МОТИВИ
към присъда по НОХД № 442 по описа за 2015г. на ШОС
Подсъдимият Б.М.М.
с ЕГН ********** е предаден на
съд по следното обвинение:
За това, че на 27.05.2014г. в гр.В.Преслав, в
съучастие като извършител с Х.Х.А. *** е отнел чужди движими вещи, сумата от
2 900лв., от владението на М.Ю.Т.,***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила, нанасяне на удари по главата и тялото-
престъпление по чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
Подсъдимият Х.Х.А.
с ЕГН ********** е предаден на
съд по следното обвинение:
За това, че на 27.05.2014г. в гр.В.Преслав, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Б.М.М. *** е
отнел чужди движими вещи, сумата от 2 900лв., от владението на М.Ю.Т.,***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила,
нанасяне на удари по главата и тялото- престъпление по чл.199 ал.1 т.4 във вр.
с чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение спрямо
двамата подсъдими и предлага на съда да им наложи наказание лишаване от свобода
под минималния размер, предвиден в закона, като се отчетат наличието на
смекчаващи вината обстоятелства. Предлага на всеки от подсъдимите да бъде
наложено наказание “Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6 месеца, което
да бъде изтърпяно ефективно.
Преди започване на съдебното следствие от пострадалия М.Ю.Т. бе
предявен граждански иск в размер на 6000лв. за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 27.05.2014г. до окончателното й изплащане. Пострадалият
направи искане да бъде конституиран като граждански ищец и частен обвинител по
делото. С определение на съда предявения от пострадалия граждански иск бе приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство, а пострадалото лице бе
конституирано като граждански ищец и частен обвинител. Повереникът на
гражданския ищец и частен обвинител моли съда да уважи предявения от него
граждански иск в пълен размер, а на подсъдимите да се наложи наказание около
средния размер на предвиденото в закона наказание за деянието, за което са предадени на съд.
Разпитани на съдебното производство,
подсъдимите дават обяснения, че не са отнели паричните средства от пострадалия
с цел да ги своят, а за да ги дадат на свой близък – свид. Е.О.С., на когото гр.ищец
Т. дължал пари. От защитниците на двамата подсъдими се излагат доводи за
несъставомерност на деянието по чл.198 ал.1 от НК по отношение на подс.М. и по
чл.199 ал.1 т.4 от НК във вр. с чл.198 ал.1 от НК по отношение на подс.А..
Защитата излага доводи, че с действията си подсъдимите са осъществили състава
на чл.323 ал.5 от НК и молят съда ги
признае за виновни по този текст от НК и да им наложи наказание „Пробация” в максимален
размер.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Пострадалият М.Ю.Т. и неговото
семейство се занимавали с животновъдство, и по конкретно с отглеждането на
крави. Имали кравеферма в местността „Севера”
край гр.Провадия. Освен с отглеждането на животни пострадалият се
занимавал и със закупуване и продажба на крави.
През пролетта на 2014г. свид.Е.О.С. ***
бил съкратен от работа и решил да се занимава също с отглеждането на крави.
Същият имал две крави, които били ялови и решил да ги замени, както и да закупи
други крави, за да добива мляко. Свид.С. се обадил на племенника си
подс.Х.Х.А. и го попитал дали знае някой да продава крави. Подс.А. му
отговорил, че не знае, но че ще се обади на подс.Б.М.М., тъй като последния
гледал крави и също купувал и продавал такива животни. Подс.М. обещал да
провери, тъй като наскоро бил купувал крави от човек от гр.Провадия. По- късно
подс.М. казал на подс.А., че човека, от който е купувал няма животни за продаване,
но го насочил от кого могат да закупят. По молба на свид.С. подсъдимите решили да го
придружат до гр.Провадия, за да посредничат при сделката.
На 22.05.2014г. подс. Б.М. се обадил по
телефона на пострадалия Т. и го попитал дали продава крави. Свид. Т. отговорил,
че не продава. Подс.М. поискал да се видят и да поговорят. Свид.Т. се съгласил
да се срещнат в близост до краварника, където отглеждал животните. На местото
пристигнали подс.М. и подс.А., свид.Е.С. и сина му С.Е.О.. Пострадалият се
запознал с тях и им казал, че няма крави за продаване.
На 23.05.2014г. около 20-21 часа подс.Б.М.
отново се обадил по телефона на свид.Т.. В разговора се включил и подс.А..
Двамата подсъдими уговаряли пострадалия да продаде крави на свид.С.. За
посредническата си дейност подсъдимите поискали пострадалия да им заплати
комисионна от по 200лв. Пострадалия се съгласил да осъществят сделка, като се
договорили да им заплати комисионна от по 150лв. за всеки от подсъдимите.
На 24.05.2014г. по обяд подсъдимите М.
и А., заедно със свид.Е.С. и сина му С.О. се срещнали с пострадалия Т..
Постигнали договорка свид.С. да замени своите две крави с други две на пострадалия, както и да закупи две
бременни крави, за които да заплати сумата от 5500лв. Същия ден натоварили двете
бременни крави на свид.Т. в неговия микробус „Пежо Боксер” с рег.№ Н 8369ВВ.
Микробуса бил управляван от свид.С.П.. В микробуса се качили свид.Т.Т. /син на
пострадалия/ и подс.Х.А.. Подс.А.
помолил обещаната комисионна да им бъде заплатена без чичо му – свид.Е.С. да
научава. Поради това свид.Т.Т. му дал парите за комисионната в размер на 300лв.
докато пътували към с.Острец. Пострадалият Т. се качил в автомобила, с който
пътували свид.Е.С., сина му С.О. и подс.М.. Същия ден свид. С. заплатил на
пострадалия сумата от 5000лв. Закарали двете крави в с.Острец, обл.Търговище и
ги разтоварили. Натоварили в микробуса двете крави на свид.С., като се
уговорили на следващия ден сутринта свид.Т.
да му докара и другите две крави и тогава да получи остатъка от договорената
сума. На 25.05.2014г. свид.Т. закарал на
свид.С. другите две крави и получил от него сумата от 500лв. Вечерта свид.С. започнал да дои кравите и
установил, че млеконадоят им не съответства на посоченото от свид.Т.
количество. Вместо обещаните по 25-30 литра на крава, той издоил по 3-4 литра.
Свид. С. се почувствал разочарован и се обадил на свид.Т., за да му се оплаче
от малкото количество мляко. Последният му обяснил, че бременните крави не
могат сега да му дадат такова количество мляко, както и че дои с агрегат,
поради което и добива от другите крави е по малък. Свид.С. решил, че закупените
крави няма да му дават желаното количество мляко и предложил на свид.Т. да
развалят сделката, като последния му върне неговите две крави, а свид.С. върне
четирите крави. Уговорили се от дадената сума свид.Т. да задържи част от нея за
транспортни разходи, а останалата да върне на свид.С.. На 26.05.2014г. свид.Т.
отишъл с микробуса, заедно с един от шофьорите, които работели при него за да
вземат две от кравите. В с.Острец натоварили двете бременни крави в микробуса.
В автомобила се качил и свид.Е.С.. Пристигнали в гр.Провадия, разтоварили
кравите и свид.Т. казал на свид.Е., че няма в момента пари, за да му върне и ще
отиде да потърси назаем от свои познати. След известно време се върнал и му
казал, че не е намерил пари и ще му ги даде в най-близко време. Натоварили на
микробуса яловите крави на свид.С. ***. На излизане от гр.Провадия свид.С.
решил да се откаже от развалянето на сделката и заявил, че желае да си върне бременните
крави и договорката да остане такава, каквато са постигнали предните дни.
Върнали се обратно при кравефермата и разтоварили и качените в автомобила крави.
Започнали да товарят бременните крави, но едната от тях започнала да дава
признаци, че започва да ражда. Свид.Т. помолил свид.С. да не тормози животното
и да го остави да роди на спокойствие, но последния не се съгласил. Качили
започващата да ражда крава в микробуса, а оставили другата бременна крава в
кравефермата на Т.. По време на пътуването към с.Острец, кравата се отелила.
Разтоварили я в двора на свид.С. и се уговорили на следващия ден Т. да му
закара и другата бременна крава. Въпреки
направената уговорка, свид.С. се притеснявал свид.Т. да не го излъже. Помолил
свид.С.М.А. по-късно същия ден да го придружи до гр.Провадия. Да там ги закарал
сина на свид.С.- С.О.. Тримата отишли до
дома на свид.Т., но не го намерили. Там се срещнали със съпругата му – свид.Д.Ч..
С нея свид.С. се опитал да поговори за останалата крава. Последната им казала
да не ги притесняват повече, защото нито крава, нито пари ще видят. От разговора свид.С. още повече се притеснил,
че свид.Т. може да не му върне кравата. След като се прибрали в с.Острец той
решил да предложи на постр.М.Т. допълнителна сума от 500лв., за да си гарантира
връщането на кравата. Вечерта на 26.05.2015г. подсъдимите М. и А. се обадили на
Т. и му казали, че на другия ден ще отидат да се разберат за кравата, но че
искали по 200лв. за посредничеството. Свид.С. помолил Р.А. да закара
подсъдимите до гр.Провадия, като му дал 580лв., за да предадат парите на постр.Т..
На
27.05.2014г. преди обяд Р.А. докарал подсъдимите М. и А. в гр.Провадия. Срещнали се с постр.Т. в дома
му. Свид.Д.Ч. сложила почерпка на масата- храна и бира. Поговорили за връщането
на кравата. Р.А. предал на свид.Т. изпратените от свид.Е.С. 500лв. От тази сума
подсъдимите задържали за себе си общо 400лв. за посредничеството си. Уговорили
се, че на следващия ден свид.Т. ще закара кравата в с.Острец, а тогава свид.Е.С.
ще му плати още 300лв. Докато разговаряли, на Р.А. му се обадили негови близки и
му съобщили, че детето му е болно и трябва да се върне веднага в с.Острец. Той
оставил подсъдимите в дома на Т. и потеглил. При прибирането си в с.Острец
уведомил свид.Е.С., че са се разбрали Т. да докара кравата, а при докарването й
да му се заплатят още 300лв. След тръгването на Р.А., подсъдимите останали в
дома на пострадалия. Казали на свид.Т.,
че искат да купуват овце, но когато той им казал, че не познава такива хора
разговора се насочил към покупки и продажби на крави. Следобед подсъдимите
помолили свид.Т. да ги закара до гр.Шумен. Тъй като подс. М. споделил, че има познат, който гледа
крави и може да ги запознае. Тръгвайки пострадалият взел със себе си 3850лв.,
поставени в найлонова торбичка и ги прибрал в левия си чорап. Сина на
пострадалия помолил свид.С.З.П. да ги закара до гр.Шумен. Тръгнали за гр.Шумен
с микробуса на постр.Т. *** спрели да заредят гориво. Свид.Т. извадил от левия
си чорап банкнота от 20лв. и я подал на свид.С.П. за гориво. Подсъдимите видели
къде пострадалия държи парите си. Наближавайки гр.Шумен, подсъдимите помолили
свид.Т. да ги закара до гр.Велики Преслав, тъй като живеели в с.Иваново. Свид.Т.
споделил, че го набутват с горивото, но се съгласил. Пристигайки в
гр.В.Преслав подс.М. предложил да спрат,
за да се почерпят. Спрели до малък хранителен магазин, в близост до по-голям
магазин „Лидер”. Там подс.М. дал 20лв. на подс.А., за да купи бира за почерка.
Подс.М. се обадил на свид. И.Г.Г. и го
поканил да дойде да поговорят. Двамата се познавали, тъй като свид.Г. купувал
телета от подс. М. за доотглеждане. Свид.Г. пристигнал до магазина. Поговорили с
постр.Т., като свид.Г. споделил, че има две юници за продаване. Постр.Т.
заявил, че желае да ги види. Уговорили
се свид.Г. да ги заведе до кравефермата, където гледа животни. С автомобила си
ги придружил до кравефермата на кооперацията в кв.Кирково. Там свид.Г. ползвал
халета, в които отглеждал животни. Останалите се придвижили с микробуса. Около
19-19,30 часа влезли в района на кравефермата, като свид.С.П. останал в
автомобила, а свид.Т. и подсъдимите, заедно със свид.Г. отишли пеша до
халетата, за да гледат животни. В района на базата на смяна като нощен пазач
вече бил застъпил свид.Й.И.К.. След като свид.Т. огледал предложените за продан
животни от свид.Г., започнал разговор за цената, на която да се закупят.
Подсъдимите настоявали сделката да се осъществи, защото искали да получат
комисионна за посредничеството си.
Договорка за цената не била постигната и свид.Т. се отказал да закупи
предлаганите му юници. Виждайки, че подсъдимите много настояват да закупи
животни, пострадалият се усъмнил в намеренията им и решил по-бързо да се
придвижи до микробуса. Той тръгнал да върви пеш, а подсъдимите го последвали.
Свидс.Г. изостанал, защото останал да заключва вратата на халето. Виждайки ги, че се връщат свид.П. направил
маневра с автомобила и го паркирал в близост до товарния кантар. Приближавайки към автомобила, пострадалият
усетил удар в тила си. Видял, че подс.М. го ударил. От удара залитнал, но не
успял да падне на земята. Пострадалият и подсъдимите започнали да се карат.
Приближавайки се към тях, като свид.Г.
чул, че се карат на турски език, но разбрал, че се карат за комисионна.
Пострадалият побързал да се качи в автомобила. Докато вратата била отворена към
него се приближил подс.Б.М. и му казал да слезе, за да се разберат. Пострадалият
отказал да слезе. Подс.М. започнал да го дърпа за ризата, за да слезе. При издърпването пострадалия се опитал
да го ритне, което ядосало подс.М.. Подс.М. започнал да му нанася удари с
юмруци в областта на главата и с ритници по тялото и слабините. Подс.М. казал на подс.А. да хване
пострадалия. Подс.А. бил от към гърба на пострадалия и го прихванал, извил му
ръцете назад, за да не се съпротивлява. При сбиването обувките на пострадалия
се изхлузили, тъй като същите били
подпетени като чехли. Подс.М. дръпнал левия чорап от крака на пострадалия. При
издърпването на чорапа паднала и торбичката с парите. Подс.М. я прибрал. Постр.Т.
започнал да вика за помощ и че са го ограбили. Свид.Г. се намесил и подсъдимите
преустановили побоя. Свид.С.П. не се намесил, защото се притеснил да не го
набият. Свидетел на случилото се от разстояние бил и пазача на базата свид.Й.К..
Пострадалият поискал подс.М. да му върне парите и че ще се обади в полицията,
но подс.М. го заплашил, че няма да му върнат парите и че има връзки с руската
мафия и да се маха от там. Пострадалият
успял да се качи в микробуса и помолил свид.С.П. да го закара в полицията, за
да подаде оплакване за отнетите му пари. Свид.П. видял, че лицето на пострадалия е наранено и по него
има кръв. Двамата се придвижили до
полицейското управление в гр.Велики Преслав, където Т. подал оплакване във
връзка със случилото се.
Подс.М. осъзнал, че това което са
направили ще има неблагоприятни последици за него и подс.А., затова предложил
да се обадят в полицията, за да се разреши проблема им с пострадалия. Свид.Г.
ги посъветвал да се опитат да се свържат с пострадалия и да се разберат с него.
Подсъдимите се качили в автомобила на
свид.И.Г. и напуснали базата на кравефермата. Подс.А. се обадил на свид.Е.С. и му казал, че са взели парите му от
Т.. Уговорили се свид.С. да ги посрещне до с.Кочово. На бариерата до с.Кочово
подсъдимите се прехвърлили в автомобила при свид.С. и сина му С.О.. Подс.М.
подал на свид.С. тесте с пари. Свид.С. преброил и констатирал, че парите са
2900лв. Попитал ги откъде са парите и
подсъдимите му разказали, че са ги взели от постр.Т.. Свид.С. се изплашил от начина, по който са
взети парите и настоял да отидат при кмета на с.Острец, за да се консултират с
него. Тъй като било в извън работно време, те намерили кмета на с.Острец –
свид. К.Д.К. в дома му. Разказали му, че парите са взети от свид.Т. като
компенсация за невърнатата от него крава на свид.Е.С.. Свид.К. им казал, че тъй
като вземането е станало на територията на гр.В.Преслав трябва полицията от
този град да се занимае със случая. Докато разговаряли пострадалият Т. се
обадил на подс.А. с молба да му върнат парите. Подс.А. подал телефона на свид.К.К., който предложил на Т. да дойде в
кметството в с.Острец, за да се разберат. Пострадалият отказал да отиде
там. След разговора с кмета на с.Острец,
свид.Е.С. помолил негов съселян – свид.К.Я.К. да закара до с.Иваново
подсъдимите. Свид. К. се съгласил и ги закарал до с.Иваново. Подсъдимите били
силно притеснени да не бъдат задържани от органите на полицията заради
случилото се. Тъй като пострадалият отново ги потърсил, за да иска да му върнат
парите, те му отговорили, че ще го чакат на бензиностанция „Кастрол” в
гр.В.Преслав, за да му върнат парите. До посоченото място пострадалият се
придвижил с автомобила си, а полицейските служители С.С. и В.К. били в задната
част на микробуса. Докато чакали на бензиностанцията подс.М. се обадил от скрит
номер на пострадалия Т. и го заплашил, че „ще изпрати десетина руснаци, че е от
руската мафия, че ще го пребият да не се обажда в полицията.” По време на обажданията пострадалия се молил
да му донесат 20-40лв. за гориво, за да може да се прибере до гр.Провадия. Във
връзка със случилото се гл.полицай В.К. изготвил докладна записка до Началника
на РУ „Полиция” гр.В.Преслав /л.90 от ДП/.
По-късно вечерта на 27.05.2014г. в
кметството на с.Острец свид.Е.С. предал намиращата се в него сума от 2900лв.,
за което бил съставен и протокол за доброволно предаване /л.63-64 от ДП/. В протокола в частта, в която предаващият
дава пояснения свид.С. собственоръчно написал следното „парите, които доброволно предадох ми ги даде днес на 27.05.2014г. Б. ***,
които е взел от М. *** и се подписал под текста. С приемо- предавателен протокол свид.С.С. предал на
разследващ полицай С.Х. предадената сума от 2900лв. С депозитна разписка /л.66
от ДП/ сумата е оставена на съхранение в „ОББ” АД гр.Шумен.
При проведения оглед на
местопроизшествие в кравефермата на ЗК
”Кирково” гр.В.Преслав са намерени и иззети 2 бр.мъжки обувки, черни на цвят и
1 бр. чорап черен на цвят. При предявяване на веществените доказателства в
съдебно заседание постр.Т. разпозна и посочи, че това са неговите обувки и
чорап.
В хода на досъдебното производство е
проведен и допълнителен оглед на местопроизшествието, за което е съставен и
протокол за оглед на местопроизшествие от 27.08.2015г. /л.222 от ДП/. При
извършения оглед свид.И.Г. е посочил мястото, където е бил паркиран автомобила
на пострадалия непосредствено преди инцидента, както и къде пострадалия е
паднал.
При проведено разпознаване на лица на
досъдебното производство, за което е съставен протокол за разпознаване на лица
/л.58 от ДП/, свид.И.Г. е посочил под №2 – подс.Х.Х.А., като лицето, което е
„видял заедно с Б. през м.май, когато са били в гр.В.Преслав”.
В хода на съдебното следствие са
изискани копие от амбулаторен журнал и журнал за спешни повиквания на ЦСМП- Шумен- филиал Велики Преслав. От
изисканите и приети писмени документи се установява, че на 27.05.2014г. в 19.55
часа пострадалия М. Хюсеионв Т. е посетил филиала на ЦСМП в гр.В.Преслав,
където бил прегледан. На същата дата в 23.40 часа екип на спешна помощ е бил
повикан в РУ „Полиция” гр.В.Преслав поради оплаквания на постр.Т.. Пристигналия
на место екип прегледал пострадалия. На последния било предложено да бъде
хоспитализиран, но той отказал.
На 28.05.2014г. постр. М.Ю.Т. посетил
Отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „Св.Анна- Варна” АД, където бил прегледан
от съдебен лекар. От заключението на издаденото му Медицинско
удостоверение 478/2014г. се установяват
следните травматични наранявания: „кръвонасядане
и травматични отоци по окосмената част на главата, лицето, разкъсноконтузни
рани в областта на лицето, контузия на двете долночелюстни стави, контузия на
гръдния кош.
Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и
биха могли да бъдат получени по указаните време и начин.
В
своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.”
В хода на досъдебното производство е
назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни №79/2015г. Видно от заключението й при освидетелстването
на пострадалия М.Ю.Т. на 28.05.2014г. е установено: „Контузия на главата: Кръвонасядане, оток по окосмената част на главата
вляво теменно с палпаторна болезненост определена като значителна;
Кръвонасядане, оток в тилна област на главата; Кръвонасядане и оток на
клепачите на лявото око, с обхващане и на областта на лявата скула и лявата
буза; Значителна палпаторна болезненост в областта на двете долночелюстни
стави, с ограничени и болезнени движения в същите; Травматичен оток на горната
и долната устни; Кръвонасядане по лигавичната им повърхност на устните;
Разкъсноконтузни вертикално разположени рани по лигавицата на долната устна
двустранно.
Палпаторна
болезненост, над дясната ребрена дъга, засилваща се при дишане, определена като
значителна.
Експертизата
не приема изпадане в пълно безсъзнателно състояние след травмата, предвид
свидетелските показания по делото.
Описаните травматични увреждания са
обусловили на пострадалия Т. временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
В хода на съдебното следствие е допусната и назначена
от съда Допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни №59/2016г. От
заключението й е видно, че при освидетелстването на лицето М.Ю.Т. на
28.05.2014г. са установени следните травматични увреждания: Контузия на главата: Кръвонасядане, оток по окосмената част на главата
вляво теменно с палпаторна болезненост; Кръвонасядане, оток в тилна област на
главата; Кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, с обхващане и на
областта на лявата скула и лявата буза; Травматичен оток на горната и долната
устни; Кръвонасядане по лигавичната им повърхност на устните; Разкъсноконтузни
вертикално разположени рани по лигавицата на долната устна двустранно.
Установена
е също палпаторна болезненост в областта на двете долночелюстни стави /с
ограничени и болезнени движения в същите/ и на гръдния кош вдясно /над дясната
ребрена дъга/ без регистрирани видими травматични увреждания.
Конкретно
установени травматични увреждания са разположени в областта на главата. По вид
същите са кръвонасядания /разположени външно и лигавично/, огнища на
травматичен оток, както и две разкъсноконтузни рани по лигавицата на долната
устна. Раните са на ограничена площ.
Всички
установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удар/сила.
Доколкото
удари нанесени с невъоръжена ръка или крак имат характеристика на такива,
причинени от твърди тъпи предмети, същите може да бъдат получени по начин
съобщен от пострадалия Т. и свидетелите С.З.П. и И.Г.Г.. Последният твърди
също, че пострадалият Т. си ударил главата във вратата на буса, което не
противоречи на общия механизъм на увреждания от твърди тъпи предмети.”
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните на досъдебното производство гласни доказателствени средства-
обясненията на подсъдимите Б.М.М. и Х.Х.А., дадени в хода на съдебното следствие и обясненията
на подс.А., дадени на досъдебното производство, показанията на свидетелите М.Ю.Т.,
С.З.П., Е.О.С., Й.И.К., И.Г.Г., К.Д.К., Т.Р.Т., К.Я.К., С.М.А., В.Д.К., С.Д.С.,
Д.Ч. Маринова, дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свид. М.Ю.Т.,
С.З.П., Й.И.К. и И.Г.Г., дадени на досъдебното производство, прочетени и
приобщени по реда на чл.281 от НПК; от заключенията на съдебно- медицинската
експертиза по писмени данни № 79/2015г. и допълнителната съдебно- медицинска
експертиза № 59/2016г.; от изисканите писмени документи от ЦСМП гр.Шумен-
филиал гр.В.Преслав; от приложените писмени доказателства, присъединени по реда
на чл.283 от НПК към материалите по делото.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия Б.М., дадени в хода на съдебното следствие в частта им, в която
обяснява за преговорите покрай закупуването на крави от свид.Т., за
постигнатите уговорки за замяна на крави и заплащането им от страна на свид.Е.С..
В тази им част обясненията му се подкрепят от другите гласни доказателства –
частично от обясненията на подс.А., както и от показанията на свид.Е.С., М.Т., Т.Т.,
Д.Ч.. Съдът не кредитира обясненията на подс.М. в определи части- в частта им,
в която обяснява, че свид.Ч. не е дала съгласие съпруга й Т. да върне
останалата при тях крава на свид.С., в частта им, в която обяснява, че на
27.05.2014г. обикаляли да търсят хора, на които Т. да продаде своя крава, за да
върне парите на свид.С.. В тези части обясненията на подс.М. не се подкрепят от
доказателствата по делото. В показанията си свид.Т. и свид.Ч. разказват, че
кравата на свид.С. е останала при тях и е щяла да бъде върната, а не да бъде
дадена друга крава или парична равностойност. Свид.Е. С. също в съдебно заседание от 18.12.2015г. в
свободния си разказ посочва, че е изпратил подсъдимите и Р.А. Г. да се разберат
с пострадалия, че Р. му е дал 500лв. и
са постигнали договорка като докарат кравата свидетелят да даде на Т. още
300лв., както и че подсъдимите останали в дома на пострадалия, за да докарат
кравата. Не са налични доказателства, че
подсъдимите и свид.Т. са търсили хора, на които пострадалия да продаде крава,
за да върне парите на св.С.. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия М. и в
частта им, в която посочва, че с другия подсъдим не са получили комисионна във
връзка със сделката с кравите, както и в частта, в която обяснява защо е казал
на пострадалия да не ходи при бившата му съпруга. Тези обяснения се
опровергават от показанията на свид.Т. и свид. Т.Т., че на подсъдимите са
дадени по 150лв. за всеки от тях комисионни при транспортирането на кравите до
с.Острец в деня на сделката, както и че на 27.05.2014г. подсъдимите са
задържали част от изпратената от свид.С. сума като комисионна за
посредничеството си. Съдът не кредитира обясненията на подс.М. и в частта им, в
която обяснява защо е дръпнал свид.Т. и че само му е ударил два шамара, както и
в частта, в която обяснява, че парите сами са паднали и той едва в този момент
е разбрал, че у пострадалия има пари. В тази им част обясненията му не се
подкрепят от показанията на свид.Т., свид.И.Г., свид.С.П. и частично от
обясненията на подс.Х.А.. Съдът не кредитира обясненията на подс.М. в частта им,
в която обяснява защо е казал на пострадалия да не ходи при бившата му съпруга,
която е рускиня. В тази част обясненията му не се подкрепят от показанията на
свид.Т. и свид.В.К., както и от изготвената и приложена докладна записка на л.90
от ДП, в която се съдържат данни за отправени заплахи към пострадалия.
Съдът кредитира частично обясненията на
подс.Х.Х.А. в частите им, в които обяснява за преговорите покрай закупуването
на крави от свид.Т., за постигнатите договорки за замяна на крави и заплащането
им от страна на свид.Е.С., за причината да потърсят на 27.05.2014г. пострадалия
в дома му. В тази им част обясненията му се подкрепят от другите гласни доказателства – частично от
обясненията на подс.М., както и от показанията на свид.Е.С., М.Т., Т.Т., Д.Ч., С.П..
Съдът не кредитира обясненията на подс.А. в частта им, че свид.Д.Ч. не е
разрешила на съпруга си да върне останалата при тях крава на свид.С., а му казала да връща парите. В тази част обясненията на подсъдимия не се
подкрепят от показанията на свид.Т. и свид.Ч., както и от показанията на свид.Е.С.,
че на него му е предадено, че е постигната договорка между подсъдимите и
пострадалия, че ще му бъде върната кравата и при докарването й той ще следва да
заплати допълнително 300лв. на Т.. Съдът не кредитира обясненията на подс. А. в
частта им, в която посочва, че постр.Т. се е опитал да ритне подс.М., както и
че подс.М. е ударил само два шамара на пострадалия. В тази част обясненията на
подсъдимия не се подкрепят от останалите доказателства по делото- от
показанията на свид.Т., свид.С.П. и свид.И.Г.. В тази им част обясненията му си
противоречат и с обясненията, които А. е дал като обвиняем на 30.05.2014г. на
досъдебното производство пред разследващ орган в присъствието на защитник.
Обясненията на А., дадени в качеството на обвиняем на досъдебното
производство са прочетени по реда на чл.279
ал.2 във вр. с ал.1 т.3 от НПК и приобщени към доказателствата по делото. На
досъдебното производство А. е обяснил какви удари подс.М. е нанесъл по тялото
на пострадалия. Обяснил е защо е хванал пострадалия,
както и как подс.М. е взел парите на пострадалия. Тези обяснения според съда
следва да се кредитират, защото те се подкрепят от показанията на свид.Т.,
свид.С.П. и свид.И.Г.. Обясненията на
подс.А. дадени в съдебното следствие в частта им, че подс.М. е ударил само два
шамара на пострадалия, както и че не са знаели, че пострадалия носи пари в себе
си и че ластика на чорапа му е бил хлабав и парите сами са паднали, не следва
да се кредитират. В тази им част обясненията му имат за цел да подкрепят неговата
защитната версия и тази на подс.Байрали М.. Тези обяснения не се подкрепят от показанията
на свид.Т. и свид.С.П., които разказват, че тръгвайки заедно от гр.Провадия
пострадалия е извадил от чорапа си пари и ги е дал на свид.П. да зареди гориво
и подсъдимите са видели това. Следва да се посочи, че при предявяване на
веществените доказателства е предявен на страните иззетия при огледа на местопроизшествието чорап на
пострадалия и не се констатира същия да е с разхлабен ластик, за да се свлече
сам и парите да паднат. Няма и житейска логика да се постави парична сума в
чорап, на който ластиците не държат, защото така може лесно да се загубят. Съдът
не кредитира и обясненията на подс.А., в частта им, че с подс.М. не са получили
комисионна от пострадалия. В тази ми част обясненията му не се подкрепят от
показанията на свид.Т. и свид.Т.Т.. Тези му обяснения имат за цел лична защита,
той като той и подс.М. не желаят свид.Е. Салев да разбере, че те като негови
близки /подс.А. му е племенник, а подс.М. съжителства с негова племенница/ са
получили облага от посредническата си дейност при закупуването на кравите и
воденето на преговорите за останалата при Т. крава. Обясненията на подс.А., че
е казал на пострадалия, че ще му върнат парите когато донесе кравата на вуйчо
му също не се подкрепят от останалите доказателства по делото- от показанията
на свид.Т., свид.С.П. и свид.И.Г..
Съдът констатира, че между показанията
на свид. М.Ю.Т., дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени на
досъдебното производство пред съдия и приобщени към доказателствения материал
по делото по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2
предл.2 от НПК, и пред разследващ орган, приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК, са налице
противоречия по отношение на определи факти. На досъдебното производство свид.Т.
при разпита си пред съдия е посочил, че подсъдимите не са искали от него да
върне пари на свид.Е.С., както и че са го били, заради това, че не е направил
сделка със свид.И.Г., за да им даде още пари. Налице е противоречие относно
факта кой пръв го е ударил и в коя част на тялото, както и по отношение на
факта дали подс.Х.А. му е нанасял удари или само го е държал за ръцете. Съдът
намира, че по- достоверни и обективни са показанията, които свидетелят е дал на
досъдебното производство, тъй като същите са дадени в по-близък момент до
деянието и спомените му са били по-ярки. В останалата им част показанията му са
непротиворечиви, подкрепят се от останалите доказателства по делото- от
показанията на свид.С.П., свид.И.Г., свид.Д.Ч., свид.Т.Т., свид.В.К., свид.С.С.,
свид.С.А., от заключенията на съдебно- медицинската експертиза по писмени данни
и допълнителната съдебно- медицинска експертиза по писмени данни, от
приложените писмени доказателства – копия на амбулаторен журнал и журнал за
спешни повиквания, изискан от ЦСМП гр.Шумен- филиал гр.Велики Преслав. Поради
това изцяло се кредитират от съда.
По отношение на показанията на свид.И. Г.,
дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени на досъдебното производство
и прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на
чл.281 ал.1 т.1 от НПК, съдът намира, че
по-обективни и достоверни са тези, които е дал в хода на досъдебното
производство. Показанията на свид.Г.,
дадени в хода на съдебното следствие са непълни и по отношение на определени
факти е налице противоречие, с тези които е дал на досъдебното производство. Съдът
кредитира изцяло показанията дадени пред съдия на досъдебното производство, тъй
като същите са дадени в по-близък момент до деянието и спомените му са били
по-пълни. Тези показания се подкрепят и от събрания по делото доказателствен
материал - от показанията на свид.М.Т., свид.С.П., свид.Й.К., частично и от
обясненията на подсъдимите.
Съдът кредитира и показанията на свид.С.З.П.,
като приема, че по-подробни са тези, които е дал на досъдебното производство пред
разследващ орган на 28.08.2014г. и 26.01.2015г. и които са прочетени и
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.4 вр. с
ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК. Съдът намира, че в протокола за разпит на свидетел
от 28.08.2014г. е допусната техническа грешка при изписване на номера на
досъдебното производство като вместо №204/2014г. е изписан №129/2014г., но тази
грешка по своето естество не прави протокола негодно доказателствено средство.
Протокола е съставен по правилата на НПК, провеждането на разпита не се отрича
от свидетеля, поради което показанията съдържащи се в него след приобщаването
им по съответния процесуален ред следва да се ценят наред с останалите
показания на свид.П.. Следва да се отбележи, че е налице липса на спомен по
отношение на някои факти, например дали подс.М. е заявил, че ще се обади на
полицията. Налице е и противоречие по отношение на факта как и от кого е удрян
пострадалия. Съдът намира, че по отношение на този факт следва да кредитира
показанията, които свидетелят е дал на 28.08.2014г. пред разследващ орган, той
като същите са дадени в близък период до датата на деянието и спомените му са
били по- пълни. Показанията на този свидетел са безпристрастни и се подкрепят
от събрания доказателствен материал по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свид.Е.О.С.. Показанията му се подкрепят от останалите доказателства по делото-
показанията на свид.Т., свид.Т.Т., К.К., С.А., К.К., частично и от обясненията
на подсъдимите.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите К.К., С.А., К.К.. Показанията им са непротиворечиви и обективни.
Подкрепят се от показанията на свид.Е.С. и частично от обясненията на
подсъдимите.
Съдът кредитира показанията на свид.Д.Ч.
и сви.Т.Т.. Тези свидетели макар да са заинтересовани, тъй като първата е
съпруга, а втория е син на гражданския ищец и частен обвинител по делото дават
показания, които се подкрепят от показанията на свид.Т., свид.С.П., от
заключенията на съдебномедицинската експертиза по писмени данни и допълнителната
съдебномедицинска експертиза по писмени данни.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С.С., В.К.
и С.А.. Показанията им се подкрепят от останалия доказателствен материал по
делото – показанията на разпитаните свидетели, изготвения протокол за
доброволно предаване и докладна записка. Свидетелите С. и К. в показанията си
объркаха населеното място, където са предадени парите, което може да се обясни
с обстоятелството, че като полицейски служители са извършвали оперативно-
издирвателни мероприятия в различни населени места и е изминалото време от
деянието до провеждането на разпита им.
Съдът кредитира заключенията на съдебно- медицинската
експертиза по писмени данни и допълнителната съдебно- медицинска експертиза по
писмени данни. Същите са обективни, пълни и компетентно дадени, непротиворечиви
на останалите доказателства по делото.
Предвид
така приетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимите Б.М.М. и Х.Х.А.
са извършили деянието, за което са обвинени.
При така установеното съдът приема, че подсъдимия Б.М.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.198
ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а подсъдимия Х.Х.А. по чл.199 ал.1 т.4 във вр.
с чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК.
* обект на
престъплението по чл. 198 ал.1 от НК
са обществените отношения свързани с нормалното упражняване на правото
на собственост върху движими вещи, като се засягат и обществените отношения,
свързани със свободното формиране на воля у всеки гражданин, както и личния му
избор на поведение.
* от обективна страна – изпълнителното
деяние при грабежа се състои от два акта- употреба на някаква форма на принуда
и отнемане на вещите от владението на пострадалия с намерение за противозаконно
присвояване.
Безспорно по делото се установи, че спрямо пострадалия
М.Ю.Т. е упражнена принуда, като е употребена сила, за да се отнемат парите, предмет
на престъпното посегателство. Подс.М. и подс.А. не са имали предварително
разпределение на това, кой от тях какво да направи при извършване на деянието.
Умисъла да отнемат парите на пострадалия възникна внезапно, когато пострадалия
отказва да закупи предложени от свид.И.Г. крави в кравефермата в
гр.В.Преслав. Отказа на пострадалия да
закупи животните ядосало подсъдимите, защото те желаели да получат комисионна
от сделката, която пострадалият щял да сключи със свид. Г. и за която те
посредничели. Допълнителен мотив, за да предприемат действията на упражняване
на сила спрямо пострадалия било и обстоятелството, че същият имал неуредени
отношения с техен близък- свид.Е.С. във връзка с невърната крава. Подс.М. ударил с ръка пострадалия отзад в тила. От
удара пострадалия залитнал, но успял да
се задържи и да не падне на земята. Между подсъдимите и пострадалия започнали
пререкания на турски език във връзка с търсена от тях комисионна. Пострадалият
побързал да се качи в автомобила. Докато вратата до седалката, на която седял Т.
била отворена, към него се приближил подс.Б.М. и му казал да слезе, за да се
разберат. Пострадалия отказал да слезе. Тогава подс.М. започнал да го дърпа за
ризата, за да слезе. При издърпването
пострадалия се опитал да го ритне, което ядосало подс.М.. Последния започнал да
нанася удари с юмруци в областта на главата на пострадалия и ритници в областта
на тялото и слабините. Подс.М. казал на подс.А. да хване
пострадалия. Подс.А. бил от към гърба на пострадалия и го прихванал, извил му
ръцете назад, за да не се съпротивлява. При сбиването обувките на пострадалия
се изхлузили. Подс.М. дръпнал левия чорап от крака на пострадалия. При
издърпването на чорапа паднала и торбичката с парите и подс.М. я прибрал.
Осъщественото от подсъдимите деяние следва да се
квалифицира като съучастие в извършването на грабеж, като подс.М. пръв упражнил
сила спрямо пострадалия. Подс.А. задържал пострадалия и по този начин
ограничавайки движението на тялото и ръцете му дал възможност на подс.М. да
събуе чорапа на левия му крак и да отнеме намиращите се там пари. Въпреки
молбата на пострадалия да му бъдат върнати парите, подсъдимите отказали да
сторят това. Подс.М. го заплашил, че няма да му върнат парите, както и че има
връзки с руската мафия и да се маха от там.
В резултат на упражнената сила, изразяваща се в
нанасяне на удари по главата, тялото и слабините, пострадалия получил следните
травматични увреждания: „кръвонасядане и
травматични отоци по окосмената част на главата, лицето, разкъсно контузни рани
в областта на лицето, контузия на двете долночелюстни стави, контузия на
гръдния кош, които са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.”
Налице е и другият елемент от състава на деянието-
намерението да се присвоят отнетите пари. Подсъдимите са упражнили фактическа
власт върху отнетите от пострадалия пари.
Съгласно съдебната практика, Решение №41/1997г. на ВКС по н.д.№ №44/1997г.
ВК „престъплението грабеж е довършено в
момента, в който след упражнената принуда е приключило отнемането на вещта.
Отнемането предполага прекъсване на досегашното и установяване на ново владение
върху вещта. Отнемането е приключило, когато деецът е установил своя фактическа
власт върху вещта. Последващите му действия на разпореждане със същата вещ са
манифестация за своенето на вещта според желанието му, но не и действия
включени като необходими за съставомерността на деянието като грабеж.”
Присвоителната дейност може да се прояви както чрез своене на част от отнетата
сума за себе си, така и чрез извършване
на действия по предоставяне на отнетата сума в полза на трето лице, в
конкретния казус подсъдимите са я предоставили на свид.Е.С.. Обстоятелството,
че сумата от 2900лв. е предоставена от подсъдимите на свид.Е.С. като
компенсация за невърнатата му от постр.Т. крава, не изключва наличието на
субективния признак- намерението противозаконно да се присвоят отнетите пари.
След като са установили фактическа власт върху отнетото, подсъдимите са
извършили разпореждане с парите, нещо което може да направи единствено
собственикът им.
Деянието на Х.Х.А.,
предвид негови предходни осъждания на “Лишаване от свобода”, следва да се
квалифицира като извършено при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”А”
и б.”Б” от НК.
* субект
на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подсъдимите са били
пълнолетни вменяеми лица.
*от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл. Те са целели настъпването на обществено опасните
последици и са предприели всички действия – да организират сломяването на
съпротивата на пострадалия, за да могат да отнемат от негово владение наличните
у него парични средства.
Като причина
за извършване на деянието следва да се
отчете незачитането на правото на собственост на гражданите и стремежа на
подсъдимите да набавят противозаконна облага, като по този начин се опитат да
възмездят свой близък – свид.Е.О..
Пострадалият М.Т., както на досъдебното производство,
така и в хода на съдебното следствие заявява, че са му отнети 3800лв. Свид.Д.Ч.
също в показанията си посочва, че съпруга й е имал в себе си сумата от 3850лв.,
тъй като тя лично му е дала тази сума пари в една торбичка. Свид.В.К. – полицай
при РУ „Полиция” гр.В.Преслав също в показанията си посочва, че е получен
сигнал за нанесен побой над пострадалия и че му е отнета сумата от 3000 и
няколко лева. Свид.С.А. – оперативен дежурен при РУ „Полиция” гр.В.Преслав също
посочва, че пострадалия е заявил, че са му взели 3800лв. На подсъдимите е предявено обвинение и същите
са предадени на съд, за това че са отнели 2900лв. Независимо, че по делото са
налични гласни доказателства, че отнетата от пострадалия сума е 3800лв., съдът
ги призна за виновни за сумата от
2900лв., тъй като осъждането на подсъдимите по по-тежко обвинение, за което не
са предадени на съд би влошило
положението им и би довело до нарушаване на процесуалните им права.
По отношение доводите на защитата:
От адв.К., защитник на подс.М. и адв.П., защитник на подс.А. се прави
искане съдът да преквалифицира деянието като такова по чл.323 ал.5 от НК. В тази връзка от защитата се навеждат
доводи, че пострадалият М.Т. е дължал връщането на крава на свид.Е.С., като
отнетите от пострадалия пари са дадени на свид.С., а не са задържани от
подсъдимите, поради което не е налице своене на парите; заедно със свид.С. ***,
за да върнат парите. Защитата намира, че извършеното от подсъдимите осъществява
състава на самоуправство, осъществено
чрез сила. Така изложените доводи не се споделят от съда поради следните
съображения: при преценка на съставомерността на деянието следва на първо място
да се отчете към какво е насочена упражнената от подсъдимите принуда, в
конкретния случай употребена физическа сила. Съгласно решение №393/2004г. на
ВКС по н.д. №1034/2003г. ІІ н.о.: „като
елемент от състава на грабежа принудата трябва да е противозаконна. Във всички случаи тя е
насочена към постигането на точно определен резултат- противозаконно отнемане
на чужда движима вещ”. В конкретният
казус упражнената от подсъдимите сила спрямо пострадалия е насочена именно към
противозаконно отнемане на намиращите се в него пари. Тези пари до момента на
отнемането им не са се намирали във фактическата власт на подсъдимите, за да се
приеме, че са осъществили самоуправни действия чрез задържането им. Действително от материалите по делото по
безспорен начин се установи, че между свид. Т. и свид.Е.С. са налице неуредни
гражданскоправни отношения във връзка с невърната от пострадалия крава. Самия
пострадал в съдебно заседание потвърди, че отношенията им във връзка с
невърнатата крава все още не са приключени. Независимо, че пострадалия Т. дължи
връщането на крава на свид.С., законът не допуска по този начин да бъде
принуден да изпълни задължението си. В
решение № 242/1993г. по н.д.№ 243/1993г. на ВС,
ВК е посочено, че: „Когато чрез насилие се отнеме чужда вещ под
предлог, че по този начин се осъществява едно предполагаемо право, деянието
следва да се квалифицира като престъпление против собствеността, а не като
самоуправство.” В този смисъл е и
Решение №18/1998г. на ВКС по н.д.№398/97г., І н.о. на ВКС, в което се посочва,
че „Кражба или грабеж може да има и
когато отнемането на чуждата вещ се извършва с цел пострадалият да бъде
принуден да изпълни свое задължение.”
По изложените съображения съдът намира, че искането на защитата за
преквалифициране на деянието по чл.323 ал.5 от НК е неоснователно.
От защитата на подсъдимите се излага довод, че подсъдимите не са своили
за себе си отнетите от пострадалия пари, поради което деянието е несъставомерно
по чл.198 ал.1 от НК. Довода е неоснователен. За съставомерността на деянието
грабеж е без значение дали своенето на вещта ще се извършва в полза на дееца
или ще бъде предоставена на трето лице. Самото деяние е осъществено в момента,
в който се прекъсне фактическата власт на собственика й върху вещта и се
осъществи фактическа власт от извършителя. Последващите разпоредителни действия
с отнетото, според съдебната практика представлява само манифестация за
осъществената вече фактическа власт от подсъдимите и за своенето на вещта
според желанията им. Последващите разпоредителни действия с отнетите пари не са
елемент от състава на деянието.
Като неоснователен следва да се остави довода, изложен от адв.К.,
защитник на подс-Б.М., че деянието е несъставомерно по чл.198 ал.1 от НК, тъй
като подсъдимите не са знаели, че пострадалия има пари в себе си. В показанията
си постр.Т. и на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие е
посочил, че при тръгването им от гр.Провадия той е извадил пари от чорапа си и
е дал на свид.С.П. да зареди гориво в автомобила. Същото обстоятелство се
потвърждава и от показанията на свид.С.П.. Подсъдимите са се возили отпред в
микробуса, в непосредствена близост до пострадалия и са имали възможност да
възприемат къде държи парите си.
Неоснователен е и довода, че тъй като отнетите пари не са собственост
на постр.Т., а принадлежат на свид.Е.С. то не е осъществен грабеж от
подсъдимите. От събраните по делото доказателства се установява, че свид.Т. е
поел ангажимент да закара кравата на свид.С., като в тази връзка е било
договорено, че при закарването й свид.С. ще ду даде още 300лв. За постигната
договорка между пострадалия Т. и подсъдимите относно предаването на кравата и
заплащането на допълнителна сума, свид.С. е бил уведомен. В съдебно заседание
на 18.12.2015г. на л.4 от съдебния протокол, той е заявил следното: „...Аз
заради това пращам тези момчета да се разберат и дадох на Р. 580лв.. Р. ***
идва кравата още 300лв. ми иска от мен. Р. така ми каза. Като докарат кравата
още 300лв. да дам. Такава договорка са постигнали. Там останаха Х. и Б. да
карат кравата...”. Липсват доказателства, че отнетите от постр.Т. пари
принадлежат на свид.С..
По изложените по-горе съображения съдът намира, че деянието не следва
да се преквалифицира като самоуправство, а покрива всички елементи от състава
на престъплението по чл.198 ал.1 от НК по отношение на подс.Б. М. и по чл.199
ал.1 т.4 във вр. с чл.198 ал.1 от НК по отношение на подс.Х. А..
Съдът при определяне вида на наказанието отчете
обстоятелството, че за престъплението по чл.198 ал.1 от НК се предвижда
наказание “лишаване от свобода” от три
до десет години. При определяне на наказанието на подсъдимия Б.М.М. за
извършеното от него престъпление съдът прецени наличието на следните
обстоятелства:
- степента на
обществената опасност на деянието е висока, предвид че се касае за тежко
умишлено престъпление.
- степента на
обществена опасност на подсъдимия: от данните за личността му се
установява, че същият е осъждан и за други престъпни прояви, като са налични
данни, някои от тях да са осъществени с употреба на сила, поради което съдът
намира, че неговата обществена опасност е
висока.
Предвид гореизложеното, съдът констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
·
смекчаващи отговорността обстоятелства: направени самопризнания в хода на съдебното
производство, с които съдейства за разкриване на обективната истина; съдействие
на органите на разследването; желанието да възмезди свой близък – свид.Е. С.,
който считал за измамен от пострадалия Т.; данни за влошено здравословно
състояние и намалена трудоспособност; положил усилия да се социализира след
изтърпяване на предходното си осъждане – работи, занимава се със
животновъдство;
·
отегчаващи отговорността обстоятелства: наличието на предходни
осъждания .
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме,
че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като
наказанието на подс.Б.М.М. бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Отчитайки наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът наложи на подсъдимия наказание “Лишаване от свобода” в размер на 1 /една / година. Определеният
размер на наложеното наказание съдът намира за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите от
страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него, както и ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Съдът като съобрази размера на наложеното наказание
определи същото да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
Подсъдимият Х.Х.А. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 от НК във вр. с чл.198 ал.1 от НК във вр. с
чл.20 ал.2 от НК във вр. с чл.29 ал.1 б.А” и б.”Б” от НК. Съдът при определяне
вида на наказанието отчете обстоятелството, че за престъплението по чл.199 ал.1
т.4 от НК се предвижда наказание “лишаване от свобода” от пет до петнадесет години, като съдът може
да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. При
определяне на наказанието на подсъдимия Х.Х.А. за извършеното от него
престъпление съдът прецени наличието на следните обстоятелства:
- степента на
обществената опасност на деянието е висока, предвид че се касае за тежко
умишлено престъпление.
- степента на
обществена опасност на подсъдимия: от данните за личността му се
установява, че същият е осъждан и за други престъпни прояви, но липсват данни
те са извършени след употреба на сила, поради което съдът намира, че неговата
обществена опасност не е висока.
Предвид гореизложеното, съдът констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
·
смекчаващи отговорността обстоятелства: направени самопризнания в хода на досъдебното и
съдебното производство, с които съдейства за разкриване на обективната истина;
съдействие на органите на разследването; не е възпрепятствал приключването на
наказателното производство; желанието да възмезди свой близък – свид.Е. С.,
който считал за измамен от пострадалия Т.;
има многочленно семейство и четири малолетни деца, за които следва да се грижи;
влошено материално положение на семейството; положил усилия да се социализира
след изтърпяване на предходното си осъждане – работи, макар и без трудов
договор;
·
отегчаващи отговорността обстоятелства: няма.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати като наказанието на подс.Х.Х.А. бъде определено при условията на
чл.55 ал.1 т.1 от НК. Отчитайки
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът наложи
на подсъдимия наказание “Лишаване от свобода”
в размер на 1 /една / година. Определеният размер на наложеното наказание
съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите от страна на осъдения. Освен това
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
него, както и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Съдът като съобрази размера на наложеното наказание
определи същото да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
По отношение на второто предвидено в закона наказание
по чл.199 ал.1 от НК, което може да се наложи – конфискация до една втора от
имуществото на виновния, съдът намира че същото не следва да се налага на
подсъдимия Х.Х.А. по следните съображения: по делото липсват данни за
имуществото на подсъдимия, а и с оглед влошеното имуществено положение на
подсъдимия съдът намира, че налагането на такъв вид наказание би се оказало
прекалено тежко и няма да изиграе своята роля за превъзпитанието му.
На основание чл.59 от НК, съдът приспадна времето, през
което подсъдимият Б.М.М. е бил задържан по настоящото наказателно производство,
считано от 28.05.2014г. до 30.05.2014г., както и времето през което е бил с
мярка „Домашен арест” от 30.05.2014г. до 04.06.2015г., като два дни „Домашен
арест” се зачитат като един ден „Лишаване от свобода”.
На основание чл.59 от НК, съдът приспадна времето,
през което подсъдимият Х.Х.А. е бил задържан по настоящото наказателно
производство, считано от 28.05.2014г. до 30.05.2014г., както и времето през
което е бил с мярка „Домашен арест” от 30.05.2014г. до 21.07.2014г., като два
дни „Домашен арест” се зачитат като един ден „Лишаване от свобода”.
По отношение на предявения граждански иск от пострадалия М.Ю.Т. за претърпените от него неимуществени вреди -
причинени болки и страдание в резултат на деянието извършено от подсъдимите
съдът счита, че иска е допустим и основателен по следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в
резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична
санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да
не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. На пострадалия са причинени травматични увреждания изразяващи се в
кръвонасядане и травматични отоци по окосмената част на главата, лицето,
разкъсноконтузни рани в областта на лицето, контузия на двете долночелюстни
стави, контузия на гръдния кош, които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В
резултат на тях той е претърпял болки и страдания.
В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат
най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при
наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е
правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно
поведение от страна на подсъдимите, в резултат на което са възникнали вредите
от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди
следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са
настъпили в резултат на деянието. Налични са гласни доказателства /показания на
свид.Т., свид.Т.Т., свид.Д.Ч./, че след деянието пострадалия имал болки в
главата и челюстта, като около месец трудно се хранел, имал и силни болки в
областта на слабините. Поради това съдът намира, че следва да се овъзмездят
неговите болки и страдания. По делото
не са събрани доказателства непосредствено след деянието пострадалия да е бил
настаняван за специализирано болнично лечение или да са му провеждани
медицински интервенции във връзка с причинените му травматични увреждания. Чл.52
от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди
по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът,
но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52
от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението, а именно – начинът на извършването,
обстоятелствата при които е извършено деянието, причинените морални страдания,
осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на
Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански иск срещу подсъдимите
Б.М. и Х.А. да бъде уважен в размер на 1500,00
лв., който следва да бъде заплатен солидарно. В останалата част до пълния предявен размер иска за
неимуществени вреди срещу подсъдимите следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Вредите от
непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От
този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично
задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва определена от
Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване.
Поради това уважения размер на гражданския иск следва да бъде присъден ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането, а именно – 27.05.2014г.
– когато са причинени травматичните увреждания на пострадалия Т..
На основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия Б.М.М. с ЕГН ********** да
заплати направените по делото разноски, от които 72,50 лв. /седемдесет и два
лева и петдесет стотинки/ по сметка на ОД на МВР гр.Шумен и 128,93лв. /сто
двадесет и осем лева и деветдесет и три стотинки/ по сметка на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС гр.Шумен, както и държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 60 лв.
/шестдесет/ и по 5,00лв. /пет лева/
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените
в полза на държавата такси и разноски.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия Х.Х.А. с ЕГН ********** да заплати направените по делото разноски,
от които 72,50 лв. /седемдесет и два лева и петдесет стотинки/ по сметка на ОД
на МВР гр.Шумен и 128,93лв. /сто двадесет и осем лева и деветдесет и три
стотинки/ по сметка на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС гр.Шумен, както и държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на 60
лв. /шестдесет лева/ и по 5,00лв. /пет лева/
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените
в полза на държавата такси и разноски.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия Б.М.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на гражданския ищец и
частен обвинител М.Ю.Т. с ЕГН ********** направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия Х.Х.А. с ЕГН ********** да
заплати в полза на гражданския ищец и частен обвинител М.Ю.Т. с ЕГН ********** направените
от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
/четиристотин лева/.
Съдът постанови веществените
доказателства: 2 бр. мъжки обувки, черни
на цвят, 1 бр. черен чорап и сумата от 2900 лв. /две хиляди и деветстотин
лева/, депозирана на съхранение в Банка „ОББ” АД клон гр.Шумен да се върнат на пострадалия М.Ю.Т. с ЕГН **********
след влизане на присъдата в сила.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
Окръжен
съдия: