Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 в открито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 10666 по описа за 2020 година, прецени:
Делото е образувано по предявен от Я.А.В. срещу П. на Р. България осъдителен иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от обвинения в престъпления по чл. 321 ал. 3 предл. 2 т. 2 от НК, чл. 213а, 214 и 143 от НК, по които ищецът бил оправдан с влязла в сила присъда.
Ищецът
Я.А.В. твърди, че след разрешения на Специализирания наказателен съд, на
24.04.2012 г. служители на ГДБОП извършили личен обиск на ищеца, претърсване на
обитаваното от него жилище и претърсване на личния му автомобил, при които
действия не били намерени забранени вещи. На същата дата ищецът бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2 т. 2 във вр. с ал. 2 и
ал. 1 от НК, което било оповестено в средствата за масова информация. Ищецът
бил задържан за 72 часа на 24.04.2012 г. и на 26.04.2012 г. бил отведен в
Специализирания наказателен съд по искане на П. за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража”. Съдът отхвърлил искането с определение от
същата дата. След протест на П., с определение от 11.05.2012 г. Апелативният
специализаран наказателен съд взел на ищеца мярка за неотклонение „задържане
под стража”. Ищецът твърди, че престоят му в ареста бил при изключително тежки
условия – тясно пространство, лоша хигиена, лошокачествена храна, което му
причинило чувство на срам и унижение, дискомфорт и чувство на безизходица.
Ищецът бил освободен от ареста на 03.07.2012 г. след изменение на мярката му за
неотклонение в „парична гаранция”.
След
приключването на досъдебното производство, срещу ищеца бил внасян трикратно
обвинителен акт от Специализираната П. в Специализирания наказателен съд,
съответно на 01.04.2013 г., на 12.11.2013 г. и на 07.09.2015 г. Съдебните
производства са били прекратявани от СпНС, съответно с разпореждане от
30.04.2013 г. по НОХД № 550/2013 г., с разпореждане от 20.11.2013 г. по НОХД №
1453/2013 г. и с разпореждане от 10.09.2015 г. по НОХД № 1115/2015 г., и делото
връщано на П. за отстраняване на процесуални нарушения. На 22.01.2016 г.
Специализираната П. внесла за четвърти път обвинителен акт срещу ищеца по
обвинение в престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2 т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и
за престъпления по чл. 213а и чл. 214 от НК. Съдебният процес в първата инстанция продължил общо 23 заседания и
приключил с оправдателна присъда за ищеца по повдигнатите обвинения на
15.11.2017 г. Срещу присъдата бил подаден протест от Специализираната П. до
Апелативния специализиран наказателен съд, по който било образувано ВНОХД №
99/2018 г. на АСНС. Въззивното производство било проведено в шест съдебни
заседания, на последното от които на 10.04.2019 г. отново била произнесена
оправдателна присъда. По протест на Апелативната специализирана П. било
образувано НД № 125/2020 г. на ВКС И н.о. Делото приключило с решение № 50 от
04.06.2020 г. на ВКС, с което ищецът бил окончателно оправдан.
Ищецът
твърди, че вследствие повдигнатото и поддържано през цялото време на процеса
незаконосъобразно обвинение и продължителността на досъдебното и съдебното
производство му причинили неимуществени вреди. Вследствие изпитания силен
психически и емоционален стрес, вследствие уронването на доброто му име в
обществото и ангажиментите му в наказателния процес ищецът не можел да изпълнява в пълен обем семейните и служебните
си задължения и се чувствал непълноценна личност. Обвинението срещу ищеца
причинило освобождаването му от работа, и невъзможност дач започне работа на
друго място. Променил начина си на живот, ограничил контактите си, изпитвал
срам, обида, унижение, непълноценност и обезвереност. Задържането му бпо време
на процеса му причинило влошаване на здравословното му състояние, изразяващо
все в загуба на тегло, изтощение, дезориентираност, а по време на делото
изпитвал силен страх и притеснение. Изпаднал в състояние на „рекурентна”
депресия и тревожност, пристъпи на паника, главоболие, безсъние, напрегнатост,
умора поради огромните усилия за концентрация, които влагал в ежедневието си.
Обвиненията отнели спокойния му живот, , засегнали личността му, унищожили
вярата (не уточнява в какво) и чувството за сигурност, които имал, които
последствия не били заличени дори от оправдателната присъда.
На
основание изложените обстоятелства, ищецът Я.А.В. прави искане до съда да осъди
ответника П. на Р. Б. да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лева,
ведно със законна лихва, считано от 04.06.2020 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът
П. на Р. Б. оспорва иска с възражения за недоказаност на твърдените от ищеца
неимуществени вреди. Оспорва доказаността на твърдените емоционално, психсческо
и социално увреждане на ищеца, свързани със злепоставяне в обществото,
накърняване на честта и достойнството, стрес, страх и неудобство или други
вредни последици. Оспорва твърденията за причинено от П. медийно разгласяване
на делото. Оспорва материалноправната легитимация на П. като отговорна за
вреди, причинени от условията в следствения арест. Прави възражение за
прекомерност на исковата претенция.
С
доклада по делото съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, че на ищеца е било повдигнато обвинение в това, че в периода от
23.10.2010 г. до 26.04.2012 г. участвал в организирана престъпна група –
структурно трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления по чл. 213а и чл. 214 от НК, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, създадена с користна цел.
Прието е за безспорно установено и признаването на ищеца за невинен и
оправдаването му по повдигнатото обвинение с присъда от 15.11.2017 г. по НОХД №
171/2016 г. на СпНС, влязла в сила на 04.06.2020 г.
Съдът
е изискал и приложил към делото материалите по НОХД № 171/2016 г. на СпНС,
ведно с приложените към него досъдебно производство № Б-12/2012 г. по описа на
ГДБОП, пр.пр. № 389/2012 г. на Специализираната П..
От
материалите по досъдебното производство и наказателните дела в първата и
въззивната съдебни инстанции се
установява следното:
Досъдебно
производство № Б-12/2012 г. по описа на ГДБОП е образувано с постановление от
23.03.2012 г. на прокурор в Специализираната П. срещу неизвестни извършители за
участие в организирана престъпна група с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления по чл. 213а-214 от НК. На 24.04.2012 г. било извършено претърсване
в обитаваното от ищеца жилище в гр. София ж.к. „*******и претърсване в ползван
от ищеца автомобил, за което били съставени протоколи за претърсване и
изземване (ДП том II л. 110-115). Ищецът бил задържан на същата дата и му бил
направен личен обиск в ГДБОП гр. София. Ищецът В. е бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2 т. 2 вр. ал. 1 НК с постановление от
24.02.2012 г., обвинението му е предявено на съдата дата и е бил разпиттан с
участие на служебен защитник (ДП том XXVIII л. 111-114). Обвиняемият е бил
задържан за срок от 72 часа с постановление на прокурора от 24.04.2012 г. (ДП
том XXVIII л. 69-70) и е направено искане по реда на чл. 64 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение задържане под стража. Искането е било
разгледано от СпНС в съдебно заседание
на 26.04.2012 г. по НЧД № 600/2012 г. С определение от същата дата съдът е
оставил без уважение искането и не е взел мярка за неотклонение (ДП том VI
л. 10). Това определение
е било отменено с определение от 11.05.2012 г. по ВНЧД № 62/2012 г. на Апелативния
специализиран наказателен съд и вместо това въззивинят съд е взел по отношение
на ищеца мярка за неотклонение задържане под стража по ДП № Б-12/2012 г. Мярката
за неотклонение на ищеца била изменена от задържане под стража в парична
гаранция и ищецът е бил освободен на същата дата. Ищецът бил повторно привлечен
като обвиняем с постановление от 08.05.2012 г. (ДП том XXVIII л. 119-120). Ищецът отново е бил
привлечен като обвиняем с постановление от 12.12.2012 г. (том XXIX
л. 76-77). Ново
привличане като обвиняем на ищеца е проведено с постановление от 17.07.2013
г. на разследващ полицай (ДП том XXX
л. 36-38).
Ищецът
е бил отново привлечен като обвиняем с постановление от 02.06.2014 г. (ДП том XXXI
л. 80-82) за участие в
ОПГ, ръководена от С.В.С., в която са участвали и К.С.В., М.Р.М., А.А., М.В. Д.,
Д.А.М., П.М.С.и Г.П.Г., като групата била създадена с користна цел –
престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2 вр. ал. 2 от НК.
Делото
е било неколкократно приключвано и изпращано на П. с мнение за съд: със
заключително мнение от 21.12.2012 г. (том XXIX л. 171-178), на 01.08.2013 г. (том XXX
л. 87-105), и на
18.06.2014 г. (ДП том XXXI л. 95-115). Делото е било внасяно от Специализираната П.
в Специализирания наказателен съд с обвинителни актове от 16.04.2013 г. (НОХД №
550/2013 г. на СпНС), на 12.11.2013 г. (НОХД № 1453/2013 г.) и на 07.09.2015 г.
(НОХД № 1115/2015 г.). И трите пъти делото е било връщано на прокурора за
отстраняване на процесуални нарушения.
С
протокол от 12.01.2016 г. разследването било предявено на ищеца в качеството му
на обвиняем, с участието на защитника адвокат Г.Ц.(ДП том ХХХVI
л. 37). Разследването е
приключило със заключително постановление от 18.01.2016 г. и делото било
изпратено в Специализираната П. с мнение за предаване на съд на обвиняемите,
вкл. и ищеца В. (ДП том XXXVI л. 42-43).
Досъдебното
производство е било внесено за четвърти път от прокурор в СпП с обвинителен акт
от 22.01.2016 г., в който на ищеца Я.А.В. е повдигнато обвинение в това, че в
периода от 23.10.2010 г. до 26.04.2012 г. на територията на Р. България
участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на
повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.
213а и чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече
от три години, образувана на неустановена дата в началото на март 2010 г. и
ръководена от С.В.С., в която участвали и :К.С. В., М.Р.М., А.А., М.В. Д., Д.А.М.,
П.М.С.и Г.П.Г., като групата била създадена с користна цел – престъпление по
чл. 321 ал. 3 предл. 2 т. 2 вр. с ал. 2 НК. По обвинителния акт било образувано
НОХД № 171/2016 г. на СпНС. С разпореждане от 29.01.2016 г. съдът насрочил
делото за разглеждане за 05.02.2016 г. с определена резервна дата 16.02.2016 г.
На първите шест заседания – на 05.02.2016 г., на 24.02.2016 г., на 11.03.2016
г., на 27.04.2016 г., на 16.05.2016 г. и на 30.05.2016 г., не е даден ход на
делото, поради нередовно призоваване или неявяване на други подсъдими. Ищецът В.
се е явявал на всички заседания. Съдът е дал ход на делото в съдебно заседание
на 11.07.2016 г., снел е самоличността на страните и е дал ход на съдебното
следствие. Делото е отложено за 10.08.2016 г. На следващите съдебни заседания
на 10.08.2016 г. и 20.09.2016 г. не е бил даден ход на делото поради неявяване
на защитник. Ход на делото е бил даден в съдебно заседание на 21.10.2016 г. Разпитани
са свидетели и делото е отложено на 03.11.2016 г. Разглеждането на делото е
продължило в съдебни заседания на 03.11.2016 г., 16.11.2016 г. и 30.11.2016 г.
(ОХ 171/16 том III л. 954-964, л. 996-1002, л. 1041-1046) с разпит на свидетели.
В съдебно заседание на 14.12.2016 г. не е даден ход, поради неявяване на
защитник. Разглеждането на делото е продължило на 25.01.2017 г. с разпит на
свидетели (ОХ 171/2016 том III л. 1133-1164). В заседание на 27.02.2017 г. не е даден
ход (ОХ 171/16 том III л. 1196-1198). Разглеждането на делото е продължило на
10.04.2017 г., 18.07.2017 г. и 26.09.2017 г. (ОХ 171/16 том III
л. 1225-1247, 1295-1302,
1363-1374, като не е даден ход в с.з. на 30.05.2017 г.) с разпит на свидетели и
изслушване на вещи лица. В хода на съдебното следствие са били назначени и
изготвени съдебно-психиатрични експертизи на част от свидетелите и допълнителни
съдебно-технически експертизи. В съдебно заседание на 10.10.2017 г. съдът е
предявил веществените доказателства на страните и делото е отложено за
15.11.2017 г.
В
съдебно заседание на 15.11.2017 г. съдът е приключил съдебното следствие и е
дал ход на съдебните прения. След изслушване на съдебните прения и последната
дума на подсъдимите, е постановил присъдата си.
С
присъда от 15.11.2017 г. по НОХД № 171/2016 г. Специализираният наказателен съд
е признал ищеца в качеството му на подсъдим в наказателното дело, за невинен и
го оправдал по обвинението в престъпление по чл.312 ал. 3 пр. 2 т. 2 вр. с ал.
2 от НК. Срещу тази присъда бил подаден протест от 24.11.2017 г. от прокурор в
Специализираната П., по който протест било образувано ВНОХД № 99/2018 г. Делото
е разгледано в 3 заседания (при три заседания не е даден ход), като са събрани
гласни доказателства. Съдебното следствие във въззивната инстанция е приключило
на 10.04.2019 г. и съдът е изслушал съдебните прения. С въззивна присъда № 12
от 10.04.2019 г. АСпНС е потвърдил присъдата на СпНС в частта ѝ, в която
е бил признат за невинен и оправдан ищецът Я.А.В.. Присъдата е била оставена в
сила с решение № 50 от 04.06.2020 г. по наказателно дело № 125/2020 г. на ВКС I н.о.
Общата продължителност на
производството, по което ищецът В. е бил привлечен като наказателна
отговорност, е била 8 години 1 месец и 11 дни, от които в досъдебното
производство 3 години и 9 месеца,
и в съдебна фаза 4 години 4 месеца и 11 дни. Ищецът в качеството му на обвиняем
е бил задържан под стража за периода от 24.04.2012 г. до 26.04.2012 г. и от
11.05.2012 г. до 03.07.2012 г.
По делото са разпитани като
свидетели К. Л.В.и М.В. Д.. Според показанията на свидетелката В., престоят му
в следствения арест му се отразил отнрицателно на физическото състояние, а след
освобождаването му имал техни емоционално-психични проблеми, свързани с
воденото срещу него разследване и следствените действия, в които е тряблва да
участва. Свидетелят Д., който е бил съподсъдим на ищеца по наказателното дело,
дава показанията за обстоятелствата във връзка със задържането му и условията в
следствения арест.
По делото е назначена комплексна
съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза. От заключението в
психиатричната му част се установява, че ищецът страда от рецидивиращо
(рекурентно) депресивно разстройство, в ремисия към момента на освидетелстване.
Според вещото лице, досъдебното и съдебното производство са могли да провокират
прояви на констатираното психично разстройство.
Така изложената фактическа обстановка
обуславя следните прави изводи на първоинстанционния съд:
Нормите,
съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят основанията и обема на
отговорността на държавата по този закон. Съгласно цитираните разпоредби,
държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от
изброените в чл. 2 ал. 1 актове и действия, които вреди са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностното лице. Когато основанието за отговорността на държавата е
привличане на лицето като обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо
действията на съответните органи и лица да са били изначално порочни. За
възникване на отговорността на държавата, съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ,
следва привличането на лицето като обвиняем да е било последвано от
прекратяването на наказателното производство или (както в конкретния случай)
оправдаването на лицето с влязла в сила присъда.
С
привличането на лицето като обвиняем започва наказателно преследване срещу
него, което безспорно рефлектира върху част от неговите права. Вероятността
лицето да понесе наказателна репресия е обстоятелство, което се отразява на
неговата личност, на емоционално-психическото му състояние и неговото
поведение. Следва да се има предвид и тежестта на престъплението, за които
ищецът е бил привлечен като обвиняем: престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2 т.
2 вр. с ал. 2 НК, което е квалифициран състав на участие в организирана
престъпна група, образувана за извършване на престъпления по чл. 213а и чл. 214
от НК – рекет и изнудване, наказуемо с лишаване от свобода от три до десет
години.
От
значение в конкретния случай са и взетите по отношение на ищеца мерки за процесуална
принуда – задържане за 72 часа от органите на П. за довеждане пред съда с
искане за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, взетата мярка
за неотклонение за периода от 11.05.2012 г. до 03.07.2012 г. и последващата
мярка за неотклонение парична гаранция. Задържането по чл. 64 ал. 2 от НПК и
мярката за неотклонение задържане под стража ограничават правото на лична
свобода и неприкосновеност и правото на свободно придвижване, които са сред
основните права на задържаното лице съгласно чл. 30 ал. 1 и чл. 35 ал. 1 от Конституцията и чл. 5 § 1 от ЕКПЧ. Тези права са в по-малка степен ограничени и
от последващата мярка за неотклонение „парична гаранция“. Горното следва от
разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от НПК, според която обвиняемият, на когото е
взета мярка за неотклонение, без значение каква, се задължава да не променя
местожителството си без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес.
Това задължение, както и последиците по чл. 66 ал. 1 и 2 от НПК, обуславя ограничителния характер
на мярката спрямо личната свобода и правото на свободно придвижване на
обвиняемия.
Положението
на ищеца като обвиняем и подсъдим и взетата по отношение на него мярка за
процесуална принуда е продължило общо 8 години и 1 месец, до влизане в сила на
оправдателната присъда на 04.06.2020 г. Въпреки тежестта на престъпленията, за
които е било провеждано разследване, продължителността на досъдебното
производство – общо 3 години и 9 месеца е била неоправдано голяма. Голяма е
била и продължителността на делото в съдебната му фаза – общо 4 години и 4 месеца,
с разглеждане на делото в общо 20 заседания в първата инстанция, шест заседания
пред въззивния съд и едно заседание във ВКС. През този период ищецът е бил
принуден неколкократно да се явява пред органите на досъдебното производство за
преквалифициране на обвиненията срещу него и впоследствие общо 20 пъти в
съдебни заседания, някои от които са били твърде продължителни (с.з. на
25.01.2017 г. с продължителност общо 8 часа и половина, от 13:00 ч. до 21:30 ч.
– ОХ 171/16 г. л. 1133-1164). Горното безспорно е причинибло вреда както на
личния живот на ищеца – като подсъдим той е бил задължен да се явява, така и на
неговото емоционално-психично състояние.
Тези
съображения дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на
обезщетението, което следва да се изплати на ищеца за неимуществени вреди, е
20 000 лева. Искът с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОД е
основателен до този размер.
Върху
така определеното обезщетение ответникът дължи заплащане на законна лихва от
04.06.2020 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до
окончателното изплащане на сумата.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда П. на Р.Б.гр. София, ЕИК *******,
адрес: гр. София бул. *******да заплати на Я.А.В. ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие обвинение в престъпление по чл. 321 ал. 3 предл.
2 т. 2 от НК, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със
законната лихва от 04.06.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
предявения иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ над тази сума до предявения
размер от 50 000 лева.
Осъжда П. на Р.Б.гр. София да
заплати на Я.А. В.разноски в размер 1400 лева, според уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: