Р Е Ш Е Н И
Е № 327
гр. Пловдив, 14.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 12.03.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 535 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ.
Ищецът В.В.Б. ЕГН **********
чрез упълномощения процесуален представител адв. С.В.
твърди, че на ****г. срещу неизвестен извършител било образувано ДП № 4 / 2010
г. по описа на Отдел „БОП“, гр. *** за изготвяне и разпространение на
неистински български и чуждестранни документи за самоличност, СУМПС, документи
за завършено образование, както и за прокарване в обръщение на неистински
парични знаци (предимно евро) в страната и чужбина. По случая е образувана
прокурорска преписка № 253 / 2010 г. На ****г. ищецът твърди, че той и четири
други лица били задържани като заподозрени в извършването на гореописаната
незаконна дейност и спрямо него са повдигнати няколко обвинения и конкретно: че
през месец януари 2010 г. в гр. *** е образувал, а през периода януари 2010 г.
– ****г. и ръководил организирана престъпна група, създадена с користна цел и с
цел да върши престъпления по чл. 244 от НК и чл. 308, ал. 2 от НК –
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 1 от
НК; в периода *** г. – ****г. в гр. *** и на бензиностанция „Петрол“, находяща се на **** км. на автомагистрала „***“, при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК самостоятелно
и в съучастие с лицето Б. Б. М.като съизвършител
прокарал в обръщение подправени знаци с курс в страната и чужбина общо 91 бр.
неистински банкноти с номинал 100 (сто) евро, подробно описани в исковата
молба, като е знаел, че същите са подправени – престъпление по чл. 244, ал. 1,
пр. 1-во, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; в периода **** г. – ****
г. в гр. *** при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК е държал предмети и материали, подробно описани в исковата молба –
престъпление по чл. 308, ал. 7, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1
от НК. Ищецът сочи, че Окръжна
прокуратура *** изготвила и внесла обвинителен акт в Специализирания
наказателен съд – *** срещу петимата обвинени, между които и ищецът Б., и било
образувано НОХД № 18 / 2012 г., II наказ.
състав. Производството по делото било прекратено поради наличие на многобройни
съществени процесуални нарушения и делото било върнато на ОП – ***. След
провеждане на нови следствени действия бил внесен нов обвинителен акт и
образувано НОХД № 997 / 2012 г. по описа на Специализирания наказателен съд – ***,
II наказ. състав. За около 2 години се провели повече от
двадесет съдебни заседания, на които ищецът Б. се явяват лично, като ангажирал
доказателства в своя защита. Трима от петимата обвинени сключили споразумения с
държавното обвинение, но ищецът Б. и обвиняемият Я., убедени в своята
невинност, отказали това. След отвод на председателя на състава, одобрил
споразуменията, и избор на нов съдия докладчик, производството срещу Б. и Я.
започнало отначало на 02.12.2013 г. Твърди, че делото отново било върнато
поради констатирани съществени процесуални нарушения, но този път на
Специализирана прокуратура – ***. На **** г. е изготвен и внесен нов
обвинителен акт, но само против ищеца Б., като за другия обвиняем
производството е частично прекратено, а във висящата част е изпратено на РП – ***
по компетентност. Било образувано НОХД № 767 / 2014 г., III наказ.
състав, което приключило с оправдателна присъда на дата 10.09.2015 г. По
протест на държавното обвинение било образувано ВНОХД № 91 / 2016 г. по описа
на Апелативен специализиран наказателен съд – ***, II състав. С Решение № 21 / 22.08.2016
г. оправдателната присъда на Б. била потвърдена. Недоволни, представителите на
Апелативна наказателна прокуратура подали протест пред ВКС. С окончателно
решение № 255 / 14.12.2016 г., постановено по КНД № 1065 / 2016 г., I н.о. на ВКС, оправдателната присъда
била потвърдена. Във връзка с повдигнатото му незаконно обвинение, по искане на
ОП – *** с определение от *** г. на ОС – *** спрямо Б. е взета най-тежката
мярка за неотклонение „задържане под
стража“, като същият бил освободен на *** г. с изменение на мярката в
„подписка“. Макар невинен, ищецът прекарал в ареста повече от година и четири
месеца. В пенитенциарното заведение Б. бил обграден
от хора, извършили тежки криминални деяния и живеел при лоши хигиенни условия,
с лоша храна. Всичко това го подложило на изключителен стрес, изпитвал постоянен
страх, че поради съдебна грешка може да бъде осъден за престъпления, които не
бил извършил, разделил се с жената, с която дълги години живеел на семейни
начала. От нездравословния начин на живот Б. заболял от рак на дебелото черво и
бил опериран. Освен това с постановление № 253 / 10 от 22.05.2012 г. по ДП № 4
/ 2010 г. наблюдаващият прокурор при ОП – *** наложил на Б. мярка „забрана да напуска пределите на Република
България“, която била отменена по време на проведеното съдебно следствие
пред Апелативен специализиран наказателен съд с определение от *** г. За
мярката ищецът научил едва на *** г., когато бил задържан на ГКПП **, при опит
да отиде на почивка в **. Съставено му било разпореждане да не прави повече
опити да напуска пределите на държавата, а планираната и платена месеци по-рано
почивка се провалила. Основание за ангажиране отговорността на държавата според
ищеца представлявал и фактът на взимане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, а арестът
определя като незаконен, тъй като наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда. Затова и иска от съда да постанови решение, с което да
осъди държавата да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди
лева) като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 14.12.2016 г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 от ГПК (15.03.2018 г. – 16.03.2018 г.), ответникът
Прокуратурата на Република България гр. ***, чрез ОП – ***, подава отговор вх.
№ 10784 / 10.04.2018 г., с който оспорва предявения иск по основание и размер,
счита същия за неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Излага
становище, че ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените неимуществени
вреди и най-вече относно факта на задържането му под стража като принудителна
мярка за неотклонение в периода ****г. – *** г. Твърди, че Прокуратурата на РБ
не е пасивно легитимирана да носи отговорност за условията в ареста. Сочи, че
при определяне размера на обезщетението следва да се отчита, че делото е било с
фактическа и правна сложност, а на продължителността на наказателното
производство се е отразило обстоятелството, че наред с ищеца имало още петима
други обвиняеми. Оспорва размера на претендираното
обезщетение като счита същия за прекомерно завишен, несъобразен с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и обществено-икономическите условия
в страната. Твърди, че през процесния период ищецът е
бил осъден, прилага справка за съдимост и сочи, че интензитетът на търпените
вреди е повлиян от обстоятелството, че срещу Б. е водено и друго наказателното
производство, поради което било невъзможно да бъдат разграничени търпените
неимуществени вреди. Оспорва изцяло претенцията за лихви, тъй като същата има акцесорен характер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
По правната
квалификация на претенцията:
С проекта за доклад, обявен за окончателен,
съдът е квалифицирал претенцията по чл.
2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ. Вярната правна квалификация обаче е само по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като според т. 13 от ТР 3/2004г
държавата отговаря за вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДВПГ, когато задържането под
стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и
съдебно производство. Само в тези случаи обезщетението се определя самостоятелно.
Ако обаче лицето е оправдано или
образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл.
2, т. 2 ЗОДВПГ. В тези случаи
обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане
под стража.
По
съществото на спора:
Страните не
спорят относно следните факти, които се установяват и от приложените преписки:
На
***г. е образувано ДП №4/2010г. по описа на Отдел „БОП” гр. ***, а
впоследствие прокурорска преписка №253/2010г, срещу неизвестен извършител за
изготвяне и разпространение на неистински български и чуждестранни документи за
самоличност, за правоуправление на МПС и за завършено образование, както и за
прокарване в обръщение на неистински парични знаци в страната и чужбина -
предимно евро.
На
***. ищецът заедно с още няколко
лица - Б.Б.М., /разпитан като ** в настоящото
производство/, Г.Б., В.И.В.и Ч.Х.Я., е задържан и срещу него са повдигнати следните
обвинения: 1. за това, че през месец януари 2010г., в гр. ***, е образувал и
през периода от месец януари 2010г. до 08.12.2010г в гр. ***, е ръководил
организирана престъпна група, с участници горепосочените лица, създадена с
користна цел и с цел да върши престъпления по чл.244 от НК и престъпления по
чл.308, ал.2 от НК - престъпление по чл.321, ал.З, т.1, вр.с
ал.1 от НК; 2. за това, че през периода 22.06.2010г. до 08.12.2010г., в гр. ***
и на бензиностанция „Петрол, находяща се в близост до
гр. *** на автомагистрала „***” - ***-ви км., при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 от НК, /като деянията, осъществяващи поотделно
един или различни състави на едно и също престъпление са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината - пряк умисъл, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите/,
самостоятелно и в съучастие с Б.Б.М., като съизвършител, е прокарал в обръщение подправени парични
знаци с курс в страната и чужбина - общо 91 бр. неистински банкноти с наминал
100 евро, като е знаел, че са подправени - престъпление по чл.244, ал.1, пр.
1-во, вр.с чл.20, ал.2, вр.с
ал.1, вр.с чл.26, ал.1 от НК; 3. за това, че през
периода от 23.04.2010г. до 09.09.2010г., в гр. ***,
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, /като
деянията, осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите/, е държал предмети и материали, подробно
посочени - престъпление
по чл.308, ал.7, вр. ал.3,
вр. ал.2 , вр. чл.26, ал.1 от НК.
Внесено
е искане за вземане на най - тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража” по отношение на ищеца, уважено с определение от 10.12.2010г на Окръжен съд - **.
Ищецът
е освободен на ***г.
На
**. с прокурорско постановление и на
основание чл. 68 от НПК на ищеца е наложена „забрана да напуска пределите на Р.
България”, отменена с Определение от 22.07.2016г
на Апелативния специализиран наказателен съд.
Срещу
ищеца е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД №18/2012г.
по
описа на II нак. с-в на Специализиран наказателен съд
- ***. Производството по него е прекратено поради констатирани от съда
съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени в хода на
съдебното следствие и делото е върнато на Окръжна прокуратура - ***.
Внесен
е нов обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 997/2012г.
по
описа на II нак. с-в на Специализиран наказателен съд
- ***. Проведени са множество открити съдебни заседания в рамките на близо две
години, в които са извършвани съдебно – следствени действия с участието на
ищеца в качеството му на подсъдим. Останалите подсъдими, /поименно посочени по
– горе/, сключват споразумение с прокуратурата, одобрено от съда. Ищецът обаче
отказва да бъде страна по него.
След отвод на председателя
на съдебния състав, одобрил споразумението, производството по делото срещу ищеца
и още един подсъдим - Ч.Х.Я., е прекратено, като на 02.12.2013г. - след избор
на нов съдия – докладчик, започва отначало срещу тези две лица. След провеждане
на пет съдебни заседания, производството е прекратено – поради неотстраними от
съда съществени процесуални нарушения и делото е върнато на Специализирана
прокуратура - **.
На 18.06.2014г. е
изготвен нов обвинителен акт само срещу ищеца, въз основа на който е образувано
НОХД № 767/2014г. по описа на III нак. с-в на
Специализиран наказателен съд - ***. Проведени са множество съдебни заседания,
в които са извършвани процесуално – следствени действия с участието на
подсъдимия, като с постановена на 10.09.2015г. присъда той е оправдан по всички
повдигнати му обвинения.
По
подаден от Прокуратурата протест е образувано ВНОХД № 91/2016г. по описа на II въззивен състав на Апелативен специализиран наказателен съд
– ***, като с Решение № 21 от 22.08.2016г. оправдателната присъда е потвърдена
изцяло.
По
касационен протест е образувано КНД №1065/2016г. по описа на I нак. отделение на ВКС, като с Решение № 255 от **. оправдателната присъда е
окончателно потвърдена.
Няма
спор също, като това се установява и от приложената на л. 47 справка съдимост,
че ищецът е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК - управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над разрешената, като деянието е извършено на **
а споразумението е сключено на 11.02.2015г.
За
вида и интензитета на търпените от ищеца неимуществени вреди по делото са
разпитани свидетели и са приети заключения на СМЕ и СПЕ.
От
показанията на св. И.П./***на ищеца/ се установява, че делото и особено
задържането под стража му се отразило много тежко – бил „абсолютно съсипан“; ***
им, която също много зле понесла случилото се, се
опитала да се самоубие. Ищецът бил поръчител на длъжник по договор за кредит и
съдия -изпълнител търсел пари от него, но, като не можел да обслужва дълга,
институциите започнали да тормозят нея, а по – късно и **. Имал и личен дълг,
който също не можел да обслужва и бремето паднало върху **. *** им от стрес и
притеснения образувала раково заболяване и през ***г починала. Ищецът бил
съсипан, много зле психически, отслабнал, опериран е от рак. Имал приятелка,
която го напуснала, докато бил в ареста. Трудно се социализирал в обществото, в
момента е безработен, стои си вкъщи.
От
показанията на св. Б.Б.М./другият подсъдим, подписал
споразумение с обвинението/ се установяват сходни на изнесените от първия **
факти – че се притеснявал за майка си, която била болна от рак и впоследствие
починала; оплаквал се постоянно, че не е виновен; отслабнал; приятелката му го
изоставила, докато бил в ареста.
Съдът
възприема показанията на свидетелите, вкл. тези на ** на ищеца, които цени при
условията на чл. 172 ГПК, тъй като са еднопосочни, безпротиворечиви
и отразяват непосредствените им и трайни възприятия, а и не противоречат на
останалия доказателствен материал. Първият свидетел,
макар и в близки родствени връзки с ищеца, споделя факти от личния му живот,
които са достояние само на най – близкия семеен кръг и не може само на това
основание да им се откаже вяра. Вторият свидетел, макар и осъден по същото
дело, споделя също непосредствено възприети факти от съвместното им пребиваване
в ареста, които са били достояние само на арестантите, с които ищецът е бил в
по – близки и приятелски отношения, поради което и неговите показания само на
това основание не могат да бъдат дискредитирани.
В
подкрепа на твърдението си, че в резултат на стреса от производството и в
частност от нездравословния начин на живот в ареста ищецът заболял от рак на
дебелото черво и бил опериран, е поискал назначаване на СМЕ, която да установи
причинно – следствената връзка между незаконното обвинение и заболяването.
По
този въпрос изводите на вещото лице са следните:
Ищецът е диагностициран
и е страдал от неопластично заболяване на дебелото
черво в частта до т.н. „сляпо” черво-възходяща част на дебелото черво под
формата на натрупване на изменени в тежка степен клетки от жлезиста
тъкан, определени хистологично под микроскоп като каналчесто-рестичести
(тубубло-вилозни). Същото ненормално образувание
частично е запушило просвета на дебелото черво и е предизвикало нарушение в
нормалната проходимост. Проявило се е с редуване на запек и диария и външно- с
кървене от няколко дни преди медицинската помощ. Не може да се даде точен отговор като времеви интервал
„начало-установяване” поради липса на медицинско наблюдение и изследване и
обичайно сравнително бавния ход на патологията. В приложените епикризи анамнезната част е
оскъдна. Заболяването на Б. е диагностицирано
„няколко дни” след полученото кървене от храносмилателната система - 29.07.2016
г. , а субективните оплаквания „запек – диария“ не са уточнени в документите.
Предприето е правилно и своевременно във връзка с диагнозата оперативно
лечение. Б. е изписан с подобрение, но не е ясно какво е по- нататъшното му
развитие и състояние. От направената литературна справка не се установи съобщение за пряка връзка между възникване на
обсъжданото неопластично заболяване и пребиваване в арестни помещения за период от 2 г., както и при
продължителен субективно твърдян стрес. Заболяването има комплексна причинност с водеща роля на генетичната предиспозиция и клетъчна мутация (израждане). Счита се,
че външни фактори - пол мъжки, контакт с вредности и отрови от битов и
промишлен характер, обездвижване и запек, радиация и лекарствени канцерогени и други имат дялово участие като подпомагащи
появата и развитието. С напредването на възрастта нараства количеството на
клетъчните мутации и трансформация на клетките като предракови
и ракови, както и променената защитна функция на имунната система. В случая не може да се приеме достоверно причинност
и причинно-следствена свързаност. В полза на това свидетелства наблюдението
за казуистично малък брой на такъв неопластичен
процес у пребиваващите в арестни помещения
(епидемиологичен критерий). Не са установени научни съобщения, измерващи тази
патология. Лоши битови условия и продължителен стрес не са обективизирани.
Видно от приложената медицинска документация преди оперативното лечение и при
кървене от храносмилателната система, (без да се уточнява продължителност и
количество), кръвните показатели на Б. са нормални. Операцията е преминала
успешно, заздравяването също. Може да се приеме, че каквито и да са били стресовите
условия през обсъждания период, индивидуалната реактивност и поносимост на Б. 12 г. по - рано не е променила биологията
му към развитие на заболяване на имунитета или стрес-свързани заболявания
(напр. стрес улкус, хипертония).
Съдът
възприема заключението на вещото лице като професионално и обективно изготвено,
а и неоспорено от страните по надлежния процесуален ред, като от същото не може
да се направи извод за пряка и непосредствена причинно – следствена връзка
между незаконното обвинение, респ. пребиваването в ареста, и заболяването.
От
заключението на СПЕ, което съдът също възприема като обективно и професионално
изготвено, а и неоспорено от страните, се установява следното:
Вещото
лице не може да даде конкретен отговор на въпроса какво е било психологичното и
емоционално състояние на ищеца преди образуване на наказателно производство
против него поради липсата на информация за състоянието му, снета и
предоставена от професионално компетентни и достоверни източници. Все пак обаче
всяко събитие, свързано с актуална или
потенциална негативна промяна в социалния статус или условията се възприема от
индивида като стресираща и влияе негативно на психическото и емоционално
състояние. Силата и продължителността на негативните влияния са функция на
мащаба на настъпилите промени и обема на възможните негативни последици, а също
така и на продължителността на срока, когато индивидът е изправен пред плашеща
неизвестност. Начинът и силата, с които ги възприема, са в зависимост и от
характера, темперамента и личностните особености. В психологията има много
определения за понятието психологическа травма. Като цяло се свеждат до
схващането, че травмата по определение е такова събитие, което надхвърля онова
натоварване, което човешката нервна система не може да понесе и е дефинирано от
своята интензивност и неспособността на субекта да реагира адекватно. В
светлината на теорията случилото се с
ищеца може да бъде определено като негативно преживяване, което не съдържа
елементите на травмата. Към момента Б. не
страда от психично заболяване, не се наблюдават патологични промени, което
говори, че преживяното не е надхвърлило
границите на способността на нервната система, а самият подекспертен
е съхранил способността си да реагира адекватно, доказвайки го с
поведението си по време на следствието и последващия
съдебен процес. Може да се твърди, че преживяното от Б. му е причинило душевно страдание, чиито измерения е
невъзможно количествено да се определят. Източник
на тревога към момента е соматичното му състояние, а не психичното такова.
По въпроса за сроковете за рехабилитация, теорията очертава много широки
времеви граници, свързани с интензивността и продължителността на негативното
въздействие, неговите преки последици ( доказана причинно-следствена връзка) и
нагласата на обекта на душевното страдание. Изхождайки от актуалния
психологичен статус на ищеца, има основание да се твърди, че е преодолял негативното влияние на
преживяното страдание и то не е довело до трайни промени в психологичния му
статус.
Според
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Основанието
за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че
спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено
в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по НК, предаден е на съд и впоследствие оправдан – от три съдебни
инстанции, както е в случая. Това е достатъчно основание, за да се квалифицира
обвинението като незаконно независимо дали отделните процесуално-следствени
действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно
/незаконно/, когато подсъдимият/обвиняемият е оправдан.
Отговорността
на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това
дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от
името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите,
когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно
производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия
случай са налице всички елементи
от фактическия състав на чл.
2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните
органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в
извършване на престъпление и свързаните с това последващи
действия като напр. предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други
следствени действия, предявяване на следствието и т.н., триинстанционна
съдебна фаза на производството, и второ, оневиняване на обвиняемия/подсъдимия.
От тези факти се извежда и субектът
на деянието в лицето на ответника.
Съгласно
чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни
актове и действия са причинени вредите. Съгласно чл. 193 НПК органи на
досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи, като прокурорът
осъществява ръководство и надзор върху разследването. Съгласно чл. 196, ал. 1 НПК при упражняване на ръководство и надзор
прокурорът може да контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва
и проверява всички материали по делото; дава указания по разследването; участва
при извършването или извършва действия по разследването; отстранява
разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури
правилното провеждане на разследването; изземва делото от един разследващ орган
и го предава на друг; възлага на съответните органи на Министерството на
вътрешните работи, на Държавна агенция "Национална сигурност" или на
Агенция "Митници" извършването на отделни действия, свързани с
разкриване на престъплението; отменя по свой почин или по жалба на
заинтересованите лица постановленията на разследващия орган, като наблюдаващият
прокурор освен горните правомощия непосредствено следи и за законосъобразното
провеждане на разследването и приключването му в определения срок. Наред с това
прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. Той
повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това; участва
в съдебното производство като държавен обвинител; поддържа обвинението и т.н.
Поради
това, несъмнено Прокуратурата, която упражнява ръководство и надзор, контролира
хода на разследването, проучва и проверява всички материали, дава указания по
разследването, прави искане за продължаване срока на разследването, внася
обвинителен акт, поддържа обвинението и т.н., носи отговорност.
Прокуратурата
носи отговорност и за продължителността на наказателното производство в цялост,
вкл. в неговата съдебна фаза, като в тази връзка съдът не споделя възражението
на ответника, че отговорността му е ограничена до фазата в процеса, в която той
е ръководният орган. Следва да се посочи, че производството е преминало в
съдебна фаза именно въз основа на изготвения от ответника обвинителен акт, като
обвинението е поддържано през цялата висящност на
процеса, по което съдът е бил длъжен да се произнесе след събиране на
необходимата за разкриване на обективната истина доказателствена
съвкупност с всички следващи се от това процесуално – следствени действия. По
протест на Прокуратурата – въззивен и касационен, а
преди това поради съществени пороци на обвинителния акт, производството е
минало през триинстанционен контрол, а първоинстанционното се е развило двукратно, което
съществено е увеличило продължителността му в съдебна фаза.
Следва да се посочи обаче, че в случая условията в ареста и
вредите, които ищецът е търпял във връзка с тях, не могат да бъдат съобразени
при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно
съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. от 19.05.2015г. на Гражданска
колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на затворническата администрация при и по повод
изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация,
или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража са подсъдни на
административните съдилища, а отговорността за тях е за вреди от
административна дейност по чл.1 ЗОДОВ. Ето защо Прокуратура на РБ не е
легитимирана да представлява Държавата по искове за вреди във връзка с
условията в ареста, поради което и обстоятелствата за лошите условия там и
вредите от тях не следва да се вземат предвид при определяне на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Вредата
и причинно-следствената връзка между нея и неправомерното поведение са елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, като обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта,
включително от този по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Конкретно при иска за
обезщетение на вреди от този деликт, не е необходимо
ищецът да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се
търпят от лице, което е незаконно обвинено в извършването на престъпление и е
оправдано или наказателното производство спрямо него е прекратено, като напр.
стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното
производство, страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК,
негативни изживявания и чувство за онеправданост от
наложените мерки за неотклонение (особено при задържане) и от евентуално
постановена осъдителна присъда, накърняване на чувството за собствено
достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието
му в държавността. Това е така, защото тези вреди и причинната връзка между тях
и незаконното наказателно преследване са очевидни и те са налице във всички
случаи, при които по делото е доказано, че ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда или наказателното производство е прекратено на някоя от предвидените в
закона хипотези. При условията на пълно главно доказване следва да се установят
всички останали вреди, които в противовес на посочените обичайни и типични
такива, практиката определя като „специфични“ и причинната връзка между тях и
незаконното наказателно преследване.
Понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със
задължителната преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при
всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при
определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането
на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по
непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях,
а по други е осъден. Продължителността и начина на развитие на наказателното
производство срещу ищеца, в коя или кои фази се е развило /досъдебна, съдебна/,
включително дали срещу него е била постановена осъдителна присъда и ако да, за
какво наказание, както и дали продължителността на незаконното наказателно
преследване надхвърля или не разумните срокове за провеждането му, като тази
преценка се обуславя от фактическата и правната сложност на наказателното
производство в досъдебната и съдебната му фаза, която от своя страна се
определя от броя, вида и характера на престъпленията, за които е повдигнато
обвинението, поведението и броя на обвиняемите и на останалите участници в
производството, обема на доказателствения материал и
пр.; вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и другите
наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на
наказателното производство; дали през времетраенето на процесното
незаконно наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други
наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната
продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения;
ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен.
От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото,
които сочат на това как и по какъв начин процесното
незаконно наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на
здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се
определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. Неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за
тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната
цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и
стандарта на живот в страната, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния
случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и
справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди, както и не следва да се превръща в източник на
неоснователно обогатяване. Следва да
се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение по ЗОДОВ съдържа в
себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите,
което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното, т.е. то
същото има ефект на репарация.
В
случая и при съобразяване с посочените критерии съдът отчита сериозната продължителност на воденото срещу ищеца наказателно производство във всичките му
фази; обстоятелството, че по отношение на ищеца са повдигнати няколко обвинения
за тежки умишлени престъпление по смисъла на чл. 93, т.
7 НК; спрямо него е внесен
обвинителен акт, като така се е снабдил и с по – укоримото
процесуално качество на подсъдим; поради протести на прокуратурата срещу
постановената оправдателна присъда съдебната фаза е протекла пред три съдебни
инстанции, което неминуемо е утежнило процесуалното му положение, увеличило е
тревогите и притесненията. Отчита се и това, че на практика срещу ищеца са
водени няколко първоинстанционни производства поради
пороци на първоначалния обвинителен акт. Наред с това спрямо него за
продължителен период от време е действала най – тежката мярка за неотклонение –
задържане под стража, а впоследствие след отмяната й му е била наложена забрана
да напуска пределите на страната, която също съществено ограничава основни човешки
права и свободи.
Необходимо е да се отчетат обаче и следните
обстоятелства:
Не
е без значение обстоятелството, че условията в ареста и вредите, които ищецът е
търпял във връзка с тях, не могат да бъдат обезщетени от Прокуратурата
съобразно казаното по – горе.
С оглед двуфазността на
процеса, множеството обвинения и подсъдими и изобщо характера на конкретната
престъпна дейност, извършвана в условията на продължавано престъпление,
налагащи различни по вид процесуално – следствени действия за разкриване на
обективната истина, не би могло да се приеме, че е нарушен разумният срок за
приключване на производството по смисъла на чл. 6, §1 от ЕКПЧОС.
По делото не се твърди и установява незаконното
обвинение да е добило широк медиен отзвук и/или да е уронило професионалното
име и авторитет на ищеца.
Не
следва да се отчитат и твърдените и установени по делото факти за психически
вреди, претърпени от трети лица – ** и **, впоследствие починала, тъй като ищецът
не е активно легитимиран да претендира обезщетение за тях. На общо основание
обаче съдът отчита собствените му тревоги във връзка с притесненията на близките
му по този повод.
Не
следва да се вменяват в отговорност на ответника финансовите притеснения на
ищеца във връзка с непогасяването на дългове, поети лично и доброволно преди
незаконното обвинение, финансовото обременяване на близките му, както и статуса
му на безработен в момента, тъй като за всички тези обстоятелства не се
установява пряка и непосредствена причинна връзка с действия и/или бездействия
на Прокуратурата, а същата е прекъсната и/или опосредена
от множество други фактори. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не би
могъл да направи несъмнен и категоричен извод, че без незаконното обвинение
ищецът би погасил поетите преди това дългове и би започнал работа. Наред с това
в случая претенцията е за неимуществени, а не за имуществени вреди – пропуснати
ползи от неполучено сигурно трудово възнаграждение или претърпени вреди от
непогасени задължения. Разбира се, на общо основание съдът отчита притесненията
на ищеца, че докато е в ареста не може да реализира доходи и да подпомага
близките си финансово. По сходни съображения Прокуратурата не може да отговаря
и за установеното онкологично заболяване на ищеца, тъй като категорични
доказателства по делото за пряка причинно – следствена връзка с незаконното
обвинение няма, в какъвто смисъл са изводите на вещото лице – **. Не е
настъпило такова влошаване на здравословното и психическото състояние на ищеца,
което да е трайно и съществено и да продължава понастоящем. В конкретния случай
професионално е изследван и конкретният психо –
емоционален статус на ищеца в контекста на процесното
незаконно обвинение и отражението върху психиката му, като в тази връзка съдът
отчита всички претърпени от ищеца обичайни и специфични вреди, установени от
свидетелските показания, но не може да пренебрегне категоричния извод на вещото
лице, че в случая негативното преживяване не съдържа елементите
на травмата; ищецът не страда от психично заболяване, не се наблюдават
патологични промени; преживяното не е надхвърлило границите на способността на
нервната система, а самият той е съхранил способността си да реагира адекватно;
източник на тревога към момента е соматичното му състояние, а не психичното
такова, за което обаче каза се, не се установява - при условията на пълно
главно доказване, да е в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконното
обвинение.
Същевременно
усещането за неоправданост несъмнено е било смекчено с факта на оправдателната
присъда, постановена още на първа съдебна инстанция.
По
отношение на осъждането му за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК - управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над разрешената, въпреки че деянието
е извършено чак на **, като същевременно наказателното преследване за него е
протекло бързо, без утежнения и без наложени мерки за процесуална принуда, то
все пак се отразява на съдебното
минало и репутация на ищеца, доколкото повдигнатото неоснователно обвинение се посреща различно от
лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в
сравнение с лице, което е извършвало престъпление и е било обект на наказателно
преследване. Разбира се, съдът отчита обстоятелството, че конкретното
наказателно преследване за това деяние е несравнимо като последици и интензитет
на стреса, притесненията и тревогите на ищеца от процесното,
но не може да пренебрегне безспорно установения по делото факт, че той е с
обременено съдебно минало /осъден преди приключване на процесното
наказателно преследване/, което неминуемо се отразява на характеристичните му
данни.
Отчитайки
всички тези обстоятелства заедно със стандарта на живот в страната и
икономическите условия, съдебната практика по сходни случаи, както и
обстоятелството, че осъждането по настоящия ред също има ефект на репарация, съдът намира за дължимо и
достатъчно да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие
на пострадалото лице, обезщетение в размер на 20 000 лева, което следва да
се присъди ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда на **. до
окончателното плащане, а в останалата част до пълния предявен размер от 200 000
лева претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
В
случая ответникът не е направил обосновано възражение
за съпричиняване, поради което само ще се маркират
общите постановки, че дължимото обезщетение следва да се намали
на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ само тогава, когато пострадалият с
действията си е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното
обвинение - набедил се е в извършване на престъплението, като лично се е явил
пред органите на досъдебното производство и е направил неистински
самопризнания, /което е повод за започване на разследване съгласно чл. 208 от НПК /, недобросъвестно е направил неистински самопризнания с цел да укрие
действителния извършител и/или други обстоятелства, въвел е органите на
разследването в заблуждение с цел да забави или опорочи разследването. В случая
нито се твърди, нито се установява хипотеза, сочеща на съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца, поради което липсват основания за намаляване
на обезщетението на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Поради това определеното
от съда обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди на ищеца в
цялост /без приспадане на процент съпричиняване/.
При
този изход на делото и претенцията за това на ищеца следва да се присъди сумата
от 10 лв – разноски за държавна такса, която се дължи
изцяло по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, както и сумата от 353
лв за възнаграждение за адвокат - по съразмерност на
уважената част от претенцията /3 530 лв х 0,1/,
съгласно представения списък с разноски, приложен на л. 115 и доказателствата
за действително направен разход в този размер или общо 363 лв, като
съдът не споделя възражението на ответника за прекомерност на платения
адвокатски хонорар, тъй като той е изцяло съобразен с действителната фактическа
и правна сложност на делото и нормативно предвидения минимум.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, разноските в
производството в размер на 364.60 лв.,
представляващи платени от бюджета на съда депозити по допуснати експертизи, която сума той
дължи изцяло по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с адрес *** да заплати на В.В.Б. ЕГН ********** сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинения за престъпления по чл. 321, ал. З, т. 1, вр. ал.1 от НК; чл. 244, ал. 1, пр. 1-во, вр.с чл. 20, ал. 2, вр.с ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.308, ал.7, вр. ал.3, вр. ал.2 , вр. чл.26, ал.1 от НК, по които е окончателно оправдан с Решение № 255 от 14.12.2016г, постановено по КНД №1065/2016г. по описа на I нак. отделение на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата от 14.12.2016г. до окончателното плащане, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА над тази сума ДО ПЪЛНИЯ ПРЕТЕНДИРАН РАЗМЕР от 200 000 лв, ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с адрес *** да заплати на В.В.Б. ЕГН ********** сумата от 363 лв, представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от претенцията.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес ***, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, разноски в производството в размер на 364.60 лв., представляващи платени от бюджета на съда депозити по допуснати експертизи.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: