на 492 лв., на 21.05.2020 г. – сума в
размер на 164 лв., на 15.07.2020 г. – сума в размер на 164 лв., на 24.11.2020 г. –
сума в размер на328 лв., на 20.04.2021 г. – сума в размер на 328 лв. и на
22.06.2021 г. – сума в размер на 500 лв. След приспадане на плащанията
остава дължима главница в размер на 3 225.77 лв. и законната лихва върху
непогасената част от главницата за периода от 23.06.2021 г. до датата на
завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК в размер на 360.24 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница и
обезщетение за забава по договор за потребителски кредит.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
против която длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата
молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Основателността на исковата претенция предполага съществуване на
валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, по който
кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя
отпуснатата в заем сума и е настъпила изискуемостта на претендираните
вземания, както и валидното прехвърляне на вземанията в полза на ищеца с
договор за цесия. Тези юридически факти следва да бъдат установени по
делото при условията на пълно и главно доказване като тежестта за това е на
ищеца.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност по чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК и общите правила за
валидност на договорите съгласно чл. 26-33 от ЗЗД. За нищожността на
договора за кредит, съдът следи служебно, ако същата произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства.
Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
3
в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя.
Легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е
необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Поради това наличието на ГПР в договора е условие
за действителността на самия договор, а неспазването на това изискване води
до недействителност на договора съгласно изричната разпоредба на чл. 22 от
ЗПК.
В процесния договор за кредит е посочен размер на ГПР – 27.02 %, но
нито в договора, нито в условията по договора, имащи характер на общи
условия, е посочено какви точно разходи, освен възнаградителната лихва от
24.15 %, са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на
всеки един от формиращите го компоненти, така както те са описани в текста
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение № 1 към закона. Така например
според съдържанието на договора единственият разход за потребителя е
заплащането на възнаградителна лихва, но от стойностното измерение на тези
две величини е очевидно, че кредиторът е имал предвид и други разходи по
кредита, които обаче остават неизвестни за потребителя. Следователно в
договора липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита –
кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният
размер на разходите по кредита. Това противоречи на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от
ЗПК.
Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. Липсата на ясно и разбираемо за
потребителя описание на разходите, които ще направи по договора за кредит
при законосъобразно развитие на договорното отношение, поставя
потребителя в невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. В този смисъл клаузата за ГПР
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 146, ал. 2, т. 19 от ЗЗП,
4
понеже не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По
делото няма данни клаузата да е индивидуално уговорена с ответника. От
начина, по който е представено съдържанието на договора, може да се
предположи, че същият е бил изготвен предварително от търговеца и в този
вид е бил предложен на потребителя, който не е имал възможност да влияе
върху съдържанието му. Клаузата, регламентираща ГПР, е елемент от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и нейната нищожност води до недействителност на
договора за потребителски кредит.
С оглед на това съдът приема, че сключеният между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и ответника С. М. Й. договор за
потребителски кредит е недействителен поради противоречие със закона – чл.
22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и неравноправност на клаузата за
ГПР – чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ответникът не
оспорва, а и се установява от заключението на съдебносчетоводната
експертиза, прието по делото, че първоначалният кредитор е предоставил на
кредитополучателя отпуснатата в заем сума от 3 599 лв., като е заплатил от
негово име закупената стока на търговеца. От чистата стойност на кредита – 3
599 лв., следва да се приспаднат направените до момента плащания от
ответника, чийто размер съгласно заключението на вещото лице е 1 976 лв.
Остава дължима сума в размер на 1 623 лв. По отношение на тази сума
прехвърлянето на вземането е породило действие между страните по договора
за цесия и спрямо длъжника, а това легитимира ищеца като надлежен
кредитор. Поради това в полза на ищеца следва да бъде признато вземане за
чистата стойност на кредита в размер на 1 623 лв. Като недължимо съгласно
чл. 23 от ЗПК следва да бъде отречено претендираното от цесионера
обезщетение за забава.
По изложените съображения съдът намира, че искът за главница следва
да бъде уважен до размера от 1 623 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното плащане, а за разликата над 1 623 лв. до предявения размер от
3 226.87 лв. искът за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като неоснователен с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК следва да бъде
отхвърлен и акцесорният иск за обезщетение за забава в размер на 274.44 лв.
за периода от 16.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в районен
съд.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за исковото и за заповедното производство, съразмерно на
5
уважената част от исковете.
Разноски в полза на ответника не се присъждат, тъй като искане за това
не е направено, а и няма данни ответникът да е сторил такива.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че С. М.
Й., ЕГН ********** от с. Д., общ. Л., обл. Пазарджик дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б.,
сумата от 1 623 лв., представляваща чистата стойност на кредита по договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-17542729 от 17.12.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 28.07.2022 г., до окончателното изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2424/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 1 623 лв. до предявения
размер от 3 226.67 лв., както и иска за съществуване на вземане за
обезщетение за забава в размер на 274.44 лв. за периода от 16.12.2020 г. до
датата на подаване на заявлението в районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК С. М. Й., ЕГН
********** от с. Д., общ. Л., обл. Пазарджик да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б.,
разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 50.55 лв.,
депозит за вещо лице в размер на 92.71 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 46.35 лв., както и разноски в заповедното производство в размер
на 32.46 лв. държавна такса и 34.76 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6