№ 20942
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110169395 по описа за 2023 година
Предявен е от Е. Х. В. срещу С. Й. П. осъдителен иск с правно основание чл.45 от
ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 2 000 лева, предявен като частичен от 18 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, за периода от
м.01.2019г. до м.12.2023г., изразяващи в срам и унижение, в следствие на разпространени
неистини от ответника по отношение на нея.
В исковата молба ищцата твърди, че ответникът разпространил неверни твърдения по
отношение на нея пред близки и познати, както и пред съд, последното конкретно в о.с.з. на
19.10.2020г. пред СГС по гр.д. № 2364/2019г. по описа на СГС, I ГО, 3-ти състав, отнасящи
се до това, че същата продала свой собствен апартамент, представляваща ап. № 64, находящ
се в /АДРЕС/, по силата на покупко-продажба, обективирана като договор в Нотариален акт
за покупко-продажба № 2/16.04.2013г. на Нотариус М.И., с рег. № *** в НК, с район на
действие, районна на СРС, за да получи финансова изгода, а след това да продължи да живее
в него на основание сключен договор за наем, което и създавало образ на наивен, глупав
човек, който не осъзнава смисъла на постъпките си като последното я обиждало и
наскърбявало. Посочва, че действително продала апартамента си, но продажбата е била
продиктувана от друга различна цел, а не твърдяната от ответника, която обаче впоследствие
не се осъществила, защото била измамена от купувача по сделката. Твърди, че вследствие на
изявленията на ответника, близките й и познатите й започнали да странят от нея.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на искова молба, с
който оспорва исковата молба по основание и размер. Оспорва да е изричал неверни
твърдения. Твърди, че доколкото ищцата е продала апартамента си и е сключила договор за
1
наем с новия собственик на една и съща дата, то няма как да е разпространил неверни
твърдения пред съд, а доколкото протоколите от о.с.з. не са публични, оспорва твърденията
му да са достигнали до нейни близки и познати.
В съдебно заседание ищецът Е. В., редовно призован, се явява лично, и се
представлява от адвокат Б., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът С. Й. П., редовно призован, в открито съдебно заседание се явява лично и
се представлява от адвокат М., която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателствата, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД ищецът следваше да установи
при условията на пълно и главно доказване: осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице, с необходимите елементи (деяние, вреда –неимуществена и/или
имуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност). Съгласно чл.
45 ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, а обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД.
При очертаната рамка на предмета на доказване по делото се установява следното:
Ищцата твърди, че ответникът умишлено разпространил пред съд по гр.д. № 2364/2019г. по
описа на СГС, I ГО, 3-ти състав неверни твърдения по отношение на ищцата, като
изнесеното станало достояние на редица нейни близки и познати, което продиктувало
последващото им поведение и отношение да странят от нея, да я упрекват и подиграват,
обвинявайки я в наивност и безразсъдно поведение. Изнесените неверни твърдения от
ответника касаели извършена от ищцата продажба на собственото и жилище, находящо се в
/АДРЕС/., и обстоятелството, че въпреки продажбата ищцата продължила да обитава имота
по силата на договор за наем, като твърди, че ответникът изнесъл неверни твърдения
касаещи причината поради която е извършена продажбата. Ищцата поддържа, че продажбата
всъщност целяла купувача С.П. да погаси изтеглен от ищцата кредит към /ФИРМА/, като
впоследствие да и върне собствеността върху имота, срещу задължението на В. да му
изплати допълнително заплатената от него сума по погасяване на твърдяното по-горе
кредитно задължение.
По делото действително се установява, че ищцата, като продавач е продала на С.Л.П.
и И.Д.П. горепосочения имот с договор за продажба, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба № 2/16.04.2013г. на Нотариус М.И., с № в НК ***, с район на действие,
районна на СРС, като на същата дата купувачите, като наемодатели отдали под наем на
ищцата, като наемател имота. Последното се установява от приетия по делото Договор за
наем на недвижим имот от 16.04.2013г., с нотариална заверка на подписите, рег. №
15865/16.09.2013г. на Нотариус М. Г., с рег. № *** в НК, с район на действие, районна на
СРС.
2
По делото бе допуснато събиране на гласни доказателствени средства на страната на
ищеца за доказване на горепосочените твърдения. От показанията на разпитаната на нейна
страна свидетелка – И.П. Г., се установява, че същата познава ищцата от 15 години.
Посещавала често магазина й. Излага пред съда, че ищцата имала проблем с едно жилище,
което предоставила „като залог на жилище“ срещу парични средства. Свидетелката споделя,
че чула от ищцата, че именно ответникът е запознал ищцата с купувача – С.П.. Поради
несигурността във връзка с имота, ищцата се дестабилизирала психически, вдигала високо
кръвно в периода от 2018г. до 2020г., отношенията и с близки и роднини се обтегнали. По
отношение на ответника – С. П., излага, че не познава това лице и не може да потвърди,
това лице да е разпространявало неверни по отношение на ищцата факти и обстоятелства.
Излага, че ищцата живеела под наем в имота, но всъщност не плащала наем. Ищцата и
споделила, че договора за наем е сключен за да се „вдигне стойността пред банката за
отпускане на кредита“.
За да бъде реализирана отговорност на ответника по чл. 45 от ЗЗД следваше да бъде
установено, че е налице противоправно поведение на ответника, от което да са произлезли
твърдените от ищцата неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
това виновно противоправно поведение. Анализът на установените по делото факти, а
именно, че ответникът пред съд посочил, че ищцата е продала имота си и впоследствие го е
отдала под наем, не се явяват противоправни действия, които да са довели до причиняване
на твърдените от ищеца неимуществени вреди, доколкото почиват на истината. По делото от
представения договор за продажба и договор за наем се установява именно изложеното от
ответника, като показания, а и страните не спорят по твърденията на ищцата за точните и
неверни според нея изявления на ответника пред съд. В същото време пред съда не са
представени доказателства за признато извършване на деяние „лъжесвидетелстване“ от
ответника, за да е мотивиран съда да приложи последиците на 300 от ГПК. Вярно е, че по
делото има данни да е образувано гр.д. № 2364/2019г. по описа на СГС, IГО, 3 състав, по
което дори не се установи предмета и ответникът да е давал показания. Но доколкото
страните не спорят по тези факти, съдът ги пирема за установени. Тези действия на
ответника не могат да бъдат възприети като извършено от него противоправно деяние. От
друга страна не е налице и субективният елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД поведението на ответникът да е виновно. Презупцията на чл. 45
от ЗЗД е оборена от събраните по делото доказателства. Ответникът е бил призован като
свидетел по гр.д. № 2364/2019г. по описа на СГС, явил се е пред съда и надлежно е дал
показания за своите непосредствени впечатления и знания по случая. Показанията на
свидетелката Г. не дерогират извода на съда, напротив тя сподели пред съда, че не познава
ответника и не може да потвърди изрично дали той е разпространил неверни данни по
отношение на ищцата. Легална дефиниция на понятието клевета се съдържа в разпоредбата
на чл. 147, ал.1 от НК. Съгласно тази разпоредба клевета представлява разгласяването на
несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление.
Тоест изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него
3
престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.
Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от
дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде
поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти,
тоест необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат
лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства
са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да
се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност. В конкретиката на случая фактите, изнесени от ответника пред съд не
са неистински, напротив доказателствата по делото сочат, че ищцата е продала жилището си
и след това е продължила да го обитава, като наемател. Следователно ответникът не е
разгласил неистинско обстоятелство от живота на ищцата, а е изпълнил свое основно
задължение пред съда да каже истината. Същото не е и позорно. Няма данни ответникът да е
разгласил данни, свързани с причините за продажбата, между впрочем по делото ищцата
дори не представи доказателства за доказване на тези причини, както твърди. Не се
установи, изнесеното от ответника да е накърнило доброто име на ищцата, да е свързано с
нейни поведенчески прояви или такива от личния и живот, както и да касае отрицателни
качества на личността на ищцата, които я характеризират негативно.
По изложеното съдът не установи в производството извършено от ответника
виновно, противоправно поведение в причинна връзка с което за ищцата да са произлезли
процесните вреди.
По изложеното искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан по основание.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ответника на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Същият не претендира присъждане на разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне в тази връзка.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Х. В., ЕГН ********** срещу С. Й. П., ЕГН
**********, осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сумата в
размер на 2 000 лева, предявена като частична от 18 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищцата неимуществени вреди, за периода от м.01.2019г. до м.12.2023г.,
изразяващи в срам и унижение, в следствие на разпространени неистини от ответника по
отношение на ищцата.
4
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5