Решение по дело №748/2018 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 388
Дата: 15 октомври 2018 г. (в сила от 31 май 2019 г.)
Съдия: Невена Калинова Калинова
Дело: 20185140100748
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 15.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:                                

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Елеонора Г. като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 748 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявени по реда на чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 т.1 от ГПК и при условията на обективно кумулативно съединяване, установителни по характера си, искове с правна квалификация чл.318 и сл. от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, от ищеца „ДД Бодуров“ ООД, гр.Кърджали, срещу ответникаУстра-Холдинг“ АД гр.Кърджали. Цената на всеки от главните искове за парични вземания за неплатена цена по договори за продажба е съответно 471.52 лв., 3 348.43 лв. и 3 408 лв., а на акцесорните искове за обезщетения за забава на цената е 352.21 лв., 456.67 лв. и 461 лв., и съгласно чл.69, ал.1 т.1  от ГПК обуславя компетентност за разглеждане на делото от настоящия съд като първа инстанция съгласно чл.104 т.4, вр. чл.103 от ГПК.

Претендира се да се установи спрямо ответника съществуване на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед N 281/12.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 595/2018г. на РС-Кърджали.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че с ответника са в трайни търговски отношения по продажба на стоки, с издаване на фактура в деня на получаването им, сумата по която се плаща по банков път, но не и по процесните фактури, по които задълженията не са изпълнени, за плащане цената на строителни материали в общ размер от 9 227.95 лв., от които  471.52 лв. по Фактура N 0000010882/17.11.2016г., 3 348.43 лв. по Фактура N  0000010976/09.12.2016г. и 3 408 лв. по Фактура N **********/13.12.2016г. С неплащането на цената на продадените стоки, ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху всяка една цена от деня на издаване на фактура за продажбата и до 12.04.2018г.-дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, в общ размер от 1 269.88 лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК на 12.04.2018г. Издадената по ч.гр.д. N 595/2018г. на РС-Кърджали заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на посочените парични вземания е възразена от ответника, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за същите. В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа исковете и сочи, че в деня на получаване на стоките по процесните фактури е издавана стокова разписка, и на база подписани стокови разписки е съставяна след няколко дни фактура, представяйки стокови разписки с писмена молба, в която допълва твърденията си във връзка с оспорванията на ответника, а именно: 1.стоката по  Фактура N 0000010882/17.11.2016г. е закупена и получена по няколко стокови разписки, в деня на издаване на съответната разписка: на 17.11.2016г. по  Стокова разписка N **********/17.11.2016г., на 16.11.2016г. по Стокова разписка N  **********/16.11.2016г., на 15.11.2016г. по Стокови разписки NN  **********/15.11.2016г. и **********/15.11.2016г., на 13.11.2016г. по Стокова разписка N  **********/13.11.2016г., на 14.11.2016г. по Стокова разписка N  **********/14.11.2016г., на 07.11.2016г. по Стокова разписка N **********/07.11.2016г., на 31.10.2016г. по Стокова разписка N **********/31.10.2016г., на 19.10.2016г. по Стокови разписки NN  **********/19.10.2016г. и **********/19.10.2016г., на 14.10.2016г. по Стокова разписка N 42457/14.10.2016г. и на 18.10.2016г. по Стокова разписка N  **********/18.10.2016г., 2. стоката по  Фактура N 0000010976/09.12.2016г. е закупена и получена на 09.12.2016г. по  Стокова разписка N **********/09.12.2016г., и 3.стоката по Фактура N  **********/13.12.2016г. е закупена и получена по Стокова разписка N  **********/13.12.2016г.

Ответникът „Устра-Холдинг“ АД гр.Кърджали с отговора по чл.131 от ГПК оспорва исковете  и съществуването на задължение към ищеца по процесните фактури, както и, че е налице идентичност между вземането, за което е издадена възразената от него заповед за изпълнение на парично задължение и вземането, претендирано с предявения установителен иск, в т.ч. с оглед датата от която се претендира законна лихва и сумата върху която се претендира същата, при възражение, че невярно е твърдението, че фактура за доставки на стоки ищецът издава на ответника при самата доставка,  и при възражение, че стоките са реално получени, не са налични съпътстващи фактурите документи за реалност на доставките, фактурите не отговарят на изискванията на ЗСч., и осчетоводяването на фактура при липса на доставка не означава дължимост на цената на доставката.Признава, че между страните съществуват дълготрайни търговски отношения, но процесните фактури не са част от тях и не съответстват на установената между страните практика съгласно която ищецът доставя на ответника строителни материали по предварителна заявка от служител на ответника-отговорник на обект, след издаване и получаване на фактура за същите, и винаги след подписване на стокова разписка при получаването им, и именно въз основа на стокова рзписка стоките се товарят и разтоварват в съответен обект на ответника, един екземпляр от която се предава на получателя срещу подпис. Възразява и, че в счетоводството на ответника са получени фактури, издадени от ищеца, със същия номер и дата като процесните, но с различно съдържание по отношение на единичните цени на материалите и падежа, при което е налице разминаване в съществените елементи на търговската продажба, какъвто е цената.Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ответникът „Устра-Холдинг“ АД гр.Кърджали чрез упълномощен адвокат поддържа възраженията срещу исковете.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Със Заповед N 281/12.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N 595/2018г. на РС-Кърджали, е разпоредено длъжникът    Устра-холдинг” АД, ЕИК ***, да заплати на кредитора   "ДД Бодуров“ ЕООД с ЕИК ***, 1.сумата 227.95 лв., представляваща неизпълнени парични задължения за плащане цената на продадени строителни материали по Фактури NN 0000010882/17.11.2016г., 0000010976/09.12.2016г. и 0000010987/13.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2017г. до окончателното й изплащане, 2.сумата  269.88 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.11.2016г. до 11.04.2017г. включ.,

както и сумата 929.96 лв., представляваща разноски по делото, от която 209.96 лв. за държавна такса и 720 лв. за адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от неизпълнение в срок на парично задължение за плащане на цената на стоки по горепосочените фактури от длъжника на кредитора, за който на 03.01.2018г. в ТР на Агенция по вписванията е вписано преобразуване на дружеството и промяна на наименованието му отСемат“ ООД на „ДД Бодуров“ ЕООД.

С исковата молба са представени Фактура N 0000010882/17.11.2016г. за сумата 2 471.52 лв., Фактура N  0000010976/09.12.2016г. за сумата 3 348.43 лв. и Фактура N  **********/13.12.2016г. за сумата 3 408 лв. с посочен получател „Устра Холдинг“ АД с ЕИК *** и изпълнителСемат“ ООД гр.Кърджали, понастоящем преобразувано на „ДД Бодуров“ ЕООД съгласно вписвания в ТР, за продадени от ищеца на ответника стоки, както и дневник на продажбите, които фактури са копие и не са подписани от страните по тях, а от представения дневник за продажби не се установява да изхожда от предприятието на ищеца, в частност от счетоводството му.

В съдебно заседание от ищеца са представени Фактура N 0000010882/17.11.2016г. за сумата 2 471.52 лв., Фактура N  0000010976/09.12.2016г. за сумата 3 348.43 лв. и Фактура N  **********/13.12.2016г. за сумата 3 408 лв., подписани от издателя им, които съответстват на представените от ответника с отговора на исковата молба фактури, които той твърди, че са получени в счетоводството му.

Между Фактура N 0000010882/17.11.2016г. за сумата 2 471.52 лв., представена с исковата молба, неподписана,  и фактурата с идентичен номер и дата, представена в съдебно заседание, подписана за ищеца, е налице идентичност относно издателя, получателя, стойност на сделката без ДДС и стойност на сделката с ДДС, датата на данъчното събитие/плащането-17.11.2016г., начинът на плащане-по банка, наименованието на стоките, количеството на  стоките, единичната цена на стоките и общата стойност на стоките, изключая единичната цена и общата стойност на стоките по позиции 6 и 7 след втория и третия знак след десетичната запетая на единичната цена, и в стотната след десетичната запетая на общата стойност на цената, както и има различие в посочването/подредбата/ на стоките по позиции в двете фактури.

