№ 830
гр. Варна, 21.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20233100900441 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП“ ООД , редовно призован,
представлява се от адвокат А. Х., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Ответникът „МОНТЕЛЕПРЕ“ ЕООД, редовно призован,
представлява се от адвокат А. А., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Х.: Поддържам исковата молба. Оспорвам отговорите.
Адв. А.: Оспорвам исковата молба. Поддържаме отговорите.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД НА
ДЕЛОТО, като се придържа към проекта за доклад, обективиран в
Определение № 1583 от 14.11.2023 година, а именно:
Постъпила е искова молба от ВАРНА КРЕДИТ ГРУП ООД, ЕИК
1
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.
Александър Дякович №45, срещу МОНТЕЛЕПРЕ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ул.Студентска №3,
вх.Д, ет.3, ап.23, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ВАРНА КРЕДИТ ГРУП
ООД следните суми както следва: сумата от 61800евро, представляваща
главница по договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека
№1204221/12.04.22г., ведно със законната лихва от 05.05.23г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 22248 евро,
представляваща възнагр.лихва за периода 12.04.22г. - 12.04.23г.; сумата от
16686 евро, представляваща лихва за забава за периода от 12.10.22г. -
12.04.23г., а в евентуалност са предявени искове с правно основание чл.86
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2986,79 евро,
представляваща законна лихва за забава в плащането на възнагр.лихва за
периода от 13.07.22г. до 12.04.23г. и сумата от 817 евро, представляваща
обезщетение за забавено плащане на възнагр.лихва за периода от 13.04.23г.
до 01.08.23г.
Ищецът твърди, че между него и ответника като кредитополучател, е
сключен Договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека
№1204221/12.04.22г., по силата на който на кредитополучателя е предоставен
кредит от 61800лв. за срок от 12 месеца, като съгл. чл.4 средствата се
превалутират в лева по фиксинга на БНБ и се превеждат по фирмената сметка
на последния. Уговорена била в чл.5.1 месечна възнагр.лихва от 3%,
възлизаща на 22248 евро, която била дължима на 4 равни вноски от по 5562
евро с падежи 12.07.22г., 12.10.22г., 12.01.23г. и 12.04.23г. Излага, че
съгласно чл.6 от договора при забава в плащането на месечните вноски
остатъкът от главницата се олихвявал с наказ.лихва в размер на 3% над
договорения лихвен процент, като в случая предвид липсата на погА.и вноски
е начислена наказ.лихва от 3% месечно върху цялата главница в размер на
16686 евро за периода от 12.10.22г. до 12.04.23г. Сочи, че за обезпечаване на
кредита в полза на кредитора е учредена договорна ипотека. Твърди, че
кредитът не е погА. на крайния падеж 12.04.23г., от който момент
кредитополучателят бил в забава. Тъй като сумите по вноските не били
заплатени дължима била възнагр.лихва от 22248 евро за периода 12.04.22г. -
2
12.04.23г. В условие на евентуалност, ако бъде отхвърлен искът за сумата от
16686 евро, претендира заплащане на законната лихва за забава в плащането
на вноските за възнагр.лихва, считано от 13.07.22г. до 12.04.23г. в размер на
2986,79 евро, както и на законната лихва за забава в плащането на цялата
възнагр.лихва, считано от изтичане срока на договора-13.04.23г. до датата на
предявяване на иска - 01.08.23г. в размер на 817 евро. В допълн.искова молба
оспорва наведените с отговора възражения, като сочи, че се позовава на
изтекъл срок на договора, като счита за неприложими разпоредбите на ЗПК и
ЗЗП. Излага, че клаузите на договора са индивидуално уговорени и ясни, като
оспорва възражението за нищожност на възнагр.лихва от 3% поради
противоречие с добрите нрави.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК МОНТЕЛЕПРЕ ЕООД, ЕИК *********,
действащо чрез адв.А.А., е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание. Не оспорва факта на наличието на
договорни отношения между страните по договор за предоставяне на кредит
за сумата от 61800 евро за срок от 12 месеца, обезпечен с ипотека. Твърди, че
длъжникът не е получил уведомление за добр.изпълнение, като срокът на
договора бил изтекъл и не е обявяван за предсрочно изискуем, при което се
позовава на ТР №4/13г. на ОСГТК. Счита за приложими и разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП. Прави възражение за нищожност на клаузата за възнагр.лихва
като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера
на законната лихва, което обосновавало нищожност на целия договор. С
допълн.отговор оспорва доводите на ищеца, като поддържа възраженията си.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД, а в евентуалност чл.86
ЗЗД.
Съгласно изложеното в исковата молба и отговор а съдът намира за
безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на сключен между страните
договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека №1204221/12.04.22г.
С оглед на предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за
установяване твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, а именно - наличието на валиден договор за кредит,
качеството си на изправна страна по договора, настъпил падеж на
задълженията на ответника по него и неговия размер, а по евентуалните
3
искове - настъпилата забава на длъжника, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване
правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които
основава своите възражения, в т.ч. твърдяната нищожност на процесния
договор, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Адв. Х.: Нямам възражения по приемането на доказателствата.
Адв. А.: Нямам възражения по приемането на доказателствата.
СЪДЪТ намира, че представените от ищеца писмени доказателства
следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по
делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба, заверени преписи на: Договор за прекратяване на кредит №
1204221 от 12.04.2022 г.; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот с дв.вх.рег.№ 11026 от 12.04.2022 г., вх.рег.№ 11202,
Акт № 7, том V, дело 6286 при Служба по вписванията; схема № 15850674 от
18.09.2019 г. на самостоятелен обект в сграда.
Адв. Х.: Нямам други доказателствени искания. Представям и моля да
приемете списък с разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна
защита и съдействие и преводно нареждане.
Адв. А.: Нямам други доказателствени искания. Представям договор за
правна защита и съдействие.
Адв. Х.: Нямам възражения.
Адв. А.: И аз нямам възражения.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните, че нямат други
искания по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Х.: Уважаема госпожо Председател, моля да уважите така
предявените искове. Считам същите за доказани, както по основание, така и
по размер. Моля да ни присъдите сторените разноски. Подробни доводи сме
изложили в исковата молба и в допълнителната такава.
4
Адв. А.: Уважаема госпожо Председател, аз също съм изложил
подробни доводи в отговорите. До момента длъжникът не е получил
уведомление. Той разбра едва със заявлението, затова считам, че договорът не
е обявен за предсрочно изискуем. Отделно от това, аз считам, че трябва да се
счете нищожна клаузата за наказателна и възнаградителна лихва 3,4%. По
тези дела винаги съм казвал, че човек, като вземе от тези фирми за кредити и
влиза в дългове и не може цял живот да се отърве, затова е съдът да покаже,
че все пак има съд и съдът е длъжен служебно да извърши проверка и при
ненаведени от страните основания и последното касае за нарушение на
императивни норми и противоречие на норми, установени в обществения
интерес, както и тези установени в защита на правата потребителите в
качеството им на икономически по-слаба страна в това отношение, да
съобразите, с оглед принципа на справедливост и с решението да отхвърлите
предявените срещу доверителя ми искове като неоснователни и недоказани и
да ни присъдите сторите деловодни разноски.
Адв. Х.: Сделката е търговска между страните. Страните са търговци. В
тази връзка ние сме изложили доводи, че тук Законът за защита на
потребителите няма касателство и възнаградителната лихва е в размер на 3%,
а не на 3,4%, както твърди ответникът, като през 2023 г. законната лихва е
2,47. Била е 0%, но това е било през 2022 г. Към момента законната лихва е
2,47%.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.04
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5