Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………..…/…………….. ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Пламен Пламенов,
като разгледа докладваното от съдията НДАХ
№ 2203 по описа за 2020год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на “Ч.м.“ АД, ЕИК *********, подадена от изп.директор
П.М., против НП № 03-010117 от 20.12.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция
по труда" гр.Варна, с което на търговеца, в качеството му на работодател е
било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.
за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процес. правила.
Оспорва извършването на нарушението за което е санкциониран, сочи, че в НП
липсвало ясно описание на нарушението, както и аргументи защо направеното
възражение срещу акта е отхвърлено, моли съда да отмени НП.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно
призовано, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от
жалбоподателя, в които по същество се моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени нарушения на
процес. правила.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като излага
становище за безспорна доказаност на нарушението за което е наложена санкцията,
както и за липса допуснати съществени нарушения на процес. правила. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна,
поради което същата е процесуално допустима.
Що се касае до направената върху
НП отметка НП да се счита връчено на 15.01.2019год. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, същата е без всякаква процес. стойност с оглед липсата на каквито и да
било доказателства за наличие хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Посочената
разпоредба намира приложение когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери
на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. В случая данни още
по-малко пък доказателства за напускане на адреса от страна на въззивното
дружество по делото липсват. Напротив от приложената към делото обратна
разписка се установява, че адресата е на адреса си, но в разписката е
отбелязано, че отказва да получи пратката. Доколкото връчването на книжа по
ЗАНН е подчинено на режима регламентиран в НПК, а там връчване на книжа по
пощата не е предвидено, още по-малко пък е допустимо неизвестен пощенски
служител да удостоверява отказ да с получа съдебни книжа, то отбелязването за
отказ да се получи НП също е без всякаква процес. стойност.
От фактическа страна съдът прие за установено следното:
През месец февруари 2018год. инспектори от Дирекция „ИТ”
Варна извършили проверка на въззивното дружество – работодател, във връзка със
спазване на трудовото законодателство. Констатациите от проверката били
обективирани в протокол за извършена проверка № ПР1803636/27.02.2018год.. С
посочения протокол на въззивното дружество като работодател били дадени писмени
предписания съобразно чл.404, ал.1, т.1 от КТ. Едно от тези предписания /това
под № 4/ било да се изплатят дължимите трудови възнаграждения за месец
септември 2017год. на 208 работници и служители в размер на 99315.76лв.
съгл.чл. 128, т.2 и чл. 270 от КТ. За изпълнение на предписанието бил определен
и срок до 15.05.2018год.
Препис от протокола бил връчен лично на изп.
директор на въззивното дружество П.М. на 28.02.2018год.
В периода 26.11.2018год. – 13.12.2018год. била извършена повторна
проверка на въззивното дружество като основната цел на тази проверка била да се
установи дали са били изпълнени предписанията дадени при предходната такава.
При втората проверка от дружеството били изискани документи - доказателства за
изпълнение на предписанията дадени при предходната проверка. Представена била
справка за всички неизплатени заплати за периода от месец август 2017 год. до
месец февруари 2018год.. Други документи - подписани ведомости за заплати,
фишове или други доказващи плащането на заплатите не били представени. При
проверка на справката било установено, че предписанието под № 4 от протокола от
27.02.2018год. не е изпълнено. Към месец 12.2018год. все още не били изплатени
заплатите на работниците за месец септември 2017 год.
На 14.12.2018год. на въззивното дружество като работодател
бил съставен АУАН № 03-010117, в който е посочено, че същото е нарушило
разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Посочено е че нарушението е извършено на 16.05.2018год.
в гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик”
№ 256.
Актът бил предявен и връчен на изп.
директор на въззивното дружество – П.М..
На 17.12.2018год. в Дирекция „ИТ” Варна постъпило писмено
възражение срещу множество АУАН един от които процесния.
Във възражението се сочело, че синдикалната организация в предприятието
настоявала изплащането на заплатите да се извършва от най-старото задължение.
На 20.12.2018год., въз основа на съставения акт, АНО издал
атакуваното НП, в което е приел изцяло фактическите констатации изложени в
акта, приел е, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата
на чл. 415, ал.1 от КТ и на основание същата разпоредба му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.
В хода на съдебното следствие показания като свидетел е дал
П.Е. (актосъставител), който възпроизвежда
възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната
конкретика и чиито показания съдът кредитира изцяло като последователни,
логични и кореспондиращи с останалите приложени към АНП писмени доказателства.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед №
0280/03.08.2010год. за компетентност на АНО; протокол за извършена проверка №
ПР1840850/13.12.2018год.; призовка по чл. 45, ал.1 от АПК; идентификационна
карта; протокол за извършена проверка № ПР18403636/27.02.2018год.; справка за
заплати „Ч.м.” АД м. 08.2017год. – м.02.2018год., възражение срещу АУАН.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са
приети и представени от страна на въззивника писмо изходящо от Председателя на
КНСБ и адресирано до ИД на „Ч.м.” АД; писмо изходящо от Директора на Дирекция
„ИТ” Варна и адресирано от ИД на „Ч.м.”
АД; пълномощно изходящо от П.М. към Станка Цигова и
Протокол № ПР 1803636/27.02.2018год.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, като всички доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи и
се кредитират от съда с доверие.
При извършена служебна проверка на представените по делото
акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът констатира, че същите са издадено от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствените части на АУАН и НП
се съдържа всички онези обстоятелства и факти необходими за описание на
нарушението от обективна страна. Посочено е конкретното предписание което не е
било изпълнено, посочен е акта в който същото е било дадено, налице са дата и
място на извършване на нарушението. Допуснати в хода на адм.
наказателното производство съществени нарушения на процес. правила съдът не
констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата и писмените бележки възражения
в тази насока.
Що се касае до изразеното в жалбата становище допуснато
нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН - АУАН бил издаден повече от три месеца след
откриване на нарушите, то също не се споделя от съда. Според въззивника този
срок започвал да тече от 27.02.2018год. когато контролните органи били узнали,
че заплатите не били платени. Това становище обаче не държи сметка, че в случая
отговорността на въззивника не е ангажирана за нарушение на чл. 128 от КТ – незплащане на заплати, а за неизпълнение на предписание да
се изплатят заплати с посочен срок за изпълнение. Това предписание е било
дадено именно с протокола от 27.02.2018год., а неговото неизпълнение е било
констатирано при проверката
приключила на 13.12.2018год. Точно тогава е било установено нарушението – неизпълнение
на предписанието, както и неговия автор и точно от тази дата започва да тече 3
месечния срок предвиден в нормата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН. В случая АУАН е бил
съставен на 14.12.2018год. което първия ден от началото на срока.
Следва да се има предвид, че
макар съдържанието на предписанието – да бъде изплатено уговореното трудово
възнаграждение на работниците да съвпада с правилото за поведение разписано в
чл.128, т.2 от КТ, то същите две деяния по чл.128, т.2 от КТ и чл.415, ал.1 от КТ остават различни нарушения, предвид различния си фактически състав. Същите
две биват осъществявани по различно време, а именно – нарушението по чл.128,
т.2 от КТ - в момента, когато трудовото възнаграждение падежира,
съгласно уговореното между страните или по реда на чл.270 от КТ и не бъде
осъществено плащане, а това по чл.415, ал.1 от КТ – след изтичане срока за
изпълнение на предписанието, при липса на такова изпълнение. На следващо място
нарушенията по чл.128, т.2 от КТ и чл.415, ал.1 от КТ намират израз и в съвсем
различно по характера си противоправно поведение - бездействие, като в случая
по чл.128, т.2 от КТ – се касае за неизплащане на трудово възнаграждение, а в
този по чл.415, ал.1 от КТ – неизпълнение на предписание – отново бездействие.
Поради това, двете нарушения могат да бъдат извършени както заедно, така и по
отделно, като работодателят може да не изплати трудовото възнаграждение на свой
работник, осъществявайки състава на чл.128, т.2 от КТ, след което да изпълни
предписание на компетентния орган да изплати трудовото възнаграждение в
оказания от предписанието срок, като по този начин спази задължението си в този
смисъл.
Действително в НП липсват изрични мотиви защо възражението
срещу АУАН не е било възприето от АНО. Горното обаче не представлява съществено
нарушение на процес. правила, тъй като на първо място формалните реквизити на
НП са изчерпателно посочени в нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН и там излагане на
мотиви досежно отхвърляне на възражение не се съдържа. И на следващо място
защото в производствата с наказателен характер защитата се осъществява срещу
фактите, а не срещу становища, мотиви и прочие.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства
за извършено от „Ч.м.” АД нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ,
която норма задължава работодателя в установените срокове да изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство.
Видно от всички събрани по
делото доказателства, както писмени, така и гласни, в протокол за извършена
проверка от 27.02.2018год. на въззивното дружество като работодател са били
дадени редица предписания едно от които /това под №4/ е било да се изплатят дължимите трудови
възнаграждения за месец септември 2017год. на 208 работници и служители в
размер на 99315.76лв. съгл.чл. 128, т.2 и чл. 270 от КТ. За изпълнение на
предписанието бил определен и срок до 15.05.2018год. като протоколът е бил
връчен лично на изпълнителния директор на дружеството – П.М..
В случая по делото не е спорно,
че въззивното дружество има качеството на работодател. В горната насока са и
приложените към делото писмени доказателства – идентификационна карта, справка
за заплати. От друга страна не е спорно и това, а и по категоричен начин от
приложената справка за заплати представена от въззивника в хода на повторната
проверка и показанията на св.Е., се установява и това, че месец декември
заплатите на работниците за месец септември не са били изплатени.
Изплащането на трудовото
възнаграждение се доказва или с извлечения от ведомостите за заплати, или с
такова от банкова институция, в случаите, когато изплащането им става по банков
път. Доказателства за изпълнение на даденото предписание, не бяха ангажирани от
страна на жалбоподателя. Нито други писмени доказателства /например разписки,
декларация от работника и т.н. /, които да опровергаят възприетата от АНО фактология. Нещо повече
информацията съдържаща с в представената от самия него в хода на проверката
справка за заплати за периода месец август 2017год. месец февруари 2018год. се
потвърждава факта на неизплащане на заплатите за месец септември 2017 на множество
работници към момента на изготвяне на справката. И след като неизпълнение на
задължително предписание по чл. 404, ал.
1, т. 1 КТ е налице то обуславя и ангажирането на административнонаказателната
отговорност на въззивното дружество по чл. 415, ал.1 от КТ.
Със специален закон – КТ са
уредени отношенията между работниците и служителите и работодателите, както и
реда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, както в случая се явява и неизплащането в срок на трудовото
възнаграждение, като в правомощията именно на служителите на „ИТ” е вменено
задължението за проверки и налагане на принудителни административни мерки,
регулиран е редът и основанията за тяхното прилагане и възможността за контрол
от страна на съда. Ето защо и даването
на задължителни предписания от Д „ИТ” и последващият
контрол по изпълнението им и издаването на НП при неизпълнение от страна на
задължените лица, не е самоволна, а строго регламентирана дейност. Закрилата на
труда, осигуряването на справедливи и достойни условия на труд са сред
основните права на човека, посочени и от Конституцията /чл.48, ал.5 /, като
Държавата чрез компетентните си органи се грижи за създаване на условия за
осъществяване на това право /чл. 48, ал.1/.
Поради горното съдът не споделя
възражението на жалбоподателя, че държавата не можела да се меси в гражданските
правоотношения. Следва да бъде посочено още и това, че доколкото задължителното
предписание на контролния орган не е оспорено и не е отменено, т.е. ЗППАМ
какъвто характер по същество имат предписанията е породила правно действие,
нейната законосъобразност изобщо не подлежи на преценка и контрол.
Не се споделя и виждането на
въззивника за липса на нарушение поради липса на вина, тъй като в случая в е
ангажирана обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ,
поради което и въпроса за вината изобщо не стои. За ангажиране на адм.наказателната отговорност е достатъчно осъществяване на
нарушението от обективна страна, а по делото спор, че заплатите не са били
изплатени в дадения с предписанието срок няма.
Няма как писмото на синдикална
организация да се изплащат най-напред по-старите задължения да обуслови
отпадане на адм. Наказателна отговорност на
въззивника съответно да определи нарушението като маловажно – като такова с
по-ниска степен на обществена опасност, при положение, че се касае за
неизпълнение на предписание за заплащане на заплати отработени повече от шест
месеца преди определения с предписанието срок и повече от година към момента на
съставян на акта и то на множество работници.
С оглед на всичко гореизложено,
правилно и законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415,
ал.1 от КТ и е му е наложил адм. Наказание имуществена
санкция в размер на 1500лв. Доколкото наложената санкция е в минимален размер
същата не подлежи на корекция от съда.
По разноските.
С оглед крайния
изход на спора /жалбата остава неуважена / и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът
счете, че въззивното дружество „Ч.м.” АД следва да
бъде осъдено да заплати на Дирекция „ИТ” Варна такова, на основание чл. 63,
ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК,
вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв..
И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа или правна сложност
изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО в с.з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 03-010117
от 20.12.2018год. на Директора на „Инспекция по труда” гр.Варна, с което на „Ч.м.”
АД ЕИК *********, на основание чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1500лв..
ОСЪЖДА
„Ч.м.” АД ЕИК *********, със седалище *** и адрес на управление
*** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” Варна, сума в размер на 80лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните,
че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: