Решение по дело №438/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Началник сектор „Охранителна полиция“ в ОД на МВР – Сливен, РУ – Нова Загора, подадена чрез пълномощник, против Решение № 56 от 19.07.2024 г., постановено по АНД № 54/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0306-001523 от 16.01.2024 г., издадено от Началник сектор на РУ – Нова Загора към ОД на МВР – Сливен, с което на М. Д. М. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касоторът счита, че: не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа страна, което да бъде квалифицирано като съществено, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя; от изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление ставало ясно, че лицето е спряно за проверка на 24.12.2023 г. в 16.50 часа, а самата проверка с техническото средство е извършена на 24.12.2023 г. в 16.55 часа; при описанието категорично липсвало противоречие или двусмислие, водещо до необходимост от тълкуване и по никакъв начин не препятствало наказаното лице да разбере обвинението и да организира защитата си. Счита за неправилен извода на съда, че непосочването в пълнота на нарушената материалноправна норма е пропуск на наказващия орган, който е съществен и винаги води до незаконосъобразност. Счита, че липсата на пълно цифрово описание на нарушената материалноправна норма, при безспорно доказано извършено нарушение, не е било основание за отмяна на наложеното наказание, а решаващият съд е следвало да упражни правомощието си да измени издаденото наказателно постановление, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под точната нарушена законова разпоредба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно решението на Районен съд – Нова Загора и върне делото на същия съд за ново разглеждане.

В съдебно заседание касаторът - Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Нова Загора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище, чрез процесуален представител, който заявява, че поддържа касационната жалба и излага аргументите си по съществото на спора. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и върне делото за ново разглеждане, алтернативно да потвърди наказателното постановление като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – М. Д. М., редовно призован, се представлява от адв. М. М., която оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага съображенията си за правилност на първоинстанционното решение и моли съда да постанови решение, с което да го остави в сила. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Сливен, след проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания за отмяна, както и проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 56 от 19.07.2024 г., постановено по АНД № 54/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора. Със съдебния акт е отменено НП № 23-0306-001523 от 16.01.2024 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Нова Загора, с което на М. Д. М. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 12 контролни точки.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 24.12.2023 г. в 16:50 часа в общ. Нова Загора, [населено място], по [улица]до ***, М. Д. М. е управлявал в посока север-юг товарен автомобил „Мицубиши Паджеро“ с регистрационен номер [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта, измерена чрез издишания въздух. Проверката е извършена по надлежния ред на 24.12.2023 г. в 16:55 часа с техническо средство Д. А. 7510 с фабричен номер АRРМ-0798, като цифровата индикация на техническото средство е отчела 0.81 промила на хиляда алкохол в издишания от водача въздух. Пробата била с пореден номер на техническото средство 3232. Издаден бил талон за изследване с номер 117739.

При така изложената фактическа обстановка бил съставен АУАН № 1121826 от 24.12.2023 г., въз основа на който било издадено процесното НП.

По делото били изслушани показанията на свидетелите П. М. и Б. Б., чиито показания съдът кредитира в цялост като логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства, достатъчно информативни, съдържащи изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.

За да постанови решението си съдът е приел, че в проведеното административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Формирал е извод, че в НП и в АУАН са посочени различни часове на извършване на нарушението, което не отговаря на действителната обстановка, като грешката в часа на административното нарушение е грешка в административнонаказателното обвинение и тя винаги води до незаконосъобразност на НП, доколкото не съществува правен механизъм за отстраняването й. Приел е, че това е ограничило правото на защита на санкционирания. Приел е, че разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е с няколко предложения, което правилно било посочено в АУАН, но непосочването в НП е довело до ограничаване правото на лицето да разбере за какво точно нарушение е санкционирано. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че допустимите отклонения следва да се приспаднат от отчетения с техническо средство резултат за алкохол в дъха. С такива мотиви районният съд е отменил обжалваното НП.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията, изложени в касационната жалба са основателни.

Решението на районния съд е валидно, допустимо, но неправилно при следните съображения:

Настоящият касационен състав не споделя формираните от районния съд изводи за неточно посочване на часа на извършване на нарушението, прието от съда за съществено процесуално нарушение. Видно от АУАН и НП е посочен часът на установяване управлението на МПС от ответника по касация, в който е бил спрян за проверка – 16:50 часа на 24.12.2023 г., както и часът, в който същият е бил тестван с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 за наличие на алкохол в издишания от водача въздух – 16:55 часа на същата дата. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, часът на извършване на нарушението не е задължителен елемент от съдържанието на АУАН и на НП. Сам по себе си часът на извършване на нарушението не е съществен елемент от състава на нарушението, ако същото може да бъде индивидуализирано с дата, място, механизъм и участници. В случая безспорно са доказани датата, мястото, нарушението и неговият извършител.

Съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата по неговото извършване и посочване на нарушената законова разпоредба. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, регламентираща забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или техни аналози. Действително в АУАН е конкретизирано предложение 1 от посочената норма, каквато конкретизация липсва в НП. С оглед направеното описание на нарушението от фактическа страна и административнонаказателната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, по която е подведен под отговорност касаторът, очевидно е, че нарушената законова разпоредба, а именно нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е правилно посочена. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна - всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, са посочени в наказателното постановление, като административнонаказателната правна квалификация на деянието е съответна на фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена нормативна разпоредба. Ето защо касационният състав на съда приема, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

С оглед посоченото, районният съд неправилно е приел, че е допуснато нарушение на правото на защита на наказаното лице, обусловило неправилен извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Правото на защита на нарушителя включва процесуалните способи и средства, чрез които се установяват действителните обстоятелства, въз основа на които се извежда и приложимото към проявлението им право. Това право е всякога компрометирано, когато е налице потенциална и пряка опасност тези фактически констатации да са неверни или възможностите на лицето да разбере обвинението и да се защити по него да са обективно осуетени. В този смисъл съществено е онова процесуално нарушение, което създава вероятност за неистинност на фактите /обстоятелствата/, които актосъставителят е счел за установени и които са от значение за проявлението на отговорността на нарушителя, респ. лицето да е било лишено от възможност да разбере обвинението и да реализира ефективно своята защита. В тези случаи действително правото на защита е нарушено и това би било основание за отмяна на наказателното постановление. В настоящия случай, не е налице нарушаване на правото на защита на ответника по касация и не може да се счете за съществено процесуално нарушение. От показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН пред районния съд е видно, че нарушителят е бил запознат за какво точно нарушение е съставен актът. Бил му е издаден талон за медицинско изследване №117739, с посочване на мястото, където лицето следва да се яви за медицинско изследване и срока на явяването за вземане на проби за извършването му. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението на жалбоподателя за приспадане на допустимите отклонения от отчетения с техническо средство резултат за алкохол в дъха, следва да бъде споделен. Административнонаказващият орган няма задължение, по аргумент от чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., да приложи допустимите отклонения от измерените с техническото средство показания на концентрацията на алкохол. При условие, че нито при извършената от контролните органи проверка, нито в хода на административнонаказателното производство, водачът на МПС е оспорил отчетения с техническото средство резултат за концентрация на алкохол в издишвания въздух и при изричната правна регламентация по чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., безспорно е установено каква е била действителната концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, с която санкционираното лице е управлявало МПС.

Съгласно нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Неизпълнението на този законов императив е прогласено за административно противоправно деяние в нормата на чл. 174 от ЗДвП, като съобразно ал. 1, т. 2, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1000 лева.

От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че ответникът по касацията – М. Д. М. е извършил вмененото му административно нарушение, а именно: управлявал е товарен автомобил „Мицубиши Паджеро“ с регистрационен номер [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта, измерена чрез издишания въздух с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен номер АRРМ-0798, като цифровата индикация на техническото средство е отчела 0.81 промила на хиляда алкохол в издишания от водача въздух, с което е нарушил нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В АУАН и в НП са изложени фактически обстоятелства, които в достатъчна степен обосновават яснота, както по отношение на извършеното нарушение, така и досежно административното наказание. Предвид подробното описание на нарушението, касаторът е имал възможност да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да осъществи защитата си в пълен обем, както е и сторил, инициирайки развилото се съдебно производство, по което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение. Наложеното на М. административно наказание съответства на предвидения от закона размер както по отношение на срока за лишаване от право да управлява моторно превозно средство, така и по отношение на глобата.

Спрямо извършеното нарушение правилно е приложена разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително. Съгласно посочената норма, за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително (чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП) на водача на МПС се отнемат 12 контролни точки.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че съдебното решение страда от посочените в касационната жалба пороци - същото не е съобразено с материалния закон, поради което следва да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което НП бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. В полза на ОД на МВР Сливен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 160 лева, по 80 лева за всяка инстанция, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, което следва да се възложи в тежест на ответника по касацията.

Претенцията на ответника по касацията за присъждане на разноски е неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 56 от 19.07.2024 г., постановено по АНД № 54/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, като вместо него постановява:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0306-001523 от 16.01.2024 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Нова Загора, с което на М. Д. М., [ЕГН], за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 12 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА М. Д. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], ***  , [улица], да заплати на ОД на МВР Сливен разноски в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.