Определение по дело №89/2019 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №  306                   

гр. Варна, 10.05...2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                       МАГДАЛЕНА НЕДЕВА                                                                                                                      

Като разгледа докладваното от съдия Ванухи Аракелян в. т. д. № 89/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А.П.Д. като законен представител на малолетните Б.Б.Н., Пресияна Б.Н. и Б.Б.Н. срещу решение № 97 от 02.11.2018 г., постановено по т. д. № 105/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. Шумен, с което са отхвърлени предявените искове от всеки един от жалбоподателите за признаване за установено притежаването от по 7 403 броя акции от капитала на „Хибриден център по свиневъдство“ АД, на основание чл. 71 от ТЗ.

С определение № 186 от 21.03.2019 г. производсвото по делото е насрочено за о. с. з. на 14.05.2019 г..

Настоящият съдебен състав констатира, че е налице висящ спор, по който е образувано т. д. № 176/2018 г. по описа на Софийски градски съд. Предмет на същото са установителни искове за нищожност, на различни основания по чл. 26 ЗЗД на договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г., с нотариална заверка на подписите на купувача „М. А” ЕООД, и продавачите Б.Б.Н., Пресияна Б.Н. и Б.Б.Н., представлявани от законния им представител А.П.Д..

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Преюдициалност по смисъла на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е налице при следните предпоставки: 1/. в един и същ или в различни съдилища са висящи две граждански дела, 2/. правоотношението по едното дело обуславя или е част от състава на правоотношението по другото дело, 3/. между двете висящи дела има връзка не само в предмета, но и в страните, така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на решението по обуславящото дело /в този смисъл Определение № 611 от 03.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4980/2015 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК/.

По повод на изискването за субективен идентитет между страните на двете производства, въззивният съдебен състав съобрази разпоредбата на чл. 297 от ГПК. Горепосоченото изискване не се отнася до наличието на абсолютна идентичност, а само до съвпадане на страните между обусловеното дело и част от страните по обуславящото дело. В подкрепа на това разбиране е и относимата съдебна практика на касационната инстанция, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК /Определение № 431 от 18.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2898/2015 г., IV г. о., ГК/.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице обусловеност между двете производства. Доколкото в исковата молба по т. д. № 105/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищците притежават акции от капитала на ответното дружество, придобити по наследство, следва да се приеме, че висящото производство /по т. д. № 176/2018 г. по описа на Софийски градски съд/ относно действителността на последващия договор за покупко-продажба на наследство от 04.01.2018 г. има обуславящо значение по отношение на настоящото производство.

Предвид гореизложеното, разрешаването на спора относно действителността на правоотношението, с което ищците целият да се легитимират като акционери в ответното дружество, безспорно има значение за правилното решаване на настоящия спор по установителните искове с правно основание чл. 71 от ТЗ.

С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставки за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА производството по в. т. д. № 89/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд до окончателно приключване на производството по т. д. № 176/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с влязъл в сила съдебен акт, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на страните.

 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             

                                                                                         2.