Р Е Ш Е Н И Е
№ 630/11.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети
януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2157 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „К.„ ООД, *** срещу Х.П.В. ЕГН ********** с адрес: *** иск
с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът има подлежащо на изпълнение
вземане към ответника по заповед за изпълнение № 9141/06.12.2018г. издадена по ч.гр.д. № 18420 по описа на ВРС за 2018
г. за сумата в размер на 2535,23 лв. (две
хиляди петстотин тридесет и пет лева и двадесет и три стотинки), представляваща дължима
главница по Споразумение от 12.08.2013 г. за погасяване на задължения в размер
на 13486,44 лв., разсрочено на 12 вноски по 1123,87 лв., с подробно описан в
същото погасителен план, формирана от остатък от десета вноска със срок за
плащане 31.08.2014 г. – 287,49 лв., от единадесета вноска със срок за плащане
31.08.2014 г. – 1123,87 лв. и от дванадесета вноска със срок за плащане
30.09.2014 г. – 1123,87 лв.; обезщетение за забава в размер на 208,98 лв. (двеста и осем лева и деветдесет
и осем стотинки), изчислено от датите на сроковете за плащане на вноските,
до 05.12.2018 г., а именно - 26,97 лв.
за периода от 31.07.2014 г. до 05.12.2018 г., 95,72 лв. за периода от
31.08.2014 г. до 05.12.2018 г. и 86,31 лв. за периода от 31.09.2014 г. до
05.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 05.12.2018
г., до изплащане на вземането.
Излага се в исковата молба, че на 12.08.2013 г. в гр. Варна Между „К."
ООД, Х.П.В. и третите не участващи в
делото лица Х.В.Х. и „Хикс форм" ООД с ЕИК *********, е сключено
споразумение за погасяване на задължения в общ размер на 13 486.44 лв., дължими
от Хикс форм" ООД с ЕИК *********. В споразумението бил уговорен погасителен
план, съгласно който задължението било разсрочено на 12 вноски, всяка по
1123.87 лв., като срокът за плащане на първата вноска е бил 31.10.2013г, а
сроковете за плащане на следващите вноски съответно са били на последния ден на
всеки следващ месец. В споразумението физическите лица Х.П.В. и Х.В.Х. - съдружници с равни
дялове в „Хикс форм" ООД с ЕИК ********* били посочени, като „поръчители“
с равни суми за задължението на дружеството, като всеки поотделно отговарял със
сума в общ размер на 13 486.44 лв.
От ищцова страна излагат, че Х.П.В. платил девет
цели вноски по споразумението (всяка по 1123.87 лв.) и част от десетата, а
именно 836.38 лева. Така общо платената сума по неговата част от споразумението
била 10951.21 лв. За плащане по същото остава сумата от 2535.23 лева, която не
била заплатена.
Подали заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Въз основа на подаденото заявление било образувано в.гр.д. №
18420/2018г. на ВРС и издадена заповед за изпълнение. По издадената заповед за
изпълнение, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение от длъжника,
поради което и ищецът сезира съда с искане за установяване на вземането му за
горната сума. Претендира и направените по делото разноски.
Моли за постановяване на решение с което съдът да
уважи предявените искове, претендира разноски, както в настоящото, така и в
заповедното производства.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът, чрез процесуалния си представител депозира отговор на исковата молба, с който се оспорва иска като
неоснователен.
Оспорва настъпването на изискуемостта на
задълженията по погасителния план. Претендира се отпадане на отговорността на
ответника за задължението, с твърдения за наличие на договор за поръчителство,
по който ответникът отговаря, както и твърдения в тази връзка, че
поръчителството е било погасено по право, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
Оспорва иска за обезщетение за забава, с твърдения
за липса на покана.
Моли се за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело с № 18420/2018 г. на ВРС,
по същото дело на осн. чл. 410 ГПК е издадена в полза на ищеца срещу ответника
заповед за изпълнение за процесните суми, по която ответникът е възразил в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и на последния е указано да предяви иск в
едномесечен срок.
От сключено на 12.08.2013г. между "Констру.
Мат.-2000" ООД, като кредитор, "Хикс Форм" ООД, гр. Варна, ЕИК
№*********, като длъжник, Х.В.Х. с ЕГН: **********, посочен в споразумението
като „Поръчител“ и Х.П.В. с ЕГН: **********, също посочен в споразумението като
„Поръчител“ е видно, че Х.В.Х. и Х.П.В. са се съгласили лично в качеството си
на физически лица безусловно да поемат погасяването на задължението на "Хикс
Форм" ООД към Констру. Мат.-2000" ООД, по подробно описани в същото
споразумение фактури, с оглед на това, че са съдружници с равни дялове в
дружеството длъжник. Уговорили погасяването на задължението да стане по подробно
уреден погасителен план за всяко от двете физически лица. Видно е от същото
споразумение, че Х.П.В. се е задължил да изпълнява следния погасителен план:
- до
31.10.2013г. - 1 123,87 лева / хиляда сто двадесет и три лева и 87 стотинки/
или 574,63 евро / петстотин седемдесет и четири евро и 63 евро цента/;
- до
31.11.2013г. - 1 123,87 лева / хиляда сто двадесет и три лева и 87 стотинки/
или 574,63 евро / петстотин седемдесет и четири евро и 63 евро цента/;
- до
31.12.2013г. - 1 123,87 лева / хиляда сто двадесет и три лева и 87 стотинки/
или 574,63 евро / петстотин седемдесет и четири евро и 63 евро цента/;
- до
31.01.2014г. - 1 123,87 лева / хиляда сто двадесет и три лева и 87 стотинки/
или 574,63 евро / петстотин седемдесет и четири евро и 63 евро цента/;
- до
31.02.2014г. - 1 123,87 лева / хиляда сто двадесет и три лева и 87 стотинки/
или 574,63 евро / петстотин седемдесет и четири евро и 63 евро цента/;
- до
31.03.2014г. - 1 123,87 лева / хиляда сто двадесет и три лева и 87 стотинки/'
или 574,63 евро / петстотин седемдесет и четири евро и 63 евро цента/;
- до
31.04.2014г. - 1 123,87 лева / хиляда сто двадесет и три лева и 87 стотинки/
или 574,63 евро / петстотин седемдесет и четири евро и 63 евро цента/;
- до
31.05.2014г. - 1 123,87 лева / хиляда сто двадесет и три лева и 87 стотинки/
или 574,63 евро / петстотин седемдесет и четири евро и 63 евро цента/;
- до
31.06.2014г. - 1 123,87 лева / хиляда сто двадесет и три лева и 87 стотинки/
или 574,63 евро / петстотин седемдесет и четири евро и 63 евро цента/;
- до
31.07.2014г. - 1 123,87 лева / хиляда сто двадесет и три лева и 87 стотинки/
или 574,63 евро / петстотин седемдесет и четири евро и 63 евро цента/;
- до
31.08.2014г. - 1 123,87 лева / хиляда сто двадесет и три лева и 87 стотинки/
или 574,63 евро / петстотин седемдесет и четири евро и 63 евро цента/;
- до
31.09.2014г. - 1 123,87 лева / хиляда сто двадесет и три лева и 87 стотинки/
или 574,63 евро / петстотин седемдесет и четири евро и 63 евро цента/.
От заключението
на вещото лице Е.Т. се установява, че издадените фактури за продажба на стоки
от доставчика „Констру Мат 2000” ООД на получателя „Хикс Форм” ООД, ЕИК:
*********, касаещи дълга по споразумението от 12.08.2013г. са на обща стойност 26972.88
лева. Всички фактури и ДКИ са осчетоводени като е дебитирана сметка 411
„Клиенти” с общата стойност по фактурите; кредитирана е сметка 702 „Приходи от
продажба на стоки” с данъчната основа по фактурите и е кредитирана сметка 453/2
„Начислен ДДС по продажби” със стойността на ДДС по всяка една фактура или
кредитро-известие на датите на издаване на фактурите. Процесиите фактури са
включени в дневник за покупки и СД по ЗДДС на дружеството. Всички фактури по
споразумението са включени в дневници за продажби за съответните данъчни
периоди, за които са подадени СД по ЗДДС като фактури с начислен ДДС върху тях,
с което фактурите са декларирани като задължение по ДДС за внасяне към бюджета
съобразно изискванията на ЗДДС. Счетоводните записвания са извършени съобразно изискванията на ЗСч.;
ЗДДС и всички закони, свързани с тяхното отчитане и деклариране.
Данните са осчетоводени в хронологичните
счетоводни регистри с наименование „Хронологична ведомост” на дружеството
длъжник, като аналитична партида на „Хикс форм” ООД. Всички фактури са включени
и в дневници за покупки по съответните данъчни периоди, за които са подадени СД
по ЗДДС като фактури с право на пълен данъчен кредит и по тях е ползвано право
на данъчен кредит съобразно изискванията на ЗДДС. Изключение прави само фактура
№ 70000024331/27.12.2010г. на обща стойност 110,50 лв.
От извлечението на банкова сметка ***ка са извършени плащания от Х.В. в периода 2013г. - 2016г. на
сума в общ размер от 17890,03 лева. По счетоводни данни на ищеца от общото задължение по процесиите фактури
в размер на 33 911,70 лв. след като се намали с извършените плащания в общ
размер на 17 890,03 лв. остатъкът от неплатеното задължение към датата на
завеждане на заповедното производство – 05.12.2018г. и към датата на експертизата
салдото е неплатено задължение в общ размер на 16021,67 лв.
Съобразно споразумението задължението само
на Х.В., съобразено с извършените плащания е 2535,23 лева. Остават неплатени паричните вноски с дати
на падежи 31.07.2014г. в размер от 287,49 лв.; с дата на падеж 31.08.2014г. в
размер от 1 123,87 лв. и с падеж 30.09.2014г. в размер от 1 123,87 лв.
Дължимата мораторна лихва само върху
дължимите неплатени вноски от Х.П.В. до дата 05.02.2018г. възлиза общо на 1090,34 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В случая, от ответна страна се твърди, че ответникът
има качество на поръчител по отношение на „Хикс форм” ООД за дълга на
дружеството към ищеца, но това негово качество не бе установено, като
възникнало въз основа на споразумението от 12.08.2013г..
С договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от страна на длъжника.
По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова неговата
отговорност за изпълнението на дълга има акцесорен характер. Съгласно чл. 141,
ал. 1 ЗЗД длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради
което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от
двамата.
Действително в споразумението от 12.08.2013г.
ответникът е посочен, с термина „Поръчител“, но от съдържанието на същото
споразумение се установява, че той се е съгласил да встъпи в половината от
дълга произтичащ от извършени доставки на строителни материали, в общ размер от
26972,88 лева на дружеството „Хикс форм” ООД, в което е съдружник, към ищеца „К.„
ООД, ЕИК *********. Установява се, че ответникът се е задължил само по
половината от този дълг – за 13486,44 лева, като е поел задължението да изплати
тази полагаща му се част на 12 погасителни вноски, всяка с посочен падеж и с
размер от 1123,87 лв. (574,63 €). В споразумението e уговорен и погасителен план, съгласно който задължението e разсрочено на 12 вноски, всяка по 1123.87
лв., като срокът за плащане на първата вноска е 31.10.2013г, а сроковете за
плащане на следващите вноски съответно са с падеж последния ден на всеки
следващ месец.
Съобразно чл. 101 ЗЗД трето лице може да
встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с
длъжника. Независимо от това, с кого е сключено съглашението встъпилият
отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението.
За
разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг, при
уговорената в случая солидарна задълженост по чл. 101, ал. 2 ЗЗД, всеки от
солидарните длъжници дължи на свое независимо основание част от задължението на
„Хикс форм” ООД, при което отговорността няма акцесорен характер. Когато
източник за солидарността е конкретният договор, а не законът, разпоредбата на
чл. 147 ЗЗД, предвиждаща ограничение във времето, през което поръчителят остава
задължен към кредитора след падежа на главното задължение (само ако в рамките
на шестмесечен преклузивен срок кредиторът е предявил иск срещу длъжника), не
се прилага.
Неоснователни са и възраженията на ответната
страна за първоначална липса на задължение от страна на длъжника „Хикс форм” ООД, към ищеца „К.„ ООД.
Наличието на такова се бе безсъмнено доказано от допуснатата и приета като
доказателство съдебно счетоводна експертиза, която съдът кредитира, като
компетентно и всестранно извършена. От същата се установи, че доставките от
които се е формирало задължението са били надлежно извършени и осчетоводени,
както от ищеца, така и от първоначалния длъжник, който дори е ползвал данъчен
кредит по същите, с изключение на задължението по една от фактурите. В
съдебната практика такова осчетоводяване се възприема, като извънсъдебно
признание за извършване на доставките. Установи се, че счетоводството на ищеца
е било водено съобразно изискванията на законите и счетоводните стандарти, поради
което съгласно чл. 55, ал. 1 ТЗ съдът приема отразеното в тези записвания като
достоверно. Не на последно място самото сключване на споразумението от страна
на ответника и изявленията му по встъпването в дълга на „Хикс форм” ООД съставляват действия по извънсъдебно признание
за съществуването на този дълг към ищеца.
По изложените съображения съдът намира, че
исковите претенции за главница и за обезщетение за забава следва да се уважат
до заявения в заповедта за изпълнение размер.
С протоколно определение от 17.01.2020 г.
по искане на ищеца е допуснато изменение на иска за обезщетение за забава, като
същият е приет за разглеждане до размера от 1090,34 лв. Съдът намира, че това
увеличение на иска е допуснато при наличието на пропуск от страна на съда, като
в случая не са били налице предпоставките на чл. 214, ал. 1 ГПК.
Разглеждания по делото иск е с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, като предмет на установяване по същия е
съществуване на вземането по издадената по ч. гр. д. № 18420 по описа на ВРС за
2018 г. заповед за изпълнение. В хипотезата на чл. 422 ГПК допустимостта на
търсената защита чрез установителен иск е пряко обвързана със съществуването на
заповедта за изпълнение, като определящ правният интерес от иска е размерът на
вземането по същата. В този смисъл изменението на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК относно
размер, извършено едва в третото заседание на делото, по същество съставлява
предявяване на нов установителен иск, по чл. 124, ал. 1 ГПК. В случая е налице
действаща, макар и невлязла в сила заповед за изпълнение, чие то съдържание е определящо
за предмета на установяване в настоящия процес. Предвид това за ищеца не е
налице правен интерес да установява по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вземане,
чийто размер е извън обхвата на издадената заповед за изпълнение.
Производството по делото за разликата между размера посочен в заповедта за
изпълнение и увеличения такъв се явява процесуално недопустимо, поради липса на
правен интерес, поради което същото подлежи на прекратяване.
Предвид изхода на спора и представените
доказателства, в полза на ищеца се следват разноски съобразно уважената част на
иска, а предвид пълното уважаване на същия – в пълен размер, съобразно
представения по делото списък по чл. 80 ГПК. Същите възлизат на общата сума от 740,95 лв..
Имайки предвид установяване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен
диспозитив и за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12, които разноски възлизат на сумата от 25,00
лв. за държавна такса и 405,70 лв.
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „К.„ ООД, *** от една страна и
ответника Х.П.В.
ЕГН ********** с адрес: *** от друга, че В ПОЛЗА НА
ДРУЖЕСТВОТО ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ПОДЛЕЖАЩО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЗЕМАНЕ КЪМ ОТВЕТНИКА
по Заповед за незабавно изпълнение № 9141/06.12.2018г.
издадена по ч.гр.д. № 18420 по описа
на ВРС за 2018 г, в размер на сумата от 2535,23 лв. (две хиляди петстотин тридесет и пет лева и
двадесет и три стотинки), представляваща дължима главница по Споразумение от
12.08.2013 г. за погасяване на задължения в размер на 13486,44 лв., разсрочено
на 12 вноски, всяка по 1123,87 лв. съгласно погасителен план, формирана от
остатък от десета вноска със срок за плащане 31.08.2014 г. – 287,49 лв., от
единадесета вноска със срок за плащане 31.08.2014 г. – 1123,87 лв. и от
дванадесета вноска със срок за плащане 30.09.2014 г. – 1123,87 лв.; обезщетение
за забава в размер на 208,98 лв. (двеста
и осем лева и деветдесет и осем стотинки), изчислено от датите на сроковете
за плащане на вноските, до 05.12.2018 г., а именно - 26,97 лв. за периода от 31.07.2014 г. до
05.12.2018 г., 95,72 лв. за периода от 31.08.2014 г. до 05.12.2018 г. и 86,31
лв. за периода от 31.09.2014 г. до 05.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.12.2018 г., до изплащане на
вземането, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2157 по описа на
ВРС за 2018 г. в частта по исковата
претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху
главницата от 2535,23 лв. за периода
от 05.12.2018г. до 05.12.2018 г, за
разликата над сумата от 208,98 лв.
до предявения размер от 1090,34 лв,
като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.
ОСЪЖДА Х.П.В. ЕГН ********** с
адрес: ***, да заплати на „К.„ ООД, ***, сумата 740,95 лв. (седемстотин и четиридесет лева и 95 ст.) разноски в
исковото производство пред ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.П.В. ЕГН ********** с
адрес: ***, да заплати на „К.„ ООД, *** сумата от 405,70 лева (четиристотин и пет лева и 70 ст.), представляваща
направените по ЧГД № 18420 по описа
на ВРС за 2018 г. съдебно деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: