№ 2648
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110202567 по описа за 2022
година
Производството е по реда на АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба от В. П. КР., ЕГН **********, чрез адв. В.К., срещу заповед за
задържане рег. № 229зз-304/24.02.2022 г., издадена от старши инспектор Д. ЛЮБ. ИВ., на
длъжност Началник на 03 група „Криминална полиция“ - Оборище на сектор
„Противодействие на криминалната престъпност“ към 05 РУ-СДВР.
В жалбата се оспорва законността на фактическото задържане и се твърди, че
атакуваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като не били налице фактическите обстоятелства
и непосредствена необходимост от задържане. Прави се искане да бъде постановено
незабавно прекратяване на фактическото задържане на К. и атакуваната заповед за
задържане да бъде отменена. Претендират се направените по делото разноски.
За проведеното на 04.07.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Жалбопадателят К. и адв. К. не се явяват, а ответникът се представлява от юрк.
П., която в дадения ход по същество моли атакуваната заповед да бъде потвърдена като
издадена в съответствие с изискванията на материалния закон и процесуалните правила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът
прие за установено следното:
С оглед фактическото освобождаване на К. в 17:20 ч. на 25.02.2022 г., преди да бъде
насрочено открито съдебно заседание по разглеждане на искането за прогласяване
незаконосъобразността на фактическото задържане /делото е разпределено на съдия-
1
докладчика в 16:59 ч. на 25.02.2022 г./, предмет на настоящето производство се явява
законосъобразността на атакуваната заповед за задържане рег. № 229зз-304/24.02.2022 г.
При това от фактическа страна се установи:
На 11.02.2022 г. било образувано ДП № 218/2022 г. по описа на 05 РУ-СДВР по повод
съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Досъдебното производство е образувано на основание чл.
212, ал. 2 НПК с първото действие по разследването - разпит на свидетел.
Във връзка с изясняване на фактическата обстановка и установяване авторството на
деянието, за явяване в 05 РУ-СДВР на 24.02.2022 г. в 13:30 ч. бил призован жалбоподателят
В. П. КР.. Същият се явил в 05 РУ-СДВР в 15:30 ч. Била проведена оперативна беседа, при
която се установило, че К. е съпричастен към извършено престъпление, за което имало
образувано ДП ЗМ № 247/2022 г. по описа на 05 РУ-СДВР. К. проявил желание за
съдействие, като съдействал в оперативната работа с разпознаване на лица от СКК и
разкриване на престъпления от общ характер.
Предвид извършената оперативна дейност с участието на К., ответникът И. издала
атакуваната заповед рег. № 229зз-304/24.02.2022 г. за задържането му за срок до 24 ч., с
начало 22:00 ч. на 24.02.2022 г. Като фактическо основание за задържането било посочено,
че е по ДП № 218/2022 г. по описа на 05 РУ-СДВР за извършено престъпление по чл. 194
НК, а като правно основание била цитирана разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Изготвени
били и другите необходими документи във връзка със задържането.
На следващия ден - 25.02.2022 г., оперативната работа с жалбоподателя продължила,
като му били снети писмени сведения относно евентуална съпричастност с деянието,
предмет на ДП № 218/2022 г. по описа на 05 Ру-СДВР, след което бил освободен в 17:20 ч.
Видно от удостоверение рег. № 513р-20363/07.03.2022 г., издадено от Началника на 03
Сектор „Човешки ресурси“ СДВР, със заповед № 8121к-895/30.03.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, старши инспектор Д. ЛЮБ. ИВ. е преназначена на длъжност Началник
на 03 група „Криминална полиция“ - Оборище на сектор „Противодействие на
криминалната престъпност“ към 05 РУ-СДВР, която изпълнява и към настоящия момент.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, както следва:
докладни записки до Началника на 05 РУ-СДВР; заявителски материал по ДП ЗМ №
218/2022 г. по описа на 05 РУ-СДВР; извлечение от книга за задържани лица рег. № 229з-
3411/04.02.2022 г.; протокол за личен обиск на лице рег. № 229р-5402/2022 г.; декларация;
удостоверение рег. № 513р-20363/07.03.2022 г., издадено от Началника на 03 Сектор
„Човешки ресурси“ СДВР.
Съдът прецени приобщените писмени доказателства като еднопосочни,
безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Обстоятелствата по задържането на
жалбоподателя и издаването на заповедта се изясняват посредством информацията,
съдържаща се в писмените доказателствени източници. Посредством последните се
2
установят и действията на полицейските органи с участието на К., извършени по време на
задържането, а именно провеждане на оперативни беседи, оказване на съдействие от К. за
разкриване на престъпления от общ характер и снемане на писмени сведения от лицето по
повод евентуалната му съпричастност в извършване на деянието по воденото ДП №
218/2022 г. по описа на 05 РУ-СДВР.
Длъжността, заемана от ответника И. към момента на издаване на процесната заповед,
се изяснява от представеното удостоверение рег. № 513р-20363/07.03.2022 г., издадено от
Началника на 03 Сектор „Човешки ресурси“ СДВР.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК,
от надлежна страна, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
В заповедта, издадена в законоустановената писмена форма, са посочени името,
длъжността и местоработата на издалия я служител, правното основание за задържането -
чл. 72, ал. 1 ЗМВР, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата му по чл. 72 ЗМВР, правото да обжалва пред съда
законността на задържането, правото на адвокатска защита от момента на задържането, на
медицинска помощ и на телефонно обаждане.
Въпреки техническия пропуск, е видно, че жалбоподателят е задържан на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР поради наличието на данни за съпричастност към извършено
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Фактическото основание за задържането от друга страна
е ясно, конкретно и подробно описано, при което жалбоподателят още от този начален
момент е бил наясно с фактическите му параметри. С оглед на това възраженията в
обратната насока са неоснователни.
Досежно мотивната част на заповедта, относима е и константната съдебна практика,
обективирана в ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и
ТР № 1/2006 г. на ВАС.
Заповедта за задържане е издадена и в съответствие с изискванията на материалния
закон. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР регламентира хипотезата на задържане за
срок до 24 часа при наличие на данни за извършено престъпление. За да се приложи тази
норма, е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е
извършено от задържаното лице. Понятията „данни“ по смисъла на ЗМВР и „достатъчно
данни“ по смисъла на чл. 207 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано
досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни,
които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При
налагането на мярката „задържане до 24 часа“ по чл. 72 ЗМВР са необходими само данни за
извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на
досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има
съпричастност към извършването на съответното престъпление. В случая това изискване на
закона е изпълнено, с оглед събраните по делото доказателства, от които е видно, че при
3
задържането на К. органите на 05 РУ-СДВР са разполагали с информация, съдържаща
сведения в насока евентуална негова съпричастност към извършване на деянието, предмет
на ДП ЗМ № 218/2022 г. по описа на 05 РУ-СДВР, във връзка с което са били извършени и
съответните оперативни действия в срока на задържането.
На следващо място, задържането като принудителна административна мярка се
предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да
не може да бъде приведено в действие наказателно преследване. Също така, целта по чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР е да се предостави възможност на органите на МВР да реализират
законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на
престъпления. В настоящия случай задържането е извършено във връзка с изясняване на
обстоятелствата, касаещи евентуална съпричастност на К. към цитираното в заповедта
престъпление с правна квалификация по чл. 194, ал. 1 НК, при което принудителната
административна мярка, приложена от административния орган, действащ в условията на
оперативна самостоятелност, в случая е била изцяло съобразена както с целта на закона,
така и с практиката на ЕСПЧ относно принципа за прилагането на чл. 5, § 1 ЕКЗПЧОС.
Фактът, че впоследствие не е установена съпричастност към извършване на деянието от
страна на К., е ирелевантен. Доводите в обратна насока са неоснователни.
Поради това оспорената заповед е законосъобразна, не са налице основания за
отмяната й по реда на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК, и жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Същата
следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно в размер на 100 лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от В. П. КР., ЕГН **********, чрез адв. В.К., срещу заповед за
задържане рег. № 229зз-304/24.02.2022 г., издадена от старши инспектор Д. ЛЮБ. ИВ., на
длъжност Началник на 03 група „Криминална полиция“ - Оборище на сектор
„Противодействие на криминалната престъпност“ към 05 РУ-СДВР.
ОСЪЖДА В. П. КР., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 100 /сто/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
инстанция процесуално представителство.
4
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.
София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните - на
жалбоподателя В. П. КР., на адв. В.К. и на ответника Д. ЛЮБ. ИВ..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5