№ 1473
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от Г. Б. ЦОНЕВА Административно наказателно
дело № 20231110200154 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. Е., с ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № СО- Т-С-21-04-244/11.08.2021 г., с което на основание чл. 36, ал. 2 и чл.35,
ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00
/триста/ лева за нарушение на чл. 23 от същия подзаконов нормативен акт.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, свързани с неправилно приложение на материалния закон, в частност
некоректно подбрана правна квалификация на деянието, недоказаност на твърденията за
извършване на търговска дейност, както и на авторството на деянието, в това число и
липсата на доказателства за качеството „търговец“, обладавано от въззивника.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от своя довереник – адв. А. С. – САК, която поддържа жалбата с изложените в нея
аргументи. Допълва доводите си и с възражение срещу доказаността на тезата за
извършване на търговия на открито, доколкото провереният от контролните органи към
Столичен инспекторат обект представлявал непреместваема конструкция и извършваната в
него дейност се подчинявала на други правила. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – Столична община, редовно призована, се представлява от гл.
юрк. Каменова, която взема отношение по фактите и приложимия закон. Излага становище
за законосъобразност на протеклото до момента административно- наказателно
производство и на актовете, съставени в неговия ход. Акцентира върху доказаност на вината
на жалбоподателя за реализираното от него нарушение. Моли за потвърждаване на
санкционния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок. В тази насока съдът намира, че
извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл.58,
ал.2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Този извод се налага не само предвид
обстоятелството, че видно от приложените по делото документи, така и по повод
призоваването на въззивника в настоящото производство, жалбоподателят може да бъде
намерен на адреса за получаване на кореспонденция, посочен от него пред
административните органи. Противен извод досежно този факт не налага приобщената към
материалите по делото обратна разписка от пощенски куриер, с отметната в нея като
причина за невръчване на санкционния акт бележка - „пратката не е потърсена от
получателя”, доколкото последната не може да бъде свързана с виновно поведение на
лицето, чиято отговорност е ангажирана. Така отбелязаната лаконична констатация, не дава
нужната информация относно обстоятелството дали се касае до прекъсване на връзката
между предоставения на органите за кореспонденция административен адрес и въззивника,
което да обуслови извод, че последният е напуснал трайно мястото и не съществуват други
възможности за връзка с него. Последното се налага на още по- голямо основание предвид
обстоятелството, че видно и представените документи от ТД на НАП – Варна –
удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, органите по приходите са реализирали контакт с
жалбоподателя, като именно от този документ, връчен й на 22.11.2022 г., тя е разбрала за
издадения срещу нея санкционен акт. Същевременно в материалите по делото никъде не се
открива сведение, Е. да е търсена и чрез други допустими от НПК способи, доколкото
именно тяхната регламентация е приложима предвид липсата на различни и изрично
установени правила за това. Датата 22.11.2022 г. е и първият момент, за който съществуват
убедителни доказателства, че санкционният акт е станал достояние като съдържание на
въззивника. С оглед нея се изчислява и течението на преклузивния 14-дневен срок за
подаване на жалбата, като същият този съд приема за спазен, доколкото щемпелът за входящ
номер на Столична община, различим върху жалбата, е 28.11.2022 г.
Тук следва да се сподели и принципното разбиране на този състав, че при
установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление за
административнонаказващия орган е възникнало задължението да предприеме активни
действия по създаване на организация за придобиване на информация от достоверен
източник относно неговото местонахождение. Наказващият орган е бил длъжен да събере
данни, както чрез системата ГРАО, администрирана от общината, така дори и чрез органите
на МВР, относно възможни други адреси, на които Е. би могла да се намира или дори да
търси призоваването й по този ред, което и съгласно приложимите норми за връчване на
книжа, установени с НПК, се явява и единствено законосъобразната процедура. Последното
се налага от цялостния прочит на формулировката на текста на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Последната предвижда като задължително изискуеми, кумулативно дадени две
предпоставки за приложение на цитирания нормативен текст, а именно – нарушителят да не
бъде „намерен” на адреса и новият му такъв да „не е известен”, което предполага
инициатива на наказващия орган категорично да се убеди, че не е възможно да връчи
постановлението на лицето, което се явява и единствена гаранция за законосъобразност.
Като не е проявил активност, а прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл.58,
ал.2 от ЗАНН, АНО е предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение,
водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с
проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.
По горните аргументи, съдът намира, че жалбата срещу наказателното
постановление, доколкото съществуването на последното като факт е узнато едва повече от
година по- късно и предвид липсата на други обективни данни относно датата на узнаването
за него извън наведените от самия жалбоподател, се явява подадена в законоустановения 14-
дневен срок. Същата изхожда от процесуално легитимирано лице и съдържа всички
изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на
2
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество тя се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„ХХ”ЕООД е търговско дружество, вписано в Търговския регистър с ЕИК Х. В
предмета му на дейност била включена и покупка на стоки с цел препродажба в
първоначален, обработен или преработен вид в страната и чужбина. Основно търговецът се
занимавал с търговия, свързана с продажби на сладолед, палачинки, безалкохолни напитки и
други. За нуждите на търговската си дейност дружеството ползвало павилион,
представляващ метална конструкция със стъклени витрини и гише, който бил разположен
на централната алея в парка „Заимов“, общ. Оборище, гр. София. Конструкцията заемала
площ от около 5 кв.м. Покупко- продажбата на стоки от обекта била възложена за
извършване на жалбоподателя С. Д. Е., с ЕГН **********, която за периода 15.09.2020г. –
13.08.2021г., включително, била назначена на длъжност „продавач – консултант“ в
предприятието на „Х“ЕООД. В павилиона било монтирано и използвано и фискално
устройство, регистрирано в Национална агенция по приходите.
На 30.04.2021 г., свид. Р. И. Х., на длъжност „старши инспектор” в Столичен
инспекторат към Столична община и колегата й - свид. Г. Г. С., участвали в проверка за
спазване правилата за извършване на търговски дейности на територията на Столична
община, регулирани с Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (НРУИТДТСО) и по- конкретно спазването на
изискването да се извършва търговия на открито само след снабдяване с разрешение за
ползване на място върху терени общинска собственост, издадено от кмета на района. В
изпълнение на своите контролни функции те посетили и парк „Заимов“, разположен в район
„Оборище“, в гр. София.
Около 12:45 часа, на 30.04.2021 г., преминавайки по централната алея в парк
„Заимов“, проверяващите забелязали жалбоподателката, която се намирала в павилиона,
ползван на „Х“ЕООД, откъдето предлагала за продажба сладолед, палачинки и
безалкохолни напитки. Реализираните продажби тя отразявала и чрез фискалното
устройство, монтирано на обекта. Пристъпвайки към изпълнение на контролните си
функции, административните органи изискали от Е. разрешение за ползване на място за
извършване на търговия на открито на терен – публична общинска собственост, издадено от
Кмета на Район „Оборище“ и документи за платена такса за ползването й. Въззивникът
обаче не представил изисканите книжа, тъй като не разполагал с такива. Макар да
наблюдавали непосредствено извършена сделка по покупко- продажба на стоки, при която
Е. получила парична сума, контролните органи не обърнали внимание дали
жалбоподателката борави с фискалния апарат, в който да регистрира постъпленията, не
извършили контролна покупка, нито изискали пояснение, дали извършва търговията в лично
качество, или се намира в трудовоправни отношения с трето лице – търговец.
При така установените факти свид. Х. преценила, че е извършено административно
нарушение, поради което съставила Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 21-04-244/30.04.2021 г. срещу С. Д. Е., за това че „на 30.04.2021 г., около 12:45
часа, в гр. София, район „Оборище“, парк “Заимов“, лицето С. Д. Е. извършва търговия на
открито, предлагайки за продан палачинки, безалкохолни напитки и други, от съоръжение –
метална конструкция със стъклени витрини от двете страни, врата и гише, заемайки около 5
кв.м. площ – публична общинска собственост- паркова алея. Търговската дейност се
извършва без разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито,
издадено от Кмета на район „Оборище““. Като нарушена била посочена разпоредбата на
3
чл.23 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община (НРУИТДТСО). Актът бил изготвен в присъствието на свидетеля С..
Същият бил представен за подпис на Е. и препис от него й бил връчен. В съответната графа
тя не вписала възражения. Такива в писмена форма не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 11.08.2021 г. Заместник – кметът на Столична
община, упълномощен със Заповед № РД – 09-2027/29.11.2011г. на Кмета на СО, изменена
със Заповед № СО – РД – 09-2540/12.12.2014г. на Кмета на СО, издал и атакуваното НП №
СО – Т-С-21-04-244/11.08.2021 г., с което на основание чл. 36, ал.1 и чл.35, ал.3 от
НРУИТДТСО, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
физическото лице- въззивник била наложена „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева.
Горната фактическа обстановка, според съда, се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните пред съда свидетели Х. и С., както и в приобщените към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – известия за доставяне на НП, с
обратна разписка към него, заверено копие на удостоверение, изх.
№030202200216929/22.11.2022 г. по чл.87, ал.6 от ДОПК, пълномощни за процесуално
представителство, договор за правна защита и съдействие, доклад от ОЗ „Охрана – Добрич“
– ГДО – МП за връчване на писмо и призовка на счетоводителя на „Криспи -2019“ЕООД
(л.35 от съдебното дело), писмен отговор от ТД на НАП – Варна, офис „Добрич“, изх.
№2431-1/23.02.2023 г., справка за регистрирани фискални устройства на „Криспи -
2019“ЕООД, справка за регистрирани данни от Z – задачи за ФУ/ИАСУТД 4079788 от
01.03.2021 г. до 31.07.2021 г., справка за подадени уведомления по чл.62 от кТ от
работодателя „Криспи -2019“ЕООД, справка от „Желязкови“ООД, обслужващо счетоводно
„Х“ЕООД, отговор от Столичен инспекторат, с вх.№69707/14.03.2023 г., заповед № СО - РД
– 09-2540/12.12.2014г. на Кмета на СО, Заповед № СО – РД – 09-567/20.06.2013г. на Кмета
на СО, Заповед № РД – 09-2027/29.11.2011г. на Кмета на Столична община, длъжностна
характеристика на длъжността „Старши инспектор“ в Столичен инспекторат, констативен
протокол № КП-21-0026293/30.04.221 г. с приложен касов бон, писмен отговор от ТД на
НАП Варна офис Добрич, изх.№987-1/30.01.2023 г. до адв. А. С., извлечение от система за
сигурно електронно връчване, удостоверение изх.№030202200216929/22.11.2022 г. за
наличието или липсата на задължения, издадено от ТД на НАП – Варна, трудов договор
№17/15.09.2020 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ,
длъжностна характеристика за длъжността „продавач – консултант“ към „Х“ЕООД,
подписана от С. Е., удостоверение за декларирани данни, .
Съдът кредитира показанията на свидетелите Х. и С., участвали в проверката преди
съставянето на АУАН. Същите са обективни, логични и последователни. От тях се извеждат
фактът на констатирана търговска дейност в обекта, на който е заварен жалбоподателят при
ползване за целта на част от терен – публична общинска собственост, както и отсъствието
на издадено към момента на провеждания контрол в полза на „Х“ЕООД или на С. Е.
разрешение от Кмета на района за извършване на такава, било по реда на чл.23 (за търговия
на открито), било по реда на чл.4- чл.18 от Наредбата (за търговия от павилион).
Категорични са двете проверяващи, че лично са възприели предлаганите стоки и тяхното
предназначение именно за продажба на потенциални клиенти. Наблюдавали са и конкретно
реализирана от жалбоподателя пред тях сделка. Убедителни са те и в твърденията си
относно извършени спрямо Д. предходни проверки по сходен повод. Така споделеното
намира потвърждение дори в приложеното копие на констативен протокол, изготвен от
служители на Столичен инспекторат, макар и по отношение на работодателя на
жалбоподателката – „Х“ЕООД. Тези обстоятелства, впрочем, не се оспорват и от Д., която
съсредоточава аргументите си върху отсъствие на реализирана лично от нея търговска
дейност по смисъла, вложен в ТЗ, в частност незадълбоченост на проверката, дали тя
4
извършва търговия в лично качество, или като наето от друг търговец лице, както и
наличието на предпоставки въобще в случая да се коментира, че проверяваната от
контролните органи дейност въобще попада в определението на понятието „търговия на
открито“.
Проследима се явява споделената от свидетелите С и Х. процедура по съставяне на
АУАН, която не сочи на допуснати нарушения. В показанията си в тази насока двете
проверяващи излагат лично възприетите факти с присъщата на утвърден спомен логична
последователност, поради което настоящата съдебна инстанция не намира основание да
коментира предубеденост или тенденциозност при поднасяне на тази информация.
Обстоятелството, че при проверката на място не е изготвен снимков материал, респ. не е
съставен констативен протокол (потвърдено от двамата свидетели), не накърнява
изискуемата форма акта, иницииращ административнонаказателното производство.
Обсъдените по- горе свидетелски показания обаче не могат да предложат нужното
обективно и пълно познание относно субекта на констатираното от контролните органи
нарушение и даденото именно в поведението на жалбоподателя авторство на деянието.
Категорични са двете проверяващи, че макар да са наблюдавали размяна на стока срещу
покупна цена, сами не са извършили контролна покупка, не са изяснявали и установили
дали и как продажбите на предлаганите артикули от Е. са регистрирани, в частност дали е
ползвала за целта касов апарат или е издавала бележки от кочан, респ. за чия сметка и в чия
полза е реализирала дейността. Съмнението относно пълнотата на доказателствената им
дейност се задълбочава и предвид изрично заявеното от тях, че не са проверявали дали
въобще на Е. е било издавано разрешение за извършване на търговия на открито в лично
качество, което за този съд е от съществено значение с оглед правилното
индивидуализиране на параметрите на отговорността не само с оглед субекта, но и с оглед
кръга от накърнени отношения и нормата, която ги охранява. В тази връзка не следва да
бъдат пренебрегвани фактите, изводими от изискания по делото отговор от „Х“ЕООД,
постъпил от името на дружеството, обслужващо ги счетоводно, а така и от представените от
ТД на НАП - офис Варна удостоверения, видно от които С. Д. е била лице, наето по трудово
правоотношение към дружеството за периода месец септември 2020г. – месец август 2021г.,
на длъжност „продавач – консултант“, което е изпълнявало трудовите си функции именно в
ползвания от неговия работодател павилион за продажба на сладолед и палачинки –
дейност, с която изключително се е занимало юридическото лице – търговец „Х“ЕООД.
Изложеното в писмените справки е потвърдено не само от приложените по делото копия на
трудов договор и длъжностна характеристика, но и от извлечението от водения от ТД на
НАП - Варна регистър на трудовите договори по името на жалбоподателя.
Впечатление, впрочем, прави изявлението на свид. Х., която предлага описание на
конструкцията, посредством която е била извършвана търговската дейност, предлагайки
сведения за наблюдавани витрини, гише, врата и покрив. Данни за вида на ползвания за
нуждите на търговията обект се черпят и от удостоверението от ТД на НАП - офис Варна, в
които изрично е посочено, че фискалното устройство е регистрирано от „Х“ЕООД за
„павилион“ – конструкция очевидно спадаща към хипотезата на търговска дейност, чиито
правила са регламентирани в чл.4 – 18 от НРУИТДТСО, а не в чл.23 от същата.
Съставът на съда се доверява на надлежно приобщените по делото писмени
доказателства, доколкото служат за изясняване на част от обстоятелствата по случая. От
представените от ТД на НАП - офис Варна отговори, в частност приложените документи –
справка за регистрирани ФУ, справка за регистрирани Z задачи за ФУ, се установява
преимуществената дейност на „Х“ЕООД, периодите на нейното реализиране, както и се
потвърждава достоверността на изложеното от неговия счетоводител (на него, съгласно
доклад от ОЗ „Охрана“ – Добрич е връчено разпореждането на съда за изискване на
доказателства (л.35 от делото)), в справка, с вх.№60965/06.03.2023 г. в тази насока.
5
Представените като допълнения към последната трудов договор, длъжностна
характеристика, ведно с отговора от ТД на НАП – София са в подкрепа тезата за
съществуващите трудовоправни отношения между споменатото дружество и
жалбоподателя, периода на тяхното съществуване и възлаганата на Д. в техните рамки
трудова дейност, които данни корелират с твърдението, че жалбоподателят не е лицето,
чиято отговорност следва да бъде ангажирана. От приложените по делото заповеди на кмета
на Столична община се извеждат сведения за компетентността на наказващия орган и
актосъставителя.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице
е съвпадение между изведените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава
извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото
нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите
параметри на предявената му отговорност. Дори и да се приеме за лаконично, въвеждането
на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в
АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци
на съответния състав от материална страна. Отразени са дата, място и конкретни действия
на жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му нарушение. В духа на горните
аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но ясно отразяване на
относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на
акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо е спазен регламентът на чл. 34
ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Въпреки отсъствието на пороци във формата на издадените в хода на
административнонаказателното производство актове, респ. в протеклата процедура, този съд
споделя становище, че се разкриват основания за отмяна на издадения санкционен акт
поради неправилно приложение на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника С. Д. Е. е ангажирана на
основание чл. 36, ал. 1 и чл.35, ал.3 от НРУИТДТСО, като й е наложено административно
6
наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 23 от същия подзаконов
нормативен акт. Сочената като нарушена правна норма гласи, че търговия на открито се
извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено по реда на
Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално –
декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, от
кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. От събраните по
делото доказателства обаче не се доказа по еднозначен и убедителен начин авторството на
извършеното нарушение. Правило, въведено с текста на чл.23 от Наредбата е адресирано до
лица, обладаващи качеството „търговец“, поради което и задължителен признак от състава
на нарушението му се явява особеното качество на неговия субект. Този извод се налага при
граматическо и систематично тълкуване на разпоредбите от съответния раздел в глава III от
Наредбата, в частност нормата на чл.19, дефинираща понятието „търговия на открито“, тази
на чл.23 и нормата на чл.26, ал.1, въвеждаща изискването за представяне пред контролните
органи при поискване на документи. Доколкото сред текстовете на Наредбата съдържанието
на понятието „търговец“ не е изведено, то същото се изпълва от легалното определение в в §
13, т. 2 ДР на Закона за защита на потребителите, към която препраща разпоредбата на § 3,
т. 3 от ДР на Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община. Съгласно така установената дефиниция, "търговец" е
всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки,
предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което
действа от негово име и за негова сметка. Нормата на чл. 36, ал. 1 от Наредбата предвижда в
случаите на нарушение на чл. 23 от Наредбата да се ангажира административната
отговорност на виновните лица (физически лица), едноличните търговци и юридическите
лица. Административнонаказателната отговорност на физическите лица обаче следва да се
ангажира само когато извършват търговия от свое име и за своя сметка в нарушение на
установените правила. В случаите, в които дейността се изпълнява в рамките на трудово
правоотношение, следва да се ангажира отговорността на работодателя, който единствено
притежава качеството на търговец. На този извод сочи и систематическото тълкуване на
разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от НРУИТДТСО, които уреждат реда за подаване на
заявление и издаване на разрешение за извършване на търговия на открито, както и неговото
съдържание. Цитираните норми не предвиждат ред за издаване на разрешение за извършване
на търговска дейност за лицата, които я извършват по силата на длъжностното си качество,
придобито след сключване на трудов договор с търговец, от името и за сметка на последния.
Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредбата в заявлението за издаване на разрешение следва да се
посочат наименованието и ЕИК на търговеца, както и лицето, което извършва търговската
дейност от името на търговеца. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата в разрешението
задължително се посочат търговецът (производител), лицето, което представлява търговеца,
и лицето, което извършва търговската дейност от името на търговеца. Отсъства основание
да се претендира издаването на отделно разрешение за извършване на търговска дейност на
ангажирания по трудов договор работник, който извършва продажбите в съответния обект,
още повече че разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от Наредбата провеждат ясно разграничение
между търговеца и лицето, което осъществява търговската дейност от негово име по силата
на трудово правоотношение, поради което и единствено съответният работодател следва да
съобразява своята дейност с изискванията на НРУИТДТСО.
Пренасяйки тези принципни положения в конкретиката на случая и съпоставяйки ги
с приетата за установена фактология, този съд счита, че лицето С. Д. Е., срещу което е
инициирано административнонаказателното производство и чиято отговорност е
ангажирана, не е годен субект на нарушението на чл.36, ал.1, вр.чл.23 от НРУИТДТСО,
доколкото тя не отговаря на изискването за особено качество на субекта на
административната простъпка. Наказващият орган носи задължението да събере убедителни
7
доказателства относно лицето, което със собственото си поведение е извършило
нарушението, за да пристъпи към ангажиране на неговата отговорност именно като
извършител на конкретното деяние. Тезата му в случая е изградена единствено върху
наблюденията на актосъставителя и другите проверяващи върху вида на фактически
извършваната от Е. дейност, свързана с продажба на стоки на открито. Не са събрани обаче
доказателства, че тази дейност е предприето от нея в личното й качество на търговец, т.е. за
нейна сметка и в нейна полза, още повече че бе установено наличието на актуални към
датата на нарушението трудовоправни отношения между нея и „Х“ЕООД, изключително
занимаващо се с търговия на стоки на открито, при това именно на мястото, на което е
заварен продавач - консултантът. Проверяващите необосновано не са предприели
задълбочена проверка, за да изяснят дали продаваните вещи и съоръженията, които са
ползвани за целта, са собственост на Е., респ. дали приходите от дейността й се отчитат като
нейни, или те се реализират от трето лице. В тази насока те не са се възползвали от
възможността да изискат сведения от самия нарушител (чрез извършване на контролна
покупка и проверка на касовия бон), както да съберат информация от органите на НАП
относно действащи за лицето трудови договори, респ. при установяване на актуалния му
ангажимент да отправят запитване към „Х“ЕООД (дружество, фигурирало дори в книжа,
изготвени от други проверяващи към Столичен инспекторат), дали се касае за негов
служител, или лицето самостоятелно реализира търговска дейност (в този смисъл и
Р№2236/03.04.2018г. по к.а.н.д.№1014/2018г., I к.с. на АССГ, Р№1260/28.04.2014г. по
к.а.н.д.№10058/2013г., XIII к.с. на АССГ, Р№7670/13.12.2017г. по к.а.н.д.№9694/2014г. на
АССГ, Р№7112/27.11.2017г. по к.а.н.д.№7794/2017г., XII на АССГ, Р№6326/06.11.2017г. по
к.а.н.д.№5675/2017г., XIII к.с. на АССГ). В продължение на изложените дотук доводи, съдът
приема за неоснователни възраженията на представителя на въззиваемата страна относно
приложимостта на хипотезата на § 3, т. 3 от НРУИТДТСО, препращаща към дефиницията за
търговец в §13, т.2 от Закона за защита на потребителите, с оглед не е санкциониран в
качеството на търговец – юридическо или физическо лице, а като виновно физическо лице.
Дефиницията на § 13, т. 2 от ЗЗП е относимо в отношенията между търговец и потребител,
като въвежда по-широко понятие от употребеното в ТЗ, с цел защита на потребителя. Ето
защо и в НРУИТДТСО, това понятие има вложения в ЗЗП смисъл единствено в
отношенията търговец-потребител, не и по отношение задълженията, въведени с
разпоредбите на чл. 23 и 24 на посочената наредба, чийто адресат се явява единствено
лицето, от името и за сметка на което се извършва търговията.
По делото не са ангажирани и доказателства, че С. Е. е съзнавала, че работодателят й
към момента на деянието не разполага с разрешение по чл. 23 от НРУИТДТСО. Законът не я
и задължава, в качеството й на служител по трудов договор да проверява дали „Х“ЕООД е
спазил всички изисквания за законосъобразното извършване на търговската си дейност,
включително дали тя е съобразена с изискването на чл.23 от Наредбата. В този смисъл,
деянието не е извършено от нея нито умишлено, нито непредпазливо.
Изложеното дотук указва повърхностен подход в процеса по събиране на относим
доказателствен материал, проявен от администратинонаказващия орган, което е
предпоставило и недостатъчна обоснованост на неговата обвинителна теза. Разбирането, че
следва да се санкционират лицата, които формално са забелязани да изпълняват дейност,
свързана с покупко- продажба на стоки на открито, без да бъде установено конкретното им
отношение към нея (дали имат качеството на търговци, или извършват работата като наети
лица) и виновното им поведение, би наложило тенденция за ангажирането на обективна
отговорност за неизпълнено правно задължение, при пълно дерогиране, както на
обективните, така и на субективния елементи на вмененото административно нарушение,
което от своя страна е абсолютно недопустимо. В случая изследване на обстоятелството
относно лицето – търговец, от чието име се извършва търговската дейност на открито, не е
било сторено, влечащо като последица непълнота на доказателствения материал относно
8
личността на субекта на извършеното нарушение, респективно незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление на самостоятелно основание.
Не на последно място, резонен е и аргументът на жалбоподателя относно липсата на
доказателства за попадане на извършваната от процесния павилион търговска дейност в
обхвата на понятието „търговия на открито“, по смисъла на чл.19 от НРУИТДТСО. Видно,
както от показанията на свидетелите Х. и С., така и от приобщените по делото
удостоверения и справки, изготвени от ТД на НАП – Варна, търговската дейност е била
извършвана от павилион с обща площ около 5 кв.м. – метална конструкция, с покрив, гише,
стъклени витрини, очевидно стационарна и неподлежаща на преместване. С оглед тези
характеристики на обекта, от който е била извършвана покупко- продажбата на стоки, се
налага извод, че се касае до търговска дейност в стационарен обект, подчиняваща се на
правилата, установени с нормите на чл.4 – чл.18 от НРУИТДТСО.
Предвид изложеното по- горе съдът приема, че възприетите от административните
органи фактически положения относно извършителя на нарушението, както и относно факта
на извършвана търговия на открито по смисъла на чл.19 от Наредбата, са останали
доказателствено необезпечени, поради което този съдебен състав намира, че отговорността
на въззивника е ангажирана неправилно и в разрез със закона, имайки предвид, че в
настоящото производство носител на тежестта на доказване е съответният наказващ орган.
Съобразно споделените фактически и правни доводи, така протеклите фази на
административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание, макар да не са опорочени поради
допуснати съществени процесуални нарушения, се разкрива неправилно приложение на
материалния закон, поради което и така издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на делото съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на
разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата препраща към реда,
установен в чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс АПК). В конкретния случай
на тази съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за С. Е., доколкото се отменя
издаденото наказателно постановление, като се уважава претенцията на жалбоподателя.
Въззивникът е представляван от упълномощен адвокат в производството, поради което и с
оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери приложение
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143, ал.1 от АПК, съобразно
която при отмяна на издадения акт подателя на жалбата има право да получи разноските,
сторени във връзка със заплащане на адвокатско възнаграждение, които следва да се
възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от представените в
съдебното заседание документи (договор за правна помощ и списък с разноски) – на
адвоката, представлявал въззивника, е изплатена сумата от 300,00 лева за процесуално
представителство в настоящото производство. Доколкото не е направено изрично
възражение за прекомерност на договореното възнаграждение от страна на представителя на
въззиваемата страна, то не следва да намери приложение нормата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.
Така посочената сума от 300,00 лева следва да бъде заплатена от бюджета на Столична
община по сметка на жалбоподателя С. Е..
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-244/11.08.2021 г.,
издадено от Дончо Барбалов – Заместник – кмет на Столична община, с което на основание
9
чл. 36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност
на територията на Столична община (НРУИТДТСО) на жалбоподателя С. Д. Е., ЕГН
**********, е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на
чл. 23 от НРУИТДТСО, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столична община (СО) да заплати по сметка на С. Д. Е., ЕГН **********,
разноски в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи възнаграждение за
представлявалия я в производството адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-София град,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10