Решение по дело №2640/2016 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е № 391

гр. Русе,  30.03. 2017 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,       II-ри  гр.състав        в публично заседание на   07-ми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                       Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ        

 

          при секретаря  Т.П.    и   в   присъствието на прокурора…………………….., като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 2640 по описа за 2016 год. за да се произнесе съобрази:

          Производството по делото е за делба, във фазата по извършване й.

          С влязло в сила решение № 1392/07.11.2016г. по настоящето дело, съдът е допуснал до делба между Н.С.Ц.  и Н.К.Б.  следния недвижим имот: Апартамент №8, находящ се на третия етаж, секция А, с идентификатор 63427.1.98.1.8,  в жилищна сграда с идентификатор 63427.1.98.1, в поземлен имот с идентификатор 63427.1.98, с административен адрес  адрес: гр. Русе, ул. А. В. №., вх.. ет... ап..., състоящ се от дневна, кухня-столова, спалня, баня, тоалетна, коридор и две тераси, с обща застроена площ от 74.72 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на същия етаж 63427.1.98.1.9, 63427.1.98.1.7 под обекта 63427.1.98.1.5, над обекта-няма, ведно с избено помещение № 8, с площ 10.68 км.м.  и с припадащите се ид.части от общите части на сградата и от правото на собственост върху терена, целия с площ 935.00 кв.м,  при равни права.   

          По делото е прието експертно заключение, видно от което допуснатия до делба недвижим имот е неподеляем съобразно строителните правила и норми и има пазарна стойност 69000.00 лв., като съобразно правата на страните,  стойността на дяла на всяка една от тях възлиза на по 34500.00 лв. Съдът като взе предвид местонахождението на имота, вида на същия, инфраструктурното му положение намира посочената от експерта оценка за съответстваща на състоянието на пазара и съставляваща действителната стойност на имота.

          В о.с.з. на 07.03.2017г., по делото е представено удостоверение/л.308/, от което се установява, че с постановление за възлагане от 22.02.2017г. по изп.д.№911/2016г. по описа на ЧСИ, рег.№833 и район на действие-РОС, процесния имот е  възложен на трето лице-Д.Ц.Н.. След извършена справка, съдът констатира, че постановлението е влязло в сила.

          Съдът намира, че липсва основание за постановяване по делото на решение по извършването на делбата в нейната втора фаза. Понастоящем е настъпила, след влизане в сила на решението по допускане на делбата, промяна, която се изразява в отпадането занапред - след влизане в сила на постановление за възлагане от 22.02.2017г., на състоянието на съсобственост между съделителите, която промяна прави настоящото делбено производство безпредметно и води до отпадане на правния интерес от провеждане на същото. Независимо от наличието на влязлото в сила решение за допускане на делбата, ако в хода на следващата фаза на делбеното производство настъпят такива факти, които налагат неговото прекратяване, съдът е длъжен на общо основание да ги вземе предвид и да прекрати делото като безпредметно. Решението за допускането на делбата не е пречка за това. Правният интерес в едно производство е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, поради което и с оглед гореизложеното, производството по делото, в частта му по извършване  на делбата следва да бъде прекратено. В този смисъл е и  практиката,  както на ВС / Решение № 2305 от 1.X.1974 г. по гр. д. № 1152/74 г., I г. о./, така и новата задължителна практика на ВКС, формирана с решение по чл.290  ГПК /Решение № 387 от 29.09.2010 г. по гр. дело № 439/2009 г., II г.о./

          Във втората фаза на делбеното производство Н.С.Ц.  е предявила срещу другия съделител претенции по сметките. Искът е предявен в преклузивния срок по чл.346 ГПК, от процесуално легитимирана страна, свързан е със съсобствеността, чието прекратяване се иска, поради което е допустим.  

          Следва да се отбележи и че независимо от прекратяване на производството по извършване на делбата, исканията по сметки подлежат на разглеждане в настоящето производство. По тези претенции съдът се произнася с решението по извършване на делбата с отделен диспозитив, или отделно решение. Всяка от претенциите по сметки представлява отделен иск и решението по нея може да влезе в сила отделно от останалата част от решението. Всяка от частите на решението – по извършването на делбата, или по сметките може да се обжалва отделно и да бъде постановен различен резултат по двете части на решението.Производството по извършване на делбата може да продължи, а това по сметки да приключи и обратно/в т.см постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 394 от 18.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 111/2012 г., I г. о./

          Н.  Ц.  твърди следното: Процесният недвижим имот бил придобит в съсобственост от съделителите при равни права, чрез договор за покупко-продажба от 21.02.2008г., обективиран в НА № 106, том  I, н. д. № 094/2008 г. на Русенски нотариус. Твърди и че  на с.д. страните сключили договор за ипопотечен кредит с „Алфа Банк“ АД за сумата от 65000.00 евро, с цел покупка и ремонт на процесния недвижим имот. На 21.02.2012г., съделителите и банката подписали анекс към договора за кредит, с който Ц.  и Б. се задължили да заплатят на банката сумата от 67943.02 евро-главница и лихви. Твърди, че от момента на сключване на договора за кредит тя погасявала почти изцяло задълженията по него, подпомагана от майка си и леля си, но т.к. изпитвала финансови затруднения прекратила плащанията по кредита. Поради прекратяване на плащанията, банката подала заявление по чл.417 ГПК и се сдобила с ИЛ срещу съделителите. Твърди и че лично тя е сключила на 05.01.2015г. споразумение с банката, с което се задължила да погаси дължимите се суми по договора за кредит и издадения ИЛ. Твърди, че за целия период на кредита е заплатила общо сумата от 19345.94 евро, с половината от която сума е погасявала и задълженията на ответника.

 Ц. твърди и че за периода м.03.2015г.-м.03.2016г. извършила подобрения в делбения имот, изразяващи се в направа на вътрешна изолация, замазка, боядисване, поставяне на ламиниран паркет и теракот, монтаж на окачен таван с обща стойност на материалите и труда-3794.00 лв. Освен това през м.05-06.2015г. извършила и външно саниране на имота на стойност 3000.00 лв.

 Предвид гореизложеното моли съда да осъди Б. да й заплати, както следва: сумата от  17940.76 лв.,  представляваща  половината от платената лично от нея сума по договор за кредит от 18.02.2008г. и сумата от  3397.00 лв. -половината от стойността на заплатените от съделителката материали и труд, които са вложени като подобрения в делбения имот, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до окончателното плащане.   

          От фактическа страна съдът установява следното:

          Безспорно е че страните са придобили процесния имот при равни права. В НА № 106, том I, н. д. № 094/2008 г. на Русенски нотариус /л.5/ изрично е посочено, че стойността на имота е 20000.00 евро, която сума ще бъде заплатена със заемни средства отпуснати на купувачите от „Алфа Банка“-клон България. Не се спори и че страните са сключили с посочената банка Договор за кредит №351-222/18.02.2008г. /л.104/, изменен и допълнен с Анекс №1/л.113/.По силата на този договор  „Алфа Банка“-клон България е отпуснала на кредитополучателите/страни по делото/ сумата в размер на 65500.00 евро, като кредита е обезпечен с  ипотека върху процесния делбен имот. От договора е видно, че за покупка на имота е предоставена сумата от 20000.00 евро, а за ремонт сумата от 45500.00 евро. На 05.01.2015г., Ц. е сключила споразумение с банката/л.108/  за погасяване на задълженията по договора за кредит и по ИЛ издаден по гр.д.№5219/2014г. по описа на РРС. Видно от това споразумение, вземанията на банката към момента на сключването му възлизат на 6299.71 евро.   

          От приетата по делото и неоспорена от страните икономическа експертиза/л.301/ се установява следното: За периода от отпускане на кредита-18.02.2008г. до 21.02.2017г., общият размер на платените суми по него са 47362.79 евро. Вещото лице посочва, че 31859, 12 евро са внесени от ищцата, Д.Н. и Г.С., 2142.14 евро от Н.Б. и 13361.53 евро са внесени по разплащателната сметка, от която е обслужван кредита, без да е записано име на вносител.

Съдът не обсъжда представените от Ц. копия от вносни бележки, т.к. същите са изследвани от вещото лице по икономическата експертиза.

По делото са представени касови бонове, стокови разписки и др./л.92-л.103/, от които се установява, че са закупувани различни материали и стоки.  

          В приетото и неоспорено заключение на вещото лице по техническата експертиза е посочено, че размера на подобренията, за които ищцата твърди, че са извършени и съобразно доказателствата по делото/л.92-л.103/, увеличената стойност на жилището възлиза на сумата от 4000.00 лв.

          Разпитани са и две групи свидетели. Свидетелите на ищцовата страна Д.Н./леля на ищцата/ и Г.С./майка на ищцата/ установяват, че са заплащали различни суми по кредита на съделителите, за де не изгубят апартамента си. С. твърди и че ищцата е извършила ремонт на апартамента през 2014г.

Свидетелят на ответната страна К.Б.а/майка на ответника/ твърди, че синът й е заплащал вноски по кредита, както и че е заплатил изцяло ремонта на апартамента. Тези обстоятелства се потвърждават и от другия ответен свидетел-Х.Т., която заявява, че лично е присъствала, когато Б. е заплатил сумата от 5000.00 лв. за ремонт. 

          От правна страна.

          Претенцията на  Ц. за осъждането на Б. да й заплати сумата от 17940.76 лв., представляваща половината от  погасените от съделителката вноски по изтеглен заедно с ответника кредит за закупуване на процесното жилище е неоснователна. По делото безспорно е установено, с влязло в сила решение по настоящето дело, че страните са придобили процесния имот при равни права. Според  чл. 127, ал. 1 ЗЗД платеното на кредитора следва да се понесе по равно от солидарните длъжници, доколкото не следва друго от отношенията помежду им.  В случая, не се установява, а и няма наведени твърдения, за друга уговорка между страните по разпределението на дълга, различна от предвидената в закона.

По делото обаче не се установи, каква част е заплатила лично съделителката Ц., а напротив-установено бе, че трети за делото лица са заплащали вноските по кредита.  От експертизата се установява, че  31859,12 евро са внесени от ищцата, Д.Н. и Г.С., 2142.14 евро от Н.Б. и 13361.53 евро са внесени по разплащателната сметка, от която е обслужван кредита, без да е записано име на вносител.  Фактът, че и други лица са заплащали суми по този кредит се потвърждава и от свидетелските показания на  Г.С./майка на ищцата/. Същата, в о.с.з. на 07.03.2017г., заявява, че „…Само аз и леля й Д.Н. сме внасяли средства за погасяване на кредита, който страните изтеглиха за покупка на процесния апартамент.“ Същите твърдения изнася и Д.Н./леля на ищцата/, която заявява, че „…От наема, който вземах от апартамента плащах вноските по кредита. Теглих кредит и внесох пари по сметката да не загубят апартамента. Продадох една гарсониера, за да ги подпомогна…“

Освен горното, дори и да се приеме, че ищцата е заплатила сумата от 19345.94 евро, то съгласно константната практика на ВКС, солидарният длъжник не може да претендира от останалите солидарни длъжници да му заплатят тяхната част от задължението, ако е изпълнил на кредитора нещо, което не надхвърля неговата припадаща се част от дълга. Това е така, защото правилото на чл.127,ал.2 ЗЗД изрично изисква, че за да възникне обратно вземане на съдлъжника, той трябва да е изпълнил повече от своята част/ в т.см. постановеното по чл.290 ГПК Решение № 196 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6068/2014 г., IV г. о./.  Ето защо и при фактите в конкретния случай, искът на Ц. не може да бъде уважен, преди тя да е изпълнила такава част от задължението/ в общ размер на 65000.00 евро-главница/, която да надхвърля припадащата й се част.                   

          Съгласно задължителните разяснения по т.4 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС при хипотезата на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се  за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, т. е. дължи се връщането на по-малката сума измежду обедняването и обогатяването, в случая измежду стойността на изразходваните труд и средства /стойността на обедняването/ и увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения и необходими разноски /стойността на обогатяването/.

          В настоящия случай Ц. претендира заплащане на сумата от 3397.00 лв. -половината от стойността на заплатените от нея материали и труд, които са вложени като подобрения в делбения имот.

          Искът е недоказан. По никакъв начин от представените по делото доказателства /л.92-л.103/ не може да се направи обоснован извод, че посочените в тях материали са използвани в процесния имот или че са закупени от Ц.. В преобладаващата част от тях, като получател е посочен „Дидо-Коки“ и „Калоян“. Безспорно ищцата е заплатила сумата от 280.00  лв. по заявки за външни щори, но от представените заявки съдът не може да направи извод къде са поставени тези щори. Освен това тези щори са движимости, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота и съответно не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение/ т.8 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС/. Липсват и каквито и да е данни за заплатен труд по ремонтни дейности. Следва да се отбележи и че свид. на ищцовата страна Г.С./майка на ищцата/ заявява, че строителните дейности са извършвани през 2014г., което противоречи на твърдяното в молбата по чл. чл.346 ГПК, че същите са извършени в периода 03.2015г.-06.2015г. Следва да се имат и предвид неопроверганите показания на Х.Татарова, която заявява, че лично е присъствала, когато Б. е заплатил сумата от 5000.00 лв. за ремонт. Съгласно правилото на чл.30, ал.3 ЗС всеки от съсобствениците следва да участва в извършените подобрения съразмерно на частта си – 1/2. Претендиращият съсобственик, вложил свои средства, трябва да установи причинната връзка между направените разходи и влагането им в съсобствения имот. В конкретния случай   не са релевирани доказателства установяващи извършените разходи, както и липсват доказателства, че те са направени във връзка с подобренията в имота. Предвид всичко изложено искът за  заплащане на сумата от 3397.00 лв. -половината от стойността на заплатените от съделителката материали и труд, които са вложени като подобрения в делбения имот подлежи на отхвърляне.  

          Държавната такса по чл.9 от ТДТССГПК, която е в размер на общо 100.00 лв., следва да бъде разпределена поравно между страните. Съделителите, съобразно с изхода на делото по присъединените искове по сметките, дължат държавна такса и върху тези претенции. Така Ц. дължи заплащането на държавна такса в размер на  853.51 лв. по с/ка на РРС. Ответникът не е претендирал разноски и такива не следва да му се присъждат.

          Мотивиран така,  районният съд

 

                                              Р        Е       Ш       И       :

 

          ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.д.№2640/2016г. по описа на Районен съд-гр.Русе, в частта му по извършване  на делба на  следния недвижим имот: Апартамент №8, находящ се на третия етаж, секция А, с идентификатор 63427.1.98.1.8,  в жилищна сграда с идентификатор 63427.1.98.1, в поземлен имот с идентификатор 63427.1.98, с административен адрес  адрес: гр. Русе, ул. А. В. №.., вх.., ет... ап..., състоящ се от дневна, кухня-столова, спалня, баня, тоалетна, коридор и две тераси, с обща застроена площ от 74.72 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на същия етаж 63427.1.98.1.9, 63427.1.98.1.7 под обекта 63427.1.98.1.5, над обекта-няма, ведно с избено помещение № 8, с площ 10.68 км.м.  и с припадащите се ид.части от общите части на сградата и от правото на собственост върху терена, целия с площ 935.00 кв.м.

 В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-гр.Русе в едноседмичен срок от връчването му на страните.

          ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С.Ц., ЕГН ********** *** против Н.К.Б., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Л.В. искове за заплащане на сумата от  17940.76 лв.,  представляваща  половината от платената  от Ц. сума по договор за кредит от 18.02.2008г.  и сумата от  3397.00 лв. -половината от стойността на заплатените от Ц. материали и труд, които са вложени като подобрения в делбения имот, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.01.2017г. до окончателното плащане.

          ОСЪЖДА Н.С.Ц., ЕГН ********** ***  да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата от 853.51 лв. – държавна такса по исковете по сметките и сумата от 50.00 лв.-държавна такса на основание  чл.9 от ТДТССГПК.

ОСЪЖДА Н.К.Б., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Л.В. да заплати по сметка на  Русенския  районен съд сумата от 50.00 лв.-държавна такса на основание чл.9 от ТДТССГПК. 

          РЕШЕНИЕТО, в тази му част подлежи на въззивно обжалване пред  Окръжен съд-гр.Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :