№ 96
гр. Б., 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.а Цв. Т.а А.
при участието на секретаря Т.В. Б.
като разгледа докладваното от И.а Цв. Т.а А. Гражданско дело №
20241810100505 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ/Кодекс за застраховането/ и чл.86
от ЗЗД.
Д. Е. Г. от гр.Л., ул. Д. №*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Н. Н. от САК
моли да бъде осъдено ЗАД„О.-З.“АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.С. С. №* да заплати сумата-главница от 4000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от Д. Е. Г. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинени телесни увреждания, представляващи контузия на гръдния кош в дясно, протекло
с развитие на травматичен шок, и контузия в областта на шията и главата, протекло с
краткотрайна загуба на съзнание, които вреди са причинени вследствие на виновно
противоправно поведение от СтИ.а А. Р. като водач на лек автомобил марка „Ф.", модел „Т.",
с peг. № *, за който автомобил към датата на ПТП на 26.01.2022г. на третокласен път 161 с
посока от с.Л. към Б., на кръстовището с гл. път 1-1, има валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД„О.-З.“АД, ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 26.01.2022г. /датата на събитието/
до окончателното заплащане, както и заплащане на направените по делото разноски, за
които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.79/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. Искрен Н. от САК поддържа иска и моли да
бъде уважен като основателен и доказан.
ОТВЕТНИКЪТ-ЗАД„О.-З.“АД с ЕИК: *, чрез пълномощник юрк.И. К., е направила
възражение по иска и е представила писмен отговор с вх.№ 4234 от 20.05.2024г., изпратен по
пощата с п.кл. от 17.05.2024г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидно застраховотелно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Ответникът твърди, че не са налице всички елементи на фактическия състав на
отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Ответникът оспорва, че ищецът е пострадал в резултат на ПТП на 26.01.2022г., тъй
1
като в приложения към исковата молба Протокол за ПТП не е посочено лицето Д. Е. Г. като
участник или пострадал от ПТП. Също така оспорва твърдението, че в резултат на пътно -
транспортното произшествие, за ищеца са възникнали описаните в исковата молба като вид
и характер увреждания, както и тяхната продължителност, както и пряката причинно-
следствена връзка между претърпените неимуществени вреди от ищеца и процесното ПТП,
както и че в резултат на пътно - транспортното произшествие, за ищеца са възникнали
описаните в исковата молба като вид и характер вреди.
Ответникът прави възражение, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, който е нарушил разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП.
Ищецът се е возил без поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото му
свободно се е движило в купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различните
твърди и тъпи предмети, следствие, на което са причинени телесни увреждания.
Непоставянето на обезопасителен колан е причина за свободното движение на тялото и
ударите му в различните части на купето на автомобила, и съответно за настъпване на
вредоносния резултат. По този начин ищецът сам се е поставил в опасност и е допринесъл в
значителна степен за причиняване на вредоносния резултат. Приносът на пострадалия е
основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51,
предл. 2 - ро от ЗЗД. Ответникът твърди, че поведението на пострадалия е станало основна
причина за настъпване на последващия вредоносен резултат.
Ответникът оспорва и по размер обезщетението за причинени неимуществени вреди
като завишен с оглед степента и характера на получените телесни увреждания.
Освен това според ответника размерът на обезщетението следва да бъде намален,
съобразно приноса на пострадалия, както и че платежоспособността на ответника, който е
юридическо лице - застрахователно дружество, а не виновният водач, не бива да се отразява
по никакъв начин на размера на присъжданото обезщетение. Още повече според ответника,
че е видна огромната разлика между платената премия и претендираното застрахователно
обезщетение.
В съдебно заседание ответникът е депозирал становище с вх.№ 9493 от 15.11.2024г.,
чрез пълномощник юрк. И. К., с което заявява, че оспорва иска и поддържа направените
възражения в писмения отговор, моли да им се присъдят направените разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение, като молбата представлява списък за
разноските по чл.80 от ГПК/л.49/.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от приложените писмени доказателства: копия от Протокол за ПТП №
1778798 от 26.01.2022г., изготвен от служител на РУ-Б. и Наказателно постановление №* от
14.02.2022г. на Началник група в РУ-Б., което е влязло в сила на 14.03.2022г., се установява,
че на 26.01.2022г. на третокласен път 161 с посока от с.Л. към Б., на кръстовището с гл. път
1-1, в землището на община Б., е настъпило пътно транспортно произшествие между лек
автомобил марка „Ф.", модел „Т.", с peг. № *, управляван от СтИ.а А. Р. и два товарни
автомобили, тъй като водачът на лекия автомобил- СтИ.а Р. не е спряла на пътен знак Б-2
Стоп и реализира ПТП с материални щети с двата товарни автомобили, за което й е
наложено административно наказание по чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП във
2
вр. с чл.6, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв.
От показанията на разпитания по делото св.Е. Й. Г., баща на ищеца, се установява, че
синът му Д. е претърпял катастрофа след като е бил затиснат от двете страни от два камиони
и бил откаран в болницата в Б., откъдето му се обадил, за което св.Г. изпратил линейка и го
прибрал в гр.Л. и го настанил в реанимацията на болницата. Св. Г. го видял в болницата и
ищецът лежал със затворени очи, притеснен, не мърдал и бил на обезболяващи. След два
дни го изписали и продължил да лежи в къщата им като приемал обезболяващи, тъй като го
боляла главата. Ищецът бил уплашен, неадекватен и си стоял само у дома. Това състояние
продължило около две седмици. След това продължило да го боли глава, отказвал да
шофира, имал задух от притискането от камионите. Лечението му било с медикаменти и
покой.
Съгласно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ с вх.№ 9101
от 04.11.2024г., изготвена от вещото лице д-р Д. Н. Т., която страните не са оспорили и съдът
приема изцяло като компетентна и обоснована, се установява, че от приложената
медицинска документация, издадена на името на ищеца се установява, че същият е бил
приет на 26.01.2022г. в МБАЛ“Св.Н.Чудотворец“ЕООД в гр.Л. с диагноза:травматичен шок,
интезивно лечение при комбинирани и/или съчетани травми, със снета анамнеза от него и
придружаващите го лица, че е претърпял ПТП като е имал краткотрайна загуба на съзнание.
След възстановяване няма ясен спомен за случилото се. Постъпил в ОАИЛ с травма на
гръдния кош и корем, оплаквал се от силно главоболие, болка в дясна гръдна половина,
усещане за задух и болки в корема над симфизата. Изписан е на 30.01.2022г. с подобрено
общо състояние като болките значително са намалели. В амб. лист №20056 от 02.02.2022г.,
издаден от ОПЛ д-р Полина Цекова е отразена диагноза-последици от други уточнени
травми на главата, тъй като преди седмица претърпял ПТП, лекуван в ОАИЛ, като след
изписване се оплаква от главоболие, световъртеж, болки в областта на врата и гр. стълб.
Предписани лекарства.
Вещото лице е осъществило телефонни разговори и видеовръзка по Вайбър с ищеца на
29.10.2024г., който му отговорил, че бил пътник в лекия автомобил и се возил на предна
дясна седалка като автомобилът бил шофиран от жена, която не спряла на знака СТОП,
ударила се в ТИР, след което друг ТИР ги ударил от дясно. В автомобила били 4 човека и
той е пострадал най-тежко като бил с поставен предпазен колан при ПТП. Вещото лице д-р
Н. е посочил, че ищецът следствие на ПТП на 26.01.2022г. е получил контузия на гръдния
кош в дясно, протекло с развитие на травматичен шок, което по своя медико-биологичен
характер е предизвикало временно разстройство на здравето опасно за живота. Освен това
ищецът е получил и контузия в областта на шията и главата, протекло с краткотрайна загуба
на съзнание, което представлява временно разстройство на здравето неопасно за живота,
като няма данни за претърпени усложнения от получената травма и възстановяването е
протекло за нормалните при такива травми срокове около 30 дни, като към настоящият
момент ищецът е в добро здравословно състояние, не съобщава за оплаквания, прогнозата за
възстановяване е благоприятна. Освен това описаните в ПТП телесни увреждания
съответстват по тежест като ищецът да е бил с поставен предпазен колан. Последният служи
да предпази тялото на пътника от тежки увреждания при внезапно спиране или челен и
страничен удар като се затяга и придържа тялото към седалката. Ако ищецът е бил без колан
според в.л. д-р Н. би получил по-тежки увреждания в областта на гърдите и главата. При
прегледа му не са установени белези и следи в областта на гърдите и корема от поставен
обезопасителен колан. Получените телесни увреждания-травми, описани в заключението се
намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Към момента на изготвяне
на заключението ищецът е възстановен от получените травми.
Съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза/САТЕ/ с
вх.№ 1555/20.02.2025г., изготвена от вещото лице инж. И. В. Н., която съдът кредитира като
3
компетентна и обоснована, се установява механизмът на настъпването на ПТП и причините
за настъпването му от техническа гледна точка, затова, че лекият автомобил марка „Ф.",
модел „Т.", с peг. № *, управляван от СтИ.а А. Р., не спазва разпоредбите на знак Б-2
/СТОП/, навлиза в кръстовището на главен път І-1 от третокласен път №161, отнема
предимството на попътно движещите се в двете посоки от ляво и от дясно товарни
автомобили, пресича траекторията си на движение със същите и става причина за
настъпване на описаното в материалите по делото контактно ПТП с материални и
нематериални щети.
От показанията на св.Е. Й. Г. и от отразените в приложените по делото медицински
документи, издадени на името на ищеца /епикриза и амбулаторен лист/ при снемане на
анамнезата/история на случая/, се установява, че ищецът е бил пътник и се возил на предна
дясна седалка в лекият автомобил, който е претърпял ПТП на 26.01.2022г.
Страните не спорят, че към датата на ПТП или на 26.01.2022г. за управляваният от
СтИ.а А. Р., призната за виновна за причиняване на процесното ПТП, лек автомобил марка
„Ф.", модел „Т.", с peг. № * е имал валидна сключена застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите при ответното дружество О.-З. АД със срок от 21.09.2021г. до
20.09.2022г.
Горното се установява и от приложеното по делото писмено доказателство-копие от
Справки от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд.
Видно от приложените по делото писмени доказателства-копия от заявление с вх.№ 99-
5223 от 08.08.2023г., входирано при ответника с посочена банкова сметка на ищеца, се
установява, че ищецът е предявил застрахователната си претенция в ответното дружество с
искане да му бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в
размер на 5000 лв./пет хиляди лева/.
С писмо с изх. № 99-7318 от 08.11.2023г. ответното дружество е направило отказ за
изплащане на обезщетение по щета № 0411-165-0009-2023г., вследствие на ПТП от
26.01.2022г., тъй като представените документи не са достатъчни за доказване на
основателността на претенцията и определяне на размера на обезщетението.
Исковата молба по настоящето гражданско дело № 505/2024г. е предявена от ищеца
срещу ответника на 15.03.2024г., т.е. повече от 3 месеца след получения отказ за заплащане
на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесните
увреждания при ПТП.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на ищеца на застрахователно
обезщетение до момента.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
така предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ е допустим.
В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си за заплащане на
застрахователното обезщетение пред ответното дружество на 08.08.2023г. с посочена
банкова сметка, получил е писмен отказ от ответника да заплати обезщетение на
08.11.2023г., а исковата молба е подадена на 15.03.2024г.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът е изцяло основателен и следва да
4
се уважи за сумата от 4000лв./четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди в резултат на ПТП на 26.01.2022г., изразяващи се в
болки и страдания от причинените на ищеца телесни увреждания, които са контузия на
гръдния кош в дясно, протекло с развитие на травматичен шок и контузия в областта на
шията и главата, протекло с краткотрайна загуба на съзнание, като доказани и основателни,
по следните правни съображения:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на чл. 380
от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция.
За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи наличието
на виновно и противоправно поведение на водача на МПС, в резултат на което ищецът е
претърпял имуществени вреди; вида и размера на вредите, както и наличие на причинна
връзка между Д.ието и вредите; наличие на договор за застраховка гражданска отговорност,
сключен между ответника и виновния водач; реализиран в хода на действие на същия(
застрахователен риск.
В случая по делото са установени всички посочени по-горе елементи от
фактическия състав на претендираното право на застрахователно обезщетение по
предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата
по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По делото е безспорно, че ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с
искане за заплащане на застрахователно обезщетение с молба от 08.08.2023г. Не е спорно и
обстоятелството, че ответникът не е платил на ищеца застрахователното обезщетение.
От събраните и анализирани от съда доказателства- Протокол за ПТП от 26.01.2022г.,
издадено от служител на РУ Б., показанията на св. Е. Й. Г., баща на ищеца, на които съдът
дава вяра, въпреки че е заинтересован от изхода на делото като възходящ на ищеца, но
неговите показания не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства,
влязлото в сила Наказателно постановление от 14.02.2022г. на Началник група в РУ Б.,
приетата по делото и неоспорена САТЕ, изготвена от вещото лице инж. И. Н., която съдът
кредитира като компетентна и обоснована се установява извършването на противоправното
Д.ие от лицето СтИ.а А. Р., която на 26.01.2022г. е управлявала лек автомобил марка „Ф.",
модел „Т.", с peг. № * и е нарушила правилата за движение по пътищата –чл.6, т.1 от ЗДвП
като не е спряла на пътен знак Б-2 Стоп и е причинила настъпването на процесното ПТП на
26.01.2022г. в землището на Б. между описания по-горе лек автомобил и още два товарни
автомобили, които са описани в Прокола за ПТП и са се движили правомерно, в резултат на
което по непредпазливост е причинила телесни увреждания на ищеца, който се е возил като
пътник в управлявания от нея автомобил и е бил на предна дясна седалка по време на ПТП.
Спорното между страните е, че ищецът не е посочен като пострадало лице от органите
на КАТ посетили ПТП, вида на телесните увреждания и периода на възстановяване и налице
ли е съпричиняване от страна на ищеца за получаване на уврежданията поради непоставяне
на обезопасителен колан към момента на ПТП.
Въпреки, че няма представен Протокол за ПТП с пострадало лице, от приложеното
писмено доказателство- Епикриза, издадена на името на ищеца от МБАЛ“Св. Н.
Чудотворец“ЕООЗ-гр.Л., показанията на св. Е. Й. Г. и приетата СМЕ, изготвена от в.л. д-р
Н., се установява, че ищецът след ПТП е посетил ФСМП Б., където е направена
рентгенография на гр.кош-суспекция в дясно ІІІ-VІІ ребра и след проведен телефонен
разговор със св. Г. с частна линейка е траспортиран в болницата в гр.Л., където е приет за
лечение с травматичен шок след претърпяно ПТП, настанен на 26.01.2022г. за лечение в
болницата и изписан на 30.01.2022г. с окончателна диагноза: травматичен шок, интензивно
5
лечение при комбинирани и/или съчетани травми, т.е установява се, че ищецът е бил пътник
в лекия автомобил при настъпилото ПТП на 26.01.2022г. и е получил телесни увреждания в
резултат на ПТП.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ищеца са
причинени телесни повреди, изразяващи се в контузия на гръдния кош в дясно, протекло с
развитие на травматичен шок, което по своя медико-биологичен характер е предизвикало
временно разстройство на здравето опасно за живота, както е получил и контузия в областта
на шията и главата, протекло с краткотрайна загуба на съзнание, което е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според СМЕ е налице пряка причинно-
следствена връзка между ПТП и получените и описани по-горе от ищеца травми.
От събраните пред настощата съдебна инстанция доказателства се установи факта на
виновно извършване на Д.ието от лицето СтИ.а Р., която е управлявала лек автомобил марка
„Ф.", модел „Т.", с peг. № *, в резултат на което е настъпило процесното ПТП на 26.01.2022г.
и противоправност, така и на причинените от Д.ието телесни увреждания на ищеца, който е
бил пътник в същия автомобил по време на ПТП, на описаните по-горе телесни повреди
/средна и лека телесна повреда/.
Неоснователно е възражението на ответника, че получените и описани по-горе
телесни увреждания на ищеца не са вследствие на процесното ПТП. Неоснователно като
недоказано се явява и твърдението на ответника за наличие на принос на пострадалия за
настъпване на увреждането, поради това, че е бил без поставен обезопасителен колан като
пътник, возещ се на предната седалка в лекия автомобил, управляван от СтИ.а Р., при
настъпване на ПТП-то. Доказателства за това не бяха събрани в производството по делото
като съдът кредитира заключението на приетата по делото СМЕ, изготвена от в.л. д-р Н., от
която се установява, че описаните по-горе телесни увреждания, получени при ПТП
съответстват по тежест като ищецът да е бил с поставен предпазен колан. Последният служи
да предпази тялото на пътника от тежки увреждания при внезапно спиране или челен и
страничен удар като се затяга и придържа тялото към седалката. Според в.л. д-р Н., ако
ищецът е бил без колан би получил по-тежки увреждания в областта на гърдите и главата.
На следващо място по делото безспорно се установи, че за лекия автомобил,
управлявани от виновното за настъпване на процесното ПТП лице – СтИ.а Р., а именно лек
автомобил марка „Ф.", модел „Т.", с peг. № * към датата на произшествието на 26.01.2022г. е
имало сключен валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите при ответника ЗАД “О.-З.”АД.
Поради гореизложеното е налице основание за ангажиране пряката отговорност на
ответника, като застраховател на гражданската отговорност на водача на увреждащото
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.", модел „Т.", с peг. № * за
причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на травматичните и увреждания от
настъпило по вина на този водач пътно транспортно произшествие на 26.01.2022г. Съдът
съгласно приетите заключения на изслушаните и приети СМЕ и СТЕ за механизма на
процесния пътен инцидент и за участниците в същия, за вида, характера и степента на
получените от ищеца травматични увреждания, представляващи средна и лека телесна
повреда, както и давайки вяра на показанията на св.Е. Й. Г., баща на ищеца за претърпените
от ищеца болки и страдания след получаване на уврежданията в резултат на ПТП, намира, че
обезщетение от сумата от общо 4000 лева /четири хиляди лева/ съответства на установените
в задължителната съдебна практика критерии, като: младата възраст на пострадалия - 23
годишен към датата на увреждането, интензитетът и продължителността на понесените
болки и страдания от причинените му физически травми, престой за около две седмици само
у дома му, за да е в покой, ограничаване на социалните му контакти с оглед на покоя в къщи
и отказ да управлява МПС на лицето през оздравителния и възстановителен периоди.
Съдът след като взе предвид вида на получените от ищеца наранявания, описани по-
6
горе, периода на възстановяването от около един месец, имайки предвид и момента на
причиняването на увреждането преди три години, а именно на 26.01.2022г., съгласно чл.52
от ЗЗД и по справедливост определи, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
общо 4000лв. за причинените телесни увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош
в дясно, протекло с развитие на травматичен шок, което по своя медико-биологичен
характер е предизвикало временно разстройство на здравето опасно за живота, както и
контузия в областта на шията и главата, протекло с краткотрайна загуба на съзнание, което е
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, които сега са отшумели и ищецът
се е възстановил напълно.
Съдът съобрази всички обстоятелства, указани в т. 2 на ППВС № 4/1968г. и
Практиката на ВКС отразена в т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 749/5.12.2008 г., по т. д. № №
387/2008 г. на II т. о.; № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о.; № 206 от 12.03.2010
г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; № 83/6.07.2009 г., по т. д. № 795/2008 г.; № 1/26.03.2012 г., по
т. д. № 299/2011 г. на II т. о.; № 95 от 24.10.2012 г., по т. д. № 916/2011 г. на I т. о., формиращи
съдържанието на понятието "справедливост". Според същата, соченото понятие не е
абстрактно, а всякога - свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност, както и на
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество,
несъмнено обусловено от съществуващата в страната икономическа конюнктура. Индиция за
последните са и лимитите на застрахователни покрития, които дори да нямат самостоятелно
значение по отношение на критерия за справедливост, следва да бъдат взети предвид и
обсъдени, за да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за
приложението на чл. 52 от ЗЗД. Следователно, да бъде справедливо по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен,
според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички
понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки,
неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-
продължителен период от време.
Ответникът дължи заплащане на ищеца и на законната лихва върху сумата-главница
от 4000лв., считано от посочената в исковата молба дата на 26.01.2022г. до окончателното
заплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното искане от
ищеца за присъждане на разноски съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от общо 1560лв. за направени разноски
по делото за заплатена държава такса, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение с
оглед приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД„О.-З.“АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.С.
С. №* да заплати на Д. Е. Г. от гр.Л., ул. Д. №*, с ЕГН: ********** сумата-главница от
4000лв./четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от Д. Е. Г.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни
увреждания, представляващи контузия на гръдния кош в дясно, протекло с развитие на
травматичен шок и контузия в областта на шията и главата, протекло с краткотрайна загуба
на съзнание, които вреди са причинени вследствие на виновно и противоправно поведение
от СтИ.а А. Р. като водач на лек автомобил марка „Ф.", модел „Т.", с peг. № *, за който
7
автомобил към датата на ПТП на 26.01.2022г. на третокласен път 161 с посока от с.Л. към Б.,
на кръстовището с гл. път 1-1, има валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗАД„О.-З.“АД, ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 26.01.2022г. до окончателното заплащане, както да заплати и
сумата от 1560лв./хиляда петстотин и шестдесет лева/ за направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8