Решение по дело №565/2018 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

   

Град Тетевен, 20.02.2019 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На  двадесет и трети януари,

През две хиляди и деветнадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО С.

При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 565 по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:

Ищци: Е.А.С.,Т.К.С., А.К.С. и М.К.С.,***,

Ответник: Р.К. ***,

И за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Предявен е установителен иск за собственост на идеални части от поземлен имот,находящ се в землище на село Г,Лов.обл.

Ищците твърдят,че Е.А.С. е наследница по закон- съпруга на  С.- бивш жител ***,починал на 20.10.2001г. Ответницата Р.К.А. е дъщеря на  С.. Останте ищци също са деца на  С.. С. е син на А.А.С— бивш жител ***, починал на 22.08.1962г.  С. е известен още с имената  и М.А.С. През 1995г., пред кмета на с.Г, е извършена нотариална заверка на подписа на  - брат на  С., върху декларация,с която  декларираме подарява своята идеална част от нива в м. „“,землище на с. Г, цялата от около 600 кв.м. при граници : дере,юг: , запад - път за чучура на брат си М.А.С. Декларира още,че тази нива е наследствена от техния баща А.А.С.Преди подписването на тази декларация М.А.С подава заявление вх. № 85/03.02.1992г. пред Поземлена комисия - Тетевен, с което заявява за възстановяване останте в наследство от А.А.Сземеделски имоти. Въз основа на така подаденото заявление ПК- Тетевен издава решение № 85/23.04.1993г.,с което възстановява на наследниците на  Още през лятото на 1991г. ищцата и нейният съпруг  С., изграждат в процесния имот малка жилищна сграда , която са започн да я обитават като от тогава досега ищцата живее в нея и ползва дворното място. Съпругът й е починал на 20.10.2001 г. Малко преди да почине той е позволил на дъщеря си Р.К.А. да изгради малка постройка в същото дворно място. Тя започва строителството й и я изгражда за няколко години.Причината да й разреши изграждането на тази постройка е свързана с това, че тя желае да се отдели от семейното жилище поради семейни проблеми. Тази малка постройка тя започва да обитава със знанието и съгласието на родителите си, но и с ясното съзнание,че е извършила строителство в техния имот.

По късно- преди около 5 години, ищцата Е.А.С. се съгласява Р.К.А. да извърши строителство и на жилищна сграда в дворното място, като й е позволила да владее толкова от него, колкото е необходимо за ползване на изградените от нея постройки.Ищцата и към настоящия момент продължава да обитава жилищната си сграда и да обработва част от дворното място заедно с останте си деца като сади в него зеленчуци. земеделски имоти, част от които е и имот в местността „" в землището на с.Г от 1 дка. Ищците твърдят,че имотът в местност „" и имота в местност „" в землището на с.Г са един и същ имот. Ищците научават,че ответницата Р.К.А. се е снабдила с нотариален акт за         признаване    правото на собственост       върху недвижим имот чрез извършване            на обстоятелствена проверка N9 176, том първи, per. № 815, издаден по нот.дело № 101/2018г. на нотариус Р. *** действие Районен съд - Тетевен. По силата на този договор Р.К.А. е призната за собственик по давност на следния недвижим имот. Твърдим, че този акт съдържа неверни факти и обстоятелства относно собствеността върху процесния имот, а и относно вида на имота- той е застроен. Твърдят, че този акт съдържа неверни факти и обстоятелства относно собствеността върху процесния имот, а и относно вида на имота- той е застроен.Р.К.А. никога не е владяла този имот като свой. От него тя притежава незначителна част по наследство от своя баща- 1/10 идеална част , останте 6/10 идеални части притежава ищцата Е.А.С. по силата на придобиване на имота по давностко владение заедно със съпруга й повече от 10 години в периода от лятото на 1991г. до 2001г. както и по наследство от него, а ищците Т.К.С. , А.К.С. и М.К.С. притежават по 1/10 идеална част всеки един от тях по наследство от своя баща  С..

Във връзка с издадения нотариален акт ищцата Е.А.С. ***, от която е получила отговор,че процесния имот не е общинска собственост, както и че е нце спор за собственост, който следва да се реши по съдебен ред.

Молят да бъде постановено съдебно решение, с което да признаете за установено по отношение на нея, че Е.А.С. е собственик на 6/10 идеални части, Т.К.С. е собственик на 1/10 идеална част, А.К.С. е собственик на 1/10 идеална част, М.К.С. е собственик на 1/10 идеална част от следния недвижим имот : НЕУРГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ / нива/ с площ от 0.914 дка / деветстотин и четиринадесет квадратни метра/ ,шеста категория , находящ се в местността „" и съставляващ имот №  / четиридесет и пет хиляди и едно/ по картата на землището при граници и съседи : имот №  на наследници на , имот Ns - полски път, имот № - дере ведно с всички законни последици, както и да извършите делба на описания в обстоятелствената част на тази молба имот заедно с находящите се в него сгради, като съобразите правата на всеки един от страните съгласно Закона за наследството, ведно с всички законни последици.

В първото проведено  открито съдебно заседание по делото процесуалния представител на ищцата Е.С. заявява, че е нце техническа грешка в петитума на ИМ и адресната част  с посочване чл.34 от ЗС, тъй като ИМ е поправена и в екземпляра на пълномощника няма този текст то закона,като е уточнено че предявен и се подържа само установителен иск по смисъла на чл.124, ал. 1 от ГПК.В същия смисъл е и молбата на ищците,с която е уточнен петитума на иска/на стр.19-та от делото/,като в доклада по делото искът е квфициран по чл.124,ал.1 от ГПК.

Позовават се на писмени и гласни доказателства.

В срока  по по131  ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Р.А.. Същата не признава предявения иск, счита  претенцията за неоснователна, недоказана и моли същата да бъде отхвърлена.Посочено е разминаването в дете правни основания на ИМ ,  сочени са установителен  иск и иск за делба/по отношение на които противоречието е отстранено в първото заседание по  делото/.Излага се от ответницата, че нейните роднини-ищци са се заблудили, тъй като описаните в отговора два имота, нямат нищо общо,описания от ищците и собствения на ответницата се намират в различни местности и масиви по КВС и не съвпадат по площ. По отношение на този факт ответницата се позовава на  удостоверение  от ОСЗ.Оспорени са три представени  от ищците доказателства,посочено е параметрите на оспорването в отговора.  Излага се от ответницата, че не отговаря на истината твърдението от ищците,а именно че с твърдението  покойният наследодател Кн С. никога  приживе не е придобивал по давност описаният   в нот. акт неин недвижим имот, нито той  нито първата ищца са и дав разрешение да строи в собствения и имот,едната  сграда от 41 кв. м. е построила 97 година, а втората от 33кв.м  през  2001г, а родителите й се  разделили  през 95 година, като баща и бил изгонен от семейното жилище в Г и си направил малка паянтова стая,която обитавал до смъртта си през 2001година,дотогава майка им от раздялата си живее в къщата си в Г, където има учредено от двамата родители  пожизнено ползване. Майката на ответницата  се преместила с нейно  позволение в имота й, да обитава паянтовата стая след 2001година, но никога оттогава  и досега не е владяла имота на каквото и да е основание,за да претендира, че е съсобственик, което се отнася и за другите ищци, поради което ответницата  твърди, че нямат никакви права върху имота и.Излага се,че не е възможно баща й да е придобил имот по наследство, реституция по ЗСПЗЗ и дарение  от брат си,тъй като за всички заявени  от него,като наследник на своя баща   по реда на ЗСПЗЗ-земеделски имоти, е нце влязло в сила решение на ОСЗ- Тетевен №185/26.05.1994г   за отказ да бъде възстановено правото на собственост върху заявените земеделските земи. Собственият на ответницата недвижим имот с площ от 914кв.м., съставляващ имот № ,в мест. , землището на с. Г, с построени две сгради,ответницата владее и ползва като собственост близо 20 години- от 1997 година до снабдяването и с нотариален акт и никой не и  е оспорил и пречил да осъществява правата си. През април 2018 г последните трима ищци, против волята й, са се самонастанили  в северната част на имота,започн да обработват около 600 кв.м.п  в тази му част  и досега отглеждат зеленчуци в мястото. На поканите и да освободят местото,което са заели без правно основание те отговорили, че не признават собственическите и права, като за  защита на собствеността си е предявили иск по чл.108 от ЗС пред РС-Тетевен.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В приложени по делото писмени защити страните доразвиват съображенията си по съществото на спора.

От представените поделото писмени доказателства,показанията на свидетелите ,,М А А,Р М Л,А И П,М М И,К М Г,А М А,И М И,А М М,А.М.В.и Р.М.П,заключението на съдебно-техническата експертиза,изготвена и защитена в съдебно заседание от вещото лице инж.К.,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:

Страните в производството са наследници на  А ,б.ж. на село Г,Лов.обл.,роден на ***г,починал на ххх.,съответно на неговия низходящ  С.,също бивш жител ***,починал на ххх година,известен още с имената М ев Аи М.А.С/ищцата Е.С. е негова съпруга,а останте страни-негови деца/.

Със заявление вх.№85/03.02.1992 година наследодателят на страните Кн С./М /,заявил за възстановяване пред бивша Общинска/Кметска/поземлена комисия-град Тетевен,по специалния ред,установен в ЗСПЗЗ,шест земеделски имоти,между които и нива с площ от 1.0 дка в м.““,землище на село Г,Лов.обл. Като произход на имота в заявлението е посочено –„наследство“ от А.А.С,съгласно удостоверение за наследници.

С Решение №85/23.04.1993г на Поземлена комисия-село Гложене, е „възстановено“ правото на собственост на наследници на А.А.Свърху заявените имоти.

С Решение Г 185/26.05.1994г на Общинска служба „Земеделие“-Тетевен е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на заявените имоти с мотив: „Имотите са заявени с декларация по чл.12,ал.3 от ЗСПЗЗ-липсват писмени доказателства“,респ.“ОбПК не признава за доказателство декл.по чл.12,ал.3 от ЗСПЗЗ“.

От приложено към административната преписка удостоверение за наследници №85/03.02.1992г,издадено от Кметство село Г е видно,че А.А.С,б.ж. на село Г е оставил за наследници своите низходящи М.А.С/прекият наследодател на страните в производството/ и /роден на *** година/.

Приложена е декларация с нотариална заверка на подписа, от    от село Г,Лов.обл.,в която същият е декларирал,че подарява своята идеална част от нива в м.““,землище на село Г,цялата от около 600 кв.м.,при граници :изток –дере,юг-,запад-път за Ч.,на брат си М.А.С от село Г,Лов.обл. Отразено е,че нивата е наследствена от баща им А.А.С.

От неоспореното заключение на вещото лице инж.К. се установява,че имотът посочен в декларацията е идентичен по граници с имот № по КВС за землище на село Г,въпреки различното наименование на местностите,посочен в декларацията“м.“Л“/ и по КВС-м.““.Двете местности са съседни,като ги разделя едно дере.В съдебно заседание и по отношение различната площ на имота ,отразена в декларацията и по КВС е обяснило,че по КВС площта на имота е „сметната“ точно на компютъра и е с точност до 1 кв.м.,като е 914 кв.м.,а в декларацията е посочено,че площта на имота е около 600 кв.м.

От гласните доказателства се установява,че първоначално в имота,заснет по КВС за землище на село Г,Лов.обл. като имот №,с площ от ,в м.““,начин на трайно ползване-нива,се настанил наследодателя на страните Кн С.//,като си направил колиба за живеене и в същата живял до смъртта си през 2001 година.През 1997 година и поради семейни проблеми,се настанила и ответницата Р.А.,която първоначално си направила „едно немасивно жилище“,“една стаичка“,а през 2001-2002 година построила „масивно жилище“/по данни от удостоверение за търпимост на строеж-стр.41 от делото се касае за полумасивна жилищна сграда“,което обитава и до настоящия момент.

От разпита на свидетелите и на двете страни непротиворечиво се установява,че от 2001 година или след смъртта на наследодателя Кн С.,ищцата Е.С. живее в процесния имот,заедно с ответницата по делото.

На 22.03.2018 година е съставен нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка №176,том първи,рег.№815,дело №101/2018г по описа на нотариус с рег.№392 на НК и район на действие РС-Тетевен,с който ответницата е призната за собственик на имот № по КВС за землище на с. Г,с площ от 0.914 дка,при описаните в акта граници и съседи на имота.В показанията си свидетелите излагат,че до съставянето на този нотариален акт,между наследниците на Кн  не е имало спорове досежно собствеността на имота,като такива се появили и отношенията между тях се влошили именно след съставянето на този нотариален акт.

На съда е служебно известно обстоятелството/във връзка и със запитване-на стр-161 от делото,че с решение по гр.дело №612/2018г по описа на РС-Тетевен е уважен предявен от ответницата против ищците Т.С.,А.С. и М.С. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС ,като същите са осъдени да и предадат владението върху част от процесния имот.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е квфициран по чл.124,ал.1 от ГПК,като ищците се позовават на следните сочени придобивни основания-наследяване от  С./ ев /М.А.С/,б.ж. на село,Лов.обл.,починал на 20.10.2001г  и придобивна давност.

Предявеният иск е процесуално допустим,като в случая и независимо от развилото се първоинстонционно производство по гр.дело №612/2018г по описа на РС-Тетевен,решението по което не е влязло в сила,не е нце хипотезата на чл.299,ал.1 от ГПК.След справка и от мотивите на съдебния акт по цитираното дело е видно,че конституираните ответници по същото-ищците по настоящето дело без Е.С./са депозир отговор на исковата молба,направили са възражение досежно притежавания обем вещни права от страна на ищцата по делото,но не са организир защитата си предявявайки иск за установяване на техни права върху имота/пр.насрещен иск/. На съда е служебно известно и обстоятелството,че производството пред въззивния съд е спряно.

Разгледан по същество установителният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Качеството на страните по делото на наследници на  С.,***,се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници №189/15.05.2018г,издадено от Кметство село Г,Лов.обл.

По отношение възможността за придобиване по давност на земеделски имот,какъвто е и процесният,заснет по КВС за землище на село Г,Лов.обл.,като имот с №:

Съдебната практика безспорно приема, че е изключено придобиването по давност на имот, правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя. Тази процедура се счита приключена, когато е извършена индивидузацията на имота (така – т. 1 от ТР № 1 по гр.д.№ 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, докладчик Н. 3екова). Считано от този момент е възможно и прилагането на института на придобивната давност, включително по отношение на ползвателите на имоти, предоставени им на основание актове по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При липсата на индивидузация на недвижимия имот е невъзможно осъществяването на фактическа власт по отношение на конкретно обособена вещ (corpus), както и демонстрирането на намерение за своене (animus).

Съгласно практиката на ВКС /решение № 21/04.02.2011г. по гр.дело № 1327/2009г. на ІІ ГО и др./, тъй като в чл. 19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че след изтичането на десетгодишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земята останала след възстановяване правата на собствениците става общинска собственост, то по отношение на имотите попадащи в приложеното поле на тази разпоредба, правото на собственост не може да бъде придобито по давност, доколкото с разпоредбата на чл. 5, ал. 23 е предвидено, че по отношение на имоти правото на собственост върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, придобивна давност започва да тече от 22.11.1997г., а с §1 ЗИДЗС обнародван в ДВ брой 46/2006г., впоследствие изменен, е предвидено, че давността за придобиване на общински имоти спира да тече.

Не всички земеделски земи обаче подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.  Затова и включването на такива земи вьв фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината не намира опора в закона. Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика, изразена в решения на Върховния касационен съд по сходни случаи: р. № 380 от 4.08.2010 г. ио гр. д. №  10/2009 г., p. № 341 от 4.08.2010 г. по гр. д. № 4723/2008 г. на I-во г. о., р. № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ІІ-ро г. о., и др. Д е нце отнемане на даден имот, а оттам  и основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване във всеки конкретен случай.

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за нчие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК, тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. нчието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищците не могат да придобият по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищците не носят доказателствената тежест да установят обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били нце предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, след като такъв акт по делото не е бил представен./В същия смисъл решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на I ГО на ВКС/.

В настоящия случай,  при позоваване от страна на ищците  на изтекла в тяхна полза,респ. на наследодателя им Кн С.  придобивна давност, същите следва да установят по пътя па пълното и главно доказване, осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.Както е посочено и в Решение № 21/ 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/09 г. на II гр. отд. на ВКС, само този, който в съдебния процес оспорва възможността за придобиване на такъв имот по давност, следва да установи правоизключващото си възражение, като например да докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и ако такива доказателства липсват, не може само от факта, че имотът се е намирал извън регулационния план на населеното място, да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът носи доказателствената тежест само да установи изтекла в негова полза придобивна давност, но не и обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ.  

С оглед практиката на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 197 от 10.05.2011 г., постановено по гр. дело № 430/2010 г. по описа на ВКС на РБ и Решение № 883 от 14.12.2010 г., постановено по гр. дело № 1432/2009 г. по описа на ВКС на РБ, съгласно чл. 10, ал. 1-14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им.  Не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ.

Според нормата на чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ Държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС давностното владение в срок от десет години е основание за придобиване на право на собственост върху недвижим имот, доколкото не е нце изрична законова забрана за това. Такава забрана е съществувала по чл. 29, т. 4 ЗСГ (отм.) до отмяната й с ДВ, бр. 21 от 31.03.1990 г. След този момент също е нце забрана за придобиване по давност на държавни или общински имоти, съгласно чл. 86 ЗС, до изменението й през 1996 г., а давностният срок за имоти, попадащи в приложното поле за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ започва да тече от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г./

Според разпоредбата на чл. 24, ал.7 ЗСПЗЗ, приета с изменението на закона с ДВ, бр. 88 от 1998 г. и действаща до момента, земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност.

В конкретния казус не са нце доказателства за това,че за процесия имот,заснет по КВС с номер  в м.““,землище на село Г, е била проведена отчуждителна процедура,за да се приеме,че е  държавна собствеността,а  от  отбелязването на представените в нотариалното производство/дело №101/2018г на нотариус с рег.№392 на НК/документи е видно,че съгласно удостоверение № Р-107 от 15.03.2018г,издадено от областен управител,имотът не е актуван като държавна собственост. От цитирано в нотариалния акт удостоверение № ОС-05-01-17/001 от 13.03.2018г е видно,че имотът не е актуван и като общинска собственост.

По делото е приложена скица №К01700/28.02.2018г,в която е отразено,че имотът е стопанисван от Общината,на основание чл.19 от ЗСПЗ,т.е. като остатъчен фонд,след  реституцията на земеделските земи. В писмо от Кмета на Община-Тетевен до ищцата Е.С. обаче е отразено,че нива,категория хх,находящ се в землище на село Г,м.““ е включен в приложение №1,към раздел ІІ,т.1-имоти по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ,от протоколно решение по чл.45в,ал.5 от ЗСПЗЗ от 22.01.2009г,одобрено със Заповед №РД-08-08/26.01.2009г на Директора на ОД „Земеделие“-Ловеч и не е собственост на Община-Тетевен.

По делото е представено заявление от наследодателя на страните Кн С./ / с вх.№85/03.02.1992г,с която са заявени за възстановяване земеделски земи в землище на село Г,между които и имот  в м.““ с площ от 1.0 дка.От заключението на съд.-техническата експертиза се установява,че не може да се направи извод за идентичността между имот № по КВС за землище на село Г с площ от 0.914 дка и описаният в заявлението в позиция 4-та,поради непосочване в заявлението на един от съществените индивидузиращи белези недвижимия имот,а именно границите на същия.

По делото е приложено решение №85/23.04.1993г на ПК-с.Гложене,което няма характера на конститутивен нотариален акт,а и съдът приема за доказано оспорването на истинността на документа,в производството по чл.193 от ГПК,като изцяло споделя съображенията за това,изложени в отговора на исковата молба.По същите съображения и съобразно заключението на съд.-техническата експертиза,съдът приема за доказано и направеното оспорване на съдържанието на самото заявление вх.№85/03.02.1992г.

Приложено е и последващо решение по заявлението №Г185/26.05.1994г на ОСЗ-Тетевен,с която е отказана реституция на заявените земи/по отношение на което съдът не приема за доказано оспорването на съдържанието на документа/което обаче,заедно с решението от 23.04.1993г на ПК-Гложене,съдът приема за ирелевантни за настоящия спор,в предвид заключението на съд.-техническата експертиза за липса на идентичност между заявените земеделски земи с процесния имот.

Следва да бъде отчетен и ноторният факт на постановяване на решения по заявления за реституция на земеделски земи,при липсата на предпоставки за реституция на имотите по  специалния ред,установен в ЗСПЗЗ/пр. за имоти,попадащи в граници на урбанизирана територия,имоти,върху които собственикът  не е изгубвал правото си на собственост и др./.

В предвид горните съображения,като отчита спецификите на процесния казус, съдът намира,че не би могъл да се формира безспорния извод,при липса на възражения в тази насока от страна на ответника, от една страна,а от друга съобразно изложеното по-горе досежно придобиване по давност на земеделски имот, за  това,че процесния имот попада в приложното поле за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ,респ.хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г./

Съдът,анзирайки гласните доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупна връзка и обусловеност,така също и с останя доказателствен материал, приема,че наследодателят на страните  С./ ев /М.А.С/е осъществявал спокойно и несмущавано владение за себе си върху процесния имот,заснет по КВС с номер ,с площ от 0.914 дка,в м.““,землище на село Г,Лов.обл.,в продължение на 10 години до смъртта си на 20.10.2001г,т.е. осъществен е фактическия състав по чл.79,ал.1 от ЗС за придобиване на собствеността върху имота на оригинерно основание- давностно владение.

Както ангажираните от ищците свидетели,така и тези на ответниците,установяват,че Кн С. е владеел имота през определен времеви период,изградил е постройка,в която е живял до смъртта си.Нце е противоречие само  досежно този времеви момент,като първата група свидетели сочи периода 90-91 година до смъртта на наследодателя,а втората-от или след 1995г и до неговата смърт.

Съдът дава вяра,в тази им част,на свидетелите на ищците-основно свидетелят В Д и Д С,като първият сочи периода 1990-1991 година като начало на установено давностно владение върху имота от наследодателя Кн С.. По отношение забраната за придобиване на имота по давност съдът намира,че в случая и по  изложените по-горе в мотивите съображения,е нце само съществувалото ограничение  по чл. 29, т. 4 ЗСГ (отм.) до отмяната й с ДВ, бр. 21 от 31.03.1990 г. Т.е. след този момент и отпадане на забраната,е било възможно установяване и осъществяване на давност владение върху имота.

Показанията на посочените свидетели досежно началния момент на установено давностно владение звучат правдоподобно,в предвид и релевантните писмени доказателства в тази насока-заявлението от наследодателя с вх.№85/03.02.1992г,декларацията с нотариална заверка на подписа от брата на наследодателя М  №2/11.01.1995г,също така данните за произхода на имота,в т.ч. удостоверение №ххххх,издадено от Кметство село Г,Лов.обл.,обвързано и с показанията на свидетеля И М И.В заявлението за реституция на имота наследодателят е посочил,че имотът е наследствен,който факт потвърждава в показанията си и свидетеля Ивайло Иванов/за разлика от показанията на неговия брат М И/,а именно като зестра от първата съпруга на  /баща на Кн  С./-Д а. Съдът не възприема показанията на свидетелите на ответника,установяващи,че процесният имот не е принадлежал на бащата на Кн С.,респ.че няма наследствен характер,а на трети лица,които били д разрешение на ответницата да строи в имота/показанията  на свидетеля М И са в колизия с тези на неговия брат И И,на които съдът дава вяра/. Показанията на св.Л,който твърди,че наследодателят Кн С. му заявил,че имота не бил техен са в колизия с отбелязаното именно от наследодателя С. ***-че имотът е наследствен.

Съдът не дава вяра и на показанията на свидетелите на ответника,че отношенията между наследодателя С. и ищцата Е.С. са били  влошени до степен,че съпрузите не поддърж каквито и да било контакти,както и че едва след смъртта на наследодателя ищцата се нанесла в имота.Дори да се приеме,че през време на осъществяваното давностно владение върху имота от страна на наследодателя на страните същият е владял сам имота,то този факт и след като същият е имал сключен граждански брак с ищцата Е.С./по отношение на този факт страните не спорят,а именно,че бракът между посочените страни е сключен преди 1990 година/е ирелевантен досежно собственическия режим върху спорния имот.

Фактическия състав по чл.79,ал.1 от ЗС е завършен по време на брака на наследодателя с ищцата Е.С.,като в този случай и съгласно  т. 2 от Постановление № 8/ 1980 г. от 17.06.1981 г. на Пленума на ВС, когато давността е изтекла по време на брака, имотът е станал съпружеска имуществена общност. Следователно придобиването на недвижим имот по давност в режим на СИО е обусловено от следните предпоставки: нчие на брак между страните, осъществявано от един от съпрузите владение през определен период от време и изтичане на придобивната давност по време на брака,т.е. формалният момент на придобиването на собствеността определя и собственическия режим- съпружеска имуществена общност или индивидуална собственост на съпруга. След като имотът е придобит по време на брака, макар и единият съпруг да е започнал да владее сам имота като свой собствен преди брака, придобитото представлява съпружеска имуществена общност.

По отношение установяването в имота от страна на ответницата,то гласните доказателства са непротиворечиви,че това е станало през 1997 година,когато първоначално построила паянтова постройка-стая. Не би могло да се приеме,че до смъртта на наследодателя С.-до 20.10.2001г., ответницата е осъществявала еднолично владение върху имота,отблъсквайки владението на наследодателя си/подобни безспорни доказателства не са и нчни по делото/.

След смъртта на наследодателя на страните Кн С., разпитаните по делото свидетели/в т.ч. и ангажираните от ответницата/ установяват,че в имота се е настанила ищцата Е.С./преживялата съпруга/,а ангажираните от ищцовата страна свидетели установяват,че имота е бил посещаван и от останте ищци,които са обработв част от него.Т.е. след смъртта на наследодателя през 2001г,съдът съобразява следното:В задължителна за съдилищата съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателна практика,а именно Тълкувателно решение № 1/2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, се прие, че когато основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останте съсобственици и презумпцията по чл.69 ЗС се счита за оборена. Такива са случаите при наследяването като общо правоприемство, както е настоящия случай.Разбира се, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останте съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.Съгласно посоченото ТР № 1/2012 г. завладяването частите на останте сънаследници и промяната поначало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. По делото няма безспорни данни ответницата Р.А.  обективно да е била възпрепятствана да манифестира пред останте съсобственици намерение да владее и техните идеални части. При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт, намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза /при превръщане на държането във владение/ в тежест на претендиращия владение, годно да породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия след придобиване на фактическата власт.Владението следва да бъде установено при условията на главно, пълно и пряко доказване в хода на процеса. Ответникът, позоваващ се на придобивната давност, е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС. В процесния случай, съдът приема,че ответникът не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения,а така също и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили.   Показанията на свидетелите следва да се преценяват с оглед на всички други данни по делото, предвид вероятната им заинтересованост от изхода на спора,като родствени отношения,приятелски отношения и пр.   Ето защо, съдът намира, че по делото не е установено ответникът да е извършил действия, чрез които да е демонстрирал завладяване правата на останте съсобственици в периода след 2001 година, поради което владението му не е явно и несъмнено и не е годно да породи последиците на придобивната давност.

Обстоятелството,че тези факти са били признати,съответно правните им последици,по нотариалното дело,по което е извършвана обстоятелствена проверка,т.е. разпитвани са от нотариуса свидетели за същите факти,е ирелевантно за настоящето исково състезателно производство,в което се ангажират доказателства и от двете противопоставени в правоотношението страни.

На основание горните съображения и след като съдът приема,че общия наследодател на страните е осъществявал еднолично владение в периода след 1990-1991г и до смъртта си през 2001 година,то същия е придобил собствеността върху процесния имот по давност,фактическият състав на което придобивно основание е завършен по време на брака му с ищцата Е.С..

Съдът намира за ирелевантни за спора фактите,за установяване на които страните положиха значителни усилия в производството,а именно д имотът,описан в декларацията от М от 1995г е идентичен с процесния имот,д местностите „“ и „“ са идентични или различни,респ.някоя от тях съставлява т.нар.обединяваща местност и включваща другата,д изградените от ответницата постройки върху спорния имот са законни,респ.търпими/в тази връзка намира за недоказано оспорването на удостоверението за търпимост на строеж-на ср.41 от делото/.

Безспорно е установено в хода на производството,че наследодателят на страните Кн С. е завладял и осъществявал владение в продължение на 10 години именно върху имот № по КВС за землище на село Г,м.““ с площ от , при описваните от свидетелите и посочени в скиците на имота граници.В същия този имот сгради е построила еднолично ответницата,като към същите претенции не заявяват ищците по делото.

Съобразно правата на страните от наследството на Кн С./чл.5-9 от ЗН/,то съдът приема,че страните са съсобственици на спорния имот в следното съотношение/квоти:ищцата Е.С. на 6/10 ид.ч. от имота,а останте наследници на Кн С./останте страни/-на по 1/10 ид.ч. от имота.

 При този изход на делото и на основание чл.537,ал.2,изр.последно от ГПК,издаденият въз основа обстоятелствена проверка нотариален акт №176/2018г по описа на нотариус с рег.№392 на НК и район на действие РС-Тетевен следва да бъде редуциран-отменен частично,за признатите права върху имота на ответницата над обема от 1/10 ид.ч.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК,ответницата следва да заплати на ищците сторени разноски в производството,в размер на 450.00 лева,включващи заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице.Възнаграждение за адвокатска защита не се присъжда от съда,в предвид липсата на отбелязване върху в договора за правна защита и съдействие,че договореният размер на възнаграждението е заплатен от ищцата Е.С..

Мотивиран от изложеното,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.124,ал.1 от ГПК и по отношение на Р.К. ***,че  Е.А.С.,Т.К.С.,А.К.С. и М.К.С.,*** собственици/съсобственици/,на основание наследяване от  С.,*** придобивна давност, на идеални части от НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/нива/ с площ от хххххх./,шеста категория,находящ се в местността „“,землище на село Г,Лов.обл. и съставляващ имот №/четиридесет и пет хиляди и едно/ по картата на землището,при граници и съседи:имот № на наследници на ,имот №-полски път и имот №-дере,както следва: Е.А.С.-на 6/10 идеални части от поземления имот, Т.К.С.-на 1/10 идеална част от поземления имот, А.К.С.-на 1/10 идеална част от поземления имот и М.К.С.-на 1/10 идеална част от поземления имот.

На основание чл.537,ал.2,изр.последно от ГПК, ОТМЕНЯВА ЧАСТИЧНО Нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка №176,том Първи,рег.№815,дело №101/2018г по описа на нотариус с рег.№392 на Нотариалната камара и район на действие-Районен съд-Тетевен- за признатия обем вещни права на Р.К. *** неурегулиран поземлен имот № по картата на село Г,Лов.обл.,с площ от ,находящ се в м.““, над притежаваната от Р.К.А. по наследство идеална част от имота в размер на 1/10/една десета/идеална част от поземления имот.

ОСЪЖДА  Р.К. ***,да заплати на   Е.А.С.,Т.К.С.,А.К.С. и М.К.С.,***,сумата от 450.00/четиристотин и петдесет/лева,представляващи сторени разноски в производството.

Решението подлежи на възивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: