Определение по дело №751/2019 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                гр. София, 25.11.2019 год.

 

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:    1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

  2. ВАНЯ ИВАНОВА

 

 като  разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр. дело № 751/2019 год., взе предвид следното:

 

            Подадена е частна жалба от С.Т. *** чрез адв. В.В. от САК срещу определение № 384/16.07.2019 год. по гр.д. № 177/2017 год. на РС-Пирдоп в частта, с която е отказано допълване на определението за прекратяване на делото чрез присъждане на разноски в полза на ответницата в пълния им размер за сумата 2500 лв., като същите са намалени до сумата от 600 лв. поради прекомерност. Сочи, че правото на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е преклудирано, тъй като договорът за правна защита и списъка по чл. 80 от ГПК са представени от ответницата своевременно в о.с.з. на 18.04.2019 год., като насрещната страна не е направила възражение за прекомерност. Твърди също така, че делото е с фактическа и правна сложност, поради което не са налице основания за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Моли съда да отмени определението в обжалваната част  и да присъди пълния размер на направените от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответниците по частната жалба Д.С. и М.Д. я  оспорват и молят съда да потвърди обжалваното определение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 177/2017 год. по описа на ПРС  е образувано по искова молба на Д.С. и М.Д. срещу Ц.М., Р.И., С.А., Г.А. и С.С. с правно основание чл. 108 от ЗС. След проведени две открити съдебни заседания ищците по делото са подали молба, в която са заявили, че правят отказ от предявените искове и молят производството по делото да бъде прекратено. С определение № 295/04.06.2019 год. съдът е прекратил производството по делото, на основание чл. 233 от ГПК. С молба от 20.06.2019 год. ответницата С.А. е поискала допълване на прекратителното определение в частта за разноските, като й бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв., на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. В едноседмичен срок от получаване на препис от молбата ищците черз адв. Н. са депозирали отговор, в който правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. По делото ответницата А. е представила договор за правна защита № 42/20.03.2018 год., ведно със списък по чл. 80 от ГПК.

Ответницата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв., видно от представения договор за правна защита на л. 306 по гр.д. № 177/2017 год. по описа на ПРС.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Районният съд частично е уважил направеното искане на ответницата за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, поради прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение. Производството по делото е приключило с прекратително определение след проведени две открити съдебни заседания в присъствие на пълномощника на ответницата адв. Н., като са представени доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. Минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004 год., предвид цената на предявените искове /чл. 7, ал. 5 от Наредбата/ и броя проведени съдебни заседания /чл. 7, ал. 8 от Наредбата/ възлиза на 600 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е прекратено след проведени открити съдебни заседания, в които са приети само писмени доказателства /не са изслушвани вещи лица и свидетели/ съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. е прекомерно и правилно е намалено до минималния предвиден в закона размер. Несъстоятелен е доводът в частната жалба, че възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е направено в предвидения в закона срок. По въпроса кога възражението за прекомерност е преклудирано е налице задължителна съдебна практика, създадена с определение № 372/16.05.2012 г. по ч. гр. д. № 223/2012 г. IV г. на ВКС на РБ и др. Според разрешенията, дадени в него, когато искането по чл. 78, ал. 5 ГПК се прави в отговор на молба по чл. 248 ГПК за допълване или изменение на решението в частта за разноските, то е своевременно. Възражението ще е преклудирано, ако се прави за пръв път в молба по чл. 248 ГПК. В случая възражението е направено в отговор на молбата по чл. 248 ГПК и поради това не е преклудирано. Ищците са могли да заявят искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция, т.е. срокът за това възражение не е изтекъл в проведеното о.с.з. на 18.04.2019 год., преди прекратяване на производството по делото с определението в закрито съдебно заседание на 04.06.2019 год. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат, когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открито съдебно заседание, в което да е даден ход на устните състезания, като тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК или в отговор на подадена молба за изменение на съдебния акт в частта за разноските.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 384/16.07.2019 год. по гр.д. № 177/2017 год. на РС-Пирдоп в частта, с която съдът е осъдил Д.Е.С. и М.  Р.Д. да заплатят солидарно на С.Т.А. сумата 600 лв. разноски по делото и е отказал допълване на определение № 295/04.06.2019 год., с което производството по делото е прекратено, чрез присъждане на разноски в полза на ответницата за разликата над 600 лв. до пълния претендиран размер от 2500 лв., поради прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ    1.

 

                                                                                              2.