Между Фактура N 0000010976/09.12.2016г. за сумата 3 348.43 лв., представена с исковата молба, неподписана, и фактурата с идентичен номер и дата, представена в съдебно заседание, подписана за ищеца, е налице идентичност относно издателя, получателя, стойност на сделката без ДДС и стойност на сделката с ДДС, датата на данъчното събитие, начинът на плащането-по банка, наименованието на стоките, количеството на стоките, единичната цена на  стоките, общата стойност на стоките, подредбата на стоките само в една позиция, изключая датата на плащането-тази по представената с исковата молба сочи дата 09.12.2016г., а тази представена в съдебно заседание, идентична с представената от ответника, сочи дата 01.03.2017г..

Между Фактура N **********/13.12.2016г. за сумата 3 408 лв., представена с исковата молба, неподписана, и фактурата с идентичен номер и дата, представена в съдебно заседание, подписана за ищеца, е налице идентичност относно издателя, получателя, стойност на сделката без ДДС и стойност на сделката с ДДС, датата на данъчното събитие, начинът на плащането-по банка, наименованието на стоките, количеството на стоките, единичната цена на  стоките, общата стойност на стоките,  изключая подредбата на стоките по позиции и датата на плащането-тази по представената с исковата молба сочи дата 13.12.2016г., а тази представена в съдебно заседание, идентична с представената от ответника, сочи дата 01.03.2017г..

Представените от ищеца в съдебно заседание фактури са идентични с тези представени от ответника с отговора на исковата молба, които същият твърди, че са получени в счетоводството му.

Подредбата на стоките в различни позиции във фактурите, представени към исковата молба, и тези с идентичен номер и дата, находящи се при страните,  се обяснява от вещото лице по ССчЕ- ищецът работи със счетоводен програмен продукт, който в зависимост от зададения критерий, представя издадена фактура по множество начини, т.е. с различна подредба на позициите на стоките, когато са повече от една като вид артикул.Фактурите по номер, дата на издаване, вид на стоките и цена, са осчетоводени от страните като доставчик и получател, при ответника са налични оригинали на същите, идентични с копията при ищеца.Идентичността е относима към осчетоводените от страните фактури, съдържанието на които не се различава от това на приложените към исковата молба фактури, освен разместването на стоките по позиции и посочените по –горе стойности след десетичната запетая, без да е налице разлика в цената на сделката без и с ДДС. Същите са на обща стойност 9 227.95 лв.-  Фактура N 0000010882/17.11.2016г. на стойност 2 471.52 лв., Фактура N  **********/09.12.2016г. на стойност 3 348.43 лв. и Фактура N **********/13.12.2016г. на стойност 3 408 лв., които при ищеца са осчетоводени като приходи от продажба на материали, изписани от склада му с включен съответно като дължим данък ДДС по тях в справка декларациии за ДДС, дължимо от ищеца, с подадени данни в ТД на НАП Пловдив-офис Къджали от 13.12.2016г. и от 16.01.2017г., като дължимият ДДС е преведен в приход на републиканския бюджет.Фактурите на горепосочената стойност са осчетоводени от „Устра Холдинг“ гр.Кърджали като разходи за материали и покупки с право на данъчен кредит и като задължение за доставени строителни материали към ищеца на обща стойност 9 227.95 лв., с подадени съответно данни в ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, като записванията осчетоводяват реална доставка–директно осчетоводяване на  разходи за материали по сметка 601, която впоследствие е закрита, а разходите са отнесени по сметка 611 като разходи за обекта, в който са вложени материалите.Фактурите са включени в дневниците за покупки съответно за м.ноември 2016г. и м.декември 2016г. и справки –декларация по ЗДДС за тези данъчни периоди, с подадени данни в ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, на 14.12.2016г. и 16.01.2017г., и по същите е упражнено правото на данъчен кредит за съответния данъчен период, без по същите да извършени плащания, които да са осчетоводени от страните по тях.Законната лихва върху дължимите по фактурите стойности, считано от деня следващ издаването на всяка фактура и до 11.04.2018г. включ. е 1 262.31 лв. както следва: 350.16 лв. за периода от 18.11.2016г. до 11.04.2018г. включ. върху сумата 2 471.52 лв.; 453.93 лв. за периода от 10.12.2016г. до 11.04.2018г. включ. върху сумата 3 348.43 лв. и 458.22 лв. за периода от 14.12.2016г. до 11.04.2018г. включ. е 458.22 лв. Законната лихва върху дължимите по втората и третата фактури суми за периода от 01.03.2017г. до 11.04.2018г. включ. е 378.59 лв. върху сумата 3 348.43 лв. и 385.32 лв. върху сумата 3 408 лв..В съдебно заседание вещото лице сочи, че към процесните фактури в счетоводството на ответника са налични стокови разписки.

Неоспореното от страните заключение на ССчЕ след изслушването на вещото лице в съдебно заседание установява реална доставка на стоките по процесните фактури от ищеца на ответника, който не само, че осчетоводява стоките като получени по сметка, отчитаща разходите му за материали, но при влагане на същите по обекти, закрива първата сметка, и влагането на стоките по обекти осчетоводява по съответна за това сметка, наред с включването на процесните фактури в дневник за покупки, справки декларации за ДДС, в т.ч. с подадени данни в данъчната администрация за съответния данъчен период, възползвайки се от правото си на данъчен кредит, без да извършва плащания на стоките по процесните фактури към изготвяне на заключението и към приключване на съдебното дирене по делото, при което изцяло дължими са претендираните от ищеца главници, представляващи цена по търговски продажби.

Наличието на трайни търговски отношения между страните се установява от ангажираните от страните гласни доказателства- показанията на св.С.М. и на св. А.В..Същите установяват начина на заявяване на стоките, получаването им от склада на ищеца, с издаване на три екземпляра на стокови разписки, два от които  остават за продавача ищец-един подписан от получателя на стоката,  и един неподписан за работниците в склада на ищеца, предаващи стоките, както и един, неподписан, остава за получателя на стоката-техническия ръководител на обекта, за който са заявени стоките, или негов представител, като фактура за продадените стоки се издава само след получаване на стоката, която фактура се изпраща от ищеца на получателя, ведно с подписания екземпляр от стоковата разписка за продавача по уговорка с негов представител/С.Х./.По процесните фактури св.С.М. сочи, че стоките са получени от ответника. От показанията на свидетелите се установява, че при предаване на стоките, които се получават от представител на купувача, който ги транспортира до съответен обект, не се издава фактура, а такава се издава впоследствие въз основа на стоковите разписки, както и че фактура се издава само след предадена от склада на продавача стока на получателя.Teзи показания съответстват на начина на оформяне на процесните фактури и осчетоводяването им от страните по тях-без включена транспортна услуга и без отразено авансово плащане, което ако е в брой, следва да се придружава с фактура и касова бележка, като безспорно се установява, че продадени строителни материали се извозват с транспорт на купувача след получаването им по стокови разписки, каквито са представени по делото, и материалите по тях съответстват на тези по фактурите, като посоченото в тях плащане в брой не се установява по делото и не се твърди от ответника с отговора на исковата молба, при което възражението за това в хода на делото е неоснователно, тъй като получателят на стоките осчетоводява разхода за стоките като задължение към доставчика.Наред с това, след осчетоводяване на фактурите, получателят на стоките по тях не отправя покана до доставчика за изпълнение на задължението му за реално предаване на стоките по тях, нито релевира възражение за неизпълнение на договора или за едновременно изпълнение на задължения по него. 

С оглед на така установените обстоятелства, неоснователни са възраженията на ответника, че не е налице идентичност между вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, и вземането, претендирано с предявения установителен иск, в т.ч. и относно датата от която се претендира законна лихва върху дължимите по процесните фактури суми, тъй като в заповедното производство такава е присъдена до 11.04.2018г. включ. и от 12.04.2018г. върху общата дължима сума от 9 227.95 лв..Основателно е възражението на ответника, че фактура за доставки на стоки ищецът не издава на ответника при самата доставка,  и неоснователно е възражението му, че стоките не са реално получени.Ищецът признава, че фактура за продадени стоки се издава след изписването им от склада му по стокови разписки и получаването им от купувача, и при разпита на свидетелите се установи, че такива получават представителите на купувача, както и такъв се прикрепва към процесните фактури-оригинал за получателя на стоките, които му се изпращат впоследствие, което съответства и на установеното от вещото лице при проверка в счетоводството на ответника, че към фактурите са налични стокови разписки.

В съдебната практика е прието, че първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото.При липса на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурата като частен свидетелстващ документ, не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби.Когато фактурата не е подписана или е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл.301 от ТЗ.Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението за плащане на получените стоки и доказва неговото съществуване.С Решения N 198/13.05.2016г. по т.д. N 2741/2014г. и N 121/21.07.2016г. по т.д. N 3210/2015, I т.о., ВКС, по правния въпрос за правното значение на осчетоводяването на фактурата по покупко-продажба от купувача, включването й в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит от купувача относно факта на приемането на стоките, предмет на договора за покупко-продажба, приема, че по аргумент от разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДДС, според която данъчното събитие възниква от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, е прието, че упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача при продажба на родово определени вещи има правно значение за получаването на стоката, тъй като правото на собственост при тях се прехвърля с отделянето им от рода/респ. предаването им.Ответникът се позовава на възприетото в Решение N 46/06.04.2017г. по гр.д. N 60140/2016г. на ВКС, I г.о., но същото е постановено при различна фактическа обстановка-при твърдения, че фактура за стоките е съставена преди доставката по търговска продажба на дървесина, за която законът регламентира специален режим за транспортиране с превозен билет/чл.211 и чл.213 от ЗГ/, доказващ реалното доставяне на вещта.Неотносимо е позоваването и на възприетото в Решение N 62/25.06.2009г. по т.д. N 546/2008г на ВКС, II т.о., също постановено при различна фактическа обстановка относно търговска продажба с експедиционни бележки въз основа на които са издадени от доставчика фактури, които не са осчетоводени от доставчика, който при узнаване на тези обстоятелства възразява за липса на представителна власт на лицата, получили стоката.   

При липса на друго основание на което „Устра-Холдинг“ АД да получи и да осчетоводи фактурите за продажба на строителни материали, родово определени по своята правна характеристика вещи, по които ищецът претендира, че има вземане, като удостоверяващи търговски продажби, начинът на осчетоводяване на фактурите от купувача по тях и доказаната от гласните доказателства практика по предаване от продавача на купувача на вещи при продажбата им, то са доказани търговските продажби между страните по процесните фактури, които по номер, дата и стойност, доставчик и получател, съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. N 595/2018г. на РС-Кърджали, при което исковете за съществуване на вземане на ищеца за плащане цената по търговските продажби, оформени с Фактура N 0000010882/17.11.2016г. на стойност 2 471.52 лв., Фактура N  **********/09.12.2016г. на стойност 3 348.43 лв. и Фактура N **********/13.12.2016г. на стойност 3 408 лв., са доказани и подлежат на уважаване.

Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, и изпада в забава от следващия ден съгласно чл.84, ал.1 изр.1-во от ЗЗД. В случая по Фактура N 0000010882/17.11.2016г. на стойност 2 471.52 лв. получателят е в забава да плати цената на стоките от деня, следващ издаването й, и за периода от 18.11.2016г. и до 11.04.2018г. включ. законната лихва възлиза на 350.16 лв., до който размер се уважи иска за обезщетение за забава за тази дължима цена.По Фактура N  **********/09.12.2016г. на стойност 3 348.43 лв. получателят е в забава да плати цената от деня, следващ посочената в нея дата на плащане, при което за периода от 02.03.2017г. и до 11.04.2018г. включ. законната лихва съгласно лихвен калкулатор на НАП/поради липса на заключение на ССчЕ за релевантния период/ възлиза на 377.66 лв.По Фактура N **********/13.12.2016г. на стойност 3 408 лв. получателят е в забава да плати цената от деня, следващ посочената в нея дата на плащане, при което за периода от 02.03.2017г. до 11.04.2018г. включ. законната лихва съгласно лихвен калкулатор на НАП/поради липса на заключение на ССчЕ за релевантния период/ възлиза на 384.38 лв.Общо дължимата законна лихва по дължимите цени на стоки по процесните фактури възлиза на 1 112.20 лв., до който размер общо се уважат акцесорните искове, и се отхвърлят над тази сума и до пълния им общ размер от 1 269.88 лв. Законна лихва върху дължимите цени на стоките се дължи и от 12.04.2018г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и до окончателното им плащане, в съответствие с издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

С оглед крайния изход на делото и в приложение на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ищецът има право на разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете както по настоящото, така и по заповедното производство, а ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. По настоящото производство ищецът прави разноски от 1 459 лв., от които 309.08 лв. за държавна такса, 130 лв. за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и 1 020 лв. за адвокатско възнаграждение, от които има право на 1 437.09 лв..По заповедното производство ищецът прави разноски от 929.96 лв., от които 209.96 лв. за държавна такса и 720 лв. за адвокатско възнаграждение, от които има право на 915.99 лв..По настоящото производство ответникът „Устра –Холдинг“ АД прави разноски от 1 144 лв., от които 130 лв.  за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и 1 014 лв. за адвокатско възнаграждение, от които има право на  17.18 лв. Ищецът има право на разноски и в обезпечителното производство с оглед крайния изход на настоящото дело, в рамките на което е допуснато обезпечение на исковете-т.5 ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС.Представени са доказателства за образувано въз основа на издаденaтa по делото обезпечителнa заповед изпълнително дело N 20189020400313 по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Кърджали, и доказателства за разноски в същото от 548 лв., както и такива в настоящото производство-5 лв. за обезпечителнa заповед и 360 лв. за адвокатско възнаграждение във въззивното частно производство по чл.396 от ГПК, или общо 913 лв., от които ищецът   има право на  899.29 лв., които се възложат в тежест на ответникa.  

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Устра-холдинг” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с изпълнителен директор В.Н.Х., съществуване на вземане на "ДД Бодуров“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Д. Д.Б., за сумите както следва:

1. 9 227.95 лв.,  от която 2 471.52 лв. неплатена в срок цена на продадени строителни материали по Фактура N 0000010882/17.11.2016г.,  3 348.43 лв. неплатена в срок цена на продадени строителни материали по Фактура N  0000010976/09.12.2016г. и 3 408 лв. неплатена в срок цена на продадени строителни материали по Фактура N  0000010987/13.12.2016г., ведно със законната лихва от 12.04.2018г. до окончателното й изплащане,

2. 1 112.20 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, от която 350.16 лв. върху сумата 2 471.52 лв. за периода от 18.11.2016г. до 11.04.2018г. включ.,  377.66 лв. върху сумата 3 348.43 лв. за периода от 02.03.2017г. до 11.04.2018г. включ. и 384.38 лв. върху сумата 3 408 лв. за периода от 02.03.2017г. до 11.04.2018г. включ.,

като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК за разликата над сумата 1 112.20 лв. до сумата 1 269.88 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимите по т.1 суми, за което вземане е издадена Заповед N 281/12.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 595/2018г. на Районен съд-Кърджали.

ОСЪЖДА Устра-холдинг” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с изпълнителен директор В.Н.Х., да заплати на "ДД Бодуров“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Д. Д.Б., сумата 1 437.09 лв., представляваща разноски по настоящото дело, сумата 915.99 лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. N 595/2018г. на Районен съд-Кърджали, и сумата 899.29 лв., представляваща разноски в обезпечителното производство по изп. дело N 20189020400313 по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Кърджали.

ОСЪЖДА "ДД Бодуров“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Д. Д.Б., да заплати на  Устра-холдинг” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с изпълнителен директор В.Н.Х., сумата 17.18 лв., представляваща разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  Съдия: