№ 188
гр. Враца, 18.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500223 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от
„Северозападно държавно предприятие“ ДП, ЕИК ***, гр. ***,
представлявано от инж. В. М. Н. - директор, против решение №
213/15.04.2022г., допълнено с решение № 289/19.05.2022г., постановено по гр.
дело № 4266/2021г. на Районен съд - Враца, в неговата цялост, с което, на
основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, предприятието е осъдено да заплати на Я. Й.
П., ЕГН **********, сумата 2600,00 лева, представляваща внесена гаранция
по Договор за управление № 331/19.11.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 01.12.2021г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 504,00 лева, представляваща направени разноски в
първоинстанционното производство.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като
постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон
и като необосновано. Поддържа, че като не се е произнесъл по доводите и
възраженията му, изложени в писмения отговор по предявения иск,
първоинстанционния съд е допуснал съществено процесуално нарушение, от
което зависи правилното разрешаване на спора и че от мотивите на съдебния
акт не се разбира защо предявения иск е основателен, защо съдебният състав
1
е приел, че не е било налице основание за задържане на внесената от ищеца
гаранция за изпълнение на договора за управление, че не са реализирани
приходи от продажба на зърно. Посочва, че при постановяване на
обжалваното решение съдът не е изяснил фактическата обстановка и се е
произнесъл по съдебния спор без да бъде установено какви действия са
предприети от ищеца, в качеството му на директор на ТП ДГС Плевен, след
като същия се е запознал с Протокола от 18.09.2020г., съставен от служители
на поделението и утвърден от него. Изтъква, че този протокол не е представен
на ръководителя на ЗВО по време на извършване на одита на ТП ДГС Плевен
и не е обсъден в одитния доклад, не е отразен в деловодната система на ТП
ДГС Плевен, като за пръв път за този протокол се разбира по време на
съдебното заседание от 29.03.2022г. по първоинстанционното дело, поради
което не може да бъде счетен като служебна кореспонденция и да се ползва за
удостоверяване на отразените в него факти като достоверни и официални.
Твърди също, че съдът не е установил фактите, които касаят целия процес на
засаждане, отглеждане и добив или изораване и дисковане на площта с
наличното зърно и стръкове; не ставало ясно с какви средства и кой е
извършил посочените мероприятия. Поддържа, че след постановяване на
обжалваното решение и снабдяване с цитирания протокол от 18.09.2020г. се е
снабдил със сателитна снимка, направена през м. септември 2020г. на имот
номер: 62596.47.3, от която е видно, че отглежданата царевица през 2020г. е
добита, т.е. продукцията е прибрана, а същата не е изорана и дискована, както
твърди ищеца, още повече, че същия не е представил доказателства за
приемане на направените с протокола предложения и за фактическите
действия, предприети въз основа на тях. Посочва, че от събраните
доказателства пред първа инстанция и от твърденията на ищеца не ставало
ясно как са изчислени точно 10,64 тона царевица за 2020 год., ако не е
извършван добив на същата, че твърдението на ищеца, че площите са
обработвани с цел поддържането им във функционално състояние и всички
култури са използвани за наторяване на хумусния слой, не е подкрепено с
никакви доказателства, че отпусканите средства от ДФ «Земеделие» са целеви
и не са използвани за производство на заявените култури от царевица, тикви
и слънчоглед, че в ТП ДГС Плевен са постъпвали единствено субсидии като
приход, а при извършване на добив на произведената царевица са щели да
бъдат реализирани и средства от готова продукция като приход за
стопанството, което се явява имуществена вреда - пропусната полза, както и
че бездействието на ищеца е осуетило увеличение на имуществото на ДГС
Плевен със стойността на произведената и нереализирана царевица (3090.92
лева). Счита, че внесената от ищеца гаранция за качествено изпълнение на
Договор за управление № 331 от 19.11.2019г. в размер 2600.00 лв. е правилно
задържана в полза на СЗДП ДП, въз основа на Заповед № РД 23-
6/19.11.2021г. на директора на СЗДП ДП, издадена след извършен одит на ТП
ДГС Плевен за периода от 01.01.2020г. до 27.07.2021г. Моли въззивния съд
да отмени обжалваното решение като неправилно, противоречащо на
2
материалния и процесуалния закон и необосновано, като претендира
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Я. Й. П.,
ЕГН:**********, от гр. ***, чрез пълномощника му адв. Ц.К. Ц. - АК-Плевен,
е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната
жалба и счита процесното решение за обосновано, правилно и
законосъобразно. Твърди, че съда е взел предвид всички събрани по делото
доказателства, като показанията на свидетелите са преценени на основание
чл.172 от ГПК. Поддържа, че по делото не са ангажирани от страна на
ответника доказателства, от които да се установи едно сигурно увеличение на
имуществото, както и такива за нанесени вреди от ищеца на ответника във
връзка с изпълнение на договора за изпълнение и за техния размер, въз основа
на което е имал основание да задържи внесената от ищеца гаранция за
изпълнение. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и
обосновано, както и да му присъди направените разноски във въззивното
производство - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания, по които
настоящия съдебен състав се е произнесъл в закрито заседание. Същите са
оставени без уважение, поради преклудирането им, като в тази насока са
изложени подробни съображения в определението по чл.267 ГПК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, а въззиваемия Я.
Й. П., чрез процесуалния си представител, оспорва същата.
В съдебното заседание пред настоящата въззивна инстанция от
жалбоподателя е представен и е приет от съда като доказателство Доклад №
ДИДЗ-ПЛ-4 от 28.04.2022г. на Агенция за държавна финансова инспекция
/АДФИ/ за извършена финансова инспекция на ТП-ДГС-Плевен.
Пълномощниците на жалбоподателя твърдят, че докладът е ново
доказателство, което не е могло да бъде представено пред районния съд,
понеже е изготвен след постановяване на обжалваното решение и след
изтичане на срока за въззивното му обжалване.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал.2 от ГПК
за представяне на нови доказателства, тъй като докладът е получен в
поделението на 29.04.2022г., т.е. след постановяване на обжалваното съдебно
решение - 15.04.2022г., но преди подаването на въззивната жалба срещу него
3
– 03.05.2022г., поради което жалбоподателят е могъл да го представи с
въззивната жалба. Представеното от въззиваемата страна писмо изх. №
040/13.06.2022г. от Институт на дипломираните експерт счетоводители в
България, е могло да бъде представено и в първоинстанционното
производство, тъй като обстоятелствата, които се установяват от същото, са
публично достъпни на интернет страниците на КПННРО и ИДЕС, поради
което спрямо него е налице забраната по чл.266, ал.1 от ГПК за представяне
на доказателства във въззивното производство. С оглед на изложеното,
представените в съдебното заседание документи няма да бъдат ценени при
анализа на доказателствата по делото от въззивната инстанция.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима.
При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо;
същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е
от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и
процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на Договор за
Управление № 331/19.11.2019г., сключен с ответника „Северозападно
държавно предприятие” /СЗДП/, гр. Враца, ЕИК ***, изпълнявал длъжността
директор на ТП-ДГС-Плевен, ЕИК ******, в периода 01.12.2019г. до
27.07.2021г., като договора бил прекратен по инициатива на директора на
СЗДП със Заповед № РД 14-14 /27.07.2021г., считано от 28.07.2021г.
Поддържа, че при сключване на договора изпълнил вменените му в чл.16
задължения за внасяне, под формата на гаранция за изпълнение, на сумата
2600,00 лв., която ответника СЗДП - гр. Враца, задържал на основание чл. 17,
ал.2 и ал.3, т.2 от ДУ с издаване на Заповед № РД23-6/19.11.2021г. Счита, че
действията на директора на СЗДП - Враца са незаконосъобразни и в
нарушения на императивните норми, тъй като правомощията му след
прекратяване на ДУ № 331/19.11.2019г., по негова инициатива, считано след
28.07.2021г. са без правна стойност и легитимация по вече прекратеният
договор за управление. Посочва, че считано от 01.01.2020 г. до 27.07.2021г. от
СЗДП е възложен независим финансов одит и заверка на годишен финансов
отчет за 2020г., съгласно договор № 48/21.05.2020г., сключен между СЗДП и
външен одитор, като в обхвата на одита е било включено и ТП-ДГС-Плевен,
като в правото на директора на СЗДП е било да възложи одит и за 2021г. в
срока на действащият договор за управление и в срока на предизвестие от
4
един месец. Счита, че разпореждането за извършването на одит за вече
одитиран период и по прекратен договор в периода, в който вече е отстранен
от длъжност и в негово отсъствие, е незаконосъобразен акт и е целял
отстраняването му и ограничаване правото му на защита и запознаване с
действията по одита. Счита също, че прекратяването на ДУ № 331/19.11.19г.
по инициатива на директора на СЗДП - Враца от 27.07.2021г. - считано от
28.07.2021г., има обратно действие и СЗДП трябва да възстанови състоянието
преди неговото сключване и да му върне всичко, което е получило по
договора, като неизправна страна. Изтъква, че изложените в процесната
заповед на директора на СЗДП-Враца мотиви за задържане в полза на СЗДП-
Враца на внесената от него гаранция от 2600,00 лв. са неоснователни,
незаконосъобразни и недоказани. Твърди, че не са доказани всички елементи
от фактическият състав на отговорността за „нанесени вреди“, в резултат на
неточно изпълнение, че не е доказано, че в качеството му на директор на ТП-
ДГС-Плевен, е нарушил задълженията към стопанството, възложени му с
договора за управление, поради което не е доказана претърпяна вреда от
ответника, респективно от ТП ДГС-Плевен. Поддържа, че одитния доклад,
цитиран като основание за задържане на внесената гаранция в полза на СЗДП-
Враца в издадената Заповед № РД23-6/19.11.2021г., е частен свидетелстващ
документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила. Посочва, че за целия период на действие на договора за управление,
сключен със СЗДП, гр. Враца, е изпълнявал обещания облигационен резултат
(добро управление), поради което счита, че не следва да му бъде ангажирана
гражданската отговорност за обезщетение на кредитора (СЗДП-ДП Враца,
респ. ТП- ДГС-Плевен) за претърпените от управлението вреди, тъй като
такива няма и не са доказани. Моли съда да осъди ответника „Северозападно
държавно предприятие”, гр. Враца да му заплати сумата 2 600 лв.,
представляваща задържана гаранция по договор за управление №
331/19.11.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на
завеждане на иска до окончателното изплащане и разноските по делото.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът „Северозападно
държавно предприятие“ ДП, ЕИК ***, гр. Враца, оспорва предявения иск. На
първо място посочва, че ищецът, като директор на ТП ДГС Плевен, с
действията си и с бездействията си, описани в т.1 на Заповед № РД 23-
6/19.11.2021г. на директора на СЗДП ДП, е причинил вреди на
териториалното поделение в размер 3090, 92 лв., поради което внесената от
него гаранция е задържана, на основание чл. 17, ал. 3, т. 2 от Договор за
управление № 331 от 19.11.2019г. Счита за неотносими към задържането на
гаранцията по договора за управление обстоятелствата, касаещи по какъв
начин причинената вреда е повлияла на финансовия резултат и финансовото
състояние на ТП ДГС Плевен, както и факта, че ТП ДГС Плевен няма
финансови задължения към СЗДП ДП за 2020г. Твърди, че при извършване на
одита ищецът не е представил протоколи от извършвани проверки
(включително и от ДФ „Земеделие“) на дейностите на горски разсадник в с.
5
***, а доколкото проверки са извършвани от Централно управление на СЗДП
ДП през 2020г. и 2021г., то те касаят само производството на фиданки, но не и
производството на земеделска продукция. Счита, че за задържане на
гаранцията за качествено изпълнение на договора за управление, е достатъчно
да бъде установена дори една вреда за целия период на управление на
директора на ТП. Поради тези и други подробно развити в отговора
съображения, моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен,
като претендира и разноски.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства като основание
на предявения иск и отправеното до съда искане, настоящата инстанция
приема, че първоинстанционният съд е дал погрешна правна квалификация на
предявената претенция по чл. 55, ал.1 ЗЗД, вместо правилната по чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 173, ал. 3 от Закона за горите. Твърденията в исковата молба за
сключен на основание чл. 173, ал. 3 от Закона за горите договор за управление
между страните, в който същите са уговорили внасянето на гаранция за
качествено изпълнение на договора от едната страна в полза на другата, както
и предпоставките за задържането на гаранцията, твърденията за задържането
на гаранцията от едната страна по договора поради причинени вреди от
другата страна, както и направеното искане за осъждане на ответника за
заплащане на сума, представляваща задържана гаранция по договора за
управление, сочат на договорни отношения и на договорна отговорност, тъй
като същата произтича от нарушение на задълженията, които директора на
ТП има към предприятието по силата на договорното правоотношение,
съществуващо между тях. Следователно, касае се за предявен иск, свързан с
виновно неизпълнение на договорни задължения, на отношения свързани с т.
нар. управителски деликт, което определя правната квалификация на иска по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 173, ал. 3 от Закона за горите.
Въпреки различната правна квалификация, дадена от районния съд,
обжалваното решение не е недопустимо, тъй като на доказване подлежат едни
и същи обстоятелства при еднакво разпределение на доказателствената
тежест, като съдът в решението е разгледал наведените от ищеца факти, които
са релевантни за иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и се е произнесъл в рамките на
изложените от него твърдения и търсената от него защита, касаещи именно
този иск. Затова и неправилната правна квалификация не е изисквала даване
на указания от въззивния съд относно релевантните факти и разпределението
на доказателствената тежест, както и относно необходимостта страните да
ангажират съответни доказателства, каквото е изискването на Тълкувателно
6
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
производството доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е налице спор между страните и се установява от събраните
доказателства, че по силата на Договор за управление № 331/19.11.2019г.,
сключен на основание чл. 173, ал. 3 ЗГ, ответникът „Северозападно държавно
предприятие”, гр. Враца с ЕИК ***, наричано предприятието, е възложил на
ищеца инж. Я. Й. П., считано от 01.12.2019г., да ръководи и представлява
"Държавно горско стопанство" - Плевен (ТП-ДГС-Плевен), ЕИК ******, и
последният е назначен за директор на Териториално поделение ДГС - Плевен.
В чл.12 от договора са регламентирани правата и задълженията на директора
на териториалното поделение, основните от които са да организира, ръководи
и контролира цялостната дейност на поделението (ал.1, т.1) и да стопанисва
имуществото на поделението с грижата на добър стопанин (ал.1, т.2).
Установява се също така, от представеното преводно нареждане от
20.12.2019г. на „ЦКБ” АД, клон Плевен, и не е спорно по делото, че при
сключване на договора ищецът изпълнил вменените му в чл.16 от същия
задължения за внасяне в полза на "Северозападно държавно предприятие",
под формата на гаранция за качествено изпълнение на договора, сумата
2600,00 лв.
Въпросният договор е прекратен със Заповед № РД 14-14 /27.07.2021г.
на директора на СЗДП - гр.Враца, считано от 28.07.2021г. и на основание чл.
22 от договора, във връзка е чл.172, ал.1, т. 4 от Закона за горите.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора за управление директорът на ТП се
освобождава от отговорност с акт на директора „Северозападно държавно
предприятие” след извършен одит, възложен от него; съгласно ал. 2 на чл. 17
от договора, в срок от един месец от изготвяне на одитния доклад директорът
на СЗДП издава заповед за възстановяване на сумата по чл. 16 или за нейното
задържане. Съобразно ал. 3 на посочената разпоредба, когато в одитния
доклад се съдържат констатации, че с действията и/или бездействията си
директорът на териториалното поделение е причинил вреда на поделението,
директорът на предприятието издава заповед за задържане в полза на
„Северозападно държавно предприятие” ДП на: 1. част от гаранцията до
размера на причинената щета (вреда); 2. гаранцията в пълен размер, когато
щетата (вредата) е равна или по-голяма от нея.
От приетата като доказателство по делото Заповед № РД 23-
6/19.11.2021г. се установява, че със същата ответника СЗДП - гр. Враца е
задържал, на основание чл.17, ал.2 и ал.3, т.2 от Договора за управление
внесената от ищеца под формата на гаранция за изпълнение сума от 2600,00
лв. В заповедта е посочено, че инж. Я. Й. П., в качеството си на директор на
„Държавно горско стопанство - Плевен” е управлявал стопанството през
периода от 01.12.2019г. до 27.07.2021 г. и в резултат на неговите действия и
бездействия са причинени вреди на ДГС Плевен в размер 3 090.92 лв.,
7
представляващи основание за задържане на внесената от него гаранция.
