Решение по дело №934/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 440
Дата: 1 февруари 2024 г. (в сила от 1 февруари 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20237150700934
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

440

Пазарджик, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VI състав, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: СВЕТОМИР БАБАКОВ
   

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20237150700934 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ЗДСл.

Образувано е по жалба на Н. П. К. от гр. Пазарджик, против Заповед № ПЗ-3-418/01.09.2023 г. на директора на ОДБХ Пазарджик, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание “забележка”.

В жалбата се твърди, че заповед е незаконосъобразна и необоснована, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона, поради което се претендира да се постанови решение, с което да се отмени и се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата се представлява от процесуалния си представител адв. К., като подържа жалбата си и доразвива посочените в същата съображения. Претендира разноски.

Ответната страна не се представлява в съдебно заседание. С писмено становище от 08.11.2023 г. взима становище за неоснователност на депозираната жалба.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

Със Заповед № ПЗ- 3-418/01.09.2023 г. на Директора на ОДБХ Пазарджик на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание “забележка”. Заповедта е обоснована с докладна записка с вх. № П3-282б/06.07.2023г. от д-р В. С. М. - Б. и писмени обяснения от Н. П. К. с вх.№ПЗ-3408/10.08.2023г. и вх. № ПЗ- 3438/11.08.2023г., поискани дисциплинарно наказващия орган на основание чл. 93, ал.1 във вр. с чл.6, ал.З от Закона за държавния служител, както и с писмо изх.№ П3-3403/10.08.2023г. и писмо изх.№ ПЗ- 3409/10,08.2023г., връчени лично на жалбоподателаката на 10.08.2023 г., както и с проведено изслушване, обективирано в протокол от 01.09.2023г. Прието е, че с поведението си, жалбоподателката на длъжност „младши експерт” в отдел „Финансово стопанска дейност” при ОДБХ гр. Пазарджик не е изпълнила служебните си задължения, вменяващи й “колегиално и учтиво поведение, основано на уважение към мнението на колегите, както и придържане към любезно и възпитано отношение при изпълнение на служебните си задължения”.

 

В заповедта е посочено още, че, извършеното нарушение на служебните задължения не се отрича от дадените писмени обяснения от К., тъй като в тях последната не отрича случилата се ситуация между нея и колежката й, описана в докладна записка с вх. № П3-282б/06.07.2023г., както и твърди, че ръкомахането срещу колега не е нарушение.

 

Обобщено е, че описаните неизпълнения на служебните задължения от страна на служителя представляват дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител.

По делото е приложена административната преписка. Представени са още заповед № РД 11-59 от 16.03.2011 г. на Изпълнителния директор на БАБАХ и писмени доказателства, приложени с писмо с изх. № ПЗ-4366 от 29.09.23 г. и с писмо изх. № ПЗ-5102/08.11.23 г. на директора на ОДБХ Пазарджик.

 

По делото са приети също писмо с вх. № ПЗ-3862 от 01.09.23 г. и докладна записка вх. № ПЗ-1146 от 03.04.2023 г. Тези доказателства обаче не са относими по делото, тъй като не касаят правния спор- писмото от 01.09.23 г. визира ситуация, настъпила след процесната, а докладната записка касае предхождащо поведение на служителката, което е следвало да бъде предмет на отделно дисциплинарно производство.

 

Изложената фактическа обуславя следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

В съответствие с чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган- директорът на ОДБХ Пазарджик, оправомощен със заповед № РД 11-59 от 16.03.2011 г. на Изпълнителния директор на БАБАХ София да налага дисциплинарни наказания по чл. 90 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДСл.

Неоснователни са доводите в жалбата, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 95 от ЗДСл. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДСл преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. От тази разпоредба следва, че процедура пред дисциплинарния съвет за дисциплинарните наказания по чл. 90, ал.1, т., т.2 и т.З от ЗДСл не е задължителна.

Действително, в заповедта, относно вида на наказанието цифрово е посочено чл.90, ал. 1, т.2 от ЗДСл вместо чл.90, ал.1, т.1 от ЗДСл, но това не води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като волята на дисциплинарно наказващия орган е недвусмислена за извършеното дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл от К. и на същата е наложено най - лекото възможно наказание по чл. 90 от ЗДСл.

Неоснователно е твърдението, че процесната заповед е издадена извън двумесечния срок предвиден в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Основанието, послужило за образуване на дисциплинарно производство е докладна записка № ПЗ- 2826/06.07.23 г., а в същата докладна записка е обективирано поведение на дисциплинарно наказаното лице от 06.07.23 г. Именно тази дата следва се счита и датата на откриване на нарушението съгласно чл. 94 ал.1 от ЗДСл, поради което двумесечния срок е бил спазен.

Основателни са доводите, че заповедта не е мотивирана, поради което е налице и основание за отмяната й. В същата не е описано конкретно нарушение на служебната дисциплина- посочено е само, че служителката не е проявила “колегиално и учтиво поведение, основано на уважение към мнението на колегите, както и придържане към любезно и възпитано отношение при изпълнение на служебните си задължения”. Това описание е лишено от всякаква конкретика- кога служителката не е проявила изискуемото се от нея поведение, в какво се изразява то, както и при какви обстоятелства. Не може дисциплинарно нарушение да бъде описано чрез съдържащи се в преписката докладни записки, още по- малко такива, изготвени от служител, който е засегнат от поведението на санкционираното лице. Недопустимо е нарушението да се описва чрез “признание” на санкционираното лице, което в изходящ от него документ не го оспорвало, тъй като привлеченото към дисциплинарна отговорност лице разполага с право на защита, което включва, както право както да дава обяснения за определени факти, така и възможност по всяко време да се откаже от своите обяснения.

Освен това, дисциплинарното наказание е наложено за нарушение на чл. 89 ал.1 т.5 от ЗДСл., която разпоредба е бланкетна и в заповедта задължително следва да фигурира нормата от Кодекса за поведение на служителите на държавната администрация, която се приема, че е нарушена. Такава липсва и по този начин съществено са нарушени правата на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, тъй като същото не е разбрало освен срещу кои факти, а и срещу каква правна квалификация да се защитава, респективно да противопостави на органа своите правни възражения.

Казаното дотук е достатъчно атакуваната заповед да бъде отменена от съда като незаконосъобразна. Жалбоподателят претендира разноски, изразяващи се в сумата 780 лв. адвокатско възнаграждение, като представя списък по чл. 80 от ГПК и фактура. Представените писмени доказателства обаче не удостоверяват заплащане на дължимия по фактурата адвокатски хонорар. Издадената фактура не е подписана, в нея единствено е отразен начин на плащане “в брой”, поради което този документ не може да послужи като разписка за извършено реално плащане. По тези съображения, разноски не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, Административен съд Пазарджик, шести административен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Н. П. К. от гр. Пазарджик, Заповед № ПЗ-3-418/01.09.2023 г. на директора на ОДБХ Пазарджик, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание “забележка”.

Решението Е ОКОНЧАТЕЛНО.

 

Съдия: /п/