РЕШЕНИЕ
№ 1141
гр. Варна, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Даяна М. П.а
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110105766 по описа за 2021 година
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на
стойност на доставена топлинна енергия / ТЕ/ за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост и за обезщетение за забава на плащане на същото.
Образувано е по предявен от „***против ЕВ. Т. АВЛ. и Р. ПР. АВЛ., иск за осъждане
на ответниците да заплатят разделно на ищеца, съобразно квотата им в наследството
оставено от С***, както следва:
-ЕВ. Т. АВЛ. да заплати на ищеца, съобразно притежаваната от нея ½ част от
наследството, сумата от 488,49 лева, представляваща стойност на потребена и незаплатена
топлинна енергия за аб. № ***/инст.№ ***в имот в гр.*** за периода от м.10.2016 г. до
м.04.2018 г., сумата 116,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 09.09.2020 г., сумата от 7,24 лева,
представляваща главница на услуга за дялово разпределение за периода от м. 08.2017 г. до
м.04.2018 г. и сумата от 1,68 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.10.2017 г. до 09.09.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на депозиране на исковата молба – 15.09.2020 г., до окончателното
изплащане на сумите, а
-Р. ПР. АВЛ. да заплати на ищеца, съобразно притежаваната от него ½ част от
наследството, сумата от 488,49 лева, представляваща стойност на потребена и незаплатена
топлинна енергия за аб. № ***/инст.№ ***в имот в гр. *** за периода от м.10.2016 г. до
м.04.2018 г., сумата 116,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 09.09.2020 г., сумата от 7,24 лева,
представляваща главница на услуга за дялово разпределение за периода от м. 08.2017 г. до
м.04.2018 г. и сумата от 1,68 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.10.2017 г. до 09.09.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на депозиране на исковата молба – 15.09.2020 г., до окончателното
изплащане на сумите.
Твърди се, че между страните съществува валидна облигационна връзка по повод
предоставянето на топлинна енергия. Сочи се, че качеството клиенти и потребители на
1
топлинна енергия е придобито от ответниците при смъртта на наследодателя им ***, като
същите са придобили по ½ идеална част от наследството му. Изложено е, че ответниците са
използвали доставяната от дружеството ищец топлинна енергия за абонатен №
***/инсталация № ***, през процесния период от 01.10.2016г. до 30.04.2018г., както и сума
за дялово разпределение за периода 01.08.2017г. до 30.04.2018г., като същите не са погасили
задълженията си. Твърди се, че сградата - етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма '*** Сочи се, че по реда и в срока на раздел 7 ОУ
потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при
публично известни Общи условия, влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им
в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на
тези общи условия купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца
по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки.
Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането на
съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
оспорват предявените искове. Поддържа се, че в процесия период не е извършвано отчитане
на топломерите и не е изготвяно дялово разпределение и претендираните суми не се
основават на реален отчет, а топломерите в имота са монтирани след процесния период – на
17.09.2020 г. Считат, че пртендираните суми не отговарят на отоляемия обем на
недвижимия имот. Сочи се, че в имота няма монтирани отоплителни тела и не е потребявана
топла вода. Излагат, че не са получавали фактури и покани за плащане, че фактурите за
периода не са публикувани в сайта на ищеца, поради което не са изпаднали в забава.
Направено е възражение за нередовно водене на търговските книги на дружеството.
Третото лице-помагач „*** е депозирало становище за основателност на предявените
искове.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Ищецът по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ
следва да докаже при условията на главно и пълно доказване: наличието на действително
правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлинна енергия , по силата на което
се е задължил да достави на ответника топлинна енергия, а последният е поел задължение да
я получи и да заплати стойността ; както и обстоятелството, че през процесния период е
доставил топлинна енергия на твърдяната стойност. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът
следва да установи, че главното задължение е възникнало, датата на която ответникът е
изпаднал в забава по отношение изпълнението на главното задължението. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на задължението вкл. чрез плащане.
По исковете за заплащане на такса за извършената услуга дялово разпределение в
тежест на ищеца е да докаже, че ответника е имал задължение да му заплаща
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, договорения
размер на възнаграждението, че в рамките на процесния период действително е извършвано
дялово разпределение на топлинната енергия, стойността на възнаграждението за
действително извършената услуга, както и датата, на която възнаграждението е следвало да
бъде изплатено.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1
ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като в закона не е
предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал.
2 ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
2
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
За процесния период м.10.2016 г. до м.04.2018 г. в сила са били общите условия,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила в край на месец юли 2016
г. В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са били
публикувани. По делото не се твърди, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си
на възражение срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - собственост или вещно право на ползване. Т.е. страна по договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия са
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти
в топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа. В
това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. "*** е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна
и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения по делото, приет и неоспорен от страните договор за замяна се
установява, че *** е придобил процесния имот през 1990 г. /т.е. преди процесния период/ -
л.73 от делото пред СРС. На 22.02.1991 г. ***е подал молба за откриване на партида до
ищцовото дружество. От представеното удостоверение от *** се установява, че бл.***в ж.к.
„**“ е идентичен със строителен номер***“. От представеното удостоверение за наследници
/л.93 и сл. от делото пред СРС/ се установява, че двамата ответници са наследници по закон
на *** – **** е първа братовчедка на починалия, а ***- като наследник на баща си, също
първи братовчед на ***, поради което и са придобили правото на собственост върху
процесния имот при равни квоти. Е.А. и ***А. са били наследнции от един ред, т.е. са
наследили равни части, като частта на последния след неговата смърт през 2017 г. е
наследена от низходящия му – другия ответника Р.А.. Поради изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че между страните в процесния период са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия
и нейното количество и качество, съдът намира следното:
По делото е допусната, изготвена и изслушана съдебно-техническа експертиза от
заключението на която се установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с
непрекъснато топлоснабдяване процесния период, като ищецът е извършвал ежемесечно
отчети на общия топломер в ЕС. Посочено е, че техлогичните разходи се отчисляват за
сметка на ищеца. Сочи се, че общия топломер в абонатната станция е преминавал
метрологични проверки съгласно Закона за измерванията. Дяловото разпределение е
извършвано от „***, съобразно изискванията на действаща в периода нормативна уредба.
Сочи се, че за процесния период ТЕ за отопление е определяна на база „служебен отчет“,
поради „неосигурен достъп“. Сочи се, че през процесния период в имота е имало две
3
отоплителни тела и шранг лира в банята, като на отоплителните тела са поставени ИРРО.
Изяснено е, че сградата е без ползване на топла вода. Вещото лице сочи, че
остойностяването на потребената ТЕ се е извършвалоот ищеца на база прогнозни стойности
по чл.71 от Наредба 16-334 с годишно изравняване. Топломерът е бил метрологично годен в
процесния период. Съобразно изготвените изравнителни сметки, вещото лице е изчислило,
че реално потребеното количество ТЕ за периода съответства на стойността от 979,94 лв.
посочено е, че тази сума е разликата от фактурираната енергия на стойност 1064,34 лв. / и
сумата за възстановява по изравнителната сметка за периода от 84,39 лв. На експертното
заключение съдът дава вяра, като компетентно дадено и отговарящо ясно на зададените
въпроси.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че претендираните от ищеца суми за процесния период не са погасени чрез
плащане. Вещото лице е посочило, че за проценсия период са издавани всеки месец фактури
от ищеца за аб.номер ***с титуляр ***по прогнозно начислена топлинна енергия,
определена от ФДР „***, като към експертизата са приложени 15 бр. фактури. Вещото лице
е посочило, че в резултат на анализ на документите по делото и проучените от него
документи може да се заключи, че ищецът редовно е водил счетоводството по партидата на
топлоснабдения имот.
От третото лице-помагач са представени документи за извършено дялово
разпределение и протоколи за неосигурен достъп до процесния имот за периодите
01.05.2016 г.-30.04.2017 г. и 01.05.2017 г.-30.04.2018 г.
Доколкото съдът намери, че ответниците са потребители на топлинна енергия и от
съдебно техническата експертиза се установява, че в имота е доставяна ТЕ за отопление на
имот, за БГВ и сградна инсталация, ответниците следва да отговарят за задължения за
заплащане на стойността на тази енергия. По отношение на размера до който ответниците
следва да отговарят съдът кредитира заключението на СТЕ.
Видно от СТЕ, ТЕ е за отопление е определяна на база служебен отчет през исковия
период, с оглед на което следва да се посочи, че съгласно чл. 70, ал. 1 от Наредба за
топоснабдяването № 16-ЗЗ4 всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните
тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното
предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и
водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните
приспособления към тях, като ал. 4 на същия предвижда, че на клиентите, неосигурили
достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 –
от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. В конкретния случай не
се установява да са монтирани в имота уреди с дистанционен отчет, представени са
констативни протоколи за извършен отчет, от който се установява, че не е осигурен достъп
на двете определени дати за отчет на средствата за търговско измерване в имота през двата
процесния отоплителни периода /л.39 сл./, а вещото лице топлотехник е констатирало
спазване на методиката за определяне на отдадената енергия.
Видно от СТЕ се потвърждава, че в имота не е ползвана топла вода, доставяне от
ищеца, съобразно твърденията в отговора на исковата молба, но това обстоятелство е
правилно отчетено и от ищеца и не са начислявани суми за такова потребление.
По отношение на размера до който иска за ТЕ е основателен съдът следва да
кредитира заключението на СТЕ, от което се установява, че при остойностяване на ТЕ, която
е начислена при спазване на нормативните актове в областта на енергетиката е начислена
сума за главница в размер на 979,94 лв. за процесния период от м.10.2016 г. до м.04.2018 г. ,
до който размер ищецът има вземане от ответниците. Тъй като съдът е обвързан да се
произнесе в рамките на направеното от ищеца искане, следва да се уважи иска за главница в
пълния претендиран размер от 976,98 лв.. Всеки от ответниците дължи по ½ част от сумата
съобразно квотата си в съсобствеността в имота, т.е. по 488,49 лв.
По отношение на иска за заплащане на главница за дялово разпределение
На основание чл. 139б от ЗЕ клиентите в сграда-етажна собственост, избират лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ за извършване на услугата дялово разпределение, като
изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата-етажна собственост, какъвто е и настоящият случай.
Съгласно чл. 149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на
4
доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на
чл. 139а, а на основание чл. 36 от ОУ от 2014 г. сумите за дялово разпределение се заплащат
от потребителите на продавача /***който от своя страна заплаща цената на услугите на
дружествата за дялово разпределение.
Ищецът твърди, че за процесния имот е била изготвена изравнителна сметка от
третото лице-помагач. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото –
съдебно техническата експертиза и представените от третото лице-помагач документи се
установява, че са съставени изравнителни сметки за имота, за съставянето на които е
съобразено обстоятелството, че до имота не е осигурен достъп, т.е. услугата дялово
разпределение е била реално осъществена и налице основание за ищеца да претендира
присъждане на суми представляващи такси за извършване на услугата дялово
разпределение. По отношение на определяне на размера, съдът взема предвид заключението
на ССчЕ, на която дава вяра, като компетентно изготвена, от което се установява, че
начислената такса за услугата дялово разпределение за процесния период от м. 08.2017 г. до
м.04.2018 г. е в размер на 14,49лв., до който размер претенцията следва да се уважи, като
всеки от ответниците дължи по ½ част от сумата. При изложените мотиви, съдът намира, че
иска за главница за такса за дялово разпределение се явява изцяло основателен и следва да
бъдат уважен.
Като законна последици, главниците за ТЕ и за такса за дялово разпределение следва
да бъдат присъдени ведно със законна лихва от 15.09.2020 до изплащане на вземането
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД настоящият
съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг, както и
забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в настоящото
производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Установява се
също, че през процесния период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***на клиенти в гр. ***, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “*** и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се налага извод, че
ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от
2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за
съответния месец се дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
задължението, като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г., т.е. за изпадането в забава на ответниците не е необходимо
да са им връчвани фактури или същите да са публикувани на сайта на ищеца.
Следователно ответниците са изпаднали в забава за изпълнението на задължението за
заплащане на сумата от 976,98 лева и дължат лихва за тази забава за периода от 15.12.2016 г.
/датата, от която ответникът е в забава за изпълнение на задължението за главница за
потребена в имот топлинна енергия за м. 10.2016 г., съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г./ до
09.09.2020 г.
Доколкото обаче съдът е обвързан от искането на ищеца, поради което лихва за
забава върху главницата за ТЕ от 976,98 лв. следва да се присъди за периода от 15.09.2017 г.
до 09.09.2020 г. За този период дължимият размер е в 296,07 лв. определен при приложение
на чл.162 ГПК и с помощта на онлайн калкулатор. Тъй като съдът е обвързан да се
произнесе в рамките на претенцията на ищеца искът за лихва за забава следва да се уважи в
претендирания общ размер от 233,72 лв. или по 116,86 лв.- дължими от всеки от
ответниците.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от общо
3,36 лева, лихва за забава върху главницата за цена на услуга дялово разпределение за
периода от 01.10.2017 г. до 09.09.2020 г., настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
5
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно с
уважената, съотв. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал заплащане на разноски в исковото производство – 100 лв. –
държавна такса,250 лв.- депозит за СТЕ, 200 лв.- депозит за ССчЕ, а на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът определя 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. На
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в общ размер от
648,22лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски и не са представили
доказателства за заплащането на такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. ПР. АВЛ., ЕГН:**********, адрес: гр. *** и ЕВ. Т. АВЛ., ЕГН:
**********, адрес: гр. *** да заплатят на *** със седалище и адрес на управление: гр.***
разделно, съобразно квотата им в наследството оставено от Страшимир Христов Иваницов,
както следва:
-ЕВ. Т. АВЛ. да заплати на ищеца, съобразно притежаваната от нея ½ част от
наследството, сумата от 488,49 лева, представляваща стойност на потребена и незаплатена
топлинна енергия за аб. № ***/инст.№ ***в имот в гр. *** за периода от м.10.2016 г. до
м.04.2018 г., сумата 116,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 09.09.2020 г., сумата от 7,24 лева,
представляваща главница на услуга за дялово разпределение за периода от м. 08.2017 г. до
м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране
на исковата молба – 15.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумите,
-Р. ПР. АВЛ. да заплати на ищеца, съобразно притежаваната от него ½ част от
наследството, сумата от 488,49 лева, представляваща стойност на потребена и незаплатена
топлинна енергия за аб. № ***/инст.№ ***в имот в гр. *** за периода от м.10.2016 г. до
м.04.2018 г., сумата 116,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 09.09.2020 г., сумата от 7,24 лева,
представляваща главница на услуга за дялово разпределение за периода от м. 08.2017 г. до
м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране
на исковата молба – 15.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ иска срещу всеки от ответниците за заплащане на сумата от 1,68 лева лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 09.09.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Р. ПР. АВЛ., ЕГН:**********, адрес: гр.
***и ЕВ. Т. АВЛ., ЕГН: **********, адрес: гр. ***да заплатят на „*** със седалище и адрес
на управление: гр. ***сумата от 648,22лв. - разноски в съдебното производство
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца *** трето лице-
помагач „***
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6