Изтъкнато е, че ТП ДГС Плевен получава приходи от субсидии от ДФ
„Земеделие“ и ОД „Земеделие“ за 2020г. и 2021г., че в разсадника в с. ***,
общ. Долна Митрополия, собственост на ТП ДГС Плевен, са очертани имоти
и заявени площи за субсидиране, че обработваните поземлени имоти в
държавна горска територия в разсадника не са отдадени под наем по реда на
чл. 43 от Закона за горите. Посочено е също, че при извършения одитен
ангажимент не са открити документи, от които да се установи кой е
обработвал имотите, на какво основание и за чия сметка. В заповедта е
констатирано, че с декларация от 25.09.2020г. инж. Я.П. е декларирал пред
ОД „Земеделие“ Плевен количеството произведено зърно от вид царевица за
2020 реколтна година в размер 10,64 тона, че декларацията е подписана от
инж. Я.П. и е изпратена от електронната поща на ДГС Плевен на същата дата.
Изтъкнато е, че декларираните добити количества царевица (10,64 тона) не са
заприходени в ТП ДГС Плевен - не са реализирани приходи от продажбата
им, както и че стойността на добитото количество царевица, което не е
заприходено в стопанството, представлява вреда, причинена от инж. Я.П. на
повереното му териториално поделение. Посочено е, че размера на вредата е
определен от ръководителя на Звено „Вътрешен одит“ на 3090,92 лева, като
сумата е изчислена като декларираното от инж. Я.П. добито количество
царевица за 2020г. (10,64 тона) е умножено по средната продажна цена за тон
царевица за трето тримесечие на 2020г. - 290,50 лева за тон (по официални
данни на системата „Infostat.nsi.bg“ на НСИ). Тъй като размерът на
причинената вреда от инж, Я.П. (3090,92 лева) е по-голям от размера на
внесената гаранция за качествено изпълнение на сключения с него договор за
управление (2600.00 лева), внесената гаранция се задържа в пълен размер.
Във връзка с извършения одит, чиито окончателен доклад е послужил
като основание за издаване на посочената заповед, по делото са събрани
писмени доказателства – писма на директора на СЗДП и на РЗВО при СЗДП, с
които са изисквани становища от длъжностни лица при ТП-ДГС-Плевен, вкл.
от ищеца, от инж. Б. П. - зам. директор на ДГС Плевен и инж. Ивета Иванова -
лесничей при ДГС Плевен, и от ДФ „Земеделие”, ОД-Плевен, становища на
тези лица с приложени към тях справки, заявления за подпомагане по схеми и
мерки по директни плащания на площ за кампании 2020г. и 2021г., подадени
от ТП-ДГС-Плевен, с приложени към тях документи, декларации за
количество произведено зърно за 2020г. и 2021г., справки и др.
От приетия по делото протокол от 18.09.2020 г. (л.189), съставен в ТП
ДГС Плевен и утвърден от директора му - ищец по делото, се установява, че
комисия в състав: инж. Б. П. - зам. директор на ТП ДГС Плевен, Х. Х. - горски
надзирател, отговорник горски разсадник - гр. Червен бряг и В. А. - горски
надзирател, отговорник горски разсадник - с. ***, са предложили площта с
царевицата и тиквите в горски разсадник - с. ***, да бъде изорана и дискована
с наличното зърно и стръкове, за извършване на зелено торене - сидерация с
цел повишаване плодородието на почвата и недопускане затревяване на
8
площта с нежелани тревни и плевелни видове. Предложението е направено с
оглед констатацията в протокола, че поради голямото лятно засушаване
стръковете на царевицата са с височина 1.2 метра, като продукцията - кочана
е под формата на „баберка“ с налични единични зърна. При извършено бране
на ръка и контролно замерване на царевични кочани на площ от 0.1 ха е
установен среден добив от 150 - 160 кг.
На одита е предоставена и декларация за количеството произведено
зърно от земеделски производител - ТП ДГС Плевен (л.128), адресирана до
ОД „Земеделие“, с която за 2020 година е декларирано произведено
количество зърно 10,64 тона царевица. Декларацията е подадена на 25.09.2020
година и подписана от инж. Я.П., директор на ДГС Плевен, като е изпратена
по електронната поща на ДГС Плевен на същата дата. Декларацията е
попълнена на ръка и не е изведена с изходящ номер от регистъра на
изходящата поща на стопанството.
С оглед изготвянето на одитния доклад, с писмо № СЗДП 2310-1 от
19.10.2021г. директора на СЗДП е изискал писмено становище от инж. Я.П.
по конкретно поставени въпроси. Такова становище е изразено на
22.10.2021г. (л.18-20 и л.140-142 по делото), в което бившия директор на ТП-
ДГС-Плевен е посочил, че описаните 10,64 тона царевица са декларирани в
декларация, представена пред ОД „Земеделие” по електронна поща, във
връзка с изискване на нормативната уредба от 2020г., задължаваща всички
земеделски производители /каквото е и ТП-ДГС-Плевен/ да декларират
количествата зърнени култури, с цел статистика и контрол. Количеството от
10,64 тона царевица не е заприходено в стопанството, защото не е извършвано
жънене и разпоредителни действия с него; площите са обработвани с цел
поддържането им във функционално състояние и всички култури са
използвани за наторяване на хумусният слой. В становището е отразено също,
че не са реализирани приходи от продажба на зърно, защото не е извършван
добив, като освен приходи, не са реализирани и разходи, че всички дейности
в горски разсадник с. *** са подпомагани от ДФ „Земеделие”, като
получените суми са 100% приход за ТП-ДГС- Плевен, който е плануван и
отчитан по финансови планове пред СЗДП.
Приет е като доказателство и одитен доклад № СЗДП 2562 от
28.10.2021г. (л.143-169 по делото), изготвен от М. В. - Ръководител ЗВО при
СЗДП ДП. В същия е отразено, че инж. Я. Й. П., в качеството си на директор
на ТП-ДГС-Плевен през периода от 19.11.2019г. до 27.07.2021 г. е нанесъл
вреда на поделението в размер 3 090.92 лв., изчислена като са взети предвид
декларираното от инж. Я.П. произведено количество царевица за 2020г.
(10,64 тона), умножено по средната продажна цена за тон царевица за трето
тримесечие на 2020г. по официални данни на системата „Infostat.nsi.bg“ на
НСИ. Отчетено е, че ТП ДГС Плевен получава приходи от субсидии от ДФ
„Земеделие“ и ОД „Земеделие“ за 2020 г. и 2021 г. В разсадника в с. ***, общ.
Долна Митрополия, собственост на ТП ДГС Плевен, са очертани имоти и
заявени площи за субсидиране. За одитирания период (01.01.2020г. -
9
27.07.2021 г.) в ТП ДГС Плевен е направена проверка на получените приходи
от субсидии от ДФ „Земеделие” и е установено, че получените такива
средства са както следва - за 2020 година са 25 388,60 лева, а за периода 01
януари 2021 год. - 27 юли 2021 год. - 20 230,24 лв. При получаване сумите са
осчетоводени и се признават като приходи, като са отчетени в общия приход
на стопанството. В одитния доклад е отразено, че декларираните от инж. Я.П.
добити количества царевица не са заприходени в стопанството, тоест не са
реализирани приходи от продажба на продукция от количеството
произведено зърно. От представените на одитора документи, същия не е
установил кой и как обработва площите, за които е получена субсидия и
очертана такава, на която са засадени царевица и тикви през 2020 година,
както и слънчоглед през периода 01.01.2021 година - 27.07.2021 година, тъй
като в счетоводното отразяване на ТП ДГС Плевен не се виждат разходи за
производството на тези количества.
Въз основа на тези констатации в одитния доклад ответникът е
задържал внесената от ищеца гаранция в размер на 2600.00 лева.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетеля М. С. В., чиито показания съдът кредитира като пълни,
обективни и вътрешнонепротиворечиви. Пред първоинстанционния съд
същият посочва, че в хода на одита прегледал множество документи, сред
които и оборотна ведомост и отчет на финансов план за одитирания период. В
получената документация от ДФ „Земеделие“ и ОД „Земеделие“ била и
декларация за произведеното количество царевица от 10,64 тона на същите
декари, подписана от инж. П. и изпратена по имейл адрес на ДФ „Земеделие“,
без да се изходира от стопанството. Според свидетеля това количество от
10,64 тона царевица не е заприходено в стопанството, което е дало повод за
извършване на проверка от компетентните органи. Свидетелят твърди, че не
би трябвало да има разлика между произведено и придобито количество
царевица, тъй като произведеното количество е на база добитото. От
показанията се установява също, че на свидетеля не са били представени
никакви документи за това, как е обработвана тази земя, както и че периодът
на одита не се покрива с периода за друг извършен одит. Според свидетеля
Държавно горско стопанско – Плевен притежава регистрация за земеделски
производител и може да извършва тези цитирани дейности, след като е
измината процедурата по чл. 43 от Закона за горите - да сключи договор с
лице, което е наемател. Свидетелят изяснява също, че в счетоводството на
стопанството няма документи, удостоверяващи направени разходи за
производство на зърно и пояснява, че директорът на Държавното горско
стопанство е този, който разпорежда на главния счетоводител да направи
счетоводните записвания.
