РЕШЕНИЕ
№ 11752
гр. С., 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110168263 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищецът ФИРМА твърди, че на 27.05.2014г. в гр. С. е реализирано ПТП, в
резултат на което били причинени щети на т.а. марка ........, модел ........., с рег.
№ ............. В качеството си на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП водач – ответника С. А. Г. е
заплатил на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на уредения
автомобил сума в размер 3 550,77 лв. Поддържа, че на основание чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, тъй
като ответникът е причинил ПТП, като е управлявал автомобила след
употреба на алкохол. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 3 550,77 лв., ведно със законната лихва от депозирането на ИМ в съда –
15.12.2022г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
Ответникът С. А. Г. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП, както и
вида и размера на причинените щети. Релевира възражение за погасяване на
вземането по давност. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в
качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” е
платил обезщетение в претендирания размер за причинените от
пътнотранспортно произшествие вреди на увреденото лице, като ответникът е
причинил произшествието при управление на моторното превозно средство
под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
Безспорно между страните по делото е, че ищецът е имал качеството на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а.
марка .........., модел ..........., с рег. №СА5301ТН, валидна към 27.05.2014г.,
както и че е заплатил сумата от 3 550,77 лв. на застрахователя по
имуществена застраховка „Каско“ на увредения л.а. марка ........, модел .........,
с рег. № ............. Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по
делото писмени доказателства – договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
02114000584723 от 13.02.2014г. със срок на застрахователно покритие от
13.02.2014г. до 13.02.2015г. /л.41/, и преводно нареждане за кредитен превод
от 20.08.2019г. във връзка с приложение №1 относно регресни щети между
двете застрахователни дружества /л. 42-45/.
От представения по делото констативен протокол за ПТП № К-555 от
27.05.2014 г., и заключението на допуснатата по делото САТЕ се установява,
че на същата дата ответникът, при управление на л.а. марка .........., модел
..........., с рег. № ..........., движейки се в гр. С. по ул.„К.” от бул.„Сл.“, с посока
на движение към ул.„Г.“ и на около двадесет метра след ул.„Б.“, реализира
ПТП с насрещно движещия се т.а. марка ........, модел ........., с рег. № .............
В резултат на удара са нанесени материални щети и на двата автомобила.
Изложеното се подкрепя и от показанията на разпитания по делото свидетел
Г. С., управлявал т.а. марка ........, модел ........., с рег. № ..........., към момента
на настъпване на ПТП, който посочва, че същото е причинено вследствие на
поведението на водача на л.а. марка .........., модел ..........., с рег. № ...........,
който е бил в неадекватно състояние и е заспал веднага след удара, след което
2
е било установено и че е пиян. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля, доколкото същите са резултат от непосредствени негови
възприятия, конкретни са – свидетелят изрично посочва участъка от пътя, на
който се е случило ПТП, разположението на автомобилите, безпротиворечиви
са и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, както и от
САТЕ.
Във връзка с процесното произшествие на ответника е съставен АУАН №
293957 от 27.05.2014г., като по образуваното НОХД №15523/2014г. по описа
на СРС, НК, 14-ти състав, между страните е постигнато споразумение,
одобрено от съда, с което подсъдимият С. А. Г. се признава за виновен в това,
че на 27.05.2014 г., около 20:45 ч., управлявайки моторно превозно средство
л.а. марка .........., модел ..........., с рег. № ........... с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 2,7 на хиляда, установено по
надлежния ред с Протокол за химическа експертиза №993/28.05.2014 г. на
МБАЛ „Света Анна“ – С. АД, е осъществил състава на престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК.
Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, предвид което
в настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл. 300 ГПК, по
силата на която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Предвид изложеното при анализ на събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира за безспорно установени вината на
ответника за процесното ПТП, причинната връзка между неговото деяние и
вредите по увреденото имущество, както и обстоятелството, че е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с над допустимата
по закон концентрация на алкохола в кръвта.
От събраните по делото доказателства и неоспореното заключение на
САТЕ съдът намира, че по делото е установено, че в причинна връзка с
описаното по-горе противоправно поведение на ответника, са настъпили
описаните в протокола за ПТП вреди на т.а. марка ........, модел ........., с рег. №
............, конкретизирани в представения по делото опис-заключение по
претенция при ищцовото дружество.
3
Предвид нормата на чл. 500, ал.1, т.1 КЗ застрахователят по договор за
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
има право да получи от застрахования заплатеното на пострадалото лице
застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпване на ПТП
е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
При определяне на действителния размер на щетите, съдът кредитира
изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, съгласно
което стойността, необходима за възстановяване на т.а. марка ........, модел
........., с рег. № ............, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, е за сумата от 3 599,44 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в
случая – размерът на извършеното плащане за сумата от 3 525,77 лв., както и
сумата от 25 лв. ликвидационни разноски.
Предвид доказването на исковата претенция по основание и размер, на
разглеждане подлежи релевираното с отговора на исковата молба възражение
на ответника за изтекла погасителна давност. Съгласно чл.378, ал. 6 КЗ,
регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки
„Гражданска отговорност“ по т. 10 – 13, раздел II, буква „А“ от приложение
№ 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от
датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото
увредено лице. С оглед изричната норма на закона, в процесния случай
възражението се явява неоснователно, тъй като от датата на заплащане на
обезщетението – 20.08.2019г., до датата на депозиране на исковата молба в
съда – 15.12.2022г., не е изтекъл петгодишният давностен срок.
По тези съображения, съдът намира за доказан по делото фактическия
състав на нормата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, като предвид липсата на
доказателства претендираната сума да е платена от ответника, искът е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер на 1 332,03 лв. – заплатена държавна такса,
4
депозити за САТЕ и за свидетел, както и адвокатско възнаграждение, което е
действително платено от ищеца на адв. М. Г., видно от представения договор
за правна защита и съдействие № 3349/11.04.2023г., представляващ разписка
за получената сума /л. 75 от делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. Г., ЕГН **********, да заплати на ФИРМА, ЕИК
................, на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ сумата от 3 550,77 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за
щети на т.а. марка ........, модел........., с рег. №..........., настъпили при ПТП на
27.05.2014г. в гр.С., ведно със законната лихва от 15.12.2022г. до
погасяването, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1332,03 лв.
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5