№ 160
гр. Велико Търново, 09.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000103 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 248 ал. 3 от ГПК.
Образувано по частна жалба на В. Б. К. чрез пълномощника адв. К. Х. против
Определение № 349/30.11.2021 год. на Окръжен съд – Русе по в. ч. т. д. № 247/2021 год., с
което е оставена без уважение молба вх. № 7119/27.10.2021 год. за допълване на
определение № 265/27.09.2021 год., постановено по същото дело, в частта за разноските,
чрез присъждане на разноски в размер на 215 лв. Моли съда да го отмени като неправилно и
да уважи молбата по чл. 248 от ГПК. Изложените от съда мотиви за „добрата адвокатска
практика“ не са задължително приложими във всички случаи, тъй като договорът за поръчка
може да включва различен обем от права и задължения, както и различни уговорки за
комуникацията между страните. Линията на защита е била обсъдена още към момента на
изготвяне на въззивната жалба, упълномощителят е щял да пътува в чужбина, поради което
не се е налагало да бъде осъществен контакт между страните „в навечерието“ на съдебното
заседание пред РОС. Нито един от двамата адвокати, упълномощени от Б. К. Б., не е
действал недобросъвестно. От значение за разноските по делото е не поведението на
пълномощника на частния жалбоподател, а това на ответника по частната жалба „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, който е направил искане за издаване на изпълнителен лист и
е образувал изп. дело, в хода на което е бил конституиран наследникът на длъжника -
жалбоподателят В.К.. Взискателят е узнал за смъртта на длъжника преди подаване на
молбата за отмяна на влязлото в сила решение на РОС, но въпреки това поискал
предприемане на изпълнителни действия срещу наследника и дори е удовлетворил
вземането си от запорирана банкова сметка на жалбоподателя.
Не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД.
1
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въз основа на Заявление от 28.06.2017 год., подадено от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД до РРС, е издадена Заповед за изпълнение № 2776/29.06.2017 год. по ч. гр. д.
№ 4335/2017 г. за дължими суми от Б. К. Б.. В развилото се впоследствие производство по
чл. 422 от ГПК е било установено съществуването (частично) на вземането на молителя
(Решение № 6/03.01.2018 г. на РРС по гр. д. № 6021/2017 г. и Решение № 64/11.05.2018 г. на
РОС по в. т. д. № 68/2018 г.).
Длъжникът Б. К. Б. е починал на 03.02.2018 г. и видно от приложеното удостоверение
за наследници, частният жалбоподател В. Б. К. е негов наследник.
С молба от 09.01.2019 г. молителят (ищецът) „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
е направил искане за издаване на изпълнителен лист за дължимите от Б. К. Б. суми съгласно
заповедта за изпълнение. С разпореждане „да“ от същата дата заповедният съд е разпоредил
издаване на изпълнителен лист.
С Решение № 60008/05.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2199/2020 год. влязлото в сила
Решение № 64/11.05.2018 г. на РОС по в. т. д. № 68/2018 г. е отменено на осн. чл. 303 ал. 1 т.
5 от ГПК и делото е върнато на съда за ново разглеждане.
Производството по в. ч. т. д. № 247/2021 год. по описа на РОС е образувано по частна
жалба на В. Б. К. срещу Разпореждане за издаване на изпълнителен лист № 163/11.01.2019
год. по ч. гр. д. № 4335/2017 год. по описа на РРС. С Определение № 265/27.09.2021 год.
Русенският окръжен съд е отменил разпореждане № 10174/09.01.2019 г. на РРС по ч. гр. д.
№ 4335/2017 год. за издаване на изпълнителен лист в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу Б. К. Б. за конкретно посочени суми, като е обезсилен издадения
изпълнителен лист № 163/11.01.2019 год.
Жалбоподателят в това производство В. Б. К., представляван от адв. К. Х., е подал
искане за допълване на определението в частта за разноските чрез присъждане на сумата 215
лв. направени от него разноски в производството – 15 лв. ДТ и 200 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
С обжалваното в настоящото производство определение съдът оставил без уважение
искането.
Частната жалба е подадена в срок, допустима е за разглеждане, а по същество е
основателна:
На първо място, производството по чл. 248 от ГПК е за изменение на Определение №
265/27.09.2021 год. на РОС по в. ч. т. д. № 247/2021 год. в частта за разноските, а не за
допълването му, доколкото в съдебния акт съдът се е произнесъл по искането на
жалбоподателя за разноски като е отказал да ги присъди, а не е пропуснал да се произнесе по
него.
За да остави без уважение молбата на частния жалбоподател В. Б. К. за изменение на
2
определението в частта за разноските чрез присъждане на направените разноски, съдът е
приел, че насрещната страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е признала
основателността на частната жалба и не е дала повод за образуване на делото. Също така, че
адвокатът – пълномощник на Б. К., е отговорен за това, че в продължение на два месеца не е
уведомил съда за смъртта на страната, която представлява. Развил е съображения, че във
въззивното производство по чл. 422 от ГПК пълномощникът не е спазил добрата адвокатска
практика, не се е свързал със страната „в навечерието“ на съдебното заседание в РОС, в
който случай смъртта на упълномощителя е щяла да бъде установена своевременно.
Въззивната инстанция не споделя изложените от първостепенния съд съображения
във връзка с отговорността за разноски, защото те са обосновани с поведение на други
страни, по друго дело. В случая съдът следва да разпредели отговорността за разноски,
направени от частния жалбоподател В. Б. К. в производството по обжалване на
разпореждането за издаване на изпълнителен лист – в производството по в. ч. т. д. №
247/2021 год. С оглед на това, поведението на пълномощниците на друго лице (ответника Б.
К. Б.), в производството по чл. 422 от ГПК – в производството по в. т. д. № 68/2018 г., по
време на което е настъпила неговата смърт, е напълно ирелевантно, още по-малко то може
да бъде основание за отказ от присъждане на разноски, независимо че процесуалните
представители са едни и същи. Разноските, които се иска да бъдат платени от насрещната
страна, са претендирани от жалбоподателя В. Б. К. в производството по в. ч. т. д. № 247/2021
год. по описа на РОС и единствените критерии за присъждането им съгласно чл. 78 ал. 1 от
ГПК са жалбата да е била уважена и разноските да са били направени (да има доказателства
за това). Всякакви други действия, на други лица или техни пълномощници, в други
производства, са без правно значение.
Пак във връзка с горните съображения, неприложима е хипотезата на чл. 78 ал. 2 от
ГПК, защото, видно от ч. гр. д. № 4335/2017 г. по описа на РРС, разпореждането за издаване
на изпълнителен лист – предмет на обжалване по в. ч. т. д. № 247/2021 год. по описа на
РОС, е постановено по изрична молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от
09.01.2019 г., съответно – не може да се приеме, че ответникът по частната жалба не е дал
повод за завеждане на делото (за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен
лист). Отделно от това, по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е било
образувано изп. дело № 87/2019 год. по описа на ЧСИ В. Николов, по което наследникът на
длъжника Б. К. Б.- жалбоподателят В. Б. К., е бил конституиран и събирането на вземането е
било насочено върху неговото имущество (покана за доброволно изпълнение от 14.09.2020
год. по изп. дело № 87/2019 г.).
С оглед на изложеното, обжалваното определение, с което молбата на В. Б. К.,
подадена на 27.10.2021 г. чрез пълномощника адв. К. Х. за изменение на Определение №
265/27.09.2021 г. на РОС по в. ч. т. д. № 247/2021 год. в частта за разноските следва да бъде
отменено, вместо което същата следва да бъде уважена и ответникът по частната жалба
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на В. Б. К.
направените от него разноски в производството по в. ч. т. д. № 247/2021 год. по описа на
3
РОС в размер на 215 лв. – 15 лв. внесена ДТ по частната жалба и 200 лв. платен адвокатски
хонорар, видно от Договор за правна защита и съдействие от 05.10.2020 год.
Водим от горното и на осн. чл. 278 ал. 2 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 349/30.11.2021 год. на Окръжен съд – Русе по в. ч. т. д. №
247/2021 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молба вх. №
7119/27.10.2021 год., подадена от В. Б. К. чрез адв. К. Х., за изменение в частта за
разноските на Определение № 265/27.09.2021 год., постановено по същото дело, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Определение № 265/27.09.2021 г. на Окръжен съд – Русе по в. ч. т. д. №
247/2021 г., като
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК ********* да заплати на В. Б.
К., с ЕГН ********** сумата 215 лв. (двеста и петнадесет лева) разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4