Мотиви
по нохд № 184/2016 г.по описа на Военен съд Пловдив
ВОП – Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.
в това, че на 29.01.2016 г., във ведомственото си жилище в ***
държал два броя законно притежавано от него оръжие – ловна пушка успоредка
марка „Иж”, калибър 12, № 8601861 и ловна пушка карабина калибър 7.62х54, марка
„Ивайло” № 5400188, с четири броя боеприпаси с пробит връх на куршума, като не
взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните
правилници, наредби и инструкции, а именно
чл. 59, ал. 1
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия, указващ, че „лицата получили разрешение за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и
да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата
им“, както и чл. 98, ал.1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ, указващ, че „огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се
съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретни
заключващи устройства и когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях не
могат да се поберат в металните каси, те се съхраняват в отделно помещение с
врата със секретно заключващо се устройство и входна метална врата“, като държал посоченото по-горе
оръжие извън метална каса и по точно между хладилника и кухненското
обзавеждане, като вратата, водеща до помещението, не била метална-престъпление
по чл. 338, ал. 1, пр. 1 от НК;
ВОП-Пловдив е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия П. и в това, че на 29.01.2016
г. във ведомственото си жилище в *** държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ) – 1
брой ловна пушка успоредка, марка „Тула”, 16 калибър със сериен № 34332-59, собственост на баща му И. Делчов П.,
починал на 20.11.2015 г., без да има за това надлежно разрешение, което се изисква
по силата чл. 59, ал. 3 от ЗОБВВПИ - „Който намери
взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, незабавно
уведомява органите на МВР, без да нарушава месторазположението им.“ и на
чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ,
указващ, че „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след
получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР
или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице”, като не е уведомил органите на МВР, нарушил е
местоположението на оръжието ловна пушка успоредка, марка „Тула” 16 калибър със
сериен № 34332-59, като я преместил от ***
в *** К., без да има надлежно издадено разрешение за придобиването й – престъпление
по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК.
Прокурорът поддържа
обвиненията и счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от
свобода, около средния размер, с ефективно изтърпяване на същите.
Подсъдимият не се признава
за виновен, счита, че следва да бъде оправдан, като евентуално за
престъплението по чл. 338 НК алтернативно иска налагането на наказание по втората
предвидена в закона алтернатива, а именно глоба.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият *** Д.И.П. от военно
формирование *** - *** бил на военна служба от 2000 г. до 13.02.2016 г.
По време на службата си бил на длъжност „***“ и се проявил като добър
военнослужещ, познаващ и изпълняващ функционалните си задължения. Бил
дисциплиниран, спазвал нормите на войнската вежливост. Участвал в 5 задгранични
мисии. Бил многократно награждаван и наказван
по дисциплинарен ред с различни по вид наказания. Уволнен от военна
служба, считано от 13.02.2016 г.
Към момента подсъдимият не е осъждан /бил е реабилитиран по право/.
Подсъдимият има разрешително за придобиване, носене и съхранение на
огнестрелно оръжие и боеприпаси, като следва: ловна пушка успоредка марка „Иж”,
калибър 12, № 8601861 и ловна пушка карабина калибър 7.62х54, марка „Ивайло” №
00188. Разрешението за съхранението на тези оръжия се отнасяло за адреса, на който
живеел подсъдимия, а именно в ***, като съхраняването на оръжието и
боеприпасите следвало да се осъществяват в неподвижно закрепена метална каса,
снабдена със секретно заключващо устройство. Разрешението му важи до 07.09.2016
г. – л. 52 ДП. За начина на съхраняване на оръжието подсъдимият бил добре
запознат - л. 71 ДП.
Бащата на подсъдимия – И. Д. П., също от своя страна притежавал
разрешително за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, като на негово
име се водела 1 брой ловна пушка успоредка, марка „Тула”, 16 калибър със сериен
№ 34332-59. Първоначално разрешителното се отнасяло и до посочените по-горе
огнестрелни оръжия, но впоследствие ловна пушка успоредка марка „Иж”, калибър
12, № 8601861 и ловна пушка карабина калибър 7.62х54, марка „Ивайло” № 00188
били продадени от него на сина му, а именно подсъдимия по настоящото дело.
Продажбата на оръжията била извършена в съответствие с изискванията на закона,
което се вижда и от приложените по делото писмени доказателства. По досъдебното
производство е приложена цялата хронология относно това как неговия баща е
придобил, съхранявал, носил и употребявал посочените по-горе огнестрелни оръжия
– л. 84-143 ДП. При закупуването на двете пушки от баща му, едното извършено през
2011г., а другото през 2012 г., бащата е подал необходимите за целта
уведомления до началника на РПУ – П. – л. 80 ДП и л. 82 ДП, съответно за
ловната пушка успоредка марка „Иж”, калибър 12, № 8601861 и ловна пушка
карабина калибър 7.62х54, марка „Ивайло” № 00188. От своя страна подсъдимият е
подал заявления до началника на същото полицейско управление най-напред с
искане да му бъде разрешено да придобие чрез покупко-продажба тези оръжия от
баща си – л. 74 и л. 64 ДП, с посочване на вида оръжие, а впоследствие, след
като това му е било разрешено, е подал и нужните заявления след придобиването
им, за тяхното носене, съхранение и употреба – л. 69 и л. 64 ДП. Бащата на
подсъдимия починал на 20.11.2015 г., като ловното му оръжие 1 брой ловна пушка
успоредка, марка „Тула”, 16 калибър със сериен № 34332-59, останала в *** Д., в
металната каса, в която и подсъдимият съхранявал до този момент своите
огнестрелни оръжия. След смъртта на баща си подсъдимият разговарял със св. И.
да пренесат заедно касата за огнестрелните оръжия в *** К., където подсъдимият
също живеел и дори св. И. през м. януари 2016 г. ходил до дома на подсъдимия в ***
Д., като с флекс отрязали арматурните железа, които държали касата неподвижно
закрепена. Не преместили обаче касата, а се разбрали това да стане в един
по-късен момент. Без да мести касата, през същият този месец, подсъдимият взел
трите пушки и ги отнесъл в жилището си в *** К..
В ДГС „К.“ на 23.01.2016 г. постъпил сигнал, че на място в района на стопанството
над *** К., се извършва захранване на дивеч с цел примамването му и респективно
отстрелването му по време и място, които не са разрешени от Закона за лова. Св.
К., тогава директор на горското стопанство, разпоредил да се извършва
наблюдение на мястото, за да може да се установи кои са лицата, извършващи тази
дейност, а и обикновено това се правило от бракониерите, имащи намерението да
ходят на незаконен лов. Няколко дни по-късно, на 28.01.2016 г. в района на
поста от горското стопанство спрял автомобил тип „джип“, от който слезли три
лица, носещи пушки и фенери. Било около 18 ч., на свечеряване, като автомобилът
дошъл от посока *** К. и след като оставил трите лица, обърнал посоката си на
движение и продължил в посока *** Р.. От наблюдението на горските служители се
установило, че се касае до автомобил „Нисан терано“, зелен на цвят. Малко
по-късно горските служители чули изстрели, а след малко трите неизвестни по
делото лица се появили отново, влачейки нещо със себе си и отново се насочили
към пътя и мястото, на което били слезли преди това. Малко след това същият
автомобил се появил отново, четиримата натоварили нещо вътре в колата и
потеглили в посока *** Р.. Междувременно горските служители уведомили своя
директор св. К., той пък от своя страна началника на полицейския участък в ***
С.. Целта била да се организира акция по залавянето на лицата и установяване
дали евентуално не се касае до бракониерски лов. Св. К. също тръгнал към *** Р.
със служебен автомобил, а междувременно по линия на ДАНС бил уведомен и св. Г.
– командир на подсъдимия, тъй като от страна на горските служители и след
проучване от полицията се установило, че автомобилът се води собственост на подсъдимия
П.. Св. Г. се свързал с подсъдимия около 18,30 – 19,00 ч., като му разпоредил
незабавно да се яви в полицията в *** К., като един вид доказателство, че не
той е участник в този бракониерски лов и че не той управлява автомобила „Нисан
терано“, който се оказал с ДК № *** и по документи бил собственост именно на подсъдимия
П.. При разговора си с командира подсъдимият му отговорил, че се намира в ***
П., поради което командира му разпоредил да се яви до 30 мин. в полицията в ***
П., но П. не изпълнил това разпореждане, а се явил в полицията в *** К. няколко
минути преди полунощ.
В същото това време от полицията била сформирана група, която да окаже
съдействие на служителите от горското стопанство с цел издирване и установяване
на лицата, намиращи се в автомобила „Нисан терано“. Това били свидетелите Д., К.,
Х. и Г.. Същите се разположили в очакване в началото на *** Р., тъй като от
горските служители, с които св. Х. поддържал постоянна връзка по телефона,
разбрали, че търсеният автомобил се е насочил към *** К.. Полицаите спрели
полицейския си автомобил напречно на главния път, без да го препречват, като
служебната кола била с работещ двигател и запалени светлини с идеята при необходимост
да има възможност да се тръгне в която и да било посока. До автомобила се
намирал св. Г., Д. следвало да подаде сигнал със стоп-палка за спиране на
автомобила, а Х. и К. имали готовност да реагират на евентуална опасност. Поради
лошата координация със служителите на горското стопанство полицаите не се били
подсигурили с лента с шипове за принудително спиране на автомобили. В един
момент след 19 ч. станало ясно, че е имало изстрели, че три лица са слезли от
планината, мъкнейки нещо тежко, че автомобилът „Нисан терано“ е дошъл да ги
вземе, че са натоварили нещо в автомобила и четири лица, намиращи се в него, се
движат в посока *** К.. Около 20 ч. търсеният автомобил се задал и св. Д.
застанал на пътя му, облечен с полицейска униформа, със светлоотразителна
жилетка и подал сигнал със стоп-палка за спиране на автомобила. При подадения
сигнал първоначално автомобилът „Нисан терано“ с ДК № *** намалил скоростта,
след което двигателят се „изфорсирал“ на по-ниска предавка и ускорил рязко към
св. Д., като само неговата бърза реакция да отскочи встрани и да побегне го
спасила от прегазване, а автомобилът продължил движението си към селото. Докато
автомобилът „Нисан терано“ намалял хода и преди да ускори, за да избяга от
полицейската засада, полицаите успели да разгледат кой е водач на същия и това,
според тях с голяма степен на вероятност, бил подсъдимия П.. След това
последвало преследване на автомобила с полицейския автомобил и със служебния
автомобил на горското стопанство, в който се намирал св. К.. Автомобилът „Нисан
терано“ обаче навлязъл по странични черни пътища и след около 30-40 мин. преследване,
благодарение на по-голямата си проходимост, успял да се измъкне от своите
преследвачи.
В РПУ – К. бил получен сигнал, че автомобил „Нисан терано“ с ДК № *** не
спрял, около 21 ч., на подаден му стоп-сигнал с полицейска палка, при което бил
издирен собственика на същия, а именно подсъдимия П., полицаите се свързали с
него по телефона и му разпоредили да се яви в управлението за проверка. Чак към
23,55 ч. подсъдимият пристигнал пред полицейското управление в *** К.. Пред св.
С., А. и С. той отрекъл да е бил в *** Р. и да не се е подчинил на полицейско
разпореждане. В хода на разговора с полицаите, при въпрос от страна на св. С.
къде се намират законно притежаваните от него оръжия подсъдимият заявил, че се
намират при него в дома му в *** К., при което тримата полицаи и подсъдимия
отишли до дома на последния. Било вече на 29.01.2016 г. При влизането в
жилището подсъдимият ги завел в кухнята и там, облегнати на стената до
хладилника, се намирали ловна пушка успоредка марка „Иж”, калибър 12, № 8601861
и ловна пушка карабина калибър 7.62х54, марка „Ивайло” № 00188. Карабината била
заредена с 4 патрона вътре в нея. Пред полицаите подсъдимият заявил, че седмица
или две по-рано си ги бил донесъл у дома от *** Д., където иначе се водел като
ловец и където било мястото на съхранение на оръжието. Попитан дали има и друго
оръжие, той ги завел в другата стая на жилището, където спяло детето му, и там
под леглото извадил още една пушка, а именно ловна пушка успоредка, марка
„Тула”, 16 калибър със сериен №
34332-59. Казал на полицаите, че това е пушката на баща му. След това отново
бил отведен в полицейското управление и с протокол за доброволно предаване /л. 18-19
ДП/ той предал оръжията и патроните за карабината. Тогава полицаите установили
и че подсъдимият няма съответно разрешително за ловна пушка успоредка, марка
„Тула”, 16 калибър със сериен №
34332-59.
Няколко дни преди така описаните събития, а именно на 22.01.2016 г.,
подсъдимият П. ***, където подал заявление с искане да получи разрешение за
придобиване на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над
51 см. – л. 50 ДП. Към него приложил и вносна бележка от 21.01.2016 г. за
придобиване на ловно оръжие – л. 57 ДП, а на същата дата заверил нотариално и
препис от удостоверение за наследници № 31/ 21.01.2016 г. на община П. –л. 46
ДП, при нотариус Д. А. Тези документи той оставил при св. П., който работи като
полицейски инспектор в служба „КОС“ при РПУ – П.. На свидетеля подсъдимият не
обяснил, че желае да придобие огнестрелното оръжие, останало от баща му. Не
подал и изискуемите по чл. 76, ал. 3 и ал. 4 ЗОБВВПИ документи, в които да
посочи, че се касае до придобиване на оръжие по наследство, както и да посочи
името и адреса на своя наследодател. Не представил и декларация от останалите
наследници, че те не желаят да придобият оръжието на починалия И.П.. Така
подаденото от него заявление, в което не бил посочен вида на оръжието и начина
на неговото придобиване, сочели на желание от негова страна да придобие каквото
и да е оръжие, отговарящо на посоченото от подсъдимия в заявлението, а именно
един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 51 см. Това се
потвърждава и от показанията на св. П., който извършил проверка на изискуемите
по закон обстоятелства и докладвал на своя началник - л. 49 ДП, че няма пречка
на подсъдимия П. да се издаде исканото разрешение за придобиване на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за него. Такова разрешение за придобиване, ведно с
контролния талон към него, били издадени на подсъдимия от началника на РПУ – П.
на 24.02.2016 г., като му бил даден срок до 23.05.2016 г. да стори това. Така
към 29.01.2016 г. подсъдимият нямал издадено разрешение за придобиването на
огнестрелното оръжие ловна пушка успоредка, марка „Тула”, 16 калибър със
сериен № 34332-59, останала след смъртта
на баща му.
Видно от заключението на назначената в съдебно заседание съдебно-балистична
експертиза, представените по делото ловна пушка успоредка марка „Иж”, калибър
12, № 8601861, ловна пушка успоредка, марка „Тула” /или ТОЗ, което е едно и
също/, 16 калибър със сериен № 34332-59
и ловна пушка карабина калибър 7.62х54, марка „Ивайло” № 00188, са технически
изправни и годни да произвеждат изстрели. Те представляват огнестрелни оръжия
по смисъла на закона. Представените за изследване три броя патрони са
стандартни, кал. 7,62х54 мм с доработени върхове на куршумите. Те са изправни и
годни да произведат изстрел с представената по делото ловна пушка с № 00188.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на
разпитаните по делото свидетели П., А., С., С., Ч., И., Г., К., Д., Х., К., Г.
и И., а така също и от приложените по делото писмени доказателства, от
изготвената балистична експертиза, както и от веществените доказателства.
Съдът кредитира заключението на експерта като компетентно изготвено, с
необходимите задълбочени познания и опит в съответната област на науката.
Заключението на експертизата се потвърждава от събраните по делото
доказателства, същото не бе оспорено от страните и няма основания да не се
кредитира изцяло.
Съдът кредитира показанията на посочените по-горе свидетели, тъй като
показанията им са депозирани съвсем добросъвестно. Свидетелите имат ясен спомен
от случилите се събития, всеки един от тях със свои думи разказва на какво е
бил свидетел и какво е възприел, в показанията им не съществуват противоречия,
а са систематични, логични и последователни. Показанията им намират опора и в
приложените по делото писмени доказателства. У свидетелите не се наблюдава
стремеж към изопачаване на фактите или пък стремеж да влошат или пък да
облекчат наказателно-правното положение на подсъдимия. Всеки един от тях
чистосърдечно излага своите възприятия.
Впрочем, по отношение на свидетелите Ч. и И. е необходимо само да бъде
добавено, че и двамата свидетелстват за провеждан в тяхно присъствие разговор
между подсъдимия и, според тях, св. П., но не са в състояние да посочат кога е
бил провеждан такъв разговор /което не е чак от такова значение, тъй като от свидетелите
не се изисква да си спомнят съвсем точно такива подробности, които лично не ги
засягат/, нито пък могат да посочат разговора на каква тема е бил. И двамата
твърдят, че пред тях подсъдимият е разговарял по телефона, според думите на
подсъдимия, именно със св. П., но те лично не са имали възможност да се уверят,
че това е точно така. На следващо място и двамата не могат да кажат за какво са
разговаряли подсъдимия и този свидетел, дори и да се приеме, че подсъдимият е
разговарял именно със св. П.. Според св. И. подсъдимият разговарял по телефона,
нещо говорили, не чул разговора, подсъдимият се ядосал и затворил телефона.
Според св. Ч. подсъдимият е провел пред него, пак по телефона, разговор с
някой, към когото се обърнал с думите „Ало, Г.“, след което излезнал от
автомобила на свидетеля и отвън провел телефонен разговор, който свидетелят не
чул, като след разговора продължили да вършат задачи на свидетеля Ч.. Този
разговор, по думите на този свидетел, се провел точно пред полицейското
управление на *** П., но подсъдимият не влязъл вътре в управлението, нито пък
разговарял с дежурния на входа.
Предвид и казаното от свидетелите Чернев и И., а и с оглед на показанията
на св. П. и св. И., съдът не кредитира обясненията на подсъдимия П., а ги
приема за изцяло негова защитна версия, целяща да го оневини и облекчи неговото
положение. Само и единствено подсъдимият твърди, че е уведомил по телефона,
само няколко дни след смъртта на баща си, св. П. и му е казал, че иска да
придобие пушката му на свое име. Пак само той твърди, че св. П. бил на училище
и му обещал да оправят нещата, след като се върне от обучение. Видно от
показанията на св. П., бил е на първоначална подготовка за 6 месеца в гр. Пазарджик
и то не за длъжността, която заема. А е станал полицейски инспектор, отговарящ
за служба „КОС“ в РПУ – П. от септември 2015 г., т.е. доста преди смъртта на
бащата на подсъдимия. Подсъдимият П. твърди, че е провел и втори разговор с
този свидетел, след около 10 дни от първия, тъй като никой от полицията не бил отишъл
в *** Д., за да прибере пушката, останала от баща му. Отново свидетелят П. е
категоричен, че такъв разговор между тях двамата не се е състоял, а и буди
недоумение защо подсъдимият е чакал още дни, вместо да се обади директно в
полицейското управление в *** П. и по съответния ред да уведоми, че в дома си
има пушка, останала след смъртта на баща му. Всъщност, подсъдимият и на
22.01.2016 г., два месеца след смъртта на баща си, отивайки вече в полицията в ***
П., отново не подава заявление, с което да поиска да придобие по наследство
ловното оръжие на своя баща, а вместо това, пуска заявление най-общо за
придобиването на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над
51 см. При тази им среща подсъдимият твърди, че св. П. го изпратил при
нотариус, който да удостовери, че останалите наследници нямат претенции към
оръжието и до банката, за да плати таксата за придобиване. Само че, видно от
приложените по делото писмени доказателства, подсъдимият е бил при нотариус А.
ден по-рано, както и ден по-рано е внесъл такса от 20 лв. за придобиване на
оръжие – л. 46 и л. 57 ДП. А и ходенето при нотариус въобще не е било за
някакъв отказ на останалите наследници, а видно от издаденото от нотариус А.
удостоверение с изх. № *** г., подсъдимият е бил при нея, за да завери препис
от удостоверение за наследници и нищо друго. Не звучи логично версията му, че
не е знаел какво точно следва да попълни в подаваното на 21.01.2016 г. заявление
до началника на РПУ – П., при положение, че многократно преди това подсъдимият
е подавал подобни заявления с искания за придобиване на огнестрелни оръжия,
съответно за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на същите
– л. 49-83 ДП. Не могат да се кредитират неговите обяснения и в частта им, в
която твърди, че през месец януари е ходил на лов. Видно от получената справка
с приложение график на дружинка за лов на хищници, на подсъдимия за периода от
24.01.2016 г. – 31.01.2016 г. не му е било издавано разрешително за никакъв
лов. Само за м. декември 2015 г. подсъдимият е имал разрешително за
индивидуален лов, което важи само за 1 месец и само за този месец, като е
валидно само на територията на ловно стопански район *** Д. и ловище „Остра
могила“, като разрешителното не важи за друг ловно стопански район. Не се
подкрепя от доказателствата по делото и това, че на 28.01.2016 г. не бил с
автомобила си „Нисан терано“ около 19 – 21 ч. в района на *** Р. и че не бил спиран
от полицаи, както и че не бил правил опити да избяга от преследващи го полицаи
на тази дата и това място. Неговите обяснения в тази им част се опровергават
напълно от показанията на свидетелите К., Х., Д., Г. и К.. Техните показания са
логични и систематично подредени, свидетелите са категорични, че именно
автомобилът на подсъдимия са се опитали да спрат за проверка в *** Р., както и
че този автомобил не се подчинил на полицейското разпореждане и вместо да спре,
дори направил опит да премине през св. Д., а след това го преследвали и по
челни пътища извън населеното място, като след това го и изгубили поради
по-високата проходимост на неговия автомобил.
При така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил
съставомерните признаци на следните престъпления:
- на 29.01.2016 г. във ведомственото си жилище в *** К. на *** държал два
броя законно притежавано от него оръжие – ловна пушка успоредка марка „Иж”, 12
калибър, № 8601861 и ловна пушка карабина калибър 7.62х54 марка „Ивайло” №
5400188, с четири броя боеприпаси със пробит връх на куршума, като не взел
необходимите мерки за сигурност и особено мерките предвидени чл. 59, ал. 1 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ) - „лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, са длъжни да ги опазват от
кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане
на злополуки или наранявания при употребата им“ и чл. 98, ал.1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ - „огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални
каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретни заключващи устройства и
когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях не могат да се поберат в
металните каси, те се съхраняват в отделно помещение с врата със секретно
заключващо се устройство и входна метална врата“, като държал посоченото
по-горе оръжие извън метална каса, и по-точно между хладилника и кухненското
обзавеждане, като вратата водеща до помещението не била метална – престъпление по чл. 338, ал. 1, пр. 1 от НК.
- на 29.01.2016 г. във
ведомственото си жилище в *** К. на *** държал огнестрелно оръжие 1 брой ловна
пушка успоредка, марка „Тула” 16 калибър, със сериен № 34332-59, без да има за
това надлежно разрешение – престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК.
От субективна страна и
двете престъпления са били извършени от
подсъдимия при пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е
държал ловната пушка „Тула“, без да е получил предварително разрешение от
страна на компетентните органи за това. Той е бил наясно, че макар и да се
касае до пушката на починалия му баща, то тя все още се държи от него, без да
има за това надлежно разрешение. Съзнавал е, че е предприел едва първите
стъпки, предвидени по ЗОБВВПИ, свързани с придобиването на
разрешение за нейното държане, но процедурата е била висяща и не е била
завършена. Поначало, за да е налице съставомерно „държане“
по отношение на оръжието е достатъчно то да се намира във фактическата власт на
дееца. Установяването на този факт обективира в достатъчна степен и неговият
умисъл, ако не са налице други обстоятелства, които го изключват. А такива не
са налице. Ловната пушка на баща му се е намирала в неговата фактическа власт и
на негово разположение в дома му в *** К.. С поведението си подсъдимият е
демонстрирал, че желае да я свои. Без да уведоми компетентните органи я е
извадил от касата в *** Д. и я е взел при себе си в *** К., където и упражнявал
фактическата си власт над нея. Придобиването на оръжие по наследство е типичен
случай на престъпление чрез бездействие. Налице е едно формално, безрезултатно
престъпление, което може да бъде извършено само с пряк умисъл, тъй като законът
разграничава умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, но не и при
формалните (на просто извършване) престъпления. Деецът е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, държейки у себе си, в своя фактическа
власт, без съответното разрешение, ловната пушка, останала му по наследство от
баща му. Той е искал пушката да бъде у него и е искал тя да стане негова
собственост, отнасял се е към нея като към своя собственост – прибрал я в дома
си в *** К., завил я в дреха, скрил я под леглото в стаята, в която спи със
семейството си. Тези му действия сами за себе си свидетелстват в достатъчна
степен, че в съзнанието на дееца е имало ясни представи, че няма издадено
разрешително за тази пушка-показва я на полицейските служители чак след като те
са го попитали дали няма и друго оръжие, че действа в нарушение на установените
от законодателството правила. Що се касае до законно притежаваните от него
пушки, то по отношение на тях деецът е съзнавал, че в дома си в *** К. няма
каса, в която да ги държи по предвидения в закона ред. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 338, ал. 1 НК се изразява в бездействие от страна на
дееца, което се проявява по отношение на мерките за сигурност на държаното
огнестрелно оръжие. При това оръжията са били държани от него на общодостъпно
място, в кухнята, до хладилника, където достъп е имал и малолетния му син.
Деецът е съзнавал, а това се вижда и от показанията на св. И., че е необходимо
да премести касата си от *** Д. в *** К., но това негово намерение е било в
недостатъчна степен реализирано, тъй като деецът сам е протакал във времето
предприемането на мерки, водещи до правилното, в съответствие с изискванията на
закона, правомерно държане на огнестрелното оръжие и боеприпасите за него.
Съдът не споделя защитната теза на подсъдимия, че не е
налице осъществено от него престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, както и че не е
осъществено престъпление по чл. 338, ал. 1 НК, а че само са касае до
административно нарушение по чл. 193 ЗОБВВПИ. Не споделя и виждането на
защитата, че ловната пушка, останала от баща, подсъдимия държал на правно
основание, а именно по силата на закона за наследството и че в подобна хипотеза
нямало регламентация как следва да се процедира, която да е уредена в ЗОБВВПИ.
Не се споделя и виждането на защитата за приложение на разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НК по отношение на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК.
Нормата на чл. 9, ал. 2 НК е от общата част на НК и
принципно може да намери приложение по отношение на всички престъпления,
предвидени в особената част, стига обаче да са налице основанията за
това-деянието да е малозначително поради липсата на обществена опасност въобще
или пък такава да е налице, но тя да е явно незначителна. Този извод следва да
се направи не произволно, въз основа само на един или няколко факта, а е
необходимо да бъде резултат на съвкупната оценка на всички обстоятелства, имащи
значение за конкретния случай. В първия вариант, когато се касае до
малозначителност, водеща до пълна липса на обществена опасност, то в такива
случаи не е нужно да бъдат обсъждани каквито и да е било данни за извършителя,
имащи значение за неговата лична опасност, а ако се касае, с оглед конкретиката
на казуса, за явна незначителност на обществената опасност на деянието, с други думи, когато имаме налице обществена
опасност на същото, то тогава е нужно да се прави и преценка на личността на
дееца и степента на неговата лична опасност /В този смисъл е Решение № 413/2009
г. на ВКС – ІІ н.о. по дело 423/2009 г./. Предвид повдигнатото на подсъдимия
обвинение от една страна за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, а от друга
страна и за още едно престъпление по чл. 338, ал. 1 НК, настоящия съдебен
състав намира, че най-напред следва да отговори на въпроса дали се касае до
малозначителност на деянието по чл. 339, ал. 1 НК поради пълната липса на
обществена опасност на същото, поради това, че то не оказва никакво негативно
или вредно въздействие върху обществото и защитените от закона обществени
отношения. Според този състав на съда отговорът е отрицателен. Престъплението
по чл. 339, ал. 1 НК се намира в раздел първи, глава 13 от НК – общоопасни
престъпления, престъпления извършвани по общоопасен начин или с общоопасни
средства. С този текст закона защитава важни обществени отношения, които са
свързани с режима на съхраняване или държане на общоопасни средства. Няма
съмнение, че една пушка, която представлява огнестрелно оръжие по смисъла на
закона, е именно такова общоопасно средство. Държането на такива е поставено не
случайно от страна на държавата под специален режим, защото те се
характеризират с висока степен на опасност при боравенето с тях, като могат да
причинят вреди не само на боравещия с тях, а най-вече за неопределен и широк
кръг от други правни субекти. Целта на закона е да има строг контрол по
придобиването, съхраняването, държането и въобще боравенето с такива общоопасни
средства, защото при безконтролно боравене с тях ще властва не правото, като
писани правила за поведение, а би властвало правото на по-силния. Затова и няма
как да се приеме, че осъщественото от подсъдимия по този пункт на обвинението е
в такава степен малозначително деяние, че изобщо при него няма каквато и да
било обществена опасност. Дали е налице в такъв случай втората предвидена
хипотеза по чл. 9, ал. 2 НК, а именно деянието да има все пак някаква
обществена опасност, но тази обществена опасност да е явно незначителна, без
все пак да е изключена напълно. И тук според настоящия съдебен състав отговорът
е отрицателен. И той е такъв не само поради изложеното по-горе, но и с оглед на
преценката на личността на дееца и неговата лична опасност като извършител на
това престъпление. Съгласно ППВС № 6/75 г., изм. с ППВС № 7/87 г., преценката
за обществена опасност на престъплението се прави не абстрактно за деянието
като такова, а спор няма, че престъпленията по този раздел от НК принципно са с
висока степен на обществена опасност, но е необходимо да се преценя конкретната
тежест на конкретно извършеното от дееца деяние, последиците от него, как то се
отразява в обществото и какво е отношението на дееца към него и каква е
неговата лична опасност. Видно от събраните по делото доказателства, подсъдимият
не изпитва никакво разкаяние от извършеното. Същият отстоява своята лична
истина, че извършеното от него е някаква дреболия, без да отчита факта, че
стореното от него е оказало голямо въздействие върху обществото. Както
свидетелства и св. И., много бързо се е разбрало в *** Д., че подсъдимият е бил
задържан от полицията за извършени от него престъпления. Деянията на подсъдимия
са станали достояние не само на неговите командири, но и на неговите колеги в
армията. Не може с лекота да бъде подминат факта, че подсъдимият е държал
пушката в стаята, в която спят със семейството си. Той се е отнесъл с
пренебрежение към обстоятелството, че има малолетно дете, което взима пример
най-напред от родителите си за това кое е редно и кое не е. Да не говорим и за
другия щрих в оценката на личността на подсъдимия касателно другото извършено
от него престъпление по чл. 338, ал. 1 НК. Трудно може да се сподели виждането,
че личната опасност на дееца не е висока при положение, че той държи в дома си
заредено оръжие, подпряно на стената до хладилника в собствената си кухня, пред
погледа и в досега да малолетния му син. Това най-малко показва какъв родител е
подсъдимия и какво е неговото отношение към безопасността на най-близките си
хора. Ето защо няма как съдът да приеме, че осъщественото от подсъдимия П.
престъпление по чл. 339, ал. 2 НК може да бъде подведено под нормата на чл. 9,
ал. 2 НК.
Във връзка с казаното, няма как да се приеме, че
подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК или
пък че държи пушката на правно основание по силата на закона за наследството.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ЗОБВВПИ лицата могат да придобиват
оръжие по наследство, но само след предварително дадено разрешение за
придобиване на оръжието от компетентните за целта органи. Огнестрелните оръжия
са движими вещи, намиращи се под особен разрешителен режим и при тях
придобиването по наследство е обвързано от редица условия, част от които е
именно това. Не може да се придобие оръжието, ако предварително не е дадено
разрешение за това придобиване. Затова и в чл. 50, ал. 4 ЗЖБВВПИ е указано, че
при наследяване наследникът е длъжен в 14-дневен срок от приемане на
наследството да подаде заявление за издаване на разрешение за придобиване на
огнестрелното оръжие, разбира се, ако има желанието за това. В заявлението,
съгласно чл. 76, ал. 3 и ал. 4, вр. с ал. 1 ЗОБВВПИ следва да се посочи името и
адреса на наследодателя, начина на придобиване на оръжието, а именно по
наследство, както неговия вид и количество, документ, удостоверяващ начина на
придобиване при наследство и декларация относно начина на съхраняване. Лицата
по чл. 76, ал. 1, предвид разпоредбата на чл. 77, ал. 4 ЗОБВВПИ, притежаващи
огнестрелни оръжия, за които вече имат разрешение за носене, употреба и
съхранение /какъвто в случая се явява подсъдимия П./ могат да придобият и друго
огнестрелно оръжие, но само след получаване на разрешение за придобиване. Чак
след получаването на такова разрешение, съгласно чл. 56, ал. 1 ЗОБВВПИ, лицето
може да съхранява, употребява и носи огнестрелното оръжие, но при положение, че
получи отделно и ново разрешение и за тази дейност. Видно не само от законовите
разпоредби, но също и от показанията на св. П., при смърт на лице, незабавно
следва да бъдат уведомени органите на полицията, които имат за задължение да
вземат оръжието и да го съхраняват по установения ред, до момента, в който
наследниците решат дали искат или не искат да придобият разрешение за него.
Срокът за предявяване на претенции е 14- дневен от приемане на наследството - чл.
50, ал. 4 ЗОБВВПИ. Действително, сякаш
има противоречие с това и казаното в разпоредбата на чл. 83, ал. 7 ЗОБВВПИ,
съгласно който при мотивиран отказ за
издаване на разрешение за придобиване в случаите на наследство наследникът
предоставя огнестрелните оръжия и/или боеприпасите за тях на полицията за
съхранение незабавно след получаване на решението за отказ. Това е само
привидно. Оръжията и/или боеприпасите за тях вече са предадени или би следвало
да бъдат предадени в полицията, но не за съхранение в тесния смисъл на думата,
а един вид за отговорно пазене на оръжието докато се реши от наследниците дали
искат да го придобият или пък респ. до момента, в който евентуално получат
отказ за придобиване. Това ясно се вижда и от второто изречение на този текст,
съгласно който собственикът /в случая наследника/ може да прехвърли
собствеността върху тях на лице, получило разрешение за придобиване, след
влизането в сила на решението за отказ. След влизането в сила на това решение
за отказ тогава вече оръжието остава в полицията за съхранение, без това да
изключва възможността наследника да извърши разпоредителна сделка с оръжието
или боеприпасите за него. Поставения от защитата на подсъдимия въпрос, че едва
от 22.01.2016 г. за П. започва да тече 14-дневния срок по чл. 50, ал. 4 ЗОБВВПИ
и поради това няма как към инкриминираната дата да е осъществил престъпление по
чл. 339 НК, не почива на закона. Съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН, приемане на
наследството има когато наследникът извърши действие, каквото и да е то, което
несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Дори и да се
приеме за меродавна датата 22.01.2016 г. като дата на извършване на такова
действие, то приемането на наследството произвежда действие от откриване на
наследството – чл. 48 ЗН. А наследството, съгласно чл. 1 ЗН, се открива в
момента на смъртта на наследодателя. Иначе казано, срокът по чл. 50, ал. 4 ЗОБВВПИ за подсъдимият е започнал да тече още от 20.11.2015 г., когато е
починал неговия наследодател. Но и всичко това пак няма как да изключи неговата
отговорност по чл. 339, ал. 1 НК, дори и да се счете, че 14-дневния срок е
започнал да тече от 22.01.2016 г., тъй като към инкриминираната дата
подсъдимият е държал процесното ловно оръжие, без за това да му е било издадено
нужното съответно разрешение.
Що се касае до твърдението, че не е налице
престъпление по чл. 338, ал. 1 НК, а е налице само административно нарушение по
чл. 193 ЗОБВВПИ, то обстоятелството, че в този текст на закона е предвидена
административна отговорност за онзи, който не изпълни изискванията по чл. 98,
ал. 1-3 ЗОБВВПИ за съхраняването на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях,
не означава, че деянието по чл. 338, ал. 1, пр. 1 НК е декриминализирано.
Когато законодателят е предвидил за едно и също деяние както административна,
така и наказателна отговорност, то разграничението между административно
нарушение и престъпление се извършва с оглед степента на засягане на защитените
обществени отношения, като се отчитат всички обстоятелства, свързани с времето,
мястото и начина на осъществяване на деянието, използваните средства, размера
на причинените съставомерни вреди, наличието на други несъставомерни вредни
последици и т. н. Но тук дори и това не е нужно, тъй като административното
нарушение се отнася само до съхраняването на огнестрелното оръжие в нарушение
на изискването по чл. 98, ал. 1-3 ЗОБННПИ. А видно от текста на чл. 338, ал. 1 НК наказателна отговорност и съответно престъпление е държането на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за тях, без да се вземат необходимите мерки за сигурност, а
в конкретния казус не само по чл. 98, ал. 1 и ал. 2, но и по чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
За коректност само следва да се отбележи, че в
диспозитива на повдигнатото обвинение не е било нужно прокурорът да посочва
каквито и да било текстове от ЗОБВВПИ, тъй като съставът на престъплението по
чл. 339, ал. 1 НК не е бланкетна норма, нуждаеща се от запълване, както това
правилно е било сторено по отношение на другото престъпление по чл. 338, ал. 1 НК.
При така посочената правна квалификация, като се съобрази с целите на
наказанието по чл. 36 НК, както и като взе предвид обстоятелствата по чл. 54 НК, съдът намери, че наказанието на подсъдимия за всяко едно от извършените от
него престъпления следва да се определи при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като такива съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите му характеристични данни – семеен, с дете, за което полага грижи,
съпругата му работи, той е с минимални доходи, полага грижи за болната си
майка, тъй като тя е трудноподвижна. Имат изтеглен кредит, по който плащат по
около 200 лв. месечна вноска за погасяването му. Като военнослужещ има добра
характеристика. Разкрива се като личност с ниска степен на обществена опасност,
която не е склонна да върши престъпления, макар и в миналото си да има налагани
наказания по съдебен ред за извършени престъпления, по които е бил реабилитиран
по право. От друга страна съдът намира, че следва да бъде отчетена високата
степен на обществена опасност на престъплението по чл. 339 НК не само с оглед
на предвидената за него санкция. Все пак се касае до престъпление, което се
явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Не е нужно тук да се коментира какви
рискове крие извършването на това престъпление и връзката му /много честа/ с
други по вид престъпления против личността, например. Това престъпление е било
извършено от военнослужещ, който е бил обучен да борави с огнестрелно оръжие и
оттам ясно да съзнава какви са последиците от употребата на същото. Без
значение е вида на оръжието и че се касае до ловна пушка. Законът не поставя
разграничение за съставомерност на деянието вида на оръжието и неговата
поразяваща мощ. Целта на закона е държавата да има контрол върху огнестрелните
оръжия, тъй като те по дефиниция са опасни вещи и затова и са поставени под
специален разрешителен режим, непозволяващ на всекиго да получи съответно
разрешение за тях. „Незаконните“ оръжия си имат собствен “пазар“, с потенциални
продавачи и купувачи, като в усложнената вътрешна обстановка в страната ни, с
поетите ни ангажименти и по приемането на мигранти, е логично този пазар да се
разширява непрекъснато. Това се коментира в случая само и единствено с оглед
високата степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, а не че по делото има каквито и да било
данни, че той се е готвел да реализира това оръжие чрез продажбата му на някой
друг. Напротив, видно от събраните по делото доказателства, включително и от
неговите обяснения, става ясно, че той е имал намерението да свои това оръжие
за себе си, като предприеме необходимите действия по неговото легализиране. Ето
защо и съдът прецени, че за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК наказанието на
подсъдимия П. следва да се определи в рамките на неговия минимум, предвиден в
закона, а именно в размер на две години лишаване от свобода. А по отношение на
извършеното от него престъпление по чл. 338, ал. 1, пр. 1 НК съдът прие, че
наказанието на дееца следва да бъде определено по първата предвидена в този
текст алтернатива, а именно лишаването от свобода, поради следните съображения:
На пръв поглед престъплението не е с висока степен на обществена опасност,
а и самият законодател не е предвидил за него някаква особено тежка санкция,
като самото престъпление не се явява тежко по смисъла на закона. Но спецификата
на настоящия казус показва, че в конкретната хипотеза осъщественото от
подсъдимия П. деяние далеч не е с ниска степен на обществена опасност. Видно от
събраните по делото доказателства, законно притежаваните от него огнестрелни
оръжия са били държани от него в жилището, което обитава със семейството си. Те
не са били държани при съобразяване с предвидените в закона мерки за сигурност,
а напротив, намирали са се в кухнята, изправени и без калъф, между хладилника и
стената. Ловната карабина дори била заредена с 4 броя боеприпаси, годни да
произведат изстрел във всеки един момент. Подсъдимият има дете – син на 8
години към момента на извършване на престъплението. Детето е имало свободен
достъп до кухнята и съвсем естествено, до хладилника. А точно там е стояло
зареденото с боеприпаси оръжие на баща му. При това положение само случайността
и доброто стечение на обстоятелствата не са довели до един естествен детски
импулс да разгледа оставените от баща му оръжия. Няма как да се изисква от
детето и да се предполага, че то няма да се изкуши и да не разгледа оръжията на
баща си. А при едно натискане на спусъка на заредената ловна карабина никой не
би могъл да предвиди последствията. Ето защо съдебния състав намери, че
извършеното по този пункт на обвинението от страна на подсъдимия е силно
морално и законово укоримо поведение. Това поведение е диаметрално
противоположното поведение на това, което един баща следва да има към сигурността
на собственото си дете. Ето защо съдът прие, че първо наказанието на подсъдимия
П. по този пункт от обвинението следва да бъде определено по първата предвидена
в закона алтернатива и второ, че неговият размер следва да се определи в размер
на една година лишаване от свобода. Както е посочено в
решение № 526 от 15.01.96 г. по нд № 427/95 г. на ВС на РБ – І н.о., целите на
наказанието са две – индивидуалната и генералната превенция. При това в
посоченото решение е отразено, че основната цел на наказанието е общата
превенция, а личността на дееца е един втори, допълнителен фактор, имащ
значение при избора на наказанието. Това в никакъв случай обаче не следва да се
отразява при преценката от съда при определяне на конкретно наказание за
конкретно извършеното престъпление от подсъдимия. /В този см. и Решение № 528/93
г. по нд № 377/93 г. на ВС на РБ – І н.о./
Двете престъпления са били извършени от подсъдимия
преди да има влязла в сила присъда за което и да било от тях, поради което, на
осн. чл. 23, ал.1 НК на подсъдимия следва да се наложи едно общо най-тежко
наказание в размер на две години лишаване от свобода.
Според този състав на съда не са налице условията на
чл. 24 НК и не следва така определеното на подсъдимия наказание да бъде
увеличавано. Принципите за законосъобразност и
справедливост на наказанието налагат върху подсъдимия да бъде упражнен такъв
обем наказателна принуда, който от една страна да не надхвърля необходимото за
поправянето и превъзпитанието му и от друга страна да не създава в дееца и
другите членове на обществото чувство за ненаказуемост. Определеното в размер
на две години наказание лишаване от свобода е напълно достатъчно да изиграе
своята положителна роля в този смисъл, поради което и няма как да бъде
споделено и искането на прокурора за определянето на наказанието в рамките на
средния, предвиден за всяко едно от престъпленията, размер.
Именно
тази конкретна преценка, посочена по-горе, мотивира настоящия съдебен състав да
приеме, освен посочения вече размер на наказанието лишаване от свобода, че в
случая по отношение на подсъдимия са налице условията по чл. 66 НК.
Тъй като до момента подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, а наложеното му наказание не надвишава три
години, то съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на подсъдимия не се налага същият да търпи ефективно това
си наказание, а ще следва, на основание чл. 66 НК да се отложи изпълнението на
същото за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила. Макар и
с отлагане изпълнението на наказанието, съдът счита, че с условното осъждане
подсъдимият ще има възможност да преосмисли своето поведение до момента и ще си
даде ясна равносметка на стореното, за да може за в бъдеще да се поправи към
спазване на законността в страната. Касае
се до млад човек, пред който има перспективи за развитие, поради което и следва
да му се даде възможност да ги реализира. А не на последно място е и неговият
морален ангажимент да се грижи за възпитанието и прехраната на детето си, а
откъсването му от семейството не е начина това да се случи по най-благоприятния
начин.
Граждански иск няма предявен.
На основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК следва да се
отнеме в полза на държавата един брой ловна пушка успоредка, марка „Тула” 16
калибър, със сериен № 34332-59, намираща се на съхранение в служба „КОС“ при РУ
на МВР *** К..
Веществените доказателства – ловна пушка успоредка,
марка „Иж”, 12 калибър, № 8601861 и ловна пушка карабина, марка „Ивайло”
калибър 7.62х54, № 5400188, с четири броя боеприпаси с пробит връх на куршума,
намиращи се на съхранение в служба „КОС“ при РУ на МВР *** К., следва да бъдат
върнати на подсъдимия след влизане на присъдата в сила, но при положение, че
същият успее да получи съответно разрешение за тях, тъй като разрешителното му
за тези оръжия е изтекло на 07.09.2016 г.
Подсъдимият П. следва да заплати по сметка на
РС „Военна полиция” Пловдив сумата от 28 лева разноски по водене на делото, а
също така и в полза на държавата по сметка на Военен съд – Пловдив сумата от
294,45 лева разноски по водене на делото.
Причини за извършване на престъпленията – ниска
правна култура, незачитане на установените изисквания от страна на държавата за
начините на придобиване, държане, съхраняване и носене на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях, подценяване тежестта на извършеното и неглижиране на
последиците от извършените престъпления.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
15.11.2016 г. Военен
съдия: