№ 357
гр. Габрово, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Елисавета Б. И.а
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210101713 по описа за 2021 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от Б.М.К., ЕГН **********, действаща чрез нейната
майка и законен представител Д.Л. Ц.-.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„*********" № 3 срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, осъдителен иск за заплащане на сумата 15000 лева в обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на здравето й при ПТП,
настъпило на 22.01.2021 г., заедно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба Б.М.К. твърди, че на 22.01.2021 г. като пътник в лек автомобил
Форд „Фокус", с рег № ЕВ 4111 АХ, в гр. Габрово на бул. „Столетов" до дом № 157,
участвала в пътно – транспортно произшествие, като влязла в контакт с автомобил
Опел „Виваро", с рег. № ЕВ 9148 ВК, управляван ИВ. СВ. ИВ., в резултат на който
получила дълбоко разкъсно-контузна рана до костта на черепа, с оперативна намеса
под пълна упойка в ляво на челото, мозъчно сътресение, без спомен за случилото се,
световъртеж, главоболие, кръвонасядане в областта на главата, посттравматичен и
загрозяващ белег в ляво на челото - 6-7 см., лезия на occipitofrontalis мускул на челото,
посттравматичен стрес. Излага, че големият загрозяващият белег в ляво на челото
предизвиквал притеснение и неудобство в общуването й и не желаела да посещава
училище. Също така изпитвала стрес и страх да остава сама, сънувала кошмари и
изживявала инцидента отново и отново. Ударът в главата предизвиквал напрежение в
очите и главоболие, които все още чувствала след инцидента.
Виновният за причиненото ПТП водач бил страна по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника, който изплатил
извънсъдебно сумата от 2500 лева от първоначално претендираното застрахователно
обезщетение в размер на 25000 лева. С оглед изложеното ответникът следвало да
репарира причинените неимуществени вреди с престиране на сумата 15000 лева, ведно
1
с лихвата за забава върху претендираната сума от деня на увреждането – 22.01.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка с твърдените
вреди. Релевира възражение за съпричиняване на вредите в резултат на
противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил Форд „Фокус",
който имал достатъчно време и техническата възможност да възприеме другия водач и
да предприеме действия по избягване на ПТП, респ. ищцата не била с поставен
предпазен колан. Твърди се, че претендираното обезщетение за неимуществените
вреди не съответствало на съдебната практика, както и на принципа на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Оспорва и началния момент от който се
претендира заплащане на лихва за забава.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
От представения констативен протокол за ПТП № 2021-1034-20 от 22.01.2021 г.
на Елизар Георгиев, мл. автоконтрольор при РУ на МВР- Габрово, се установява, че на
посочената дата – 22.01.2021 г. около 11.00 часа е настъпило пътно транспортно
произшествие между автомобил марка Опел „Виваро", с рег. № ЕВ 9148 ВК и лек
автомобил марка Форд „Фокус", с рег. № ЕВ 4111 АХ, в който пътувала ищецът. В
протокола е отразено, че Б.М.К. е пострадала при произшествието, като получила
разкъсно-контузна рана на главата и комоцио.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му – настъпилото ПТП и
обстоятелството, че водачът на автомобил марка Опел „Виваро" с рег. № ЕВ 9148 ВК
представил полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/23/120001039871,
валидна към датата на произшествието, сключена с ответника ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********. По отношение на описания от съставителя
механизъм на настъпване на ПТП, протоколът няма материална доказателствена сила,
тъй като представлява заключение на съставителя му, поради което и съдът не е
обвързан от извода на административния орган, а механизмът е елемент от предмета на
доказване в производството.
Страните не спорят и с определение от 16.12.2021 г. за безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че на 22.01.2021 г.
в гр. Габрово е произтекло ПТП между автомобил Опел „Виваро", с рег. № ЕВ 9148 ВК
и лек автомобил Форд „Фокус", с рег. № ЕВ 4111 АХ, в който пътувала ищецът К.,
като към датата на настъпването му водачът на автомобил Опел „Виваро" ИВ. СВ. ИВ.
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, по която последният заплатил извънсъдебно сумата 2500 лева
-застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца.
Ищецът Б.М.К. е представила медицински документи, които са взети предвид при
изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което и
съдът, като неразполагащ с необходимите специални знания, не ги обсъжда.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът цени като
2
компетентно дадено и съответно на събраните писмени доказателства, се установява,
че ищецът в резултат на настъпилото на 22.01.2021 г. ПТП, е получила следните
увреждания: контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение - лека
степен, с голяма линейна разкъсно-контузна рана в неокосмената част на челото вляво,
достигаща в дълбочина до черепните кости. Проведено е оперативно лечение с местна
и обща анестезия и зашиване на раната (с интрадермален шев). Съгласно заключението
имала главоболие и световъртеж, за което е проведена терапия в болницата, както и по-
късно, след консултация с невролог при продължаващи оплаквания от главоболие,
нарушен сън. Възстановяването (зарастването) на раната на челото е продължило
около 14 дни, след което образувалият се ръбец продължава да се развива и оформя до
постоянен по-блед белег. Възстановяването от мозъчното сътресение е продължило
около 1 (един) месец. Предвид локализацията на външното нараняване в лицевата
област, която е богато кръвоснабдена и инервирана, това е било съчетано с обилно
кървене и силна болка. Болката е била особено интензивна в първите часове, след
което постепенно е започнала да намалява в първите дни и до пълното зарастване на
раната. Болката при мозъчно сътресение (главоболие) не може да бъде
измерена/оценена и е строго индивидуална, като може да бъде значителна, до дразнене
от светлина и звуци. Вещото лице сочи, че децата са по-чувствителни на болка и я
изживяват по-интензивно.
Вещото лице сочи, че е налице белег от раната в лявата неокосмена (видима) част
на челото, над лявата вежда - белегът започва от ръба на веждата и достига до ръба на
окосмяването по-горе. Белегът е с бледорозов до белезникав цвят, неравен, слабо
изпъкнал над нивото на околната кожа. Локализацията на разкъсно-контузната рана
вляво на челото съответства на локализацията на челната част на т.нар. musculus
occipitofrontalis, чиито влакна са разположени вертикално (сагитално, по надлъжната
ос на тялото). Тъй като раната е описана при постъпването в болница в деня на
инцидента като достигаща в дълбочина до подлежащите черепни кости, това означава,
че разкъсването на тъканите засяга и подлежащия в същата зона горепосочен мускул.
Раната е ориентирана в същата посока, като влакната на мускула, което определя
липсата на по-обширно прекъсване на мускула и засягане на функцията му в
значителна степен. Това се потвърждава от извършения преглед на 18.01.2022 г., при
който се установява запазена и симетрична подвижност/мимика на челото в зоната на
белега от раната — при незарастване на мускула би се получила асиметрия и
изоставане в тази дейност (повдигане на веждите и набръчкване на челото). Вещото
лице сочи, че нараняванията при деца зарастват по различен начин - понякога с малък
ръбец/белег, а понякога с т. нар. хипертрофичен ръбец (келоид), който е значително
по- голям от първоначалния белег при зарастване. Това определя и различно поведение
при козметични намеси (пластична операция, която може да заличи в голяма степен
белега). Обичайно се наблюдава и изчаква. Към момента на изготвяне на експертизата,
ищцата Б. К. се е възстановила от мозъчното сътресение. От получената при
процесното ПТП дълбока разкъсно- контузна рана е останал видим белег вляво на
челото, в неокосмената му част, между веждата и линията на окосмяването. Белегът
създава дискомфорт у детето. Полученото мозъчно сътресение съответства на „лека"
степен (от три клинични степени - лека, средна и тежка), тъй като не е съчетано с кома
и по-тежки неврологични отклонения. Съгласно заключението по тялото на
пострадалата няма следи, белези и наранявания, характерни за поставен предпазен
3
(обезопасителен) колан, като вещото лице уточнява, че такива следи/увреждания от
колан не се получават често, а като се има предвид сезона и наличието на няколко
пласта дрехи, получаването им е слабо вероятно.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че такъв белег на челото може да
остане пожизнено или да продължи да бъде видим години наред - обикновено
минимум десетина години, ако изобщо отшуми. При евентуална корекция чрез
пластична хирургия може да се намали белега, но това не е гарантирано, не винаги е
успешно, тъй като самият белег не е по продължение на така наречените линии на
Лангер или линии на цепливост на кожата. Вещото лице сочи, че посоченият срок за
възстановяване е срок за зарастване на раната, а това е периодът, в който нарушената
цялост на кожата се възстановява или сраства, но това не касае образуване на белега,
което се случва в отделен период.
От заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, което съдът
кредитира, като обективно и компетентно изготвено, съответно на другите
доказателства по делото, се установява, че ударът се осъществява в лентата за
движение на лек автомобил Форд „Фокус", с рег. № ЕВ 4111 АХ (мислената пътна
лента за движение към центъра на града), при приет ориентир десния ъгъл на сградата
на заведението. Към момента на започване на маневрата за движение назад от
автомобил Опел „Виваро", с рег. № ЕВ 9148 ВК, лекият автомобил Форд се е намирал
от мястото на удара на разстояние 34,5 м. Произшествието е произтекло на бул.
"Столетов", между № 177 и № 179. Пътният участък при движение към центъра е прав
пътен участък, с дължина преди мястото на ПТП около 180 метра, с наклон на
спускане изменящ се за посоката на движение на лекия автомобил Форд от 3 %, до 2 %
в зоната на произшествието. На десния тротоар за посока на движение към центъра,
преди и в близост до зоната за паркиране, има широколистни дървета, стволовете на
които частично закриват паркирани в зоната на заведението автомобили. Ширината на
зоната за паркиране е 5,2 м., което с оглед на параметрите на автомобил Опел
„Виваро", с рег. № ЕВ 9148 ВК определя, че при паркирането на автомобила, неговата
задна част е била в зоната на бордюра на зоната за паркиране (в зоната на дясната част
на платното за движение). Възможно при указаното косо паркиране съгласно Протокол
за ПТП, задната лява ъглова част на автомобил Опел „Виваро", с рег. № ЕВ 9148 ВК да
е била минимално навлязла в зоната на десния край на платното за движение - до около
0,2 + 0,3 м. Водачката на лек автомобил Форд „Фокус", с рег. № ЕВ 4111 АХ е
разполагала с техническа възможност да възприеме тази задна част от купето на
автомобил Опел „Виваро", с рег. № ЕВ 9148 ВК от голямо разстояние, още от момента
на навлизане в правия пътен участък. Тя е разполагала с техническа възможност да
възприема движението на автомобил Опел „Виваро", с рег. № ЕВ 9148 ВК от момента
на неговото потегляне. Технически правилно е при осъществения процес на движение
на автомобил Опел „Виваро", с рег. № ЕВ 9148 ВК, водачката на лек автомобил Форд
„Фокус", с рег. № ЕВ 4111 АХ да осъществи процес на аварийно спиране. От
техническа гледна точка, водачът на автомобил Опел осъществява навлизане на
платното за движение на заден ход, без да е разполагал в възможност за възприемане
на движещият се към центъра на града лек автомобил Форд „Фокус", с рег. № ЕВ 4111
АХ, с което се е поставил в невъзможност да осъществи пропускането му.
Съгласно заключението технически правилно е при осъществения процес на
движение на автомобил Опел „Виваро", с рег. № ЕВ 9148 ВК, водачката на лек
4
автомобил Форд „Фокус", с рег. № ЕВ 4111 АХ да осъществи процес на аварийно
спиране. Сравняването на отстоянието на автомобил Форд до мястото на удара при
започване на маневрата за движение назад от автомобил Опел (34,9 м.), с опасната зона
за спиране (36,2 - 40,2 м.), определя, че водачката на лек автомобил Форд и при
своевременно реагиране към самото начало на маневрата на Опел, не може да спре
автомобила до мястото на удара. Необходимото разстояние за спиране на автомобил
Форд от реагирането на водачката, до пълното спиране (опасна зона за спиране) за
скоростта му на движение 47,4 – 50,8 км/ч е 40,2 м. За да може да спре лекия
автомобил Форд до мястото на удара, при своевременно реагиране към началото на
маневрата на автомобил Опел „Виваро", с рег. № ЕВ 9148 ВК когато се е намирал на
разстояние 34,9 м. от мястото на удара, то той е трябвало да се движи със скорост не по
голяма от 46.3 км.ч.
С влязло в сила наказателно постановление № 21-0892-000054/12.02.2021 г. на
началник сектор към ОД на МВР Габрово, на ИВ. СВ. ИВ. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 20 лв., на основание чл. 53 ЗАНН, вр.
чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП за това, че на 22.01.2021 г.
в 11:10 часа, в гр. Габрово, бул. Столетов в близост до номер 157, като водач на
автомобил Опел „Виваро", с рег. № ЕВ 9148 ВК от паркирано състояние от дясната
страна на пътя (перпендикулярно на оста на пътя), извършва маневра движение назад
без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, за да
се включи в движението като със задната част на автомобила навлиза в лентата за
движение в посока бензиностанция Лукойл, вследствие на което реализира ПТП с
движещия се в посока бул. Хемус лек автомобил Форд „Фокус", с рег № ЕВ 4111 АХ,
управляван от Д.Л. Ц..
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите или не установяват
факти от предмета на доказване, очертан от предявения иск или не са необходими, с
оглед приетите за безспорни в отношенията между страните факти.
Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника,
предполага да се установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на
застрахования водач, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите:
поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от
състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се
докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се
приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция от страна на ответника.
Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на всички
елементи от пораждащия съдебно предявеното материално право на вземане,
5
фактически състав.
В производството за безспорен факт е прието съществуването на правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и ИВ. СВ. ИВ. – трето за
спора лице, за което се твърди да е осъществило спрямо ищеца граждански деликт.
Осъществяването на деликта ответникът е признал с факта на извънсъдебно
изплащане на обезщетение за причинените на Б.М.К. неимуществени вреди.
Осъществяването на граждански деликт е установимо и от събраните в производството
доказателства.
В резултат на поведение на ИВ. СВ. ИВ., осъществено при управлението на лек
автомобил Опел „Виваро" с рег. № ЕВ 9148 ВК, предприето в нарушение на чл. 40, ал.
1 ЗДП - водач на пътно превозно средство, преди да започне движение назад, е длъжен
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност
или затруднения за останалите участници в движението, е произтекъл контакт между
автомобил Опел „Виваро" и автомобил Форд „Фокус", в който пътувал ищцата Б.М.К.,
от който са настъпили неблагоприятни изменения в правната сфера – увреждане на
здравето й.
Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват в
увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право -
здравето му - обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане
на здравето на ищцата се изразява в контузия на главата с клинични данни за мозъчно
сътресение - лека степен, с голяма линейна разкъсно-контузна рана в неокосмената
част на челото вляво, достигаща в дълбочина до черепните кости.
Неблагоприятното засягане на здравето на ищеца се изразява в травматично
увреждане на тъкани и органи – разкъсно-контузна рана на видимата част от лицето,
което й е причинило болка и страдание, които са отшумели за кратък времеви период,
но от раната е налице белег, който обективно има загрозяващ характер и именно
наличието му е източник на непрекъснати неблагоприятни изживявания от страна на
ищеца, която е подрастваща и външността е със съществено значение за социалните
контакти и самочувствието ѝ при общуване.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари,
претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и
съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде
определен по справедливост от съда. Съдът приема, че за справедливото възмездяване
на неблагоприятното засягане на здравето, резултат от настъпилото ПТП, с оглед
краткия период, през който са понасяни болките и страданията от получените
увреждания, но при съобразяване на получения загрозяващ белег и то от дете, което се
развива, поради което психиката му е незряла и понася по-тежко увреждащи събития,
съответно му предстои изграждането на лични и социални контакти, които обективно
ще бъдат затруднени от неудобството от видимия белег, следва да бъде престирана
сума в размер на 9500 лева, която би била адекватна и в справедливо обезщетение на
претърпените вреди.
6
При извод за частична основателност на предявения иск, съдът следва да разгледа
възражението на ответника за съпричиняване на вредите в резултат на непоставен
предпазен колан. Възражението е недоказано.
Съгласно решение № 71 от 14.07.2016 г. по т. д. № 1241/2015 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът
му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди в конкретната хипотеза
ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса,
че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. При липса на доказан
принос на увреденото лице и то при условие на пълно и главно доказване,
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е недопустимо. Приносът не може да бъде зачетен,
ако е само предполагаем /вероятен/ - изрично в този смисъл: реш. № 151 по т.д. №
1140/2011 г. на ІІ т.о., реш. № 169 по т.д. № 1643/2013 г. на ІІ т.о., реш. № 166 по т.д. №
60/2013 г. на ІІ т.о., реш. № 99 по т.д. № 44/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и др..
Няма съмнение, че автомобилът, в който е пътувала ищецът Б.М.К. е бил
оборудван с предпазен триточков колан, но няма събрани доказателства, че при
неговото поставяне вредите не биха настъпили, тъй като функцията на колана е да
задържи тялото, но позволява движение на главата, която не е обхваната от колана и
при това движение в резултат на инерционните сили е напълно възможно разкъсно-
контузната рана да бъде причинена при съприкосновението на главата на пътника с
обекти от интериора на автомобила. След като няма категорични доказателства, че
процесните вреди, които са резултат от травматично увреждане на главата не биха
били настъпили или биха били в различен от установения обем, релевираното
възражение за съпричиняване не може да бъде уважено.
Не следва да се обсъжда възражението на ответника за съпричиняване на вредите
в резултат на противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил Форд
„Фокус", доколкото пострадалият, който претендира обезщетение, не е водач на
автомобила и съответно неговото поведение е релевантно само в ситуация на
непоставен предпазен колан, което възражение по изложените по-горе съображения е
неоснователно.
Извършеното обаче извънсъдебно плащане на сумата 2500 лева е произвело
частичен погасителен ефект и затова счетеното от съда за справедливо обезщетение на
причинените неимуществени вреди в размер на 9500 лева следва да бъде намалено с
вече престираната сума. Следователно, предявеният иск за възмездяване на
неимуществените вреди е доказан за размера от 7000 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 15000 лева следва да бъде отхвърлен.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Задължено лице по това
вземане е делинквентът, тъй като вредите са причинени от неговото виновно и
7
противоправно поведение. Задължението е изискуемо веднага /от момента на
настъпването на вредите/ и от същия момент изпълнението на това задължение се
счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е
необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното
задължение /чл.84 ал.3 ЗЗД/. От този момент той дължи обезщетение за забавено
изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер законната лихва –
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Следователно, ответникът носи отговорност и за законната лихва върху уважената част
от главницата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от уведомяването
му – 16.07.2021 г. до окончателното й погасяване.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от иска. В случая, за размера от
2500 лева на претендираното обезщетение, който ответното дружество признава и с
поведението си не е дало повод за предявяване на иска, разноските следва да се
понесат от ищеца, съгласно чл.78, ал.2 ГПК. Ищецът не доказва извършването на
разноски, съответно такива не му се следват. В полза на адв. Ирена Мочурова-
Горанова следва да се присъди възнаграждение в размер на 457,33 лева за оказана
безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1
от Закона за адвокатурата, пропорционално на уважената част от иска. Ответникът
доказва разноски в размер на 1030 лева, представляващи внесени депозити за
възнаграждение вещи лица и за призоваване на свидетел в общ размер от 730 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, от която сума следва да му се
присъдят 549,33 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС Габрово сумата от 350 лева, представляваща разноски за производство за
държавна такса и за възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза, съобразно уважената част от иска.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, да
заплати Б.М.К., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен
представител Д.Л. Ц.-.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 3,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата
7000 (седем хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
за увреждане на здравето, изразено в контузия на главата с клинични данни за мозъчно
сътресение - лека степен, с голяма линейна разкъсно-контузна рана в неокосмената
8
част на челото вляво, достигаща в дълбочина до черепните кости, получено при
настъпило на 22.01.2021 г. в гр. Габрово ПТП, заедно със законната лихва от
16.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до предявения размер от 15000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Ирена Мочурова-Горанова от АК-Велико Търново, сумата
457,33 (четиристотин петдесет и седем лева и тридесет и три стотинки) лева –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца Б.М.К., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА Б.М.К., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен
представител Д.Л. Ц.-.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 3,
да заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 549,33 (петстотин четиридесет и девет лева и
тридесет и три стотинки) лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, да
заплати по сметка на Районен съд - Габрово, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от
350 (триста и петдесет) лева, представляваща разноски за производството за държавна
такса и за възнаграждение за вещото лице, изготвило заключение по съдебно-
медицинската експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
9