Р Е Ш Е Н И Е
№167
гр.
Пловдив, 30.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД , двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела
Дойчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7748 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002718/21.11.2019 г., издадено
от А.
Ч., ***на Дирекция ,,Инспекция по труда”– гр. Пловдив, с което на
,,Г.ГЛОБАЛ ГРУП” ЕООД гр. Велинград, с ЕИК: ********* е било наложено
административно наказание ,,имуществена санкция” в размер от 2 000 лева за
извършено нарушение по чл.63, ал.2, във вр. чл.63, ал.1 Кодекса на труда.
Дружеството жалбоподател, чрез
процесуалния представител адв. К.А. иска отмяната на атакуваното наказателно
постановление, намирайки
същото за незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излага съображения, че били допуснати нарушения при
предявяването на АУАН, както и че не е удостоверена административн-онаказателната
компетентност на наказващия орган. Сочи, че извършването на нарушението не е
било доказано. С жалбата се прави и алтернативно искане, при неналичие на
основания за отмяна на издаденото НП, да бъде намален размерът на наложената
имуществена санкция до нейния законодателно определен минимум.
Въззиваемата страна, чрез
***К.оспорва подадената жалба, като намира същата за неоснователна, поради
което иска потвърждаването на процесното наказателно постановление. Претендира
разноски.
Пловдивски районен съд, след като
взе предвид доводите и възраженията на страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява частично основателна. За да достигне до
този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай дружеството жалбоподател
е било санкционирано за това, че на 15.10.2019 г. около 16.00 часа била
извършена проверка в бензиностанция ,,Ромпетрол” в гр. Пловдив, ул. ,,Карловско
шосе” № 264, стопанисвана от ,,Г.ГЛОБАЛ ГРУП” ЕООД, при която било
установено, че в обекта работи И.З.М.с ЕГН: **********. Последният декларирал в
декларация, че работи като касиер в обекта, с работно време от 07.00 ч. до
19.00 ч. и с уговорено трудово възнаграждение в размер от 650 лева месечно. На
23.10.2019г. в Дирекция ,,Инспекция по труда” гр. Пловдив от упълномощен
представител от дружеството жалбоподател били представени Трудов договор,
сключен с посоченото по-горе лице, и справка от регистрация в НАП с изх. №13388193044354 от 20.27 часа, тоест след извършената
проверка в обекта. От извършената проверка по работни места се установило, че
на 15.10.2019г. около 16.00 часа работникът И.М.бил допуснат от дружеството в
качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ в обекта на
контрол без да му е предоставено преди постъпването му на работа копие от
уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. На основание
констатациите от проверката и представените документи бил съставен на
13.11.2019г. против дружеството акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 16-002718 за извършено нарушение по
чл.63, ал.2, във вр. чл.63, ал.1 от КТ. Въз основа на така съставения АУАН било
издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, в
което наказващият орган на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на ,,Г.ГЛОБАЛ ГРУП” ЕООД
административно наказание – ,,имуществена санкция” в размер от 2 000 лева за
извършено нарушение по чл.63, ал.2, във вр. чл.63, ал.1 Кодекса на труда.
В хода на съдебното следствие беше
разпитана актосъставителката Б.К.. В своите показания тя потвърди
отразеното от нея в АУАН. Към момента на проверката лицето И.М.било установено
в проверявания обект като същият бил зад касата и обслужвал клиенти. В разговор
заявил, че е започнал работа от предишния ден, като по време на проверката не е
имало лице, което да го обучава.
Съдът кредитира напълно показанията
на разпитаната свидетелка, доколкото същите са ясни, логични и последователни и
си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Не се
констатираха и основания, по които да се приеме, че тя е бил предубедена или
заинтересована.
Съдът кредитира събраните по делото
писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред.
Последните са еднопосочни и безпротиворечиви, като от тях по несъмнен начин се
установява описаната фактическа обстановка.
От представеното по делото заверено
копие от Заповед № 3- 0058/11.02.2014г. на Изпълнителния ***на ИА „ГИТ“ се установява, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на материалната му и
териториална компетентност. Видно от т.4-та на визираната заповед, на
Директорите на Дирекции“Инспекции по труда“ са делегирани правомощия да издават
наказателни постановления по актове за установяване на административни
нарушения, издадени от инспектори или от съответните длъжностни лица на Д”ИТ”.
Съгласно чл.416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство
се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл.399, ал.1
от КТ са ИА „Главна инспекция по труда“ и нейните подразделения, включително
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив, чийто служител е Б.К., съставила акта.
Компетентността на актосъставителката от своя страна произтича директно от
разпоредбата на чл. 21, ал.4, т.3 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“.
Изпълнителният ***на ИА“ГИТ“ от своя
страна е овластен с нормата на чл. 416, ал.5 вр. с чл. 399 КТ да издава
наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство, като
разпоредбата допуска да бъде делегирано това правомощие на длъжностни лица
съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите, аргумент от
чл.6,ал.5 от Устройственият правилник и
от общата разпоредба на чл.47,ал.2 от ЗАНН. И това именно в случая е сторено с
издаването на представената по делото Заповед
№ 3- 0058/11.02.2014г. Систематичното, логическо и семантично
тълкуване на оправомощителната заповед налага извод, че с нея се прехвърлят
правомощията на изпълнителния директор, като административно-наказващ орган на
територията на цялата страна, върху всички териториални директори без
ограничение на териториалната им компетентност. В тази връзка Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбодателя досежно неудостоверената
административно-наказателна компетентност на наказващия орган.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2
от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави документите по ал.1, а именно екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62,
ал.3, заверено от ТД на НАП. Съгласно чл.62, ал.3 от КТ в тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. Следва да се посочи, че
тридневният срок за изпращане на уведомлението за сключен трудов договор не
противоречи на задължението на работодателя по чл.63, ал.2 от КТ да допусне
работника или служителя до работа едва когато вече му е връчил такова
уведомление.
От представеното копие от Трудов
договор от 13.10.2019 г. се установява, че е бил сключен такъв от тази дата
между И.М.и дружеството жалбоподател.
От представената справка за
уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ се установява, че е било подадено уведомление
от дружеството жалбоподател за посочения по-горе договор на 15.10.2019 г. в
20.27 часа, с оглед на което се достигна до извод, че към момента на проверката
– 15.10.2019 г. към 16.00 часа, все още не е било подадено уведомление, поради
което и към този момент не би било възможно такова да бъде представено на И. М..
В тази връзка въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно-наказващият орган е счел, че с действията си
жалбоподателят е допуснал нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 2 КТ, доколкото
са налице и трите кумулативно изискуеми предпоставки за това, а именно: 1.
сключен трудов договор с работника; 2. реално допускане на работника до работа;
3. липса на връчено уведомление по чл. 62, ал.3 КТ на работника към момента на
допускане до работа. Нарушението е формално като за съставомерността му е
достатъчно да се установи, че работникът е бил допуснат до работа със знанието
на работодателя без да му е връчено заверено копие от Уведомлението до НАП.
Съдът приема за неоснователно и
наведеното в жалбата възражение за допуснато нарушение при предявяването и
връчването на АУАН. Изхождайки от разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ, актът за установяване
на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при
невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка. В настоящия казус обаче нарушителят е ЮЛ. При това положение за лично
връчване по смисъла на чл.416, ал.3 от КТ следва да се приеме връчването
на надлежно упълномощено от дружеството
лице. От събрания по делото доказателствен материал се установява, че АУАН е
съставен в присъствието на С. П. Г., респективно връчен на същата срещу подпис.
Последната, видно от приложеното по делото Пълномощно с рег. № 5651/ 02.11.2018 г, с нотариална заверка на подписа е
упълномощена от Т. Н. Г., в качеството му на управител и едноличен собственик
на капитала на ,,Г.ГЛОБАЛ ГРУП” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ул. ”Хаджи Димитър” №4, с
посочените в пълномощното права, сред които да извършва всякакви правни и
фактически действия от негово име, да го представлява пред държавни,
административни и всякакви други органи, в този смисъл и пред Инспекцията по
труда. Пълномощното е и надлежно нотариално заверено. С оглед изложеното, на
базата на пълномощното упълномощеното лице е имало надлежна представителна
власт, както да присъства при съставянето на акта, така и да го подпише, поради
което не е налице нарушение на разпоредбите на чл.40, ал.1, във вр. чл.43, ал.1
от ЗАНН. Още повече, че изрично в пълномощното е записано, че всички клаузи
следва да се тълкуват изцяло в правата на упълномощения да представлява
управителя на дружеството. Освен това, видно от доказателствата по делото, с
връчването на АУАН на пълномощника, в случая по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на санкционираното лице, същото е подало възражение срещу
съставения АУАН и то в законоустановения
3-дневен срок. Отделно от това, нито при подписване на АУАН, в срока след
това пълномощникът не е възразил, че не притежава представителна власт,
като напротив - представяйки пред контролните органи нотариално заверено
пълномощно, същият е доказал представителната си власт. Също така по делото е
налице и подадено възражение с вх. № 19113140 от 18.11.2019 г. в което
жалбоподателят оспорва извършването на нарушението, като по този начин се
достигна до извод, че процесният АУАН е достигнал до знанието му и същият се е
възползвал от правото да подаде възражение против него.
Категорично не се споделя от
настоящия състав и другото наведено в жалбата възражение за липса на нарушение,
предвид представянето на документите преди съставянето на акта. Именно въз
основа на тях е установено нарушението. Представен е Трудов договор от
13.10.2019г., сключен между ,,Г.ГЛОБАЛ ГРУП” ЕООД и И. М., но този договор е регистриран в ТД
на НАП на 15.10.2019г. в 20.27ч., тоест няколко часа след извършване на
проверката в обекта на контрол, която е била около 16.00 ч. същия ден.
Фактически невъзможно е към момента на проверката, когато лицето вече е било
допуснато до работа, да му е било предоставено копие от уведомление по чл. 62,
ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП, доколкото видно от приложените по делото
доказателства, справката от регистрация в НАП с изх. №13388193044354 е от 20.27 часа.
Неоснователно е и възражението,
изложено в жалбата, за недоказаност на извършеното нарушение. Това възражение
се оборва напълно от приобщените по делото и кредитирани писмени и гласни доказателства. Доколкото към
момента на извършване на проверката, все още не е било установено нарушението,
и предвид факта, че същото е констатирано едва при представянето на документите
в Дирекция ,,Инспекция по труда” гр. Пловдив, то правилно при съблюдаване на
императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът е съставен в присъствието
на свидетеля А. П. - служител Д”ИТ”, гр. Пловдив, като свидетел по установяване
на нарушението и при съставяне на акта. От друга страна актосъставителят е бил
и очевидец на извършването на деянието, тъй като е видял, че лицето И.М.е
полагало труд, тъй като е обслужвало клиенти на касата.
Процесният случай не се отличава от
останалите такива и не е такъв със сравнително ниска степен на обществена
опасност и липса на настъпили вредни последици, като следва да се отбележи, че
са нарушени обществените отношения, които гарантират полагането на труд от
работниците и служителите, които са по-слабата страна в трудовите
правоотношения. Ето защо, не може да бъде приложената разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството жалбоподател на
основание чл. 414, ал. 3 КТ. Тази разпоредба предвижда имуществената санкция в
размер от 1 500
лева до 15 000 лева. При определяне на размера на имуществената санкция съдът
следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В
конкретния случай административнонаказващият орган е отмерил имуществена
санкция в размер на 2 000 лева, която надвишава предвидения от закона минимум.
Никъде в наказателното постановление обаче наказващият орган не е посочил как е
определил именно този размер на следващата се на нарушителя санкция, нито кои
обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят.
Така дейността по индивидуализация на наложената санкция остава изцяло скрита
както за жалбоподателя, така и за съда. Следва да се има предвид, че съдът може
да упражнява контрол върху размера на наложеното наказание, но не може да
замести липсата на мотиви на наказващия орган, тъй като се касае за чуждо
волеизявление. Административнонаказващият орган няма задължение във всеки
случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй
като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче
наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото нарушение
трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи
мотиви за това си решение. В противен случай наказаният е поставен в положение,
при което не може да се защитава адекватно срещу определения размер на
наказанието му, тъй като не е наясно и със самите мотиви за налагане на
наказание с такъв размер. Отделно от това в случая съдът намира, че не се
установяват отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в
размер над предвидения от закона минимум. Няма данни за предходни нарушения на
трудовото законодателство.
Ето защо и размерът на имуществената
санкция следва да бъде намален до 1 500 лева. В
този си размер съдът счита, че имуществената санкция би постигнала целите,
визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната част, а в останалата част, като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
По въпроса
за разноските:
Неизправната
страна трябва да понесе и направените разноски по делото. В конкретния случай,
процесуалният представител на жалбоподателя представи доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева, но до приключване на
делото пред Районния съд не направи изрично волеизявление да му се присъдят
такива. Ето защо, трябва да се присъдят разноски единствено в ползва на
въззиваемата страна, която беше представлявана от юрисконсулт и което
възграждение варира в граници между 80 лева и 120 лева.
Съдът намира, че следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, а не в размер от 120 лева,
в каквато насока беше искането на ***К., тъй като съдебното производство
приключи в едно съдебно заседание, последната се яви, като беше разпитана и
актосъставителката по делото. С оглед обстоятелството, че наказателното
постановление беше изменено в санкционната част от 2000 лева на 1500 лева, то и
пропорционално на това, дружеството жалбоподател трябва следва да бъде осъдено
да заплати разноски в размер от 75 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Поради
горните мотиви, Пловдивският районен съд,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002718/21.11.2019 г., издадено
от А.
Ч., ***на Дирекция ,,Инспекция по труда”– гр. Пловдив против ,,Г.ГЛОБАЛ
ГРУП” ЕООД гр. Велинград, с ЕИК: ********** в санкционната част, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 2 000 /две хиляди / лева
на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в
останалата част.
ОСЪЖДА ,,Г.ГЛОБАЛ ГРУП‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* да заплати на
Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по труда‘‘ гр. София сумата в размер от
75 /седемдесет и пет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Д.Д.