Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 22.10.2021
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е състав, в публично заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
Мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна Владимирова
в.гр.дело № 13098 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
от К.– Министерство на отбраната срещу Решение № 20204618 от 23.09.2020 г. на
Софийски районен съд, II г.о., 70 състав, с което е
признато за незаконосъобразно и е отменено наложеното със заповед № РД-07-185
от 5.07.2017 г. на началника на К.– МО дисциплинарно наказание – предупреждение
за уволнение на ищцата Т.Л.С. и е осъдено К.– МО да заплати направените по
делото разноски в полза на ищцата, както и държавната такса по делото в полза
на Софийски районен съд.
Във въззивната жалба, подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, се съдържат оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение. Сочи се, че е неправилен изводът на
първоинстанционния съд, че не е установено, че именно ищцата е дължала да
извърши проверка за наличие на свързани лица по обявената обществена поръчка.
Този извод не кореспондирал с представената по делото длъжностна характеристика
на началника на отдел „Стопански дейности“ и на заповед № РД-07-99/12.04.2017
г. относно създаване на организация по изпълнението в К.– МО на Вътрешните
правила за управление на цикъла на обществените поръчки, обявени с МЗ №
ОХ-741/29.06.2016 г. Твърди се, че функциите на отзел „Стопански дейности“ са
свързани с материално-техническото осигуряване на дейността на Министерство на
отбраната и К.– МО. Неразделна част от това обслужване било провеждането на
процедури за възлагане на обществени поръчки. В длъжностната характеристика на
началника на отдел (т.5.1.) било посочено най-общо задължението на
организацията, ръководството и контрола на цялостната дейност на отдела, в това
число и при подготовката и провеждането на процедури по възлагане на обществени
поръчки, като се сочи че не би могло в длъжностната характеристика да бъдат
посочени изчерпателно всички задължения, касаещи обществените поръчки. Контролът
като функция на лицата, заемащи ръководна функция, в това число и на началник
на отдел, бил проверка, целяща недопускане на нередно действие преди то да се
осъществи. В случая наказващият орган бил установил неупражнен контрол от
страна на непосредствения ръководител спрямо действията на негов подчинен
служител. Тълкуването, дадено от първоинстанционния съд на т. 5.1 на
длъжностната характеристика, не давало отговор кой носи отговорност за неправомерните
действия, свързани с изпращането на запитвания до участници в процедурата,
които са свързани лица по смисъла на т. 45 от ДР на ЗОП, до прекратяването на
процедурата, откриването на нова, повторно ангажиране на личен състав, загуба
на време и сключване на договор със значително закъснение. Освен това в
заповедта за дисциплинарно наказание било посочено и нарушение на чл. 4, ал. 3
от Етичния кодекс на служителите от К.– МО, което е свързано с неупражнения
контрол, и по което първоинстанционният съд не се бил произнесъл.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Т.Л.С., в който се прави
искане същата да се отхвърли като неоснователна, а първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Сочи се, че обществените поръчки се провеждат по ред,
определен със заповед №
РД-07-99/12.04.2017 г. относно създаване на организация по изпълнението в К.–
МО на Вътрешните правила за управление на цикъла на обществените поръчки,
обявени с МЗ № ОХ-741/29.06.2016 г., като обаче в тези правила не били
разписани конкретни отговорности на длъжностни лица, които им се възлагат в
хода на дейностите по провеждане на обществени поръчки. В този смисъл не можело
да се вмени такава на началника на отдел „Стопански дейности“ и да се твърди,
че ищцата виновно била нарушила трудовата дисциплина като не извършила проверка
за свързаност на лица, подали оферта в процедурата за избор на изпълнител.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 357 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материалноправни норми.
По същество, настоящият въззивен състав намира, че
решението на СРС е правилно и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите
на първоинстанционния съд, както по отношение на установената фактическа
обстановка, така и по отношение на направените правни изводи. По твърденията и
доводите във въззивната жалба, въззивният съд намира следното:
Неоснователно е възражението, че именно на ищцата
като началник на отдел „Стопански дейности“ е вменено задължението за
извършване на проверка на евентуалните участници в процедурата по ЗОП към
момента на извършване на пазарното проучване. На ищцата е вменено общо
задължение за контрол на цялостната дейност на отдела, съгласно т. 5.1 от
длъжностната характеристика за изпълняваната от нея длъжност, но при липса на конкретни
правила как се осъществява този контрол, преценката дали това задължение е
нарушено в конкретния случай следва да се извърши като се вземат предвид
предприетите от ищцата действия във връзка с провеждането на процедурата за
обществена поръчка за доставка на строителни, технически и изолационни
материали, включително помощни. Установено е по делото и не се отрича от
ответника, че след като служителката Евелина Караризова, изпълняваща длъжност
„главен експерт“, е предала докладна записка за избор на изпълнител след
проведено маркетингово проучване, ищцата е изпратила докладната записка по
електронната поща за предварително съгласуване до главния юрисконсулт Н.Б.,
началника на отдел „Финансово-счетоводен“ М.М.и финансовия контрольор Оля
Николова, както и до и.д. началник на отдел
„Поддръжка“ М.Л.. Именно след предварителното съгласуване, извършено по
инициатива на ищцата, е станало ясно, че в обществената поръчка са взели
участие свързани лица по смисъла на § 1, т. 45 ЗОП, което също не се отрича от
ответника, а напротив – сочи се в процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание. Проведено е служебно събиране на 14.06.2017 г., на
което главният юрисконсулт г-жа Б., с оглед предприетите действия по предварително
съгласуване, инициирано от ищцата, e съобщила, че след проверка в
Търговския регистър е установила, че участниците в процедурата по ЗОП са
свързани лица. В тази връзка, с оглед констатираната нередовност и последваща докладна
записка от 16.06.2017 г., съставена от ищцата до началника на Коменданство – МО,
обществената поръчка е прекратена. Доколкото по делото ответникът не е
установил, че на ищцата са били вменени конкретни задължения по повод осъществяване
на контрол по проверката за свързаност на участващите в обществените поръчки
лица, наложеното дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно. В
доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно и
главно доказване какво е съдържанието на трудовите задължения, които твърди, че
служителят виновно е нарушил. В случая тези обстоятелства са останали
недоказани.
По повод твърденията и доводите във въззивната
жалба следва да се отбележи също, че доколкото от изложеното по-горе следва
изводът, че липсва поведение /действие или бездействие/ на ищцата, което да
осъществява състав на дисциплинарно нарушение, не е извършено и нарушение на чл.
4, ал. 3 от Етичния кодекс.
На следващо място, основателно е прието в
първоинстанционното решение, че с оглед дисциплинарното минало на ищцата и
липсата на предишни дисциплинарни наказания (наложеното предишно наказание
„забележка“ е било отменено с влязлото в сила решение № 7456 от 28.11.2018 г.
по гр.д. № 2506/2018 г. на СОС, III-В състав, представено по
делото), наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ е несъразмерно
тежко с оглед твърдяното от работодателя нарушение, дори същото да беше
доказано.
По повод възражението във въззивната жалба, че ако
се приемат съображенията, изложени от първоинстанционния съд, не ставало ясно кой
носи отговорност за неправомерните действия, свързани с изпращането на
запитвания до участници в процедурата, които са свързани лица по смисъла на т.
45 от ДР на ЗОП, до прекратяването на процедурата, откриването на нова,
повторно ангажиране на личен състав, загуба на време и сключване на договор със
значително закъснение, съдът намира, че същото касае организацията на дейността
на работодателя и в рамките на производството по иска за оспорване на
наложеното дисциплинарно наказание не следва да се излагат съображения в тази
връзка.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20204618 от
23.09.2020 г. по гр.д. № 59017/2017 г. на Софийски районен съд, II
Г.О., 70 състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.