Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260695 / 11.6.2021г. 11.06.2021г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На седми юни
Година 2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №05383 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“П. Волов” №29, ет.3, срещу А.С.В., с адрес: ***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 от 25.07.2019г. към Договор за цесия от 11.11.2016г., сключен с “Аксес Файнанс”ООД, сумата от 1184,25лв., представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №468639 от 26.05.2016г., сумата от 134,56лв., представляваща договорна лихва за периода 02.06.2016г.- 06.12.2018г., сумата от 323,18лв., представляваща неустойка за изпълнение на договорно задължение, сумата от 197,50лв., представляваща такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, сумата от 123,17лв., представляваща лихва за забава за периода 07.12.2018г.- 13.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №191/20.01.2020г. по ч.г.д.№00338/2020г. по описа на ПРС.
В законоустановения срок ответникът А.С.В., чрез своя особен представител адв. В., е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер. Ответникът оспорва като нищожни клаузите за неустойка и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземания по подробно изложени съображения. Ответникът възразява, че процесната цесия няма действие по отношение на същия, доколкото не е налице валидно уведомяване за същата.
В съдебно заседание ответникът А.С.В., чрез своя особен представител адв. В., е заявил, че не оспорва, че ответникът е усвоил процесната главница, върху която се дължат и възнаградителна лихва и лихва за забава в претендираните размери.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
С влязло в сила определение на ПРС от 29.04.2021г. ПРС е прекратил производството по делото в частта, с която ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът А.С.В. дължи на ищеца сумата от 323,18лв., представляваща неустойка за изпълнение на договорно задължение, и сумата от 197,50лв., представляваща такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение.
В останалата му част производството по делото е допустимо и съдът следва да се произнесе по същество.
По основателността на исковете:
Не се спори по делото,
а и видно от писмените доказателства, че е налице сключен Договор за кредит „Бяла
карта“ №468639 от 26.05.2016г., и Анекс от 24.08.2018г., с който “Аксес
Файнанс”ООД е отпуснал на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 1200,00 лв. със срок на кредита 6 години, като при сключване на
договора на ответника е предоставен и платежен инструмент- международна
кредитна карта Access Finance /iCard/Visa/, издадена от
“Интеркарт Файнанс”АД.
Видно от същия
договор кредитът е усвоен чрез международна кредитна карта. Кредитът се усвоява
автоматично и върху усвоените непогасени суми по лимита за транзакции по
кредитни карти се дължи договорна лихва
в размер на 43.2 % годишно. Лихвата се начислява ежедневно с лихвен процент
0.12 % на ден върху усвоената и непогасена главница.
Ответникът не
оспорва, че е усвоила сума в общ размер на 1200,00лв. по процесния договор,
като към настоящия момент непогасената главница е в размер на 1184,25лв.
Ответникът не
оспорва, че дължи сумата от 134,56лв., представляваща договорна лихва за периода
02.06.2016г.- 06.12.2018г.
Ответникът не
оспорва, че дължи сумата от 123,17лв., представляваща лихва за забава за периода
07.12.2018г.- 13.12.2019г.
С Приложение №1 от 25.07.2019г. към Договор за цесия от 11.11.2016г., сключен с “Аксес Файнанс”ООД, ищецът е придобил вземания по списък, сред които и процесното вземане. С рамковия договор за цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. С уведомление от ищеца, в качеството му на пълномощник на “Аксес Файнанс”ООД ответникът е изпратил писмо до ответника. Същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и е връчено на ответника заедно с приложенията към исковата молба.
Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията. Действително писмото, с което е изпратено уведомлението, се е върнало като непотърсено. Но същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса. В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата. Поради което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие и за ответника.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидни облигационни правоотношения по Договор за кредит „Бяла карта“ №468639 от 26.05.2016г., Анекс от 24.08.2018г., както и по Договор за цесия от 11.11.2016г., сключен с “Аксес Файнанс”ООД и Приложение №1 от 25.07.2019г. към него. Поради това и съдът намира, че същият е материално легитимиран да търси изпълнение по процесния договор за кредит.
Ответникът не оспорва начисленията за дължими суми както следва: сумата от 1184,25лв., представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №468639 от 26.05.2016г., сумата от 134,56лв., представляваща договорна лихва за периода 02.06.2016г.- 06.12.2018г., сумата от 123,17лв., представляваща лихва за забава за периода 07.12.2018г.- 13.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Съдът изрично е доказал на ответника, че същият носи тежестта на доказване относно погасяване на процесните суми, но в настоящето производство не се събрани доказателства за плащане.
От гореизложената фактическа обстановка е видно, че по процесния договор ответникът не е изплатил процесните суми, поради което и установителните искове за тях следва да бъдат уважени като основателни.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 678,50лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 498,50лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“П. Волов” №29, ет.3, срещу А.С.В., с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 от 25.07.2019г. към Договор за цесия от 11.11.2016г., сключен с “Аксес Файнанс”ООД, сумата от 1184,25лв., представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №468639 от 26.05.2016г., сумата от 134,56лв., представляваща договорна лихва за периода 02.06.2016г.- 06.12.2018г., сумата от 123,17лв., представляваща лихва за забава за периода 07.12.2018г.- 13.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №191/20.01.2020г. по ч.г.д.№00338/2020г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А.С.В., с адрес: ***, да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“П. Волов” №29, ет.3, сумата от 498,50лв., представляваща направени разноски в заповедното и исковото производства за държавни такси, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№00338/2020г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: