РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Русе,
26.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ
състав, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело №
536 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, със седалище гр. Русе, представлявано от управителя инж. С.С.
против Решение от 13.08.2021 г. на Ръководителя на
Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г.
(ОПОС). С решението на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер
на 5% по Договор № У-2020-0005/20.05.2021 г., сключен с изпълнител „Милива“ ООД
на стойност 10 726,50 лв. без ДДС. Жалбоподателят е развил оплаквания за
незаконосъобразност на атакувания административен акт поради нарушение на
материалноправните норми. Поддържат се възражения, че в оспореното решение, се
съдържа неправилна, а в определен смисъл и неясна, правна квалификация на
установеното от органа нарушение. Според жалбоподателя липсва посочване в
решението в какво се състои дискриминационния характер при положение, че
органът е приел наличие на дискриминационен критерий за подбор. Наред с това се
поддържа теза, че в случая е налице техническа грешка в документацията за
обществена поръчка, която грешка е отстранена в етапа на сключване на договора
с изпълнителя, но това по никакъв начин не е довело до привилегии или ползи за
избрания изпълнител спрямо останалите участници в процедурата. Иска се отмяна
на обжалваното решение и присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът –
ръководителят на УО на ОПОС 2014 – 2020 г., чрез процесуалния си представител служител
с юридическо образование Владислав Димитров, в хода на делото по същество, оспорва
жалбата като неоснователна и иска същата да бъде оставена без уважение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., на
основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ (за
материален интерес на оспорването ненадвишаващ 10 000 лв.), съгласно
приложен списък. Направено е възражение за прекомерност на претендирания от
насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Русе е бенефициер по сключен Административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма
„Околна среда“ 2014-2020 г. № Д-34-62/31.07.2019 г. (регистрационен номер BG16M1OP002-1.016-0001-C01) –
л. 11-43 от преписката. Въз основа на договора на дружеството е предоставена безвъзмездна
финансова помощ в размер до 95 873 605,70 лв. по процедура BG16M1OP002-1.016 „Изграждане на ВиК инфраструктура“, по
приоритетна ос 1 „Води“ на ОПОС 2014-2020, съфинансирана в размер на 85% от Кохезионния
фонд на Европейския съюз, за изпълнение на проектно предложение BG16M1OP002-1.016-0001 „Изграждане на ВиК инфраструктура на
обособената територия, обслужвана от „ВиК“ Русе ООД“. Одобреният проект е на
стойност 131 783 167,65 лв., от които 81 462 564,85 лв. от Кохезионния
фонд; 14 381 040,85 лв. – национално съфинансиране от държавния бюджет
на Република България; 13 947 248,52 лв. – собствен принос на
бенефициента по договора и 21 962 313,43 лв. недопустими разходи. Като
дейност, финансирана по договора, е посочена и дейност 5 „Информация и
публичност на проекта“ (чл. 2.2.2. от договора – основни дейности). Според съдържанието
на изготвеното проектно предложение тази дейност ще се осъществява от външен
изпълнител, избран чрез провеждане на процедура за възлагане на обществена
поръчка по реда на ЗОП.
С Решение № ЗУП-З-6/18.03.2020 г. (л. 62-63 от преписката) на управителя на
„ВиК“ ООД - Русе е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с
предмет „Изпълнение на дейностите по информация и публичност по проект „Изграждане
на ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ Русе ООД“.
Процедурата е приключила със сключване на Договор № У-2020-0005 от 20.05.2020
г. с
изпълнител „Милива“ ООД на стойност 10 726,50 лв. без ДДС /л.
45-48 от преписката/.
При извършен последващ контрол върху горепосочената обществена поръчка, във
връзка с предоставянето на финансиране по ОПОС 2014-2020 г., ръководителят на
УО е установил, че е извършено нарушение, с финансов ефект. За констатациите на
УО жалбоподателят е информиран с писмо изх. № 1-016-0001-2-688/09.07.2021
г. (л.6-л.7 от преписката). Нарушението е определено като „формулирано
ограничително условие в процедурата, което притежава потенциален възпиращ от
участие ефект“ и е описано по следния начин:
„В раздел
ІІІ. 1.6. „Изискуеми депозити и гаранции“ от Обявлението за ОП, раздел ІІ
„Изисквания към участниците“ т. 13 от документацията за участие и чл. 13 от
проекта на договор, приложен към документацията за участие (ДУ), Възложителят е
поставил ограничително условие, като е изискал от участниците да представят
гаранция за обезпечаване изпълнението на договора в размер на 5%. Доколкото
поръчката е запазена за специализирани предприятия или кооперации на хора с
увреждания, така поставеното от възложителя условие ограничава ненужно
участието на заинтересовани лица в процедурата и противоречи на нормативно
определеният в чл. 111, ал. 2 от ЗОП размер на гаранцията за изпълнение на
договор за специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания,
който не може да надвишава две на сто (2%) от стойността на договора. Нещо
повече, допуснато е несъответствие на сключения договор с проекта на договор с
въвеждане на условия (съгласно чл. 13 от договора, гаранцията за изпълнение е
2%), което ако е било част от процедурата за възлагане на обществена поръчка,
би привлякло към участие допълнителни участници или кандидати. Намаляването на
размера на гаранцията е довело до ползи за изпълнителя, които не са били
известни на останалите участници в процедурата. При полагането на дължимата
грижа изпълнителят е могъл и е бил длъжен да съобрази размера на гаранцията св
съответствие с правните норми.“
УО е приел,
че поставеното изискване е необосновано ограничително, тъй като стеснява кръга
на потенциалните участници в процедурата и нарушава принципите на свободна и
лоялна конкуренция поради разубеждаващото му въздействие. По този начин според
УО е осъществен състав на нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
Посоченото нарушение е прието за нередност по смисъла на т. 11, б. „б“
от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основание за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на
размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредба за посочване на
нередности), за която административният орган е счел, че следва да бъде наложена
финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и
признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по сключения с
изпълнителя на обществената поръчка договор.
На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ на жалбоподателя е дадена
възможност в 14-дневен срок да представи своите писмени възражения, което той е
сторил с писмо рег. № ЗУП-487#1 от 23.07.2021
г. (л. 10 от преписката).
На 13.08.2021 г. на основание чл. 70,
ал. 1, т. 9 и чл. 73 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ и Административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № Д-34-62/31.07.2019
г., с оглед констатацията в писмо изх. № 1-016-0001-2-688/09.07.2021 г.,
ръководителят на УО на ОПОС 2014-2020 е издал оспореното в настоящото
производство решение, с което е определил на „ВиК“ ООД - Русе финансова
корекция в размер на 5 % от засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС
за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи по договор № У-2020-0005/20.05.2021
г. с „Милива“ ООД на стойност 10 726,50 лв. без ДДС. Определената
финансова корекция е обоснована от правна страна с нормите на чл. 70, ал. 1, т.
9 от ЗУСЕСИФ и т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на
нередности. В решението са изложени възраженията на жалбоподателя и становището
на УО по тях, както и аргументи, че са изпълнени всички елементи от фактическия
състав на нередността по смисъла на чл. 2 (36) от Регламент № 1303/2013 г.,
включително доводи относно финансовото отражение на нарушението.
При тези данни съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежно легитимиран субект, в законния срок по чл. 149, ал. 1 АПК
и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт - чл.
73,
ал. 1, във вр. с ал. 4 ЗУСЕСИФ.
Решението е съобщено на жалбоподателя чрез ИСУН в деня на издаването му –
13.08.2021 г. (л.69 от преписката) и жалбата е входирана в деловодството на УО
на 23.08.2021 г. (л. 7 от делото).
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване е решение на
ръководителя на управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г. за определяне на
финансова корекция на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В случая се касае за
обществена поръчка, възложена във връзка с изпълнение на проект BG16М1OP002-1.016-0001
"Изграждане на ВиК инфраструктура на обособена територия, обслужвана от
„ВиК“ Русе ООД“, одобрен от Управляващия орган на Оперативна програма
"Околна среда 2014 – 2020 г.". Съгласно ал. 5 на чл. 9 от ЗУСЕСИФ ръководител
на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице.
От съдържащата се в преписката Заповед № РД-553/27.05.2021 г. на Министъра на
околната среда и водите (л. 10 от преписката) се установява, че ръководителят
на администрацията, в чиято структура е управляващия ОПОС орган, е оправомощил
Главения директор на ГД "Оперативна програма "Околна среда" -
Валерия Калчева за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
"Околна среда 2014 – 2020 г.", като й е възложил да изпълнява
посочените в заповедта функции в качеството на Ръководител на УО, с оглед на
което съдът приема, че оспореното решение е постановено от материално компетентен
административен орган.
Обжалваният акт е постановен в
предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените
изисквания за неговото съдържание. Посочени са както правните основания за
издаване на оспореното решение, така и фактическите основания за определянето
на финансова корекция. В случая фактическите основания за издаване на оспорения
административен акт са изложени в писмо изх. № 1-016-004-0001-2-688/09.07.2021
г., на което административният орган изрично се е позовал в решението си. С
оглед на това съдът приема, че са изпълнени изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за мотивиране от фактическа и правна страна
на решението, с който се определя по основание и размер финансовата корекция.
На следващо място съдът намира, че са
спазени регламентираните в ЗУСЕСИФ специални правила при провеждането на
процедура по определяне на финансовата корекция. Съгласно разпоредбата на чл.
73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансовата
корекция, УО е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи в
разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция. В случая на жалбоподателя
е осигурен 14-дневен срок за възражение след получаване на писмо изх. № 1-016-0001-2-688
от 09.07.2021 г. на Ръководителя на УО на ОПОС с данни за констатираното
нарушение и предлаганата финансова корекция. Решението за налагане на финансова
корекция е издадено в срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, след получаване на
възражението от оспорващата страна, като съдържа подробни мотиви, в които са
обсъдени възраженията на бенефициента.
Спорът по делото се свежда единствено
до материалната законосъобразност на издаденото решение и в частност по въпроса
налице ли е установеното от органа нарушение на ЗОП и ако да, съставлява ли то
нередност, за която може да се определи финансова корекция, както и правилно ли
е определена такава по основание и по размер.
Основанията за определяне на
финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Съгласно
чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ такова основание е наличието на нередност,
съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава
четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента,
което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
Дефиницията за "нередност" се съдържа в чл. 2 (36) на Регламент №
1303/2013 (съответно чл. 2 (7) от Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152 (1)
от Регламент № 1303/2013), съгласно която норма "нередност" е всяко
нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на
икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда
на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на
Съюза. Следователно определянето на едно действие или бездействие на
икономически субект като "нередност", изисква наличието на три
елемента от обективна страна: 1. Действие или бездействие на икономически
оператор, 2. Това действие или бездействие да води до нарушение на правото на
ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. Да има или би
имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се
отчете неоправдан разход в общия бюджет.
Безспорно в случая „ВиК“ ООД - Русе
има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2 (37) от Регламент №
1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Кохезионния фонд, т.е.
налице е първия елемент от фактическия състав на определението за
"нередност".
В случая от фактическа страна оспореното
решение се основава на констатирано нарушение на ЗОП при обявената, проведена и
възложена от страна на жалбоподателя обществена поръчка, което нарушение е
квалифицирано като "нередност" по смисъла на чл. 2 (36) на Регламент
№ 1303/2013 и чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ.
Случаите на нередности, за които се
извършват финансови корекции по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, се посочват в
нормативен акт на Министерския съвет, какъвто е Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
ЗУСЕСИФ. В т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване
на нередности, като случаи на нередности, съставляващи нарушения на приложимото
право, са определени случаите на „използване на: –
основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или –
условия за изпълнение на поръчката, или – технически спецификации, които не са
дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават
достъпа на кандидатите или участниците.“. Предвидените за тези нередности
санкции са диференцирани в четири групи като в относимата за случая б. “б“ от т.
11 са включени „случаите, при които са приложени дискриминационни
критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция, т.е.
получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите
за подбор“. За тези случаи е предвиден показател на корекцията – 5 на сто.
Между страните по делото няма спор
относно установените факти във връзка с обявяването на процедурата за възлагане
на обществената поръчка. Безспорно е установено, че в обявлението за
обществената поръчка, документацията за участие и проекта на договор към тази
документация е предвидено, че участникът, избран за изпълнител ще следва да
внесе гаранция за изпълнение на договора в размер на 5% от стойността на
сключения договор без ДДС. По същество не е налице и спор, че така формулирано
изискването не съответства на разпоредбата на чл. 111, ал. 2 от ЗОП, според
която гаранцията, обезпечаваща изпълнението на договора, не може да надвишава 5
на сто от стойността му, но при запазена поръчка, която се възлага на специализирани
предприятия или кооперации на хора с увреждания, гаранцията за изпълнение на
договора не може да надвишава две на сто от стойността на договора. В случая
съгласно решението за откриване на процедурата за възлагане на обществена
поръчка и одобреното обявление процесната поръчка е предназначена за изпълнение
от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. В
процедурата могат да подават оферти и други лица, но техните оферти ще бъдат
разглеждани само ако няма допуснати до участие оферти на специализирани
предприятия или кооперации на хора с увреждания.
Спорът в случая се свежда до това,
налице ли е нарушение и на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, както и имат ли тези нарушения
финансов ефект и съставляват ли нередност, като предпоставка за определяне на
финансова корекция, съответно правилно ли е определен размера на финансовата
корекция.
Съдът намира, че отговорът на тези
въпроси следва да е положителен. Безспорно предвиденият от възложителя по-висок
от нормативно допустимия размер на гаранцията за изпълнение на договора за
обществена поръчка има ограничителен ефект, тъй като препятства участието на
потенциални участници, които биха могли да поемат ангажимент за заплащане на
гаранция от 2%, но не са в състояние или не биха поели ангажимент за заплащане
на гаранция от 5% (което е над двойно по-голям размер от нормативно установения).
Тук е без значение конкретният размер (абсолютната сума) на тази гаранция,
разсъждения в каквато посока се съдържат и във възражението на жалбоподателя
пред УО, и в жалбата до настоящия съд.
Без правно значение по отношение на
квалифицирането на установените факти като нарушение на чл. 111, ал. 2 и чл. 2,
ал. 2 от ЗОП и като нередност по т. 11, б.“б“ от Приложение № 1 към Наредбата
за посочване на нередности, е и обстоятелството, че впоследствие при сключване
на договора за обществена поръчка с определения за изпълнител участник,
несъответствието със закона е преустановено като е изискана гаранция в размер
на 2%. Това действие на възложителя не може да валидира с обратна сила и да
игнорира допуснатото още в началната фаза на обществената поръчка нарушение.
Неговият ограничителен ефект е намерил проявление именно в тази фаза на
процедурата и последващи действия от страна на възложителя не могат да го
санират.
На следващо място жалбоподателят
възразява, че в конкретния случай се касае за техническа грешка, която не би
могла да се приеме за нередност. Съдът не споделя този довод, но по
съображения, различни от мотивите на РУО по този въпрос. Според последния не
може да се приеме, че несъответствието в размера на гаранцията за изпълнение на
договора е технически пропуск, тъй като възложителят е имал законова възможност
да одобри обявление за изменение на информацията, свързана с обществената
поръчка, но не го е сторил. Тази теза не може да бъде напълно споделена, тъй
като по силата на чл. 100 от ЗОП извършването на изменения в информацията за
обществената поръчка може да стане еднократно и то в ограничен срок, след
изтичането на които се допуска изменение, единствено по отношение на обявените
сроковете. Когато обаче допуснат евентуално технически пропуск бъде открит след
срока по чл. 100, ал. 3 от ЗОП, то този пропуск не би могъл да бъде отстранен
по реда за публикуване на обявление за изменение на информацията за
обществената поръчка. Независимо от това съдът счита, че в конкретния случай не
би могло да се говори за техническа грешка, въпреки че е известно, че в
практиката често възложителите използват едни и същи документи като шаблони при
изработване на документации за обществени поръчки. В казуса обаче не е налице
единично несъответствие, например само в документацията за участие или само в
проектодоговора, или пък само в обявлението за обществената поръчка, което би
могло да се приеме като техническа грешка (останал текст от друг формуляр), а е
видно, че и в трите документа е определена една и съща стойност на гаранцията,
която не е съобразена с вида на обществената поръчка с оглед на субектите,
които следва да кандидатстват за изпълнението й.
На следващо място съдът намира, че
правилно УО е квалифицирал установеното нарушение като нередност по т. 11,
б.“б“ от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на нередности. Тук следва да
се посочи, че в действителност в оспореното решение е налице известно
разминаване при квалифицирането на нередността, като от една страна, както сочи
и оспорващият в жалбата си, РУО говори за установено формулирано ограничително
условие, с което е нарушен чл. 111, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП (на стр. 2 от
решението), а от друга страна на стр. 3 се говори за нарушение на чл. 2, ал. 2
и чл. 60, ал. 1 от ЗОП и утвърдени документация и обявление за обществена
поръчка, съдържащи дискриминационен критерий за подбор. Цялостният прочит на
оспорваното решение обаче недвусмислено сочи, че органът е установил нарушение
именно на чл. 111, ал. 2 и чл.2, ал. 2 от ЗОП, които норми са цитирани както
при анализа на установените факти, така и при обсъждане на възраженията на
жалбоподателя, както и при формиране на окончателните изводи от УО (на стр. 5
от решението). В цялото решение (с изключение на абзаца от стр. 3), както и в
писмото, с което бенефициентът е уведомен за констатираната нередност, се сочи,
че е установено „ограничително условие“, а не критерий за подбор. Използването
на израза „критерий за подбор“ в решението е при многократното цитиране на
разпоредбата на т. 11 от Приложение № 1 от Наредбата за посочване на
нередности, която определя като нередност използването, както на основания за отстраняване, така и на критерии за подбор, също
и на критерии за възлагане, или на условия за изпълнение на поръчката, или
технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10, но
ограничават достъпа на кандидатите или участниците.
В конкретния случай
изискването за представяне на гаранция изпълнение на договора от изпълнителя в
размер на 5% безспорно съставлява „условие за изпълнение на поръчката“, което
не е дискриминационно по смисъла на т. 10 от Приложение № 1 към Наредбата за
посочване на нередности (на базата на необосновани национални, регионални или
местни изисквания), но е доколкото има ограничителен ефект спрямо потенциални
кандидати се явява дискриминационно по смисъла на б.“б“ от т. 11 на Приложение
№ 1 от Наредбата за посочване на нередности. Именно тази разпоредба (т. 11,
б.“б“) е послужила и като основание за РУО да определи размера на следващата се
за нарушението финансова корекция – 5%. Този процент административният орган
правилно е приложил спрямо разходите, признати от УО на ОПС за допустими за
финансиране по ОПОС 2014-2020, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на
чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ по сключения договор за обществена поръчка (въпреки до
известна степен обърнатия словоред, който е използван при формулиране
диспозитива на решението).
Последният елемент от
фактическия състав на нередността е наличието на вреда за бюджета на
Европейския съюз, разбирано в най-общ смисъл, като се отчита, че реална вреда
от незаконосъобразните действия или бездействия на икономическия оператор не е
необходима, а нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност
за нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз. В процесния случай,
ако жалбоподателят не беше допуснал нарушението, установено от административния
орган, би могло обществената поръчка да бъде възложена на други кандидати,
което да доведе до по-ефикасно разходване на средствата, предоставени от ЕС.
Общите разходи по финансиране на дейността, респективно разходите за
Европейския съюз биха могли да бъдат по-малки. Финансовият ефект от
разгледаното нарушение се изразява в това, че поради ограничителното си
влияние, нарушението способства за подаване/ класиране на по-малко оферти от
кандидати за обществената поръчка и в резултат – до стесняване на кръга от
участници в поръчката и до неефикасно разходване на европейски средства.
Предвид спецификата на
разгледаното нарушение правилно административният орган е приел, че не е
възможно да се определи точен размер на загуба на публични средства. Съгласно
чл. 5, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности размерът на финансовата корекция
се определя по пропорционалния метод, когато поради естеството на нарушението е
невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В
този случай за определянето на ФК се прилага процентен показател спрямо
засегнатите от нарушението разходи, както е процедирал и РУО в настоящия
случай.
Изложеното до тук сочи,
че при издаването на оспореното решение за определяне на финансова корекция са
спазени материалноправните разпоредби, относими към конкретния случай.
Обжалваният акт е в съответствие с целта на закона и по-конкретно с целите на
нормативните актове, свързани с разходването на средства, предоставени от
европейските програми (ЗУСЕСИФ, ЗОП и издадените въз основа на тях подзаконови
нормативни актове). Финансовата корекция е предвидена мярка, която се налага с
цел да се коригират последиците от едно неправомерно действие или бездействие,
като се възстановят незаконосъобразно предоставени средства. В разглеждания
случай са налице всички елементи от фактическият състав на цитираната легална
дефиниция, включително финансови последици за бюджета на Европейския съюз.
Нарушението се дефинира като нередност, тъй като са налице действия на
икономически оператор, които са довели до нарушение на националното право и
имат за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитане на
неоправдани разходи в общия бюджет.
В обобщение на всичко
изложено до тук съдът намира, че жалбата на „ВиК“ ООД срещу решението от 13.08.2021
г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014 – 2020 г. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид изхода на спора и
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК (ДВ, бр. 15 от 2021 г.) ответният
административен орган, който в хода на съдебното производство е бил
представляван, има право на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният
представител на страната претендира 300 лв. възнаграждение за осъщественото представителство.
На основание препратката на чл. 143, ал. 3 от АПК юрисконсултското
възнаграждение се определя в размерите по чл. 37 от Закона за правната помощ,
респ. по реда на Наредба за заплащането на правната помощ (НЗПП). В чл. 25, ал.
1 от НЗПП (в приложимата за случая действала редакция преди изменението с ДВ,
бр.74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021
г.) е предвидено по административни дела с материален интерес възнаграждение за
една инстанция в рамките на 100 до 300 лева, а съгласно ал. 2 на текста, когато
интересът е над 10 000 лв., възнаграждението може да се завиши с до 50 процента
от максималния предвиден в ал. 1. За да определи конкретния размер на възнаграждението
за процесуалното представителство на органа, съдът дължи и преценка на
процесуалните действия на представителя. По делото от пълномощника на ответника
са извършени следните такива – съставяне и подписване на съпроводително писмо,
с което е представена административната преписка на съда (което по съществото
си не съставлява процесуално представителство, а изпълнение на
административните задължения на ответника по чл. 152 от АПК) и явяване на
пълномощника в едното (единственото) проведено открито съдебно заседание по
делото. Като съобрази това, а също и че спорът не се отличава с фактическа и
правна сложност, както и изключително ниския размер на материалния интерес (под
500 лв.), настоящият съдебен състав намира, че искането за присъждане на разноски
за юрисконсулт в максимален размер от 300 лв. не се явява основателно,
независимо от това, че делото е административно и с материален интерес. Съдът
намира, че справедливо, с оглед конкретиката на производството, се явява
възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба
на „Водоснабдяване и канализация“ ООД със седалище гр. Русе, представлявано от
управителя инж. С.С., против Решение от 13.08.2021 г.
на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014
– 2020 г., с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на
5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за
допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи, представляващи средства от
ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, от стойността на Договор № У-2020-0005/20.05.2021
г. с изпълнител „Милива“ ООД на стойност 10 726,50 лева без ДДС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа“ № 6, ЕИК *********,
представлявано от управителя инж. С.С. да заплати на Министерство на околната
среда и водите – гр. София сумата от 100,00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: