РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Пловдив, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000088 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260448/29.11.2021г., постановено по търг. д. №498/2019г.
по описа на Окръжен съд Пловдив, „Д. З.“ АД – гр. С., ЕИК ********* е
осъдено да заплати на М. Н. В., ЕГН ********** от гр.П. следните суми:
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 37 000лв., ведно със
законната лихва, начиная от 21.03.2019г. до окончателното изплащане,
представляващи претърпени от нея болки и страдания от счупване на
торакални прешлени Т х 9 ТХх10 Тх11, счупване на 10-то ребро в дясно по
скапуларна линия и на 7-мо ребро в ляво по аксиларна линия, следствие от
претърпяно от нея на 08.09.2018г. пътнотранспортно произшествие по вина на
водача Н. С. В. при управлението на лек автомобил с марка „Р. М.“ с ДКН
******** на път ** – **, ** километър, като е отхвърлен искът за разликата
от 37 000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв., като неоснователен.
Отхвърлен е предявеният от М. Н. В. иск да бъде осъдено „Д. З.“ АД да
й заплати сумата 5 800лв., ведно със законната лихва, начиная от 21.03.2019г.
1
до окончателното й изплащане, представляваща претърпени от нея
имуществени вреди от заплатени разходи по проведеното лечение - закупен
комплект средна транспендикуларна стабилизация 8 винтова РСР за
извършена оперативна интервенция, които вреди са следствие от претърпяно
от нея на 08.09.2018г пътнотранспортно произшествие по вина на водача Н. С.
В. при управлението на лек автомобил с марка „Р. М.“ с ДКН ******** на път
** – **, ** километър, като неоснователен.
„Д. З.“ АД е осъдено да заплати на адв. Р. К. П. от АК – П., като
пълномощник на М. Н. В. сумата от 1 640лв. – дължимо възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА.
М. Н. В. е осъдена да заплати на „Д. З.“ АД сумата от 548,59лв. –
съдебни разноски по съразмерност.
„Д. З.“ АД е осъдено да заплати по сметка на ОС – Пловдив сумите от
1 480лв. - дължима държавна такса за разглеждане на делото и 40,45лв. -
разноски за експертизи.
Против така постановеното решение, в отхвърлителната му част, с която
искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен – до
претендирания размер от 200 000лв., като се приспадне заплатената сума от
43 000лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди
за сумата от 5 800лв., е постъпила въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство – М. Н. В.. Жалбоподателката счита, че
решението в обжалваната част е неправилно. Оплакванията в тази насока са,
че решението е постановено при неправилна преценка на данните по делото,
несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на
материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения. Иска
се отмяна на решението в обжалваната част, както и да се постанови друго, с
което предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди да бъдат уважени изцяло.
От ответник - жалбата „Д. З.“ АД не е постъпил отговор по така
подадената въззивна жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК.
Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното
производство - „Д. З.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението,
с която искът за неимуществени вреди е уважен. Счита, че решението в
обжалваната осъдителна част е неправилно, поради нарушение на
2
материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения за
прекомерност на определения от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за неимуществени вреди, като неотговарящ на реално
претърпените и доказани в хода на производството болки и страдания. Иска
се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна - М.В.. В съдебно заседание, чрез процесуалните представители,
оспорва подадената от „Д. З.“ АД въззивна жалба.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Ищцата в първоинстанционното производство – М.В., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 08.09.2019г., около 20:30ч., настъпило тежко пътнотранспортно
произшествие, при което пострадала ищцата, като пътник на предна дясна
седалка до водача на лек автомобил марка Р., модел М., с рег. №********.
Правоспособният водач Н. В. управлявал описаното МПС на път **-** в
района на **км., като, поради движение с несъобразена скорост на десен
завой изгубил контрол върху автомобила, излезнал извън пътното платно и се
преобърнал в крайпътен скат. В резултат на ПТП ищцата получила следните
увреждания: счупване на торакални прешлени Т х 9 ТХх10 Тх11, счупване на
10-то ребро в дясно по скапуларна линия и на 7-мо ребро в ляво по аксиларна
3
линия. След ПТП-то пострадалата е приета в УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД и
настанена за лечение в клиника по неврохирургия. Извършено е оперативно
лечение с поставяне на метална стабилизация. Лечението не е приключило и
липсва пълно възстановяване, като предстои дълъг възстановителен период.
Ищцата е студент по медицина и уврежданията са се отразили
неблагоприятно по повод обучението й. От описаните телесни увреждания
пострадалата е търпяла и продължава да търпи значителни болки и страдания.
Освен това са въведени твърдения, че са направени разходи за лечението в
размер на 5 800лв. за комплект средна транспендикуларна стабилизация.
Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по застрахователна полица №**************, валидна от
30.04.2018г. до 29.04.2014г. Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от
КЗ, ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди - с входяща
дата 21.12.2018г. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв., ведно със
законната лихва, считано от 21.03.2019г. до окончателното изплащане; сумата
от 5 800лв., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2019г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за имуществени
вреди.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът „Д. З.“ АД оспорва същата. Възраженията по основателността на
иска, относими за въззивното производство се свеждат до прекомерност на
претендираното обезщетение, като в първоинстанционното производство е
въведено и възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в
полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
4
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред
настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от
КЗ: Съгласно заключението от допуснатата при първоинстанционното
разглеждане на делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания – счупване на 9, 10, 11 и 12
гръдни прешлени; контузия на белия дроб, счупване на десето ребро вдясно и
седмо ребро вляво. Не е спорно, че вредите са причинени виновно, в резултат
на противоправно поведение на водача на л.а. марка Р., модел М., с рег.
№******** - Н. В., който нарушил правилата за движение по пътищата и
загубил управление над автомобила. Налице е причинна връзка между
противоправното поведение и причинената вреда. Установен е и
специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343
ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от
наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица
№**************, валидна от 30.04.2018г. до 29.04.2014г.
Спорното в настоящото въззивно производство, с оглед доводите,
изложени в двете въззивни жалби, е само досежно размера на дължимото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди и наличието
на претърпени имуществени такива.
5
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са
депозираните по делото гласни и писмени доказателства и преди всичко
констатациите, съдържащи се в приетото при първоинстанционното
разглеждане на делото заключение от комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза.
От показанията на свидетелката З. Д. – В. – майка на ищцата,
притежаваща непосредствени впечатления от понесените от пострадалата
негативни изживявания, се установява, че след инцидента същата била със
силно влошено физическо и психично състояние за продължителен период от
време, изключително влошено през болничния престой. Наложителна била
оперативна интервениция, която била проведена под пълна анестезия, в
резултат на която пострадалата разгърнала алергична реакция. През
болничния престой, а и след това – в домашни условия, ищцата за около
месец – два била в абсолютно неподвижно състояние, изцяло зависима от
грижите на близките си. Поставените стабилизатори и понастоящем й
причиняват болки и допълнителен дискомфорт. Ищцата и близките й се
страхували от евентуален неуспешен изход на лечението, от евентуална
6
бъдеща детеродна неспособност. Преживените травми се отразили негативно
и в психологичен аспект – ищцата често се будела, сънувайки кошмари, „че
пада“, което наложило и консултации с психиатър. Инцидентът се отразил
неблагоприятно и върху бъдещото професионално развитие на младата жена –
студент по медицина тя не успяла да специализира желаната специалност –
анестезиология.
Показанията на свидетелката В., преценени и съобразно разпоредбата
на чл.172 от ГПК, се кредитират напълно като непосредствени и убедителни и
преди всичко, като изцяло подкрепящи се от останалите доказателства, а
именно заключението от комплексната съдебномедицинската и
автотехническа експертиза в медицинската й част.
Съгласно заключението на вещото лице – д-р Б., счупването на 9, 10, 11
и 12 гръдни прешлени по отделно и в съвкупност е причинило трайно
затрудняване на движението на снагата; контузията на белия дроб е
причинила разстройство на здравето временно опасно за живота; счупването
на десето ребро вдясно и седмо ребро вляво поотделно и в съвкупност е
причинило разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Непосредствено след инцидента ищцата е била приета в клиника по
неврохирургия при УМБАЛ „С. Г. ЕАД - П.. Проведени са й множество
образни изследвания, медикаментозна терапия и оперативна интервенция за
стабилизация на гръбначния стълб, поради счупването на гръбначни
прешлени. След изписването й от болничното заведение М.В. е пролежала и в
НО при М. т. б. в гр. П., поради персистираща неврологична симптоматика
около 8 месеца по-късно, проведено е медикаментозно лечение. При
нормално протичане на оздравителния процес, същият следва да трае около
6-8 месеца за счупването на гръбначните прешлени, 20 дни за счупването на
ребрата и около 10 дни за пълното възстановяване травматичните контузии на
белия дроб. Според вещото лице е възможно пълно възстановяване и то
зависи от следоперативния период и извършването на физиотерапия. Вещото
лице не дава заключение дали и до колко двигателната активност и
възможност за такава е намалена, поради липса на актуална медицинска
документация. Заключението от комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, като компетентно изготвени и неоспорени от
страните, се кредитира изцяло.
7
При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от
ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
продължителността на оздравителния процес – 6-8 месеца; факта че се касае
за значително тежка средна телесна повреда – увреждане на гръдни прешлени,
както и комплексна лека такава; наличието на оперативна интервенция,
обстоятелството, че ищцата е в много млада възраст – към момента на
инцидента на 24 години, както и че инцидентът се е отразил негативно и на
бъдещото й професионално развитие, следва да се приеме, че сумата от
130 000лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените от М.В.
страдания. За определянето на посочения паричен еквивалент относим е и
субективният аспект – фактът, че инцидентът и претърпените увреждания са
намерили негативно отражение и от психологично естество.
Не на последно място, като база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането, като и в двете въззивни жалби се съдържа
позоваване на икономическата обстановка в страната. Нивата на
застрахователно покритие, респективно - нормативно определените лимити
на отговорност по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, не са критерий, както и база за определяне размера на
обезщетението, но са от значение при определяне размера на обезщетенията
за неимуществени вреди и индиция за икономическата конюнктура. А
предвидената в чл.492 т.1 от КЗ минимална застрахователна сума за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица. Лимитите за отговорността на застрахователя съставляват една от
проявните форми на обществено икономическите условия. Обезщетението по
правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените
вреди. Поправянето на нанесените неимуществени вреди е невъзможно да
бъде постигнато чрез заместването с еквивалентно материално благо, поради
което обезщетението на неимуществените вреди представлява известно
компенсиране на претърпените страдания. Неоснователността на иска до
пълния предявен размер се обуславя от доброто прогнозно развитие на
претърпените увреждания – съгласно заключението от комплексната
експертиза е възможно пълно възстановяване.
8
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че
прилагайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, окръжният съд не е отчел в
достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищцата болки и
страдания, нито е взел предвид преживените от нея негативни емоции,
причинени в резултат на процесното ПТП, поради което е изградил
необоснован правен извод, че с определеното обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 80 000лв. /като е съобразил и извършеното плащане от
застрахователя на сумата от 43 000лв./ ще бъдат репарирани последиците от
същото, съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост,
намиращ приложение и в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ.
При положение, че застрахователят е изплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение в размер на 43 000лв., следва да бъде
определено допълнително такова в размер на 87 000лв. По изложените
съображения обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен искът за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 37 000лв. до 87 000лв.
следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се присъди
допълнително обезщетение от 50 000лв., ведно със законната лихва, считано
от 21.03.2019г. /както е претендирано с исковата молба/.
Споделят се изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на
иска за обезщетение за имуществени вреди, поради липса на доказателства за
извършени разходи в претендирания размер. Действително при
първоинстанционното разглеждане на делото такива не са представени и
решението в тази му отхвървлителна част е съобразено с предвидената от
процесуалния закон ранна преклузия. /По тази причина и въззивната
инстанция не прие като писмено доказателство фактура и фискален бон, тъй
като по отношение на представените във въззивното производство
доказателства не бяха констатирани наличие на предпоставките по чл.266 от
ГПК/. В този смисъл решението, в частта, с която е отхвърлен искът за
имуществени вреди в размер на 5 800лв., следва да бъде потвърдено.
За пълнота следва да се добави, че се споделят изцяло и изводите на
първоинстанцинния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалата
/доколкото това възражение не се поддържа с депозираната от жалбоподателя
– ответник въззивна жалба/. В отговора на исковата молба, като поведение,
допринесло за настъпването на вредоносния резултат, се сочи непоставяне от
9
страна на пострадалата на обезопасителен колан. От една страна не е
установено от носещата доказателствената тежест страна – ответника, че
пострадалата е пътувала без поставен обезопасителен колан. Преди всичко
обаче, според описания механизъм на ПТП в комплексната експертиза в
нейната автотехническа част, поставянето на обезопасителен колан не би
предотвратило вредоносния резултат.
По изложените съображения въззивната жалба на жалбоподателката –
ищца се явява частично основателна, а въззивната жалба на жалбоподателя –
ответник – неоснователна.
По разноските в първоинстанционното производство:
В договор за правна защита и съдействие между ищцата и адв. Р.П. и
адв. Г. /л.30/ е уговоР. безплатно процесуално представителство по реда на
чл.38 от ЗА. С първоинстанционното решение в полза на адв. П. са присъдени
разноски по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 1 640лв. Съобразно изхода на спора
пред въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от иска /като за база
се взема сумата от 87 000лв., доколкото плащането от 43 000лв. от страна на
застрахователя е стоР. преди предявяване на исковата молба – на 27.03.2019г.,
а исковата молба е предявена на 20.06.2019г./, се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 2 386,79лв. Или, освен присъденото адвокатско
възнаграждение от 1 640лв., следва да се присъди допълнително такова в
размер на 746,79лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.206/
ответникът е сторил разноски в размер на 625лв. Съразмерно с отхвърлената
част от претенциите му се дължат разноски в размер на 360лв. Или
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която
ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за разликата над 360лв. до
548,59лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати
допълнително държавна такса в размер на 2 000лв. и допълнително разноски,
сторени от бюджета на съдебната власт в размер на 22,96лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
От страна на жалбоподателя – ищец се претендират разноски по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА. При обжалваем материален интерес по въззивната жалба на
10
жалбоподателя – ищец – 125 800лв. и обжалваем материален интерес по
въззивната жалба на жалбоподателя – ответник – 37 000лв. /общо 162 800лв./,
съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е
4 786лв. Съразмерно с уважената част на въззивната жалба на жалбоподателя
– ищец и неуважаването на въззивната жалба на жалбоподателя – ответник,
се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА /което
следва да се присъди в полза на единия от двамата адвокати – адв. П./ в
размер на 2 557,63лв.
Жалбоподателят – ответник претендира разноски по реда на чл.78 ал.8
от ГПК – юрисконсултско възнаграждение. Такова следва да се присъди
съразмерно неуважената част от въззивната жалба на жалбоподателя – ищец,
на база юрисконсултско възнаграждение от 100лв. /съгл. чл.25 ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ/. Същото следва да бъде в размер
на 60,25лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати
ДТ за въззивното производство съобразно уважената част на въззивната
жалба на жалбоподателя – ищец – в размер на 1 000лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260448/29.11.2021г., постановено по търг. д.
№498/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от М. Н. В., ЕГН ********** срещу „Д. З.“ АД – гр. С., ЕИК
********* иск за разликата над 37 000лв. до 87 000лв., ведно със законната
лихва, считано от 21.03.2019г., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени от нея болки и страдания от счупване на
торакални прешлени Т х 9 ТХх10 Тх11, счупване на 10-то ребро в дясно по
скапуларна линия и на 7-мо ребро в ляво по аксиларна линия, следствие от
претърпяно от нея на 08.09.2018г. пътнотранспортно произшествие по вина на
водача Н. С. В. при управлението на лек автомобил с марка „Р. М.“ с ДКН
******** на път ** – **, ** километър, както и в частта, с която М. Н. В., ЕГН
********** е осъдена да заплати на „Д. З.“ АД – гр. С., ЕИК *********
11
разноски за разликата над 360лв. до 548,59лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД – гр. С., ЕИК ********* да заплати на М. Н. В.,
ЕГН ********** допълнително сумата от 50 000лв., ведно със законната
лихва, считано от 21.03.2019г., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени от нея болки и страдания от счупване на
торакални прешлени Т х 9 ТХх10 Тх11, счупване на 10-то ребро в дясно по
скапуларна линия и на 7-мо ребро в ляво по аксиларна линия, следствие от
претърпяно от нея на 08.09.2018г. пътнотранспортно произшествие по вина на
водача Н. С. В. при управлението на лек автомобил с марка „Р. М.“ с ДКН
******** на път ** – **, ** километър.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260448/29.11.2021г., постановено по
търг. д. №498/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която „Д.
З.“ АД – гр. С., ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. Н. В., ЕГН
********** от гр.П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 37
000лв., ведно със законната лихва, начиная от 21.03.2019г. до окончателното
изплащане, представляващи претърпени от нея болки и страдания от
счупване на торакални прешлени Т х 9 ТХх10 Тх11, счупване на 10-то ребро в
дясно по скапуларна линия и на 7-мо ребро в ляво по аксиларна линия,
следствие от претърпяно от нея на 08.09.2018г. пътнотранспортно
произшествие по вина на водача Н. С. В. при управлението на лек автомобил
с марка „Р. М.“ с ДКН ******** на път ** – **, ** километър.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260448/29.11.2021г., постановено по
търг. д. №498/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от М. Н. В. иск да бъде осъдено „Д. З.“ АД да й
заплати: разликата над 87 000лв. до 200 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди и сумата 5 800лв., представляваща претърпени от
нея имуществени вреди от заплатени разходи по проведеното лечение -
закупен комплект средна транспендикуларна стабилизация 8 винтова РСР за
извършена оперативна интервенция, които вреди са следствие от претърпяно
от нея на 08.09.2018г пътнотранспортно произшествие по вина на водача Н. С.
В. при управлението на лек автомобил с марка „Р. М.“ с ДКН ******** на път
** – **, ** километър, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
21.03.2019г. до окончателното й изплащане.
12
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД – гр. С., ЕИК ********* да заплати на адв. Р. К.
П. от АК – П., като пълномощник на М. Н. В., адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 ал.2 от ЗА за пъвоинстанционното производство в размер на
746,79лв. и за въззивното производство в размер на 2 557,63лв.
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД – гр. С., ЕИК ********* да заплати в полза
бюджета на съдебната власт допълнително държавна такса за производството
пред първата инстанция в размер на 2 000лв. и допълнително разноски,
сторени от бюджета на съдебната власт в размер на 22,96лв., както и
държавна такса за въззивното производство в размер на 1 000лв.
ОСЪЖДА М. Н. В., ЕГН ********** да заплати на „Д. З.“ АД – гр. С.,
ЕИК ********* разноски за въззивното производство – юрисконсултско
възнаграждение в размер на 60,25лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13