Определение по дело №1387/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№            /14.08.2019г.

 

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Кавърджикова

ЧЛЕНОВЕ: Мая Недкова

Иванка Дрингова

 

като разгледа докладваното от съдия Дрингова

въззивно частно гражданско дело № 1387 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 40139/04.06.2019г. по описа на ВРС от К.Н.К., ЕГН ********** от гр. Бургас, чрез упълномощения си представител адв. Д.В., срещу определение № 6379/20.05.2019г. по гр. д. № 7/2006г. по описа на ВРС, ІX-ти състав, с което са отхвърлени молбите на частния въззивник за отмяна на допуснато по делото обезпечение.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно, и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в противоречие с ТР №1 от 10.07.2018г. на ОСГТК на ВКС, като излага съображенията си в тази насока. Моли за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението – Б.Г.Б., чрез процесуалния си представител адв. Т.Д., е депозирал отговор на частната жалба, в който изразява становище за неоснователност на релевираните доводи за неправилност на обжалваното определение. Моли за потвърждаване на атакувания съден акт като правилен и законосъобразен.

Частната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване с частна жалба /арг. от чл.402, ал.2, изр. второ от ГПК/, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От първоинстанционното дело и приложените към частната жалба документи се установява, че на 19.05.2006г. по гр. д. № 7/2006г. по описа на ВРС, ІX-ти състав е издадена обезпечителна заповед, с която е допуснато обезпечение на предявените от Б.Г.Б. срещу ЕТ „Ел Ес Би Си Лимитед – Владимир Трендафилов“ искове с правно основание чл. 128 от КТ чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна. С постановление от 21.12.2018г. по изп.дело № 20157110400454 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова се установява, че възбранения имот е възложен на К.Н.К..

Съгласно разпоредбата на чл.402, ал.2 от ГПК, съдът отменя обезпечението след като се увери, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е било допуснато или при наличие на условията по чл.398, ал.2 от ГПК. В конкретния случай се касае за паричен иск, поради което допуснатото обезпечение има за цел да осъществи позитивно съдебно решение като запази имота и осигури възможност на ищеца да насочи принудително изпълнение върху него за събиране на присъдените парични суми. С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори /арг. от чл.453 от ГПК/ и те могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи разпореждания на длъжника и независимо от основателните претенции на трети лица към възбранения имот.

Съобразно дадените задължителни разяснения в т.3 на тълкувателно решение № 1/2015 от 10.07.2018г. по т.д. № 1/2015г., ОСГТК на ВКС, възбраната на недвижим имот може да бъде заличена, съгласно чл. 31 ПВ, с писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи. Наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот и разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е неприложима. Те бранят интересите както на купувача на публичната продан – осигуряват му по-ранна противопоставимост на правото на собственост /от вписването на най-ранната възбрана от кредитор, участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане, всички вписани актове и искови молби за недвижими имоти са му непротивопоставими/, така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана – обезпечават удовлетворяването на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено субективно материално право /обезпеченият с възбрана кредитор на парично вземане е присъединен по право взискател, припадащата му се сума се запазва по сметка на съдебния изпълнител и правото му се удовлетворява с плащане на постъпленията от публичната продан по влязлото в сила разпределение по съразмерност, според привилегията и наличието на други вземания, до който момент възбраната не може да бъде вдигната; обезпеченият с възбрана кредитор на непарично притезание е гарантиран за реализирането му в по-късен момент, след влизане в сила на съдебното решение/. След влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател може да поиска заличаване на вписаната възбрана, но само ако не му е противопоставима и не брани права. Отговорено е, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Относно наложените възбрани като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК е разяснено, че същите не се вдигат при уважаване на обезпечения иск, тъй като съдебното решение, с което искът се уважава „поглъща“ всички наложени обезпечителни мерки, в т.ч. възбраните.

В конкретния случай по делото липсват релевирани твърдения и няма данни обезпеченото вземане на ищеца да е удовлетворено. Не се установява след влизане на постановлението в закона сила да е извършено от съдебния изпълнител разпределение на събраната сума между кредиторите. Следователно, по наличните данни не може да се приеме за осъществена целта на допуснатото обезпечение, респективно не са налице изискуемите предпоставки на чл.402, ал.2 от ГПК.

Предвид изложеното съдът намира постановения отказ за правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6379/20.05.2019г. по гр. д. № 7/2006г. по описа на ВРС, ІX-ти състав, с което са отхвърлени молбите на К.Н.К., ЕГН ********** от гр. Бургас за отмяна на допуснато по делото обезпечение.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му, на основание чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.