№ 6449
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.А
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д.А Гражданско дело №
20241110107676 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника И. Д. Д. съществуването на
вземания в размер на сумата 380,99 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.7.2020 г. до 30.4.2021 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР. ****, Ж.К.********, БЛ.***,
ВХ.**, ЕТ.***, АП.***, аб. № *****, ведно със законна лихва от 20.7.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 44,30 лв. за периода
от 15.9.2021 г. до 12.7.2023 г., сумата от 1,49 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 15.9.2022 г. до 16.11.2022 г., начислена върху платена на
16.11.2022 г. главница за доставена топлинна енергия в размер на 336,10 лв.,
която е била дължима за периода от 1.5.2021 г. до 30.4.2022 г., сумата от 25,49
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.7.2020 г. до 30.4.2022 г. ведно със законна лихва от 20.7.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,35 лв. за периода от
15.9.2020 г. до 12.7.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 4.9.2023 г. по ч.гр.д. №
40628/2023 г. по описа на СРС, 77 състав.
Претенцията е за установяване дължимост за част от вземането по
заповедна за изпълнение, тъй като по отношение на другия длъжник – Т.
Д. Д. заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителен
лист.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
1
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
е доставена енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски в производството.
Ответникът И. Д. Д. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК чрез назначения особен представител. Оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Оспорва наличието на задължения на ответника.
Оспорва да се доказва размера на потребените количества топлинна енергия,
както и размерът на сумите за дялово разпределение. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД
заема становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която
се намира процесния имот в съответствие с действащите за съответния период
нормативни разпоредби.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
2
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
От приетите като доказателства по делото Нотариален акт за продажба
на недвижим имот от 04.06.1996 г. и удостоверение за наследници на Ц. Т. Д.а
се установява, че през процесния период ответникът И. Д. Д. и длъжника в
заповедното производство Т. Д. Д. са собственици на процесния имот,
находящ се на адрес гр. *****, Ж.К.*******, БЛ.***, ВХ.***, ЕТ.***, АП.***
при равни квоти по 1/2 за всеки от тях. Поради изложеното може да се
направи извод, че ответницикът е потребител на топлинна енергия в
процесния имот, респ. между него и ищцовото дружество е налице
облигационно отношение.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия
/ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно
известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази
насока. Общите условия обвързват ответната страна дори и без да ги е приела
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма
твърдения да е упражнено правото на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е
налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответника е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството му на
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1,
т.42 от ДР на Закона за енергетиката и при посочената от ищеца квота – 1/2
ид.ч. от задълженията. Отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не протИ.речат на
разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в
сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с ТЛП за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят
доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по
3
надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е
безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на
топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от
лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а
ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в
случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то
разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие
или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това
означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното
разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има
сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или
не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от
решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има
разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е
приложен.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната
енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. В. Т. Т. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно,
безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената
топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с
действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните автоматични отчети по общия
топломер за процесната сграда. Вещото лице е съобразило, че в процесния
имот има начислена ТЕ за отопление на имота за 3 броя отоплителни тела с
монтирани ИРРО /индивидуален разпределител за разход на отопление/.
Няма начислена ТЕ за отопление на общите части. Начисляваната топлинна
енергия за БГВ е начислявана служебно за 1 бр. потребител поради липса на
узаконен индивидуален водомер. От заключението на съдебно-техническата
експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 716,21 лева. Вещото
лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита
топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана
4
лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не
се установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и
представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени
в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.
Предвид изложеното, исковата претенцията за главница за топлинна
енергия се явява основателна за половината от посочения размер, а именно
сумата 358,11 лева, а за горницата до пълния предявен размер следва да бъде
отхвърлен.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове, поради което
следва да заплати сумата от 25,49 лв. (1/2 от сумата 50,98 лв.),
представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. Предвид изложеното,
исковата претенцията за главница за дялово разпределение енергия се явява
основателна в пълния размер и период.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2
вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача.
Акцесорната претенция за мораторна лихва за забава за периода
15.09.2021 г. – 12.07.2023 г. върху уважения размер на главницата за ТЕ се
явява основателна в размер от 41,64 лева, който е изчислен от съда на
основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор. За горницата над
посочената сума до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение иска за сумата 1,49 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 15.9.2022 г. до 16.11.2022 г., начислена върху платена на
16.11.2022 г. главница за доставена топлинна енергия в размер на 336,10 лв.,
5
която е била дължима за периода от 1.5.2021 г. до 30.4.2022 г., съдът счита, че
ищецът не е установил по делото при условията на пълно и главно доказване,
че такава сума е била начислена и съответно заплатена от ответника в
посочения размер и на конкретна дата. Поради което не може да се направи
категоричен извод, че е възникнало вземане по акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва за забава върху платения размер на главницата
за последващ период. Предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. Предвид изрично направеното искане в
тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 12,50 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 25 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и
правна сложност на делото. Съобразно уважената част следва да се присъди
сумата 34,85 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
исковото производство разноски за държавна такса в размер на 237,50 лева,
400,00 лева – депозит за особен представител, 400,00 лева – депозит за СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото. Съобразно уважената част следва
да се присъди сумата 1057,01 лева.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Д. Д., ЕГН
********** с адрес гр. *****, Ж.К.*******, БЛ.***, ВХ.***, ЕТ.***, АП.***
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата 358,11 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.7.2020 г. до 30.4.2021 г. за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: ГР. ****, Ж.К.********, БЛ.***, ВХ.**, ЕТ.***, АП.***, аб. № *****,
6
ведно със законна лихва от 20.7.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 41,64 лв. за периода от 15.9.2021 г. до 12.7.2023
г., сумата от 25,49 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.7.2020 г. до 30.4.2022 г. ведно със законна
лихва от 20.7.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 4.9.2023
г. по ч.гр.д. № 40628/2023 г. по описа на СРС, 77 състав КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска главница за топлинна енергия за горницата над уважената сума до
пълния предявен размер от 380,99 лв., иска за мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за горницата над уважената сума до
пълния предявен размер 44,30 лв., иска за сумата от 1,49 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 15.9.2022 г. до 16.11.2022 г., начислена върху
платена на 16.11.2022 г. главница за доставена топлинна енергия в размер на
336,10 лв., която е била дължима за периода от 1.5.2021 г. до 30.4.2022 г. и иска
за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в
размер на 5,35 лв. за периода от 15.9.2020 г. до 12.7.2023 г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. *****, Ж.К.*******,
БЛ.***, ВХ.***, ЕТ.***, АП.*** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б разделно при равни квоти по 1/2 за всеки ответник на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 34,85 лева – разноски в заповедното
производство и сумата от 1057,01 лева – разноски в исковото производство
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем сървисис” ЕООД,
ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7