Р Е Ш Е Н И Е
Номер228/8.11.2019г..Град
Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На десети октомври Две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО
ДИМОВ
Секретар: Теодора И.
като разгледа докладваното от съдия Уляна Савакова
ВНЧХД
№ 932 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда №
23 по НЧХД № 534/2017 год. по описа на РС –гр.Провадия,
постановена на 19.06.2019 год., с която подсъдимият Б.Н.А. е признат за невиновен и оправдан по обвинение за
извършено престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, за това, че на
08.04.2017 г. около 23.00 часа в с. Партизани, община Дългопол, област Варна да
е унищожил противозаконно чужди движими вещи – три броя автомобилни гуми марка
„Континентал“, летни, 15 цола, на обща стойност 308.91 лева, собственост на Д.С.М.,
като деянието представлява маловажен
случай. С присъдата е
отхвърлен и предявеният от частния тъжител Д.С.М.
граждански иск.
Срещу така постановената присъда е
подадена въззивна жалба от адв.Г.К. ***, процесуален представител на частния
тъжител Д.С.М.. В жалбата и депозираното към нея допълнение се навеждат доводи
за това, че първоинстанционният акт е незаконосъобразен. Сочи се, че съдът е
постановил оправдателна присъда след превратно тълкуване на събраната
доказателствена съвкупност и при липсата на дължимия анализ на наведените от
тяхна страна съображения, довело до неправилно формиране на вътрешното
убежедение на съда в разрез с нормите на чл.13
и чл.14 от НПК. Изтъква се, че в случая е налице липса на мотиви, като
първоинстанционният съд е извадил от контекста определени становища на частното
обвинение и ги е отхвърлил също толкова голословно, съпоставяйки ги с неясно по
какъв принцип на конкретно избрани доказателства, а не с цялата съвкупност. Въз
основа на посочените основания и изложени в подкрепа на тях доводи, се иска
отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на осъдителна присъда
с която подс.А. да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение
или в условията на алтернативност - връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция се явяват упълномощеният от частния тъжител процесуален представител
– адв.К. *** и подс.Б.А., с процесуалния си представител - адв.И. ***.
По съществото на делото и в съдебно
заседание пред въззивната инстанция адв.К. поддържа депозираната срещу
първоинстанционната присъда жалба, по посочените в същата основания, като моли
същата да бъде отменена и се постанови осъдителна такава или алтернативно - въз
основа на наведените във въззивната жалба твърдения досежно допуснати при изготвянето
на мотивите на присъдата съществени процесуални нарушения - връщане делото на
РС-Провадия за ново разглеждане.
Защитата изразява становище, че
липсват основания за отмяна на първоинстанционната присъда, която като законосъобразна и правилна следва
да бъде изцяло потвърдена.
В последната си дума, подс.А. моли
съда да потвърди първонестанционната присъда.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока
за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество, ВОС я намира
за неоснователна.
От фактическа страна, първостепенният
съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по
безспорен начин следното:
Частният тъжител Д.М. ***. На
08.04.2017г., същият бил в дома си, когато около 23.00 ч. чул лай на кучета,
поради което излязъл на терасата си и видял лице, клекнало в близост до паркирания
пред дома му л.а, марка ,,Сеат Толедо”,
с рег. № В 5932 КК. Запитал го какво какво прави там, при което същото
напуснало обързо мястото си, качвайки се в лек автомобил и отдалечавайки се с
него. Своевременно ч.т.М. отишъл до автомобила си, при което установил, че три
от гумите му - двете предни и задна дясна,
са срязани. След обаждане от негова страна на тел.112, на място пристигнали
полицейските служители Т. С. и К.К., които разбрали от тъжителя, че Б.А. *** е
лицето, срязало гумите на автомобила.
Случилото се било споделено от ч.т.М. и с намиращите се в къщата негови
родители – св.С. Т. и Р. Кр., които разбрали от сина си, че именно подс.А. е
лицето, видяно от него до автомобила. Междувременно, полицейските служители
отишли до дома на подс.А. ***, като
съпругата му им казала, че той не е в там, а в заведение “Тек конак“, където същият бил
открит и отведен в ПУ в гр.Дългопол. Според обясненията на подсъдимия,
подкрепящи се и от показанията на св.Айше Н. и св.Затие А. , във въпросната
вечер, същият бил в дома си в с.Партизани, като около 22.30 часа, от дъщеря си
– св.Н. разбрал, че същата малко преди това е отишла при съпруга си - св.М. до
заведението „Тек конак“ , тъй като той й се обадил, че някой е срязал гумите на
автомобила му. Научавайки за случилото се, подс.А. веднага
отишъл там с личния си л.а.,,Лада
нива,, за да види какво точно е станало и ако трябва да помогне на зет си.
В посоченото заведение, св.М. черпел
свои познати. Около 22.00 ч., заедно с
приятел, решил да отиде до центъра на селото, за да закупи десерт. Когато
двамата се качили в автомобила му - марка, “Мерцедес“ и потеглили, установили, че има проблем с МПС, предвид
силното друсане и спрели. Когато слезли, видяли че двете десни гуми на
автомобила са срязани и са спаднали до джантите. Св.М. веднага се обадил на
тел. 112 и съобщил за случилото се.
Същият изразил съмнение, че предвид за трети път случващото се с негови
автомобили, то вероятно извършител е едно и също лице, а именно – ч.т.М., който
преди време работел в неговото дружество, но бил освободен, което обтегнало
отношенията им, още повече, че точно след това
започнали посочените инциденти.
При така установените по делото факти
и обстоятелства, първоинстанционният съд след анализ на събраните
доказателства, е оправдал подс.А. за извършено
престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал.
1 от НК. Тези изводи са
правилни, обосновани, кореспондират с доказателствата по делото и се споделят
от настоящият съдебен състав.
Първоинстанционният
съд е постановил своята присъда въз основа на анализ на релевантните към делото
доказателства, като направените изводи, са достатъчно обосновани и
аргументирани, съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства и
същите дават възможност да се установи по безспорен начин волята на съда. В
този смисъл, ВОС счита за несъстоятелни
възраженията на защита свързани с допуснати процесуални нарушения при
изготвянето на първоинстанционния акт, довело от своя страна и до съществено
ограничаване процесуалните права на частния тъжител чрез нарушаване
разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК, като
контролиращата инстанция не констатира дерогиране на горепосочените
процесуални норми, при формиране на вътрешното убеждение на съда. Въззивният
съд счита, че в мотивите си, РС-Провадия е изяснил обстоятелствата, които са от съществено
значение за решаване на делото, като направените изводи относно недоказаност на
участието на подсъдимия в извършеното престъпление са правилни.
В конкретния случай, по отношение на
част от основните факти, включени в предмета на доказване, съгласно чл.102 от НПК, а именно тези, свързани с извършеното престъпление и причинените вредите, са събрани достатъчно
доказателства, които са непротиворечиви и еднопосочни. Безспорно е установено
че на инкриминираната дата, около 23.00 ч. противозаконно са унищожени три броя
летни автомобилни гуми марка “Континентал“, собственост на ч.т. М., които са
били срязани, като видно от заключението
на изготвената по делото СОЕ е причинена щета в размер на 308.91 лева. Посоченото обаче не може да бъде
отнесено и към несъмненост и безспорна доказаност на участието на подсъдимото
лице в извършеното деяние.
За да се отговори на един от основните
въпроси по чл.303, ал.1 от НПК, а именно дали подсъдимият А. е автор на
престъплението, то събраните доказателствените материали поотделно и в тяхната
логическа връзка, следва да обусловят извод за несъмнена доказаност авторството
на подсъдимия по отношение на
инкриминираното престъпление, извод, който в настоящия случай, поради тяхната
недостатъчност не може да бъде направен.Това е така, тъй като единствените
твърдения в тази връзка са на ч.т. М..На база само заявеното от него и
наличието на определени индикации за влошените отношения между него и
подсъдимия/ предпоставени от налични такива със зет му-св.М./ и намерили проявление във възникнало пререкание между
двамата няколко дни преди 08.04.2017г, както и липсата на преки
доказателства, и/или верига от косвени такива, които по еднозначен и
недвусмислен начин да изяснят или свържат престъплението с конкретното посочено
от частния тъжител лице, то не може и да
се мотивира категоричен и несъмнен извод за осъществено от подс.А. деяние, като
в този смисъл и първоинстанционния съдът правилно, съблюдавайки чл.303, ал.2 от НПК не е постановил осъдителна присъда.
Не могат да бъдат релевирани
изтъкнатите в жалбата доводи, свързани с достатъчно доказателства в подкрепа на
обвинението, изводими от показанията на св. Т. и св. Кр. - родители на частния
тъжител, както и на полицейските
служители М. и С., доколкото видно от същите, лични и непосредствени преки
възприятия по отношение на осъществено от страна на подсъдимия деяние не са
налице. Посоченото от визираните свидетели, единствено възпроизвежда казано от
ч.т.М. за видяното от него до автомобила му лице, което от св.Кр. е узнато от съпруга й. В тази връзка
ВОС намира и за неоснователно възражението на
защитата свързано с посочената
като неправилна аргументация на първоинстанционния съд относно основанията за
некредитиране на определени показания, с оглед родствени отношениа на
свидетелите с частния тъжител, доколкото от друга страна са кредитирани
показания на близки на подсъдимия. Това е така, тъй като видно от мотивите на
обжалваната присъда, при направения
анализ на показанията на посочените свидетели, съдът не е поставил под
съмнение тяхната достоверност, а единствено
е коментирал и обсъдил съдържащите се данни в тях, посочвайки
производния характер на същите по отношение на лицето видяно от сина им до колата му, доколкото в тази си част те
представляват единствено преразказ на твърдени чужди възприятия. Същото е
относимо и за заявеното от полицейските служители, предвид и коетото правилно
съдът, преценявайки и анализирайки посочените показания и сходният им източник
по отношение извършителят на деянието е достигнал до извод за липсата на
нужната обосноваваща обвинителната теза доказателствена съвкупност.
Безспорно, съгласно НПК, свидетелските
показания са едно от доказателствените средства в наказателния процес за
разкриване на обективната истина като на основание чл.117 НПК с такива могат да
се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и подлежат на преценка
от съда в съвкупност с останалите доказателства. Дали показанията на даден
свидетел са достоверни, т.е. отразяват фактите и обстоятелствата по начина, по
който са се случили, се извлича не от това какви са отношенията му със страните
по делото, а съобразно това по какъв начин поднася на решаващия орган
възприетото от него, както и при преценка на същите с останалите събрани по
делото. В конкретния случай, по делото са разпитани родственици, както на
подсъмия а, така и на частния тъжител, като ВОС изцяло споделя направените
изводи на ВРС, при извършения анализ на същите, поотделно и в съвкупност с
останалите събрани доказателства, както и релантността им към предмета на доказване и
в тази връзка счита за несъстоятелни изтъкнатите от страна на защитата
възражения свързани с избирателност, едностранност и тенденционост при обсъждането
на посочените гласни доказателства и формиране въз основа на това на неправилни
изводи относно авторството на извършеното.
Предвид гореизложеното и съобразявайки
всички събрани по делото доказателства и липсата от една страна на такива в подкрепа на посоченото от частния
тъжител относно авторството на деянието, както и нужната съвкупност на същите
с косвени такива, а от друга страна - с
оглед изискванията за справедлив процес, въведени чрез категоричната забрана на разпоредбата на
чл. 303, ал. 1 от НПК за постановяване на осъдителна присъда
на базата на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно
авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци, то подсъдимият А. правилно е
признат за невиновен и е оправдан
за извършено деяние по чл.216 ал.4, вр.ал.1 от НК, с оглед на което е
отхвърлен и предявения от частния тъжител граждански иск.
По изложените съображения, и предвид липсата на служебно
констатирани основания за отменяне или изменяне на присъдата, на основание
чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 23 по НЧХД № 534/2017 год. по описа на РС –гр.Провадия, постановена на 19.06.2019 год..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.