№ 1681
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело
№ 20231100513576 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 15581/27.09.2023 г. по гр. д. № 68940/2022 г. на Софийски районен съд,
70 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. 411 КЗ, че ЗД „Б.И.“ АД
дължи на ЗАД „А.“ АД сумата 777,00 лева, ведно със законната лихва считано от 21.09.2022
г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
51311/2022 г. на СРС, 70 състав. Със същото решение е отхвърлен предявеният от ЗАД „А.“
АД срещу ЗД „Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата 237,00 лева - мораторна лихва за периода 18.09.2019 г.
– 18.09.2022 г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 51311/2022 г. на
СРС, 70 състав.
Посоченото решение в отхвърлителната му част, е обжалвано с въззивна жалба от
ЗАД „А.“ АД. Поддържа се, че при извод за основателност на главния иск,
първоинстанционният съд е следвало да уважи и иска за мораторна лихва за периода
18.09.2019 г. – 18.09.2022 г. В случая единственият мотив на съда за отхвърляне на този иск
била липсата на приложен от ищеца начин за изчисление на лихвата. Сочи се, че съгласно
установената съдебна практика при липса на изрично оспорване на основанието и размера
на мораторната лихва, съдът сам изчислява същата, без да е необходимо изслушването на
съдебно-счетоводна експертиза. Освен това в конкретния случай съдът не е дал указания на
страната за прилагане на начин за изчисление на лихвата. Сочи се, че размерът на
претенцията за мораторна лихва ищецът е изчислил с помощта на електронен калкулатор на
НАП, който се явява достоверен източник, в която връзка към въззивната жалба е
приложена извадка от този електронен калкулатор за сведение на съда. По изложените
съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
уважаване на иска за установяване дължимостта на мораторна лихва в размер на 237,00
1
лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна ЗД „Б.И.“ АД взема становище за
неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.
Въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно. В частта, с която е уважен искът с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, решението е влязло в сила като необжалвано, а в
обжалваната му част - същото е допустимо.
Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за
неправилност на постановеното решение, намира следното:
С първоинстанционното решение, в необжалваната му част, е уважен предявеният от
ЗАД „А.“ АД срещу ЗД „Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 770 лева, представляваща неиздължен остатък от регресна претенция по щета №
*******, ведно със законната лихва от 21.09.2022 г. до окончателното изплащане.
Следователно със сила на пресъдено нещо между страните по делото е установено, че
ищцовото дружество, в качеството на застраховател по имуществена застраховка „Каско на
МПС“, се е суброгирало в правата на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество до размер на заплатеното обезщетение по договор за застраховка „Каско на
МПС“ за лек автомобил „Ауди А 8“, с рег. № *******.
За да отхвърли акцесорния иск за установяване дължимостта на мораторната лихва за
периода от 18.09.2019 до 18.09.2022 г., съдът е приел, че същият е доказан по основание, но
не и по размер, тъй като нито към исковата молба е приложен начинът на изчисление, нито
са поискани доказателства в тази посока. Доколкото в тежест на ищеца е да докаже как е
изчислил претендирания размер и такова доказване не било проведено, районният съд е
приел, че искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг, забава на ответника и размера на обезщетението за
забава. Предвид това, настоящият съдебен състав констатира, че е налице непълнота на
изготвения от районния съд доклад по делото, тъй като съдът е указал на ищеца, че по иска
за мораторна лихва в негова тежест е единствено да докаже поканата до ответника.
На етапа на въззивното производство не е спорно между страните, а и от данните по
делото се установява, че ищецът е изпратил регресна покана за сумата от 9291 лева,
получена от ответника на 16.02.2018 г. Безспорно е също, че ответникът е признал
задължението си до размер на сумата от 8514 лева, която е заплатил на 04.09.2018 г.
В случая районният съд е формирал извод за наличието на главен дълг. Съгласно
разпоредбата на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска
2
отговорност“ на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок
от 30 дни от представянето на преписката, когато съдържа всички необходими документи,
сочещи за неговата отговорност (арг. от чл. 412, ал. 2 КЗ).
По делото не се твърди, а и не се установява от ответника, че застрахователят по
имуществената застраховка не е представил всички доказателства или са били необходими
допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на вредата. Ето
защо следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичането на 30 дни от
получаване на поканата. В случая срокът за плащане е изтекъл на 18.03.2018 г. След тази
дата ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва до датата на предявяване на
исковата молба, тоест искът за мораторна лихва за периода от 18.09.2019 до 18.09.2022 г. се
явява основателен.
По отношение на размера на вземането приложение следва на намери разпоредбата
на чл. 162 ГПК, според която когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
заключението на вещо лице. Изчислен от съда с помощта на онлайн лихвен калкулатор,
размерът на мораторната лихва за посочения от ищеца период 18.09.2019 г. - 18.09.2022 г.,
начислена върху главницата от 770 лева, е 234,64 лева.
Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
уважи до размера на сумата от 234,64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
18.09.2019 г. до 18.09.2022 г., като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
237,00 лева.
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски имат и двете
страни, като въззиваемата страна следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на въззивника сумата от 123,26 лева – разноски за въззивната инстанция по
компенсация.
В полза на ищеца-въззивник следва да бъдат присъдени и още 17,32 лева за
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се отмени в частта,
с която в полза на „Б.И.“ АД са присъдени разноски за разликата над сумата в размер 0,77
лева до сумата от 77,10 лева за първоинстанционното производство, а в полза на ищеца
следва да се присъдят допълнително разноски за производството пред СРС, които възлизат
на сумата от 40,49 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15581/27.09.2023 г. по гр. д. № 68940/2022 г. на Софийски
районен съд, 70 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******,
срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ЗД „Б.И.“ АД дължи на ЗАД
„А.“ АД сумата 234,64 лева - мораторна лихва за периода 18.09.2019 г. – 18.09.2022 г., за
3
която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 51311/2022 г. на СРС, 70 състав, както
и в частта, с която ЗАД „А.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Б.И.“ АД разноски за
първоинстанционното производство за разликата над сумата от 0,77 лева до 77,10 лева,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, дължи на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, сумата 234,64 лева -
мораторна лихва за периода 18.09.2019 г. – 18.09.2022 г. върху сумата 777,00 лева,
представляваща неиздължен остатък от регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ******* по имуществена застраховка „Каско“ за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „Ауди А 8“, с рег. № *******, от настъпило на
11.03.2017 г. ПТП, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 51311/2022
г. на СРС, 70 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15581/27.09.2023 г. по гр. д. № 68940/2022 г. на
Софийски районен съд, 70 състав, в частта, с която отхвърлен искът на ЗАД „А.“ АД, ЕИК
*******, срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ЗД „Б.И.“ АД дължи
на ЗАД „А.“ АД мораторна лихваза периода 18.09.2019 г. – 18.09.2022 г. върху сумата 777,00
лева, представляваща неиздължен остатък от регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № *******, за разликата над сумата 234,64 лева до
пълния предявен размер от 237,00 лева, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 51311/2022г. на СРС, 70 състав, както и в частта, с която ЗАД „А.“ АД е осъдено
да заплати на ЗД „Б.И.“ АД разноски за първоинстанционното производство в размер
на 0,77 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 17,32 лева – разноски за заповедното производство,
40,49 лева - разноски за първоинстанционното производство, и 123,26 лева – разноски за
въззивното производство по компенсация.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4