ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 374
гр. Пловдив,
08.03.2022 г.
Административен
съд-Пловдив, ХХVІII състав, в закрито
заседание на осми март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 441 по
описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба от П.И.Ш.,
с постоянен адрес ***, подадена чрез процесуалния представител адв. Л. против
РД „Автомобилна даминистрация“-Пловдив, с която се иска да бъде осъден
ответникът да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в общ
размер на 500.00 лева, в едно със законната лихва, причинени от отменен по
съдебен ред незаконосъобразен административен акт- НП36-0000310/02.07.2020г.,
дължащи се на направени разноски във връзка с адвокатско възнаграждение по
съдебното му обжалване пред Районен съд-Пловдив по АНД №4378/2020г..
В исковата молба се твърди, че са налице
обстоятелствата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В допълнително направено уточнение
вх.№4409/07.03.2022г. по изпълнение на Разпореждане №1334/23.02.2022г. излага
обстоятелства, че направените разноски за адвокатско възнаграждение са били
своевременно предявени в съдебното производство пред Районен съд- Пловдив, но съдът
не се е произнесъл по тях. Затова моли исковата молба да бъде уважена по
основание и размер. Претендира и разноски по делото.
Съдът, като се запозна със становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Исковата молба се явява недопустима, поради следните за това
съображения:
Предявеният
иск се основава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за
нищожни подзаконови нормативни актове, което съгласно ал.2 следва да стане по
реда, установен в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, когато
закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се
прилага. В настоящият случай такъв специален ред е налице, тъй като се
претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменено
по съдебен ред НП и изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, на
практика сторените от страната разноски в спорното производство. Отговорността
за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се
осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск. Производството по
обжалване на незаконосъобразни НП е изрично уредено в ЗАНН, като разпоредбата
на чл.63 ал.3 ЗАНН предвижда и обезщетяване на разноските. Неправилно е в
случая при установения от специалния закон ред за обжалване на НП, да се
претендира по исков ред пред административният съд присъждане на сторените
разноски за нуждите на развилото се съдебното производство. Това е така, защото
с оглед предмета на обжалване, производството пред районният съд касае
разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт. В това
производство е направено искане за присъждане на разноски, по което съдът няма
изричен диспозитив за произнасяне, но в мотивите е обсъждал неоснователността
ми. Съответно е уредено самостоятелно производство, и е налице процесуален ред,
по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, определен в чл.63 ал.3 ЗАНН, респ. в случай на непроизнасяне от съда в производство по чл.176 от АПК. Специалният закон урежда процесуалния ред, по
който следва да се посочи в тежест на кого се възлагат разноските. Съобразно
изхода на спора, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на
претендираните разноски съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 ЗАНН. Налице е
ефективно правно средство на защита, процесуален ред по който изведеното като
искова претенция вземане да се претендира, което изключва приложимостта на
исковия ред по настоящото съдебно производство.Ето защо предявеният иск се
явява недопустим. В този смисъл е и постоянната съдебна практика,
последователно изразена в Решение №15391/11.12.2018г, по адм. дело №8925/2018г на ВАС-Трето отделение; Определение
№15622/13.12.2018г, постановено по адм. дело №13710/2018г на ВАС- Трето
отделение; Определение №3115/05.03.2019г, постановено по адм. дело №1523/2019г
на ВАС-Осмо отделение; Определение №3734/14.03.2019г по адм. дело №2540/2019г
на ВАС- Първо отделение.
По
горните съображения претенция за обезщетяване на имуществени вреди,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 4378/2020г.
по опис на Районен съд – гр. Пловдив -17н.с. се явява недопустимо, като исковата
молба следва да се върне на подателя, а съдебното производството по настоящото
дело следва да бъде прекратено.
При
така изложеното и на основание
чл.130 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА КАТО НЕДОПУСТИМА на подателя искова молба
вх.№3340/18.02.2022г. по опис на съда, депозирана от П.И.Ш.,
с постоянен адрес *** чрез процесуалния представител адв. Л. срещу РД
„Автомобилна администрация“-Пловдив за обезщетение на основание чл. 1 ал.1 ЗОДОВ на имуществени вреди в размер на 500.00 лева, в едно със законната лихва,
причинени от отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно
постановление .
ПРЕКРАТЯВА производството по Административно дело №441/2022година
по опис на Административен съд- Пловдив- XXVIII състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
в седмодневен срок от съобщаването на страните пред ВАС по реда на АПК.
СЪДИЯ: