№ 9938
гр. София, 15.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.Ш
като разгледа докладваното от М.Ш Частно гражданско дело №
20221110104206 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от длъжниците С. Ц. Н. и П. Г. Н., с която се иска на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по делото определение №
28381/26.10.2022 г. да бъде допълнено, като в полза на длъжниците бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата „............................“ АД е подало отговор. Сочи, че така
уговорените възнаграждения не отговарят на правната и фактическа сложност на
действието по подаване на възражение; сочи, че е приложим чл. 6, т. 5 НМРАВ;
възразява срещу размера на възнагражденията.
Съдът след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото, намира следното.
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна.
Допустимостта на молбата не е обуславена от наличието на списък по чл. 80 ГПК,
понеже съдът не се е произнесъл по искането за разноски. В този смисъл е и т. 8 от ТР
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Молбите са в срок, т.к. определение №
28381/26.10.2022 г. не е връчвано на длъжниците.
Разгледана по същество молбата е основателна. На осн. чл. 78, ал. 4 ГПК
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, какъвто е настоящият
случай. С определение № 28381/26.10.2022 г. заповедта за изпълнение е обезсилена на
осн. чл. 415, ал. 2 ГПК поради непредставяне на доказателства за предявяване на иска
по чл. 422 ГПК в едномесечния срок. Разпореждането не е връчено на длъжника.
Разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение и в заповедното производство и това
следва от систематическото й място в раздел II на Глава осма на Част първа на ГПК,
озаглавена "Общи правила", които се прилагат към всички уредени от кодекса
производства при отчитане на техните конкретни особености. В този смисъл е и т. 7 от
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
1
Видно от договори за правна защита и съдействие от 09.05.2022 г. е уговорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за всеки от
длъжниците.
Относно размера на претендираните разноски. С договорите от 09.05.2022 г. е
уговорено предоставянето на адвокатска помощ по настоящото дело, като е уговорен
адв. хонорар от по 300 лв., заплатен на адвокатите, като договорите служат за разписки.
Ответникът е направил възражение за прекомерност. Съдът намира, че дължимото
възнаграждение е от 50 лв. според фактическата и правна сложност за подаване на
немотивирано възражение. Във възражението е изписан текст, но той се отнася
основно и мотивирано до разноските. В останалата част текстът преповтаря бланката
за възражение, според която вземането се оспорва. Позоваване на давност може да се
извърши и в бланката, а и с отговора.
Към момента на сключване на договора, а и към обезсилване на ЗИ /26.10.2022
г./, е действала НМРАВ, ред. ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г. Според § 1 от НМРАВ За
непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия, а
съгласно чл. 7, ал. 7 от НМРАВ не е приложим, т.к. се отнася до производства за
„издаване“ на ЗИ. Според чл. 6, т. 5 НМРАВ за нотариални покани, за молба за
приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за
молба за опрощаване на дължими суми и за други молби възнаграждението е 50 лв.,
като например нот. покана е мотивирана.
С оглед изложеното съдът на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 28381/26.10.2022 г. по настоящото дело, с което
издадената на 23.02.2022 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е обезсилена, като
ОСЪЖДА „............................” АД ЕИК ........................, с адрес: гр. София, ул.
„..........................“ № 1, сгр. 2А да заплати на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК на С. Ц. Н. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК .................., бл......................, вх.А, ет.1,
ап.2, сумата от 50 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „............................” АД ЕИК ........................, с адрес: гр. София, ул.
„..........................“ № 1, сгр. 2А да заплати на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК на П. Г. Н. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК .................., бл......................, вх.А, ет.1,
ап.2, сумата от 50 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2