Решение по гр. дело №45561/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 септември 2025 г.
Съдия: Силвия Петрова Николова
Дело: 20241110145561
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16354
гр. София, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:......
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20241110145561 по
описа за 2024 година

Производството е образувано по обективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявени са от И. П. П., ЕГН **********, наричан по-долу ищец, срещу „..........., ЕИК
......., наричано по-долу ответник, за признаване за установено, че длъжникът И. П. П. не
дължи на „........... следните суми:
1/2 от сумите по изпълнителен лист от 07.06.2011 г. по ч.гр.д. № 13681/2009 г. на РС-
Пловдив, а именно: 6091.20 лв. главница за топлинна енергия за периода 05.2007 г. -
04.2009 г.,1019.73 лв. мораторна лихва и 490.52 лв. разноски по делото .
1/2 от сумата в общ размер на 705.65 лв. разноски, за която е издаден изпълнителен
лист от 27.09.2011 г. по гр.д. № 173/2010 г. на РС-Пловдив .
1/2 от сумите по изпълнителен лист от 07.07.2014 г. по ч.гр.д. № 5652/2014 г. на РС-
Пловдив, а именно: 690.13 лв. главница за топлинна енергия за периода 05.2013 г. -
10.2013 г.,38.83 лв. мораторна лихва и 325 лв. разноски .
1/2 от сумите по изпълнителен лист от 26.11.2013 г. по гр.д. № 16079/2013 г. на РС-
Пловдив, а именно: 2221.14 лв. главница за топлинна енергия за периода 11.2012 г. -
04.2013 г.,124.98 лв. лихва и 257.30 лв. разноски .
1/2 от сумите по изпълнителен лист от 30.05.2013 г. по ч.гр.д. № 5603/2013 г. на РС-
1
Пловдив, а именно: 4187.39 лв. главница за топлинна енергия за периода 07.2011 г. -
10.2012 г., 393.18 лв. лихва и 369.03 лв. разноски .
Ищецът, в качеството си на наследник на ..... моли съда да приеме за установено, че не
дължи на ответника горепосочените суми, тъй като вземанията по тях са погасени по
давност.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни, като твърди, че давността е била
многократно прекъсвана и не е изтекла.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Безспорно по делото е, че ответното дружество се е снабдило с изпълнителни листове срещу
наследодателката на ищеца, ..... Въз основа на тях са образувани следните изпълнителни
дела, чиято хронология се установява от Справка изх. № 5214/16.04.2025 г. на ЧСИ .....:
Дело № ...... (при ЧСИ П.а):
Основание: Изпълнителен лист от 07.06.2011 г. и изпълнителен лист от
27.09.2011 г. .
Първоначално образуване: На 12.12.2011 г. като изп. дело № ........ при ЧСИ ......
Прехвърляне №1: На 08.07.2017 г. е прехвърлено при ЧСИ ..... под нов номер
№ ...... .
Прехвърляне №2: На 06.02.2024 г. е изпратено при ЧСИ ..... и преобразувано
под
№ ...... .

Дело № ........ (при ЧСИ П.а):
Основание: Изпълнителен лист от 26.11.2013 г..
Първоначално образуване: На 25.06.2014 г. като изп. дело № ...... при ЧСИ ......
Прехвърляне №1: На 08.07.2017 г. е прехвърлено при ЧСИ ..... под нов номер
№ ....... .
Прехвърляне №2: На 06.02.2024 г. е изпратено при ЧСИ ..... и преобразувано
под
№ ........ .

Дело № ...... (при ЧСИ П.а):
Основание: Изпълнителен лист от 30.05.2013 г..
Първоначално образуване: На 13.09.2013 г. като изп. дело № ........ при ЧСИ ......
Прехвърляне №1: На 08.07.2017 г. е прехвърлено при ЧСИ ..... под нов номер
2
№ ...... .
Прехвърляне №2: На 06.02.2024 г. е изпратено при ЧСИ ..... и преобразувано под
№ ...... .
Дело № ......... (при ЧСИ П.а):
Основание: Изпълнителен лист от 07.07.2014 г..
Първоначално образуване: На 27.11.2014 г. като изп. дело № ...... при ЧСИ ......
Прехвърляне №1: На 08.07.2017 г. е прехвърлено при ЧСИ ..... под нов номер
№ ....... .
Прехвърляне №2: На 06.02.2024 г. е изпратено при ЧСИ ..... и преобразувано под
......... .
Наследодателката на ищеца, ..... е починала на 10.01.2015 г.. Исковата молба, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена на 01.08.2024 г..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При отрицателен установителен иск за недължимост на вземане поради изтекла погасителна
давност, в тежест на ответника е да докаже наличието на факти, които са прекъснали или
спрели нейния ход. В настоящия случай ответникът проведе пълно и успешно доказване.
Приложима давност и общи положения. Вземанията на ответника са установени с влезли
в сила заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Съгласно константната съдебна практика
на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със сила на пресъдено нещо и се
приравнява на влязло в сила съдебно решение по отношение на съществуването на
вземането ./ Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022
г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага,
когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато
е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма
спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден
изпълнителният лист е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за възражение. Ето защо
на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна
давност.
Поради това, съгласно чл. 117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
приложимата погасителна давност е петгодишна. Всички процесни изпълнителни дела са
образувани преди ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което до тази дата давност
не е текла. Новата петгодишна давност би следвало да е започнала да тече на 27.06.2015 г..
Спиране и прекъсване на давността по отделните изпълнителни дела.
1. : Смъртта прекратява съществуването на длъжника като правен субект. Той губи
своята процесуална правоспособност и не може да бъде страна по делото. Всякакви
действия, извършени срещу починало лице, са процесуално недопустими и нищожни.
2. Приложимост на чл. 429, ал. 1 от ГПК: Тази разпоредба урежда как изпълнението
3
продължава срещу наследниците на починал длъжник. За да може обаче
производството да "продължи", логически следва, че преди това то трябва да е било
спряно. Необходимо е да се установи кои са наследниците, да им се даде възможност
да приемат или да се откажат от наследството и едва тогава те да бъдат конституирани
като нови длъжници.
3. Спиране на сроковете: Един от най-важните ефекти на спирането по силата на закона
е, че спират да текат всички процесуални срокове, включително и погасителната
давност. Това е така, защото докато няма надлежно конституирана страна-длъжник,
взискателят е в обективна невъзможност да предприема каквито и да било
изпълнителни действия.
Така с Решение № 233 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 7125/2013 г. на ВКС, IV г. о., се приема,
че:
"Смъртта на длъжника е основание за спиране на изпълнителното
производство, което настъпва по силата на закона и от този момент спира да
тече погасителната давност за принудително изпълнение на вземането."
По изп. дело № 798/2011 г. на ЧСИ ..... (сега № 55/2024 г. при ЧСИ П.а): По това дело
наследниците са конституирани с нарочно постановление от 17.03.2015 г.. Давността е
започнала да тече на 27.06.2015 г. и е следвало да изтече на 27.06.2020 г. На 09.03.2017 г.
обаче съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на
ищеца, което действие е прекъснало давността. С това е започнала да тече нова петгодишна
давност, която е следвало да изтече на 09.03.2022 г. Впоследствие са предприети и други
действия, прекъсващи давността, като насрочване на опис на 16.03.2018 г. и искане от
взискателя за налагане на запор от 26.08.2019 г.. Поради това, по това изпълнително дело не
е изтекъл непрекъснат петгодишен период, в който да не са предприемани действия, годни
да прекъснат давността.
По итношение на останалите изпълнителни дела: Наследодателката е починала на
10.01.2015 г. Със смъртта , давността по силата на закона спира да тече. Течението се
подновява след конституирането на нейните наследници, което е сторено на 02.11.2018 г..
Първото действие, годно да прекъсне давността след тази дата, е предприето на 26.08.2019 г.
с молба от взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия, в т.ч. налагане на
запори. Съгласно т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, искането за извършване на
изпълнителни действия прекъсва давността, като от значение е активността на
взискателя, а не непременно последващото реално осъществяване на исканите способи от
съдебния изпълнител. Взискателят не следва да бъде санкциониран за евентуално
бездействие на органа по принудително изпълнение. Следователно, с молбата от 26.08.2019
г. давността е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност, която изтича на
26.08.2024 г.
Исковата молба по настоящото дело е подадена на 01.08.2024 г., т.е. преди изтичането на
4
петгодишния давностен срок.
Следв ада се вземе още предвид съдебната практика по отношение на така наречената
перемпция : Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана
след постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме, като
се считат предприети от момента на искането.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в
този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о.,
ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение №
3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
Следва да се посочи още, че в Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021
г., III г. о, е даден отговор на въпроса: „дали тече давност за вземането когато съдебният
изпълнител бездейства и не прилага исканите от взискателя изпълнителни способи за
събирането му“, като ВКС е счел, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване
на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато
при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Както вече бе разяснено, същинско действие за принудително изпълнение може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но
давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други
лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.
Несъмнено искането следва да бъде редовно заявено. В случай, че е нередовно, съдебният
изпълнител дължи даването на надлежни указания и срок за отстраняване на пороците. При
изпълнение на указанията от страна на взискателя, искането се счита за редовно заявено от
датата на дозирането му пред органа. Ако взискателят прояви процесуално бездействие и не
отстрани нередовностите на сезирането, ще понесе негативната последица, давността да не
се счита прекъсната дори и при бездействие на съдебния изпълнител. Не са налице давани
5
указания които да обосноват нередовност на молбите и бездействие на взискателя. Поради
което молбите, с които визскателят е сезирал ЧСи да извърши конкретни изпълнителни
действия от категорията на годните да прекъснат давността са достатъчни, за да започне да
тече нов давностен срок, както е в настоящия случай.
С оглед последното съдът приема, че последното изседвано действие на взискателя по
изпълнителните дела - молба за налагане на запор на длъжника по ИД от 26.08.2019г. по
всички изпълнителни дела, е именно това дейтвие, което е прекъснало течението на
давностния срок и е установило начало на нов петгодишен такъв, който до 01.08.2024г. (
датата на подаване на искова молба) не е изтекъл, поради което и вземането, за което са
предявени исковете, не се е погасило по давност, а исковете следва да се отвхърлят.
Разноски се дължат на ищеца в размер на 100 лв -юрисконсултско възнаграждние.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. П. П., ЕГН **********, срещу ......, искове с правно
основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът И. П. П., ЕГН
********** не дължи на ответника ...... следните суми: 1/2 от сумите по изпълнителен лист
от 07.06.2011 г. по ч.гр.д. № 13681/2009 г. на РС-Пловдив, а именно: 6091.20 лв. главница за
топлинна енергия за периода 05.2007 г. - 04.2009 г.,1019.73 лв. мораторна лихва и 490.52 лв.
разноски по делото; 1/2 от сумата в общ размер на 705.65 лв. разноски, за която е издаден
изпълнителен лист от 27.09.2011 г. по гр.д. № 173/2010 г. на РС-Пловдив; 1/2 от сумите по
изпълнителен лист от 07.07.2014 г. по ч.гр.д. № 5652/2014 г. на РС-Пловдив, а именно:
690.13 лв. главница за топлинна енергия за периода 05.2013 г. - 10.2013 г.,38.83 лв.
мораторна лихва и 325 лв. разноски; 1/2 от сумите по изпълнителен лист от 26.11.2013 г. по
гр.д. № 16079/2013 г. на РС-Пловдив, а именно: 2221.14 лв. главница за топлинна енергия за
периода 11.2012 г. - 04.2013 г.,124.98 лв. лихва и 257.30 лв. разноски; 1/2 от сумите по
изпълнителен лист от 30.05.2013 г. по ч.гр.д. № 5603/2013 г. на РС-Пловдив, а именно:
4187.39 лв. главница за топлинна енергия за периода 07.2011 г. - 10.2012 г., 393.18 лв. лихва
и 369.03 лв. разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН **********, да заплати на ......, сумата от 100 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6