Р Е Ш Е Н И E 724
гр.Сливен, 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, десети граждански състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
При секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
1046/2019 г. по описа на РС – Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК- „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк
София чрез адв. И.В. от САК , против Н.И.Н.,
ЕГН: ********** ***, на когото заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК.
Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е
процедурата по размяна на книжа по чл. 131 ГПК. По делото е постъпил отговор на исковата молба от
особения представител на ответника адв. С.С. ***.
Предявени са обективно кумулативно съединени са положителени установителени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК и чл. 92 ЗЗД.
С Определение № 206 от 08.02.2019 г. СлОС е отменил Определение от 06.11.2018 г. на СлРС, с което е прекратено производството по гр.д. № 1240/2018 г., което е образувано под нов номер 1046/2019 г. по описа на СлРС след като е върнато от въззивния съд на районния съд за продължаване на процесуалните действия от фазата на съдебното дирене.
Съдът с Определение от 26.02.2019 г. в изпълнение на указанията дадени му от въззивният съд в мотивите на постановеното определение е предостави възможност на ищеца да обуслови правният си интерес от предявяването на положителен установителен иск след като заповедта за изпълнение е била обезсилена и редовно връченото му на 17.12.2018 г. определение № 790 на заповедния съд от 16.03.2018 г. не е било обжалвано и е влязло в сила и да заяви дали предявява в условие на евентуалност осъдителен иск за претендираните от него суми и дали предприема изменение на предявения иск по чл. 214 ГПК от установителен на осъдителен, най-късно до края на съдебното дирене в насроченото с това определение заседание.
На 20.05.2019 г. в деловодството на СлРС е постъпило депозирано становище от ищцовото дружество, с което се заявява, че се изменя предявения иск на основание чл. 214 ГПК от установителен в осъдителен в условие на евентуалност, ако съдът не приеме, че е налице правен интерес от предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове. С протоколно определение от 24.06.2019 г. съдът е допуснал изменение на основанието на предявените искове по чл. 214, ал. 1 ГПК, като е приел, че е сезиран при условия на евентуалност и с обективно съединени с положителните установителни искове и осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, като е изменил проектодоклада си и е разпределил доказателствената тежест по осъдителните искове.
Ищецът твърди, че на 02.12.2015 г. страните били сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца срещу заплащане на стандартен месечен абонамент в размер на 39,99 лв. Ответникът не бил заплатил задълженията си на обща стойност 22,85 лв., съставляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 04.12.2015 г. до 14.01.2016 г. На същата дата страните били сключили и договор за лизинг по силата на който ищецът в качеството си на лизингодател предоставил на ответника като лизингополучател по чл. 4 от Общите условия за временно и възмездно ползване мобилно устройство срещу заплащане на обща лизингова цена от 114,77 лв. чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 4,99 лв., като по този договор дължи общо сумата от 114,77 лв. На 04.12.2015 г. страните сключили втори договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца за заплащане на стандартен месечен абонамент от 19,99 лв., като тези задължения не са предмет на настоящата искова молба. На 08.12.2015 г. страните сключват трети договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35944590838 за срок от 24 месеца срещу заплащане на стандартен месечен абонамент в размер на 5,90 лв., като по този договор ответникът дължал до момента сумата от 12,27 лв. за периода от 04.12.2015 г. до 14.01.2016 г. На 08.12.2015 г. страните били сключили сертификат за пакетни услуги, като срокът на ползване на мобилните услуги за трите номера бил удължен до 08.12.2017 г. На 15.02.2016 г. ищцовото дружество отправило писмена покана за доброволно плащане до ответника, с която му давало 10 дневен срок да изпълни посочените в поканата задължения и тъй като в рамките на този срок не били осъществени плащания, мобилният оператор бил прекратил трите договора и бил начислил следните неустойки: по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* сумата от 747,38 лв. по чл. 11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора и начислена във фактура № ********** от 15.03.2016 г.; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* сумата от 373,69 лв. по чл. 11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора и начислена във фактура № ********** от 15.03.2016 г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35944590838 сумата от 110,36 лв. по чл. 10 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора и начислена във фактура № ********** от 15.03.2016 г. Задълженията за заплащане на абонаментни мобилни услуги по фактура № **********/15.12.2015 г. за периода от 04.12.2015 г. до 14.12.2015 г. се претендират до размера от 22,59 лв., а по фактура № **********/15.01.2016 г. за периода 15.12.2015 г. до 14.01.2016 г. се претендират до размера на 12,19 лв., а задълженията по фактура № **********/15.03.2016 г. за периода 15.02.2016 г. до 14.03.2016 г. се претендират общо за сумата от 1336,22 лв./включваща трите броя неустойки по трите договора и лизингови вноски в размер на 104,79 лв./
Ищецът бил подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК., която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на ответника, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.
Претендира да се признае за установено, че ответника им дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата от 1381,32 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни вноски по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35944590838, неплатени лизингови вноски по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и неустойки във връзка с неизпълнение на задълженията ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по
чл.131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва частично основателността на предявения иск. Признава
задълженията за незаплатени месечни абонаментни вноски в размер на общо 45 лв.
Оспорва начислените неустойки по трите договора и задължението за лизинговите
вноски, тъй като не е бил уведомен от мобилния оператор за системното забавяне
на плащанията. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид доводите
изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 5830/2017г.
по описа на РС-Сливен срещу длъжника Н.И.Н., ЕГН: ********** *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 3884/14.11.2017
г. за общата
сума сумата от сумата
от 1381,32 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни вноски по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* и договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+35944590838, неплатени лизингови вноски по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и неустойки във връзка с неизпълнение на
задълженията ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателното плащане. Заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на
длъжника. Определение № 790/16.03.2018 г. на СлРС е било връчено на посочения в
заявлението съдебен адрес на заявителя на неговия процесуален представител адв.
И.В. на 17.12.2018 г., като същото е влязло в сила и не е било обжалвано в
указания едноседмичен срок. Със същото определение е обезсилена издадената
заповед, тъй като не е бил уведомен надлежно заповедния съд за предявените
положителни установителни искове.
На 02.12.2015 г. страните били сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца срещу заплащане на стандартен месечен абонамент в размер на 39,99 лв. Ответникът не бил заплатил задълженията си на обща стойност 22,85 лв., съставляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 04.12.2015 г. до 14.01.2016 г. На същата дата страните били сключили и договор за лизинг по силата на който ищецът в качеството си на лизингодател предоставил на ответника като лизингополучател по чл. 4 от Общите условия за временно и възмездно ползване мобилно устройство срещу заплащане на обща лизингова цена от 114,77 лв. чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 4,99 лв., като по този договор дължи общо сумата от 114,77 лв. На 04.12.2015 г. страните сключили втори договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца за заплащане на стандартен месечен абонамент от 19,99 лв., като тези задължения не са предмет на настоящата искова молба. На 08.12.2015 г. страните сключват трети договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35944590838 за срок от 24 месеца срещу заплащане на стандартен месечен абонамент в размер на 5,90 лв., като по този договор ответникът дължал до момента сумата от 12,27 лв. за периода от 04.12.2015 г. до 14.01.2016 г. На 08.12.2015 г. страните били сключили сертификат за пакетни услуги, като срокът на ползване на мобилните услуги за трите номера бил удължен до 08.12.2017 г. На 15.02.2016 г. ищцовото дружество отправило писмена покана за доброволно плащане до ответника, с която му давало 10 дневен срок да изпълни посочените в поканата задължения и тъй като в рамките на този срок не били осъществени плащания, мобилният оператор бил прекратил трите договора и бил начислил следните неустойки: по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* сумата от 747,38 лв. по чл. 11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора и начислена във фактура № ********** от 15.03.2016 г.; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* сумата от 373,69 лв. по чл. 11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора и начислена във фактура № ********** от 15.03.2016 г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35944590838 сумата от 110,36 лв. по чл. 10 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора и начислена във фактура № ********** от 15.03.2016 г. Задълженията за заплащане на абонаментни мобилни услуги по фактура № **********/15.12.2015 г. за периода от 04.12.2015 г. до 14.12.2015 г. се претендират до размера от 22,59 лв., а по фактура № **********/15.01.2016 г. за периода 15.12.2015 г. до 14.01.2016 г. се претендират до размера на 12,19 лв., а задълженията по фактура № **********/15.03.2016 г. за периода 15.02.2016 г. до 14.03.2016 г. се претендират общо за сумата от 1336,22 лв./включваща трите броя неустойки по трите договора и лизингови вноски в размер на 104,79 лв./
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния
оператор при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя
от задължението му за плащане на дължимите суми.
Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно
изрична клауза от договора. Съгласно
уговорена неустоечна клауза по договора, дължимата се неустойка включва
сумата от стандартните месечни абонаменти,
дължими от датата на прекратяване до края на срока на договора.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика
на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Видно от изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза извършено е било едно плащане по фактура №
**********/15.12.2015 г. в размер на 6,63 лв., като с него се погасява част от
най-старото задължение по номер ++359********* и сумата от 17,30 лв., съставлява
неплатена абонаментна такса и използвани услуги за номер ++359*********. Задължението
за посочения номер е в размер на 10,67 лв. поради приспадане на извършеното
плащане от 6,63 лв. и 6,94 лв., съставляващо неплатена абонаментна такса за
номер +35944590383 и 4,99 лв., вноска по договор за лизинг за номер
++359*********. По другите фактури плащания не били извършени. Размерът на
неплатените задължения за лизингови вноски такси и услуги към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
по фактура № **********/15.12.2015 г. се равнявал на 22,59 лв., като
дължимата сума включва такси по абонаментни планове в размер на 10,67 лв.
неплатена такса и използвана услуга по номер ++359*********, 6,94 по номер
+35944590383 и 4,99 лв. по лизингова вноска, по фактура № **********/15.01.2016
г., за сума в размер на 21,51 лв., включваща такси по абонаментни планове в
размер на 12,19 лв. по ++359********* и 5,33 лв. за номер +35944590383 и 4,99
лв., съставляваща неплатена лизингова вноска, по фактура №
**********/15.03.2016 г. сума от 1336,32 лв. дължима сума включваща неустойки
по трите договора- по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* сумата от 747,38 лв. по чл. 11 от стандартните месечни абонаменти
до изтичане срока на договора и начислена във фактура № ********** от
15.03.2016 г.; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
сумата от 373,69 лв. по чл. 11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане
срока на договора и начислена във фактура № ********** от 15.03.2016 г. и
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35944590838 сумата от 110,36 лв.
по чл. 10 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора и
начислена във фактура № ********** от 15.03.2016 г., както и 21 лизингови
вноски всяка в размер на 4,99 лв. или общо в размер на 104, 79 лв. Общото
задължение по първите две фактури било в размер на 45,10 лв. и включвало
абонаментните такси и използваните услуги и лизингови вноски по сключените
договори. Неустойката се била изчислявала като месечната такса по всеки
абонаментен план се разделяла на 30 дни, за да се изчисли таксата за един ден и
получената сума се била умножавала по броя дни до изтичане на срока на
съответния договор за мобилни услуги.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
ОТНОСНО предявените обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК
Съдът, че в изпълнение на указанията дадени му от въззивният съд в мотивите на постановеното определение е предоставил възможност на ищеца да обуслови правният си интерес от предявяването на положителен установителен иск след като заповедта за изпълнение е била обезсилена и редовно връченото му на 17.12.2018 г. определение № 790 на заповедния съд от 16.03.2018 г. не е било обжалвано и е влязло в сила и да заяви дали предявява в условие на евентуалност осъдителен иск за претендираните от него суми и дали предприема изменение на предявения иск по чл. 214 ГПК от установителен на осъдителен, най-късно до края на съдебното дирене в насроченото с това определение заседание.
Съгласно т. 11б от ТР № 4 от
Ищецът е изпълнил указанията на съда досежно предявяването в условие на евентуалност на осъдителни искове главен и акцесорен с основание чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, но не е обусловил наличието си на правен интерес от предявяването на положителните установителни искове, тъй като заповедта за изпълнение е била обезсилена и редовно връченото му на 17.12.2018 г. определение № 790 на заповедния съд от 16.03.2018 г. не е било обжалвано и е влязло в сила, а при обезсилена заповед за изпълнение отпада правния интерес от предявяването на иск по чл. 422 ГПК. Поради липса на правен интерес исковете по чл. 422 ГПК следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими и производството частично прекратено по отношение на тях.
Съдът дължи произнасяне по предявените при условия на евентуалност
осъдителни искове, тъй като се е сбъднало условието при което те са
своевременно предявени, а именно съдът е оставил без разглеждане като
недопустими предявените положителни установителни искове.
I.ОТНОСНО ИСКА ЗА ГЛАВНИЦА- осъдителен иск с правно
основание чл.79 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства е
безспорно установено, че между страните е било налице валидно договорно
правоотношение по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от 24 месеца, и договор за лизинг на мобилно
устройство от същата дата, както и договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от 24 месеца за заплащане на стандартен месечен
абонамент от 19,99 лв., договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +35944590838 за срок от 24 месеца срещу заплащане на
стандартен месечен абонамент в размер на 5,90 лв. като
ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите за мобилни услуги и
същият е прекратен едностранно от ищеца, като е начислена и неустойка
при прекратяване на договорите, съобразно уговореното.
Издадени са фактури представени по
договорите за далекосъобщителни услуги, от които е видно, че ответникът
е реално използвал мобилни услуги, за
което е следвало да заплати дължимите суми, като нито един от четирите договора
не се е доказа да е бил прекратен и не се доказа предоставеното за ползване
мобилно устройство на ответника по договора за лизинг да е било върнато или
заплатено. Всяка от процесните фактури
включва стойността на използваните мобилни услуги и фиксираните
абонаментни вноски, включително и стойността на лизинговите вноски и съставлява
доказателство, че действително са били предоставени мобилни услуги на
ответника, които е следвало да бъдат заплатени от него.
Ищецът доказа основателността на предявения от
него осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД, тъй като доказа наличието на договорни
отношения между страните по посочените договори и изпълнение на своите
задължения по тях, както и надлежното им фактуриране. Ответникът не доказа
плащане на претендираните суми. Видно от изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза общото задължение по първите две
фактури- фактура № **********/15.12.2015 г. и фактура
№ **********/15.01.2016 г. било в размер на 45,10 лв. и включвало
абонаментните такси и използваните услуги и лизингови вноски по сключените
договори. Предявеният главен осъдителен иск следва да бъде уважен в размер на
45,10 лв., тъй като тази сума включва неплатените вноски абонаментните такси и
използваните услуги и лизингови вноски по сключените договори, която се
претедира от ищеца по първите две фактури- фактура №
**********/15.12.2015 г. и фактура № **********/15.01.2016 г., така както е
заявено в исковата молба/22,59+22,51/.
II.ОТНОСНО ИСКА ЗА НЕУСТОЙКАТА-акцесорен осъдителен иск по .чл.92
от ЗЗД.
Съдът, счита, че уговорената неустойката е
нищожна на основание чл.26,ал.1, предл.трето от ЗЗД-накърняване на добрите
нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Предпоставките и хипотезите, при които
уговорената в договор неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави,
са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Според
дадените в него указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна
точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и
обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например естеството на
обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката
(компесаторна или мораторна), вида на неизпълнение на задължението (съществено
или за незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В настоящият случай преценен от гледна
точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски
правоотношения, размерът на уговорената неустойка, която се изчислява
като месечната такса по всеки абонаментен план се разделяла на 30 дни, за да се
изчисли таксата за един ден и получената сума се била умножавала по броя дни до
изтичане на срока на съответния договор за мобилни услуги е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и
обезщетителна функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на
обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от неизпълнение на
задължението на абоната да заплаща месечни вноски. Така уговорена неустойката
има подчертано санкционен характер и би довела до несправедливия правен
резултат доставчика да получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, тъй
което създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата,
като нарушава принципа за справедливост и насочва на извода, че неустойката
излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на
уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на доставчика
за сметка на потребителя.
Тъй
като уговорената клауза за неустойка нарушава добрите нрави, то същата е
нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради което предявеният иск
на ищеца, с който иска да се осъди ответника да заплати общ размер на
неустойка, начислена по процесните договори за мобилни услуги и договор за
лизинг на мобилно устройство следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
2/Нищожност на неустойката на основание
чл.146, ал.2 от ЗЗП-неравноправна клауза.
Предвид създадената между страните
облигационна обвързаност съдът счита, че ответникът притежава качеството
потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална
дефиниция на понятието "потребител", според който текст
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
На ответникът в качеството на физическо лице е предоставена далекосъобщителна
услуга. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя като в 19 точки визираната
правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на
неравноправие.
Процесният договор е сключен при предварително
определени условия от едната страна- ищецът клаузи на договора. Безспорно се установи, че
представеният от ищецът бланков договор не е бил предмет
на предварително договаряне между двете страни. Ответникът не е имал възможност
да влияе върху съдържанието му. Не се установи атакуваната клауза на договора,
да е била индивидуално договорена. Липсват такива както твърдения, така и
доказателства от ищцовата страна. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007
г./Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които
не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени,
не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В случая с оглед начина на попълване
на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на ищеца-търговец говори, че ответникът не е имал възможност
да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка.
Поради изложеното съдът приема, че в случая не е налице индивидуално договаряне
на разпоредбите от договора, касаеща дължимата неустойка. В този
смисъл е и разпоредбата на чл.146 от ЗЗП, съгласно и която самата тежест на
доказване за индивидуално договаряне е в тежест на търговеца, каквито
доказателства по делото няма.
Следва само да се отбележи, че неустойката в
размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл.
68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска
практика - Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС – София-град по адм. д. №
6627/2013 г.
В случая, самият начин на
сключване на договора поставя в изключително неблагоприятно положение
потребителят спрямо търговеца, което противоречи на
добросъвестността.
Също и на това основание така предявеният иск
на ищеца за неустойката от 1336,22 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Следва да се посочи, че ищецът не е доказа да се е осъществил и
фактическия състав за възникване на задължението за неустойка, тъй като не бяха
представени доказателства процесните договори да са били прекратени, нито че е
било върнато мобилното устройство предоставено на ответника по договора за
лизинг, както и че поканата за доброволно изпълнение е била получена от
ответника по някой от предвидените в чл. 51 от ОУ начини за уведомяване.
III. ПО РАЗНОСКИТЕ
При това положение ответникът дължи на ищеца
направените в настоящето исково производство разноски в размер на 31 лв. съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът не е сторил разноски по
делото и такива не следва да му бъдат присъждани.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София чрез адв. И.В. от САК , против Н.И.Н., ЕГН: ********** *** положителни
установителни искове по чл. 422 ГПК, с които се претендира да се признае за
установено, че ответника им дължи сумите,
за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист,
а именно сумата от 1381,32 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни
вноски по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+35944590838, неплатени лизингови вноски по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и неустойки във връзка с неизпълнение на
задълженията ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателното плащане като НЕДОПУСТИМИ.
ПРЕКРАТЯВА производството, в частта, в която
са предявени обективно кумулативно съединените положителните установителни
искове по чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА на правно основание чл.79 ЗЗД, Н.И.Н., ЕГН: **********
*** да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк
София сумата от 45,10 лв.,
съставляваща незаплатени абонаментни такси и услуги и лизингови вноски по фактура № **********/15.12.2015 г. и фактура №
**********/15.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД предявен от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк
София, против Н.И.Н., ЕГН: **********
***, с който се претендира ответникът да заплати
сумите по фактура № **********/15.03.2016 г. за сума в общ размер на 1336,32 лв. включваща неустойки по договорите- по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* сумата от 747,38 лв. по чл. 11 от
стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора; по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* сумата от 373,69 лв. по чл. 11
от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора и договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +35944590838 сумата от 110,36 лв. по чл. 10
от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора, както и неустойката
върху незаплатени 21 лизингови вноски всяка в размер на 4,99 лв. общо в размер на 104, 79 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН: **********
***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София, направените
деловодни разноски по исковото производство в размер на 31
лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред СлОС от уведомяването на страните.
Решението подлежи на обжалване в
прекратителната си част в едноседмичен срок от връчването му пред ОС-Сливен.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила,
да се приложи по ч.гр.д. № 5830/2017г.по описа на РС-Сливен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: