№ 27898
гр. София, 09.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20201110117896 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от С. И. Т. срещу „Кредисимо” АД.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба.
По направените доказателствени искания:
Ищецът е представил допустими, относими и необходими писмени
доказателства, които следва да бъдат приети.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА в срок до датата на насроченото открито съдебно
заседание за завери за вярност с оригинала приложените към исковата молба
документи, като го предупреждава, че при неизпълнение на указанията, същите ще
бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.11.2023 г. от 10:45 часа, за
когато да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
1
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът твърди, че на 10.02.2016 г. между него, в качеството на заемополучател,
и ответника, в качеството на заемодател, е сключен договор за потребителски кредит
№ 611424, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде на
заемополучателя сума в размер на 1600 лв., а заемополучателят се е задължил да върне
същата, ведно с договорна лихва в размер на 480,62 лв., т.е. договореният общ размер
на всички плащания е 2080,62 лв. Изложени са подробни доводи, че договора за кредит
противоречи на добрите нрави и е нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т.7, т.
9, т. 10 и т. 11 и чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Твърди се, че ищецът е платил по договора следните суми: 250 лв. – на
16.03.2016 г., 1889,52 лв. – на 06.04.2016 г., като кредита е предсрочно погасен на
посочената дата. Сочи, че в началото на 2020 г. е поискал от ответника справка какви
суми са начислявани по договора за кредит, като от последния е отказано издаването
на такава. Поддържа, че е получил електронно писмо от ответника, с което го
уведомява, че при подаване на заявлението за сключване на договор за кредит е избрал
кредита да бъде обезпечен с договор за поръчителство от трето, избрано от ответника
юридическо лице, както и че е подписал договор с него, като се е съгласил да заплаща
месечно възнаграждение в размер на 111,71 лв. Ищецът оспорва да е подписал договор
с подобно съдържание и поддържа, че и ответника не разполага с такъв.
Съобразно изложеното се иска процесния договор за потребителски кредит №
611424/10.02.2016 г. да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 22 ЗПК и
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 539,52 лв.,
представляваща разлика между общо платената сума по договора за кредит и
предоставената главница в размер на 1600 лв. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Заявява, че няма претенции за парични вземания към ищеца. Поддържа, че таксата на
поръчител не е включван в ГПР. Сочи, че общият сбор на главница и договорна лихва
по процесния договор за кредит е в размер на 2080,62 лв., а платената от ищеца сума е
в размер на 2139,52 лв. Предвид изложеното, при условията на евентуалност,
поддържа, че исковата претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателна за сумата в размер на 58,90 лв. Претендира разноски и оспорва
претенцията на ищеца за присъждане на такива с твърдения, че не е дал повод за
завеждане на делото.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно
основание чл. 22 вр. чл. 23 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По предявения установителен иск с правно основание чл. 22 вр. чл. 23 ЗПК:
За основателността на предявената искова претенция в тежест на ищеца е да
установи пълно и главно кумулативното наличие на следните предпоставки 1.)
2
сключен между страните договор за потребителски кредит с параметри, посочени в
исковата молба, 2.) нищожност на договора на заявените с исковата молба основания, а
именно поради нарушение на императивни норми на закона, в т. ч. и че има
неравноправен характер, поради заобикаляне на закона и/или поради накърняване на
добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване
на неоснователно обогатяване.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици
от сключването на договора.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на
плащането на процесната сума, а ответникът – да докаже наличието на правно значимо
основание за задържането на полученото.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище по иска,
следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право:
1. На 10.02.2016 г. между ищеца, в качеството на заемополучател, и ответника, в
качеството на заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № 611424 с
параметри, посочени в исковата молба.
2. По процесния договор за потребителски кредит ищеца е извършил плащания в
общ размер на 2139,52 лв., както следва: 250 лв. – на 16.03.2016 г. и 1889,52 лв. – на
06.04.2016 г.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4