Решение по дело №307/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от АПК.

2. Постъпила е касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГД „ИН”/ към Министерство на правосъдието, чрез Т. Ч. старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Пловдив против Решение № 11179 от 18.12.2024г., постановено по а.д.1216/2024г. по описа на Административен съд Пловдив, VII състав,В ЧАСТТА, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на Г. П. Ц.,[ЕГН] сумата от 3 082 (три хиляди и осемдесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, за период от 629 дни, а именно от 31.07.2020 г. до 20.04.2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 100 (сто) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, изразили се в пребиваване за период от 20 дни (от 23.04.2024 г. до 12.05.2024 г. вкл.) в пренаселени спални помещения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

3.Касационният жалбоподател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието иска отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, в частта му, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати обезщетение на ищеца в приетия от съда размер, като се отхвърлят изцяло исковите претенции. Респективно иска се да бъде отменено решението на първоинстнационният съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В подкрепа на твърденията в касационната жалба се ангажират писмени доказателства – уточняващи справки отностно пребиваването на ищеца в пост № 5 и пост № 6, въз основа на които се твърди,че е имало периоди, през които лишените от свобода са били между 6 и 7 души и не е имало пренаселеност.

4. Ответникът по касационната жалба Г. П. Ц. чрез процесуалния си представител адвокат Н. Д. застъпва становище за неоснователност на касационната жалба.

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта :

6.Касационната жалба са подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

7. Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на Г. П. Ц.,[ЕГН], пребиваващ в Затвора Пловдив, чрез адв. Н. Д., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, за присъждане на сумата в размер общо на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, както следва: 9 000 лева за периода от 10.04.2017 г. до 20.04.2022 г. вкл. и 1 000 лева за периода от 09.03.2024 г. до 10.06.2024 г. вкл. (датата на предявяване на исковата молба).

8.С решението си по делото административният съд е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на Г. П. Ц.,[ЕГН], сумата от 3 082 (три хиляди и осемдесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, за период от 629 дни, а именно от 31.07.2020 г. до 20.04.2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата от 3 082 лева до пълния предявен размер от 9 000 лева, както и за останалите периоди в обхвата на претендирания (от 10.04.2017 г. до 20.04.2022 г. вкл.).С решението е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на Г. П. Ц.,[ЕГН], също и сумата от 100 (сто) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, изразили се в пребиваване за период от 20 дни (от 23.04.2024 г. до 12.05.2024 г. вкл.) в пренаселени спални помещения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от 100 лева до пълния предявен размер от 1 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и за останалите периоди в обхвата на претендирания (от 09.03.2024 г. до 10.06.2024 г. вкл.).

9.За да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, София до заплати на Ц. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 3 082 (три хиляди и осемдесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, за период от 629 дни, а именно от 31.07.2020 г. до 20.04.2022 г. вкл, съдът е приел, че с оглед доказателствената тежест в процеса и на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, от страна на ответника и от Началника на Затвора Пловдив не са представени безспорни данни за това в кои точно периоди ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, както и в кои спални помещения е бил настанен и с колко други лишени от свобода. Това от своя страна е препятствало извършването на проверка за наличието или липсата на другите твърдяни като извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът е приел че са налице твърдяните в исковата молба бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН за период от общо 629 дни, а именно от 31.07.2020 г. до 20.04.2022 г. вкл. Това от своя страна е обусловило извода, че битовите условия в това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Съдът е приел, че тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС е наложило съдът да приеме, че Ц. е претърпял посочените по неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. За пълнота съдът е посочил, че тази искова претенция не е погасена по давност.

При съобразяване с характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за периода 2020 г. - 2022 г.), съдебния състав е приел,че обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 3082 лева при съобразяване с претендираните от самия ищец 9 000 лева за период от 1837 дни (т.е. по около 4,90 лв. на ден).

10. За да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на Г. П. Ц.,[ЕГН], сумата от 100 (сто) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, изразили се в пребиваване за период от 20 дни (от 23.04.2024 г. до 12.05.2024 г. вкл.) в пренаселени спални помещения съдът е приел, че за период от 20 дни, а именно от 23.04.2024 г. до 12.05.2024. вкл., ищецът е живял в условията на пренаселеност. С оглед събраните доказателства по делото съдът е приел, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за период от общо 20 дни, а именно от 23.04.2024 г. до 12.05.2024 г. вкл. Това според съда, от своя страна е довело до извода, че битовите условия в това затворническо заведение, за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС е наложило съдът да приеме, че Ц. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

При съобразяване с характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за периода 2024 г.), съдебния състав е приел,че обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 100 лева, който размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените негативни емоции от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на съда, на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

IV. За правото :

11.Решението на съда е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част, а наведените от касатора възражения са неоснователни.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

12.Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявените искове за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в исковите периоди, приети от съда, изразили се в описаните в исковата молба нарушения на чл.3 от ЗИНЗС за периода от 31.07.2020 г. до 20.04.2022 г. вкл. и в липса на достатъчно жилищна площ за периода от 23.04.2024 г. до 12.05.2024. вкл., когато ищецът е живял в условията на пренаселеност.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения, обуславящи нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, включително и липса на достатъчно жилищна площ в спалните помещения, в които ищецът е изтърпявал наказание в исковите периоди, вследствие на които са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

13. Първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКЗПЧ, като е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които съответно обуславят частично уважаване на исковите претенции, т. е. присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. В разглеждания казус съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл. 284 ЗИНЗС, така и нормата на чл. 3 КПЧОС – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон/чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на КПЧОС. Съгласно цитираните правни норми деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, обаче не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно.

Несъгласието на касатора с изводите на съда не основава твърдяната неправилност на решението в обжлваната част. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за съответно доказани твърдените в исковата молба факти в приетите в решението искови периоди. Наличието на установени по делото обстоятелства, дължащи се на бездействие и действия на ответника ГДИН водят до правилно приетият от решаващият съд извод за частична доказаност и основателност на предявените искове, който се споделя напълно от настоящата касационна инстанция.

Правилно е определен и размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението, характерът, видът и изражението на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси на ищеца, както и икономическия стандарт в страната през съответните искови периоди.

14. Неоснователно е касационното оплакване за неправилност на съдебното решение, основано на представени едва с касационната жалба писмени доказателства (уточняващи справки относно пребиваването на ищеца в пост № 5 и пост № 6), въз основа на които се твърди,че е имало периоди, през които лишените от свобода са били между 6 и 7 души и не е имало пренаселеност. В касационното производство не е допустимо да се правят нови фактически установявания, съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК, като касационната съдебна инстанция проверява приложението на материалния закон, въз основа на фактите, установени пред първата съдебна инстанция. Недопустимо е едва в касационното производство да се правят нови фактически установявания в предлагания от касатора аспект.В тази насока е необходимо да се посочи, че след като е констатирал,че са представени противоречиви данни за пребиваването на ищеца в Затвора в Пловдив, съдът с протоколно определение от 11.11.2024 г. изрично е задължил Началника на Затвора Пловдив да представи по делото пълна справка за правното положение на ищеца Г. П. Ц.; данни дали в периодите от 10.04.2017 г. до 20.04.2022 г. вкл. и от 09.03.2024 г. до 10.06.2024 г. вкл. е пребивавал в Затвора Пловдив; в случай, че в този период е пребивавал в Затвора Пловдив, да се посочи на коя дата е постъпил, съответно на коя дата е бил освободен, респ. преведен в друго затворническо заведение; в периодите, в които действително е пребивавал в Затвора Пловдив в кои помещения е бил настаняван, каква е била тяхната квадратура и с колко други л. св. е пребивавал, като му е указано, че на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС в случай на непредставяне на изисканите доказателства, съдът може да приеме за доказани твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Ето защо съдът правилно е процедирал съгласно правомощията му по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, като не е налице неправилност на съдебния акт в твърдяния аспект.

15. Предвид гореизложеното, решението на съда е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част, както по отношение на изводите за частичната основателност на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението, и следва да бъде оставено в сила в обжалваната част.

В този смисъл съобразно предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд в тази връзка и препраща към тях, без да е необходимо тяхното преповтаряне

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира за неоснователна така подадената касационна жалба, която не почива на релевантните по делото доказателства и се явява неоснователна.

V. За разноските:

16.При този изход на спора неоснователна се явява и претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и искането следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XIХ – състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11179 от 18.12.2024г., постановено по а.д. 1216/2024г. по описа на Административен съд Пловдив, VII състав, В ЧАСТТА, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на Г. П. Ц.,[ЕГН] сумата от 3 082 (три хиляди и осемдесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, за период от 629 дни, а именно от 31.07.2020 г. до 20.04.2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 100 (сто) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, изразили се в пребиваване за период от 20 дни (от 23.04.2024 г. до 12.05.2024 г. вкл.) в пренаселени спални помещения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]за присъждане на юрисконсултско възнагаждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.