При така установената фактическа обстановка и при направените във
въззивната жалба доводи, настоящият съдебен състав прави следните правни
изводи:
Първоинстанционният съд е приел предявеният иск за основателен,
10
поради което го е уважил изцяло. За да достигне до този извод, съдът е приел,
че не е било налице основание за задържане на внесената от ищеца гаранция
от страна на ответника, тъй като по делото е останал недоказан факта на
нанесени вреди на поделението, поради което ответника дължи нейното
връщане.
Настоящият състав намира обаче този правен извод за неправилен по
следните съображения:
В чл. 17 от договора за управление е регламентирана процедурата по
освобождаване на директора на териториалното поделение от отговорност,
както и предпоставките за задържане на внесената гаранция за добро
изпълнение. За да има основание за задържане на внесената от директора на
териториалното поделение гаранция за качествено изпълнение на договора за
управление, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1.
действие или бездействие, с което директора на ТП е нарушил задължение,
произтичащо от договора му с предприятието; 2. вреда - претърпяна загуба
или пропусната полза; 3. причинна връзка между вредата и поведението на
директора; 4. вина – умисъл или небрежност, всяка от които форми е
достатъчна за ангажиране на отговорността; 5. заповед от директора на СЗДП
за възлагане на одит; 6. изготвен одитен доклад, в който се съдържат
констатации, че с действията и/или бездействията си директора на ТП е
причинил вреда на поделението; 7. заповед за задържане на внесената
гаранция в полза на предприятието, издадена от директора на СЗДП в
едномесечен срок от изготвяне на одитния доклад. Фактически състав на този
вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно
неизпълнение на задълженията на директора на поделението - както за
активно поведение, така и за въздържащи се действия, чието поведение
възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди.
В тежест на ответника "Северозападно държавно предприятие" ДП е да
докаже по делото наличието на основание за задържане на внесената
гаранция.
Въззивният състав намира, че в настоящия случай са доказани всички
елементи на гореописания фактически състав.
По делото е доказано и не е спорно наличието на валиден договор за
управление между страните по делото, съдържащ уговорки за внасяне в полза
на ответника на гаранция за качествено изпълнение на договора от страна на
ищеца, за освобождаване от отговорност на директора на териториалното
поделение, след извършен одит, възложен от директора на СЗДП, за
11
възстановяване на внесената гаранция, респ. за нейното задържане, в
зависимост от констатациите, съдържащи се в одитния доклад. Установено е
също и не е спорно по делото, че при сключване на договора ищецът е
изпълнил вмененото му със същия задължение за внасяне на гаранцията,
прекратяването на договора за управление, както и задържането на
гаранцията с акт на директора на предприятието поради констатации в
одитния доклад за причинена вреда на поделението от директора на
териториалното поделение.
С оглед противопоставеното от ответника възражение за некачествено
изпълнение на договора за управление, спорът между страните е
концентриран върху обстоятелството нанесена ли е вреда на поделението,
което съгласно договора, съставлява предпоставка за задържане в полза на
предприятието изцяло или частично на внесената гаранция за качественото
му изпълнение.
Като регистриран земеделски производител ТП ДГС Плевен е имал
задължението, визирано в чл.58о, ал.2 от Закона за прилагане на Общата
организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и
чл.14, ал.1 от Наредба № 23 от 29.12.2015 г. за условията и реда за
мониторинг на пазара на зърно, да подаде в съответната областна дирекция
"Земеделие" декларация по образец, утвърден от министъра на земеделието,
храните и горите, за количеството произведено зърно през текущата година
(Приложение № 3 към Наредбата). В изпълнение на визираното законово
задължение, в качеството му на директор на поделението, ищецът инж. Я.П.
на 25.09.2020г. е подал такава декларация, с която е декларирал пред ОД
„Земеделие“ - Плевен количеството произведено зърно от вид царевица за
2020 реколтна година в размер 10,64 тона. Декларацията е подписана от инж.
Я.П. и е изпратена от електронната поща на ТП ДГС Плевен на същата дата.
Подаването на тази декларация и верността на нейното съдържание не се
отрича в настоящото производство от ищеца и се потвърждава в писменото
му становище от 22.10.2021г. (л.18-20 и л.140-142 по делото), изискано с
писмо № СЗДП 2310-1 от 19.10.2021г. на директора на СЗДП оглед
изготвянето на одитния доклад. Следователно няма никакво основание
декларацията да не бъде ценена като годно доказателство в настоящия процес
относно факта на количеството произведено зърно царевица за 2020 реколтна
година в размер 10,64 тона от ТП ДГС Плевен.
Този извод на съда не може да бъде разколебан от констатациите на
комисията, отразени в протокол от 18.09.2020 г., че поради голямото лятно
засушаване стръковете на царевицата в горски разсадник - с. *** са с
12
височина 1.2 метра, като продукцията - кочана е под формата на „баберка“ с
налични единични зърна и че при извършено бране на ръка и контролно
замерване на царевични кочани на площ от 0.1 ха се установява среден добив
от 150 - 160 кг. и предложението на същата площта с царевицата и тиквите, да
бъде изорана и дискована с наличното зърно и стръкове, за извършване на
зелено торене – сидерация, тъй като този протокол е съставен преди
директора на ТП ДГС Плевен да подаде процесната декларация пред ОД
„Земеделие“ - Плевен и е утвърден от него.
Безспорно е установено по делото, че декларираното от ищеца
произведено количество зърно царевица за 2020 реколтна година в размер
10,64 тона не е налично и не е заприходено в ТП ДГС Плевен; липсват
доказателства същото да е продадено, респ. да са реализирани приходи от
продажбата му. Липсващото количество зърно царевица, респ. липсата на
заместваща облага - приходи от неговата продажба, представлява безспорно
имуществена вреда за поделението, която е под формата на претърпяна
загуба, тъй като е довела до намаляване на имуществото му. Между
претърпяната от поделението имуществена вреда и действията на ищеца е
налице пряка причинна връзка, доколкото, ако последният беше изпълнил
задължението си да стопанисва имуществото на поделението с грижата на
добър стопанин (чл.12, ал.1, т.2), вредата не би настъпила.
Въззивният съд намира за доказана и вината на ищеца под формата на
допусната небрежност. Според общите принципи на облигационното право
длъжникът винаги отговаря за неизпълнението, освен ако докаже, че
невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се
вмени във вина - чл. 81 ЗЗД. Тази оневиняваща причина може да бъде
случайно събитие или непреодолима сила, т.е. такива обективни
обстоятелства, които са непредвидими или непредотвратими. Критерий за
предвидимост и предотвратимост е дължимата грижа, която длъжникът
следва да полага при изпълнение на договорните си задължения – с грижата
на добър стопанин, съгласно чл.12, ал.1, т.2 от договора. В качеството му на
директор на териториалното поделение ищецът е бил длъжен да стопанисва
имуществото на поделението с дължимата грижа.
В изготвения одитен доклад от 28.10.2021г. е констатирано, че с
действията си директорът на поделението е причинил вреда и размера на
същата е изчислен на 3090,92 лева.
По тези съображения въззивният съд намира, че са налице всички
предпоставки на чл.17, ал.3, т.2 от договора за управление от 19.11.2019г. и
директорът на предприятието законосъобразно е задържал в полза на СЗДП-
ДП внесената от ищеца гаранция за качествено изпълнение на договора в
13
пълния й размер от 2600.00 лева, тъй като размерът на причинената вреда от
инж, Я.П. е по-голям от размера на внесената от него гаранция.
Като е приел обратното в обжалваното решение РС-Враца е постановил
необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен
изцяло, вкл. в частта за разноските и вместо него постановено решение, с
което предявеният иск се отхвърли, като неоснователен.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената
въззивна жалба за основателна.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 273
ГПК и предвид изричното искане в полза на въззивника следва да се присъдят
сторените за въззивното производство разноски от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП.
Водим от изложеното Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 213/15.04.2022г., допълнено с решение №
289/19.05.2022г., постановено по гр. дело № 4266/2021г. на Районен съд –
Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Я. Й. П., ЕГН **********, от гр.***,
против "Северозападно държавно предприятие" ДП, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от директора инж. В. Н., иск за
заплащане на сумата 2600,00 лева, представляваща задържана гаранция по
Договор за управление № 331/19.11.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Я. Й. П., ЕГН **********, от гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на
"Северозападно държавно предприятие" ДП, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от директора инж. В. Н., сторените за
въззивното производство разноски от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15