Р Е Ш Е Н И Е
№2151
гр. П., 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05201 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на В.С.М. и Д.С.Я., в качеството им на наследници
на С.М.Й. срещу „ЧЕЗ България“ АД, с която се иска да се признае за установено,
че поради погасяване по давност не дължат солидарно на ответното дружество
вземането в размер на 1221,95 лева, представляваща стойността на електрическа,
доставена до жилище село Р., община П., ул. “****,
клиентски № 300102613623, касаеща
периода от 01.03.2014 г. до 09.06.2015 г., както и сумата в размер на 597,08
лева – неустойка за забава плащането на ел. енергия. Излага се доводи за
погасяване по давност на процесните вземания.
В
исковата молба се посочва, че ответното дружество претендира заплащането на
процесните суми, тъй като се водили в счетоводството на ответника и същият
отказвал да ги отпише като съществуващо вземане. Пояснява, че наследодателят на
ищците е починал преди исковия период и същият се е намирал в договорни
отношения с ответната страна.
Постъпил
е отговор на исковата молба, в който се посочва, че съществуват неплатени
задължения: 1221,95 лева – стойност на ел. енергия за периода от 11.03.2014 г.
до 09.06.2016 г. и 597,08 лева – неустойка за забава за периода от 29.05.2014
г. до 01.10.2019 г., които намира, че не са погасени по давност.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят, че за периода от 01.03.2014 г. до 09.06.2015 г., се намирали в
договорни отношения, касаещи продажбата на електрическа енергия, която е
доставяна до имот с адрес гр. П., ул. “****, клиентски № 300102613623.
Страните не спорят, че ответното
дружество претендира заплащането на 1 221,95
лева - стойността на доставена електрическа за периода от 01.03.2014 г. до
09.06.2015 г., както и сумата в размер на 597,08 лева – неустойка за забава. В
тази връзка е приложена счетоводна справка на ответника, от която е видно, че
са начислени обсъжданите вземания.
По делото са приложени общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, като в чл. 35 се съдържа клауза, според която потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължима сума за използваната електрическа енергия, дължи на продавача неустойка за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден. В чл. 19 от общите условия се посочва, че стойността на доставената енергия се заплаща до 10 дни след отчетния месец.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземания за стойността на доставена електрическа енергия и неустойка за забава, като се позовава на изтичането на тригодишен давностен срок.
Предявяването на исковата претенция не е обвързано със срок, а правният
интерес за ищцовата страна е обусловен от това, че ответното дружество начислило
процесните вземания и претендира тяхното плащане. Нещо повече, процесуалният представител на ответното
дружество оспорва основателността на иска, което води до категоричен извод за
наличието на правен спор между страните, свързан със дължимостта, респ.
заплащането на горепосочените суми. В този смисъл е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск за недължимост на тези вземания.
Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задълженията на потребителите за предоставяните от електроснабдителните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. В този смисъл вземането за главница за стойността на доставена електрическа енергия представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност.
Стойността на доставената електрическа енергия касае няколко отчетни периода. Вземането за последния отчетен месец юни 2015 г. следва да се заплати до 10.07.2015 г. Това означава, че ищецът изпада в забава на следващия ден 11.07.2015 г. , от която датата тече тригодишният давностен срок за вземането за последния отчетен период, като същият изтича на 11.07.2018 г. Исковата молба е подадена на 05.09.2019 г., което означава, че е погасено по давност вземането за последния отчетен период, както и за вземанията, отнасящи се за предходните процесни отчетни периоди. Това води до извод за основателност на исковата претенция за недължимост поради погасяване по давност на вземането в размер на 1221,95 лева главница за стойността на ползвана ел. енергия за периода от 01.03.2014 г. до 09.06.2015 г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Лихвата, респективно неустойката са допълнителни вземания по своя характер, поради което не могат да съществуват без главното вземане. Същите са акцесорни и предполагат наличието на главно задължение. По силата на чл. 119 ЗЗД акцесорното вземане следва съдбата на главното вземане. Това води до извод за основателност на исковата претенция за недължимост поради погасяване по давност на вземането в размер на 597,08 лева – неустойка за забава плащането на ел. енергия.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна има право да й се заплатят
направените разноски по делото съответни на уважената част на исковете, които
са в размер на 123,11 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатски хонорар,
т. е. в общ размер на 523,11 лева. От тях следва да се заплатят 309,18 лева от
ответника.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. С молба от 10.12.2019 г. на ответника са поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Следва да се отбележи, че производството по делото е прекратено частично поради отказ на исковете за разликата от 1819,03 лева (сбор на двете претенции) до първоначалния предявения размер от 3077,71 лева.
Съдът намира, че следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, при което юрисконсултското възнаграждение да бъде определено до размера на 100 лева по реда на чл. 37 от ЗПрП, във вр. с чл. 26 от НЗПрП. Това е така, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 40,90 лева, която сума е съответна на цената на исковете в прекратената част на делото и общия материален интерес на предявените искове.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че В.С.М.,
ЕГН ********** и Д.С.Я., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖАТ солидарно на „ЧЕЗ Електро
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес
център, сумата в размер на 1221,95
лева, представляваща стойността на
електрическа, доставена до жилище село Р., община П., ул. “****, клиентски № 300102613623, касаеща периода от 01.03.2014
г. до 09.06.2015 г., както и сумата в размер на 597,08 лева – неустойка
за забава плащането на ел. енергия за периода от 29.05.2014 г. до 01.10.2019
г., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ общо на В.С.М., ЕГН ********** и Д.С.Я., ЕГН ********** сумата в размер на 309,18 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН ********** и Д.С.Я., ЕГН ********** солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център сумата в размер на 40,90 лева – направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, отнасящи се за прекратената част на производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: В.А.