№ 18233
гр. София, 22.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20231110107997 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Я. К. Д. против „ФИРМА” ЕАД.
С оглед на изложените в исковата молба, уточнителната молба и отговора на
исковата молба твърдения, както и изисканата справка от СРС, 42 с-в, съдът намира, че
предявените отрицателни установителни искове са недопустими, поради следните
съображения.
До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът разполага с възможност да
подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането не съществува. В този случай предявеният иск има
ролята на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед за
изпълнение с възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд.
След изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възможността за възражение на длъжника се
преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не
съществува, е недопустим.
В настоящия случая длъжникът е предявил отрицателен установителен иск и
едновременно с това е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.
414, ал. 1 ГПК по ч. гр. д. № 66692/2022г. на СРС, 42 с-в. Задължителна предпоставка за
допустимост на отрицателния установителен иск е наличието на правен интерес, какъвто в
случая не е налице, предвид изложените твърдения за предприетия алтернативен от
длъжника път на защита с подаването на възражение срещу заповедта в рамките на
заповедното производство. При подадено възражение заповедта за изпълнение няма да влезе
в сила и заявителят ще следва да установи вземането си в исково производство по чл. 422
ГПК, каквото е инициирано, видно от изисканата служебна справка от СРС, 42 с-в. При
предявяване на иск от заявителя на основание чл. 422, ал. 1 ГПК същият ще се счита за
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Заповедта за изпълнение е издадена в хипотезата на чл. 410 ГПК, при която изпълнителната
й сила ще се стабилизира едва след влизане в сила на съдебното решение по установителния
1
иск, което се ползва със сила на пресъдено нещо.
Съгласно разпоредбата на чл. 126 ГПК когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по късно – заведеното дело се прекратява служебно от съда.
В случая е предявен отрицателен установителен иск и с оглед предмета му следва да
се приеме, че за ищеца не е налице правен интерес от настоящия съдебен спор, доколкото
ответното дружество е предявило съдебно вземанията си срещу него. Правният интерес е
налице, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез
установяване на правото със сила на пресъдено нещо. В случая не може да се достигне до
извод, че за ищеца е налице подобен интерес, както и се нарушава забраната на чл.126, ал.1
от ГПК.
След като ищецът по настоящия иск е решил да упражни защитата си чрез
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, то не е налице възможност същото
право да се оспорва едновременно и чрез отрицателен установителен иск.
Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав по чл. 126 ГПК за
прекратяване на производството по настоящето дело като недопустимо.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 7997/2023г. по описа на СРС, 35 с-в.
ОСЪЖДА Я. К. Д., ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 100 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски Градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2