№ 191
гр. София, 19.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20221100900708 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „И.“ ООД /н/ ЕИК *******, със
седалище и адлес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.“******* представлявано от
управителя Т. Й. С. срещу Адвокатско дружество „П. и П.а“ ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“*******, ет.*******27 и Е. Т. синдик на „И.“ ООД /н/, с
която е предявен иск по чл.694 от ТЗ за признаване за установено недължимост в
производството по несъстоятелност срещу „И.“ ООД /н/ суми в размер на 148 987,36лв.
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2020г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е обявен в несъстоятелност с Решение №1406 от 31.07.2019г. на
СГС по т.д.№2327/2019г. В срока по чл.688 ал.1 от ТЗ е бил изготвен от синдика списък на
приети вземания на кредиторите на дружеството като по отношение на ответника е било
прието вземане в размер на 148 987,36лв. Ищецът твърди, че в законов срок е депозирал
възражение по реда на чл.690 ал.1 от ТЗ срещу приетите вземания на кредитора Адвокатско
дружество „П. и П.а“. Съдът по несъстоятелността е разгледал възражението като го е
оставил без уважение, с което обосновава правният си интерес от предявяване на иска по
чл.694 ТЗ за установяване несъществуване на вземане на ответника в размер на
148 987,36лв., ведно със законната лихва от 13.08.2020г. до окончателното плащане. Твърди,
че оспорва вземането само по отношение на размера му. Сочи, че основанието на синдика да
включи вземането на ответника в списъка на приети вземания са издадените изпълнителни
листи въз основа на влезли в сила съдебни решения по водени между страните искови
производства. Ищецът развива доводи за недължимост на сумите поради това, че липсват
непредадени от него площи от описан в ИМ апартамент, тъй като такива не са били
продадени, нито са били усвоени такива площи, тъй като частта, за която кредиторът
претендирал попадала в съседен имот, придобит от друго лице. Било е извършено
преустройство при което 19,40кв.м. били приобщени към имота на това лице преди да бъде
извършена покупко-продажбата между „И.“ ООД и Адвокатско дружество „П. и П.а“.
Твърди грешка в таблицата за площообразуване, поради което оспорва дължимостта на
сумата по изп.лист от 19.04.2018г. по т.д.№2277/2016г. на САС. Обяснява защо е осъден да
заплати разлика в квадратурата в размер на 19 40кв.м. на стойност 28 912,39евро.
В депозирания отговор на исковата молба синдикът на „И.“ ООД /н/ оспорва
допустимостта и основателността й с подробни аргументи. Твърди просрочие на предявения
иск, който бил предявен след изтичане на 14 дневния преклузивен срок. Относно приетите
от синдика вземания излага, че същите се основават на влезли в законна сила решение, а
1
именно – Решение №2665/21.04.2017г. на СГС I - 10с-в, постановено по гр.дело
№16833/2015г., с което в полза на и Адвокатско дружество „П. и П.а“ са присъдени
28 912,39евро, ведно със законната лихва от 28.12.2015г., както и съдебни разноски в размер
на 2261,91лв. Решението е било потвърдено от въззивната инстанция с Решение
№744/02.04.2018г. по т.дело №3668/2017г. по описа на САС и ВКС не го е допуснал до
касация. Ответникът твърди, че въз основа на тези решения се е снабдил с ИЛ от
24.04.2018г. по т.д.№3668/2017г. от САС и ИЛ от 04.06.2019г. по гр.д.№16883/2015г. на
СГС и е образувал изпълнително дело №1700/2018г. по описа на ЧСИ М.П.. Съгласно
издадено удостоверение изх.№44572/27.08.2019г. вземанията на ответника са в общ размер
на 84 528,87лв. С Решение от 09.11.2015г. на СГС I – 17 с-в по гр.дело №2917/2014г. в полза
на и Адвокатско дружество „П. и П.а“ са присъдени 31 537,76лв. ведно със законната лихва
от 28.02.2014г. и съдебни разноски в размер на 1411,51лв. Въззивната инстанция е
потвърдила решението, а ВКС не го допуска до касация. На основание тези решения са били
издадени ИЛ от 19.04.2018г. по т.д.№2277/2016г. на САС и ИЛ от 05.06.2019г. по гр.д.
№2917/2014г. на СГС. Ответникът образувал изп.д.№1699/2018г. при ЧСИ М.П.. Съгласно
удостоверение изх.№44572/27.08.2019г. вземанията на Адвокатско дружество „П. и П.а“ са
в общ размер на 65 201,29лв.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца като ирелевантни към настоящия спор.
Моли да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира разноски.
Синдикът Е. Т. оспорва иска като неоснователен като твърди, че приетите вземания в
производството по несъстоятелност на кредитора Адвокатско дружество „П. и П.а“ се
основават на влезли в сила решения.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която е заявил, че поддържа
изложеното в първоначалната такава. След което е въвел твърдения и възражения
неотносими към предмета на предявения иск, които съдът не следва да обсъжда.
С допълнителния отговор на ИМ ответникът поддържа недопустимост на иска на
посочените основания в първоначалния отговор.
С оглед направените от страните твърдения и възражения, както и от представените
писмени доказателства, съдът намира предявеният иск за недопустим и производството по
делото ще бъде прекратено.
На първо място относно възражението на ответника за пропуснат преклузивен срок.
Установява се, че определението на съда по несъстоятелността по чл.692 от ТЗ е обявено в
ТР на 01.04.2022г., исковата молба по чл.694 ТЗ е депозирана на 15.04.2022г., т.е. в деня, в
който изтича 14 дневния преклузивен срок. Следователно срокът е спазен.
Изложените от ищеца твърдения и възражения за недължимост на процесната сума
не може да бъде преразглеждана в настоящото производство по същество, тъй като е налице
сила на пресъдено нещо относно вземанията, предмет на решенията на СГС и САС. От тези
съдебни решения ищецът е обвързан и спорът относно дължимостта на сумите не може да
бъде пререшаван в ново производство между страните по раг.чл.299 ал.1 ГПК. За
недопустимост на производства по чл.694 ал.1 от ТЗ в такива случаи са и постановените
Решение №44 от 21.07.2015г. по т.д.№4619/2013г. на ТК II ТО на ВКС, Решение от
21.01.2016г. по т.д.№1562/2015г. на ВКС ТК I ТО и др. СПН се явява като отрицателна
процесуална предпоставка, тъй като е пречка за повторен процес между същите страни
относно същия спор. За тази пречка съдът следи служебно и тя има характер на абсолютна
отрицателна предпоставка.
Зачитането на силата на пресъдено нещо задължава всеки друг съд да възприеме
съдебно установеното и да формира своите правни изводи спрямо лицата, обвързани от него
като откаже всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН.
Преценката обхваща т.нар. обективни предели - предметът, това, което придобива
качеството на пресъдено нещо или спорът, който не може да се пререшава и с който
страните по делото трябва да съобразяват занапред своето поведение. От друга страна
преценката обхваща и субективните предели на силата на пресъдено нещо - т.е. кръгът на
2
лицата, които са длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно
положение, а това са ищецът и ответникът.
В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. №
1562/2015 г. е прието, че с иска по реда на чл.694 ал.1 от ТЗ по отношение на длъжника,
синдика и кредиторите се установява, респ. отрича съществуването на оспорено предявено в
производството по несъстоятелност вземане на кредитор /съответно привилегия или
обезпечение на вземане/. В този процес като предпоставка за допустимостта на
установителния иск подлежи на изследване и въпросът дали възразилият по реда на чл.690
ал.1 от ТЗ длъжник разполага с правоизключващи вземането /материалното право/ на
съответния кредитор възражения или възможността за конкретното оспорване е
преклудирана. Ако последната хипотеза е налице, оспорването на вземането на посоченото
основание не би било допустимо, недопустим би бил и установителният иск, независимо от
характера му на специален такъв в производството по несъстоятелност. След влизане в сила
на процесните цитирани по-горе съдебни решения, с които е установено основанието на
възникналите вземания на ответното дружество и техния размер, длъжника не може да
оспорва съществуването на вземането и неговия размер по съображения, твърдения и факти,
които е могъл и е следвало да заяви преди влизането им в сила.
Откриването на производство по несъстоятелност не би могло да създаде нова
привилегия, нова процесуалноправна възможност на длъжника в несъстоятелност, срещу
който е налице влязло в сила съдебно решение и издаден въз основа на него изпълнителен
лист, да оспорва вземането по него на основание на факти, съществували към момента, към
който той е могъл и е следвало да проведе защитата си.
Въведените с допълнителната искова молба фактически твърдения не следва да се
вземат предвид, доколкото са предявени след изтичане на преклузивния срок за предявяване
на иска по чл.694 ал.1 от ТЗ. С оглед предмета и вида на търсената с иска защита, в
производството по чл. 694 от ТЗ изменение на основанието или петитума на иска не е
допустимо. Установеният в чл. 694, ал. 6 от ТЗ преклузивен срок за предявяване на иска
съставлява пречка за въвеждане на нови фактически твърдения и искания след изтичането
му, включително и с допълнителната искова молба. Само нови факти, настъпили след
предявяване на иска, подлежат на съобразяване по силата на общото процесуално правило
на чл. 235, ал. 3 от ГПК – Решение № 60172 от 14.04.2022г. по т.д. № 942/2020г., ТК І ТО на
ВКС.
Предметните предели на установяването в производството по установителен иск по
чл.694 ТЗ, в случая отрицателен (ищецът - длъжник цели установяване несъществуването на
включеното в списъка вземане на ответника), са очертани още с молбата на кредитора за
предявяване на вземането му пред синдика, респективно с определението на съда по
разгледаното възражение срещу списъка. Следователно недопустимо е установяването на
вземане, индивидуализирано в исковата молба по чл.694 ТЗ по основание, произход, размер
и обезпечение, различни от посочените в съставените от синдика списъци на приетите и
неприетите вземания, съответно от посочените в определението на съда по чл. 692 ал. 4 ТЗ.
На основание изложеното Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на „И.“ ООД /н/ ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, ул.“******* представлявано от управителя Т. Й. С.
срещу Адвокатско дружество „П. и П.а“ ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“*******, ет.*******27 и Е. Т. синдик на „И.“ ООД /н/.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №708/2022 г. на СГС, VІ-24 с-в.
3
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4